Joomla Software solutions Template

Payday loan

В основата са професоналното ориентиране и консултиране стоят основините теорий на консултирането.Това е така,защото има различни теорий и професоналиста трябва да е запознат със съдържанието им,тъй като всички те си амт своите особености.Избора на теория трябва да бъде направеноще отсамото начало на реализация на кариерния консултант като той трябва да не насочи едно от следните направления-хуманистично,псхоаналитично или системния подход.

Съществуват най различни теорий като консултирането в контекст е свързано със самата дума професонално консултиране.През годините има различни разбирания за професиналното ориетране.Самото понятие може да бъде еднократно,групово или в процес.Промяна в тенденцият за разбирането от личностно консултиране по проблеми на самата личносст,минава през консултирането като професионална рбота на самия специалист и стига до избора на професия и професионална квалификация,пазара на труда.От психотерапия то достига до  помощ за вземане на решение при младежи и възрастни.Още по късно консултирането се разбира в контекста на професионалното ориентиране от детската градина до края на кариерата.В международен план професионалнот ориентиране е насочено към изграждане на служби за професонално ориентиране като преобладава превантивния характер.

Оперативното познание обхваща познанията за действияи тяхната ефективност за решаването на проблемите. Повечеторазпространиш концепции за консултиране, които се засягаттук, се отнасят към три направления, а именно хуманистичнататрадиция, поведенческо-теоретичния модел и системнататеория.

Цел на хуманистичното консултиране е високата степен на самоакцентираие и мобилизирането на ресурси на личното разгръщане. При това централна роля играе структуриращата, двупосочна връзка между консултант и клиент;

В основата на поведенческо-теоретично ориентираното консултиране стои процесът на промяна в начина на действие, с което погрешно ориентираното поведение трябва да се преоб­разува в праведно ориентирано (психо-образование). Системно-теоретичшЕге подходи оценяват като по-обещаващо не да се извършва изолирано консултиране на едно лице, а да се залага на системата от свързани личности.

Диференцираното познание за институциите посредствомсистемата за възпитание, образование и заетост е необходимона консултанта за намирането на пътища за решение.

По отношение на психоанализата като теория за осъществяване на професионално ориентиране и консултиране стои психичната енергия на либидото,подсъзнатено,псхоанализата на вътрешни проблеми на личността,и основните техники като интерпретация и тълкуване на сънища и свободните асоциаций.Този метод не трябвада се използма върху центрирани върху себеси клиенти и изсква дълго обучение за боравене с него.

Друга теория е терапията на Адлер.Тук се гледа на човека като търсещ,скащ да постигне някаква цел,индивидуалния стил на жвот на клиента.За него се използат техники като парафразата,конфротация и окуражаване на клиента.Този метод може да се използма във всички области на живота за консултиране на даца,родители и семейства.,но ограничава процеса на консултирането,защото прекалено опростява нещата.

Екзистенциална терапия.е свързана с това,че човекът стой в основата и.Основното е,че човека непрекъснато търси смисъла наживота.Той трабва да осъзна собствените си възможности и да поеме отговорността за живота си.Зачачата на терапевта е в установяване на отношения с клиента.Основните техники,които се използват са тествове и диагностични методи като този метод е подходящ за хора вкризи.но неговот приложение е ограничено само затези клиенти.

Личностно центринанат терапия разглежда клиента в положителна светлина като непрекъснато развиващ се.Стремежът е клиента да открие пречките за развитието си.Емпатията на терапевта и саморазкриването на клиента намират изход на проблемите и вдруги насоки на живота.Методът е с широко приложение,но проблемът при него са пасивните консултаций.

Гещалт-терапията е с помощта на останалите да видиш собствените си проблеми

Ролята на терапевта е да подпомогне клиента да види проблемите използайки техники като конфротация и диалога.Гещалт-терапията и приложима при интервенций при кризи като се разчита на фантазията на клиента.

Трансакционен анализ е свързан с  това,че клиента може да промени вече взето решение.Ролята на консултанта е да бъде равнопоставен с клиента.Като техники се прилагат контролни списъци и анкетни карти.Той е подходящ за групово и индивидуално консултиране.

Поведенческа терапия се основава на теорията за ученето и подкрепяне,награждаване и санкций.Консултанта има ролята на треньор да стимулира клиента да усвои ефективното поведение,чрез техники като:разпускането,моделирането,тренинолката за самоутвърдждаването.Има шороко приложение в гроповото консултиране и данните от него могат да бъдат епирично проверени.

Рационално-емотивна и когнитивно-бихевиористична е терапия метод дидактичен и директивен, терапията цели превъз­питание,промяна на ирациналното мислене в рационално.Методите,които се използват са поведенческо ориентирани и са най-различни.Методът е с широко приложение,но съществуват известни проблеми при прибързано индентифициране на ирационалното.

Реалистична терапия. е свързан с  това,че клиента сам избира живота си и това какъв да бъде-успял или неудачник.Консултантът непрекъснато се намесва по време на консултацията с клиента и разпитва за неговите планове.Използват се внякакви техники,с цел насочване на клиета към правилно разбиране на неовите желания.Той е с широко приложение,но има ограничения  като пренебрегва емоционални въпроси.

Използването на теорията и методилогията трябва да се осъществява заедно.Методите използват други методи от други науки,в противен случай не могат да бъдат използвани.Това е така,защото,не може всеки метод на професионалното ориентиране и консултиране да съдържа собствен инструментариум за употребата си.Следващета група е именно такава.Такива методи са: ТКАГГ-А^-РАСТОК-КОНСУЛТИРАНЕ,клиентцентрирано консултиране,психодинамично консултиране,,консултиране орентирано къмразвитието,бихеовирстично-ориентирано консултиране.

. ТКАГГ-А^-РАСТОК-КОНСУЛТИРАНЕ*

Този метод води началото си от идеята на ПАРСЪНС (1909) за възможно най-оптималното групиране на хората и професио-налните дейности.Характерното е,че за определени хора е характерно определен вид професия,те имат различни психически способности,изискванията на професията определят поведението на хората ,които я упражняват.Набляга се на индивидуланите качествени характеристики.При разработване на тестовете за оценка на способностите и общата интелигинтност,е необходимо такава разработка  така че броят на независимите качества на личността да бъдат 10-20.Факторите са неизменно свързани н теоретичното консултиране,особено след 40-те години на 20в.

В помощ на идентифицирането на проблема УИЛЯМСЪН (1939) дефинира четири типа проблеми за клиента при избора на професия:клиента не е в състояние да вземе решение,избрал е професията,но се съмнява в решението си,клиента не е обмисли решението си добре,тъй като има несътоветсвие между изисквания и способности за избранат професия и при четвъртия тип проблеми съществува несъответствиемежду интересите и дарованията на клиента.Тези четри проблема не изчепват случайте на проблеми на клиентите,зотова Критс предлага  друга категоризация на вземане на решение.Той посочва,че Проблеми на утвърждаването-1.Подходящото индивидуално решение и 2.неподходящото везане на решение.Друг проблем,който той описва е нерешителността.Той включва в своята категоризация проблема на нереалистичния избор и принудителния избор.

При диагностицирането на кариерния косултант се използват методи за пригодност,за интелигинтност и в по-малка степен личностни тестове.

Процесът на ТгаН-апй-Рас1ог-консултирането е насочен към рационализъм и е много близък с метода на рационалното разрешаване на проблема. Основният акцент пада върху под-помагането на клиента, за да може той да събере достатъчно информация за себе си и професиите. При точна диагноза и ефективен процес на консултиране очакваният резултат е разрешаването на проблема посредством рационален проиес на вземане на решение от страна на клиента. Вторият очакван резултат с насочен към това, клиентът да се научи как се вземат решения и как се разрешават проблеми, това означава, че в центъра стои процесът, а не съдържанието. Използват секакто обичай¬ните при други методи на консултиране недирективни, основни умения за ангажиране на вниманието като отворени 8 затворени въпроси, минимално окуражаване, парафраза, рефлексия на чув-ствата, неинтерпретиращо обобщение, така и директнвните уме-ния за въздействие като обратна връзка, съвети, указания, кон-фронтация за изясняването на противоречия и др. функцията на тестовата интерпретация се концентрира върху прогнозата за успех. Сравняват се приликите между тестовите профили на клиенти, упражняващи професията. Информациите за професиите при Тга11-апс1-Рас1ог-консулти-рането служат за изследване на света на труда, за проверка на удачността на решението за избор на професия, за оценка на надеждността и представителността на познанията на клиента за професиите и за проверка на стабилността на решението във фазата след неговото вземане.

Класическата теория Тгак-ап^-РасЮг не е метод, отнасящ се до развитието, и не обяснява как се формират и променят по-зиции, интереси и други личностни фактори. Сред последващите ТгаП-апс1-Рас1ог-методи със сигурност най-известна е теорията на ХОЛАНД за интеракцията на лин-ностни качества и характеристики на професията

Клиент-центринанито консутиране на Роджърс впоследните години се разпростира не само в терапевтичното консултиране,но и в професионалното консултиране и орентиране. Този метод застъпва положителната нагласа към човека, който притежава склонност към лично усъвършенстване. Създаването на задушевна атмосфера на консултиране трябва да доведе клиента до себеразкриване, така че той да може да разбере пречките за своето развитие и да открие личностните си качества. Диференциалната диагностика не можела да реши главния проблем на клиента, а именно недостатъчната конгруентност между личния и външния опит.Но при този метод не се вижда самостоятелния характер на консултирането на кариерното развитие,тъй като професоналното орентиране е само една малка част отживота.Въпросът е дали грешния избор на професия се дължи на липса на информация или на изксривена такава.Самото клиент-центрирано консултиране има 7 стъпки  като процеса цели клиента сам да вземе решението и да направи избора.Резултатаът от клиет-центрираното консултиране е изясняването на концепцията за личността и превръщането и  в професионалнароля. Основните нагласи на клиентцентрирания консултант са емпатия, положителна ценностна оценка и акцепткране, уваже¬ние към индивида и емоционална топлота.Използват се техники като: минималните окуражавания,парфразиране,рефлексийте на чувствата,обобщението.

Психодинамичното консултиране  използва динамиката между групата.Това става учрез групова работа по време на професионалното ориентиране.По този начин,чрез другите ,клиентите намират отговор за себе си,какво искат да правят. Процесът на консултиране се насочва към следните въпроси: кои области от своята личност клиентът иска да реализира с професията, кое го затруднява при вземането на решение, къде има лични съмнения, в какво се изразяват личните зависимости спрямо други.Този процес преминава пез три фази: експлора-цията и договорното споразумение, вземане на  критичното решение, действия за промяна.Резултатаът е вземане нарешение за професия.Основните техники за използването на това консултиране са:изясняване на гледната точка на клиента,интерпретацията на системата „желание и отказ. Диагностиката чрез тест и разговор е от решаващо значение за психодинамичното консултиране. Централна задача на психодинамичното консултиране е също резултатите от тестовете да се направят толкова достъпни за клиента, че той сам да може да провери своите резултати и самдаможе дасе оцени.В анализа на професията се акцентира върху това,защо ни е необходима дадена професия.

Консултиране ориентирано към развотието е теория разработена от Сюпър е синтез обединяващ професионалните жизнени простран¬ства и роли в модела „Дъгата на жизнената кариера". С това методът, насочен към развитието, внесе в консулти¬рането за професионална кариера измерението за време и по този начин даде възможност за съобразяване с промените в про¬фесионалния, личния и социалния живот. От 70-те години силно нарасна броят на моделите, насочени към развитието. Цел на диагнозата е оценката на професионалното поведение на човек във връзка с неговото развитие.За диагностициране СЮПЪР разработва модел за оценка в четри стъпки: Предварително изясняване и подготовка, Интензивно оценяване,интензивно оценяване и обща оценка.Най-висшата целна прэфесионалното ориентиране насочено към развитето е стимулиране на професионалнотразвитие на клиента. За по-доброто разбиране на досегашното поведение при важ¬ни решения може да се прилага и техниката на професионалната автобиография на клиента. Като допълнение на тази ориенти-рана към миналото техника може да служи „дневникът на реше-нията", в който клиентът документира поведението си при нас-тоящите решения.Техниките,които магат да бъдат използвани са:недирективно изясняване на проблема, директивна цел,директивно проучване нтекстови резултати и др. Резултатите от тестовете се дават по-скоро вербално, следова-телно по-рядко под формата на оценъчни графики и схеми. По този начин се стимулира акцептирането и мисловното асимили-ране от страна на клиента.

Бихивиорестично ориентирано консултиране е малко по-различно от останалите . За разлика от останалите методи на консултиране, които се ориентират по-скоро към съдържанията, бихевиористичният ме-тод се отнася почти изключително до процесите на учене, които въздействат върху поведението при вземане на решение.Критс скицира две направления в този метод- поведенческо-теоретичното и поведенческо-прагматичното. Един от проблемите представлява нерешителността: от страх, дължащ се на недостатъчна информация за самия себе си и за света на професиите, не се взема решение. За разлика от това дълбоката неспособност за вземане на решение с резултат от съществуващ страх от процеси на вземане на решение, който се пренася само върху решения, свързани с професията. При поведенческо-прагматичния метод на консултиране почти не се говори за страх или за неговата диагноза, а за анализ на поведението или дефиниция на проблема. От поведенческо-теоретична гледна точка в случаи, когато проблемът за вземане на решение е бил причинен от страхове, може да се извърши ефициентно когнитивно разглеждане на решението за професия само ако страховете предварително са елиминирани.Втората стъпка е свързана с усвояването на необходи¬мите за разрешаване на професионалния проблем реакции на индивида, преди всичко събирането на информация. Това се сти-мулира най-добре чрез инструментално учене. От поведенческо-теоретична гледна точка са възможни два резултата, които са взаимосвързани: като първа стъпка редуци-рането както на антецедентните страхове, така и на възможни последващи страхове. Втората стъпка е усвояването на умения за разрешаване на проблеми.Има няколко метода за преодоляване страха наклиента:                 ннтернална задръжка като част от екпериментално угасват, нагаждане или десенсибилизиране и декондициониране.В центъра на поведенческо ориентираното консулти-ране стоят интеракциите между индивид и околна среда, а не тол-кова установените с тест индивидуални различия в поведението, тестовете за способности, интереси.

От възможните модели за професионалното консултиране бяха описани като пример иет основни течения. Всички методи освен клиентцентрирания подчертават значе¬нието на диагнозата за дефинирането и решаването на пробле¬мите на клиента.Действието обаче им  е разично. Разглеждането на процеса се отнася до интеракцията в кон-султантския разговор, при което всички методи имплицитно или експлицитно изхождат от формирането на фази, първично ориентирани към разрешаването на проблема. При всички модели на консултиране аспектът на отноше-нията и комуникацията са от основно значение.Оценката на. резултатите от консултирането се извършва чрез сравнение с дефинирането на проблема. Методите на професионално консултиране обхващат техники на водене на разговор, тестови интерпретации и информации за професиите. Интерпретирането на тестове е от основно значение при ТгаП-апй-РасЮг-консултирането, докато при психодинамичния метод за оценяването се използват активно и други похвати като структурирани интервюта, проективки техники и самоописания. Всички методи на консултиране разглеждат използването на тестове като част от процеса на консултиране.

Бэхивиористичнот ориентирано констултиране е  отдава голя-мо значение на принципите на учене, отнасящи се както до при-годността, така и до промяната на поведението. Поведенческото консултиране може най-лесно да бъде раз­брано посредством разглеждането на три основни линии на раз-вятие: класическото кондициониране (кондиционирана реак­ция), оперантното кондициониране (стимулиране) и когнитив-ната поведенческа терапия.Първата е свързан с дразнител-рефлекс-стимул.Втората линия се отнася до положителното и отрицателнот поведение спрямостимула,както и  липсата на реакция при отсъствие на дразнител.И третата линя е свързана с това,че човек се различава отживотните,тъй като той мисли,а не просто реагира на съответния стимул.

Този метод съществува едваот40 г.,въпреки,че сме го прилагали от зората на човешката история.Жан Марк Аспаритър използва този метод,за да социализира дивия човек.Прзе 19в.Александър Макорочи прилага метода във флота за реабилитация на пленици.Иван Павлов прави експерименти с кучета като им показва храна и следтова лъч светлина.През 1903 г.Джонс прави експеримент със заек като накрая успявада накарадетето да играе с него.През последните години се правят множество екперименти като се набляга на когнитивния компонент и начувствата.

Хасворд и Фисер предлагат пет фази на действие:1.индитифицирай проблема,2.формулирай цели на консултирането,3.наблюдавай и протоколирай поведението на клиента.3.определи стратегий на консултирането и ги приложи,4.оцени постигането нацелта,5.приключи консултирането.

Крумболц и Торесен предлагат следните въпроси за рамкиране на поведенцеското бихивиорстично направление

1.Как консултантаът даоблече в понятия проблемана клиента?

2.Как консултантът да дефинира целите на клиента?

3.Кои методи и техники са най.подходящи за постигането на целта?

4.Как консултантът може да немари успеха на своята работа?

Всички тези въпроси очертават работата на консултанта в процеса на конуслтиране на клиента си.В зависимост от метода на учене може дасе определи стратегия за въздействие от страна на консултанта.При оперативното учене консултанта може да използва положително стимулиране система Токеп-Есопоту-Зухгет самоменажиране.При имитационното учене консултанта би трябволо да използва ролева игра.При емоционалното учене е удачно да се използва тренинг за разпускане.За да се приложи по-добре самото стимулиране от консултанта,той може да използва няколко метода за въздействие върху клиента.Такъв метод е положителното стимуиране.Такива стимули са материални и не материални.Това могад да бъдат похвала,насърчаване усмика от страна на консултанта.Той може да предложи и материален стимул като подари на клиента някакъв предмет,било то и с ниска стойност.

Самоменежирането е друг способза стимулиране.Тойе много удобензаконсултанта,защото криента сам се представ,стига да открие смисъл в това.Най-добрите стратегий на самоменежирането са самоконтролът и самовъзнаграждаването.Клиента сам прецнява кога да се възнагради.Друга форма на стимулиране е уменето по модел.Това преодолява страха на клиента при участието му в реална ситуация.

Ролевата игра може сащо да се определи като стимул.пренасяне на поведението  в реалността.Това може дасе използва при кандидатстване за работа.

Аверсивния модел се използма при желание някакво нежелано поведение да не бъде използвано.То се показва първо на клиента и той вече не го използва,считайки го за негативно.

Един от методите на когнитивното поведение е този на Алеърт Елис нарчерен АВС.Задачата на консултанта е да превърне това негативно явление в положително.

Триниране на социални умения е друг метод,който преставлява,първо се показва модел,а после клиента трябва да го копира и и да го използва.. За оценяването бихевиористично ориентираните консултанти използват също тестове, анкети и контролни въпросници. Тези инструменти предлагат изходна информация за проблема и помагат за оценка на ефективността от консултирането по време на целия процес.

Друга алтернатива за оценяването еролевата игра. Клиенти¬те се приканват да не описват дадена ситуация, а да я проиграят. Този метод е много подходящ, когато проблемът се корени в междуличностните отношения.

Друго направление е реалистичното консултиране. В началото на шестдесетте години Улям Гласър създаде метод на консултиране на основата на „здравия човешки разум".Клиента разглеждан от метода на реалистичнат теория е,че той носи отоворнот за своите постъпки,независимо ,че е с психични отклонения.Той не може да носи отговорност за минаото,но може да носи отговорност за бъдещето си.Именно на това разчита Гласър-да промени поведението в положителна посока.През 80г.той добавя методът на контрола,задоволявайки потребностите си.Той репетерира с друг метод наречен теория на вероятноста.Моделът на Гласър е особено подходящ при работа с еченици,които не могат да се извиняват за грешките си.Моделът на Гласър е насочен към работа в общност и група. Редица други разработки потвърждават ползата от консулти¬рането в реалността. ГАНГ (1975) показва, че прилагането на консултирането в реалността в учебните занятия предизвиква много положителни промени в поведението при учениците. До подобни резултати стига и ДЖЪРМЪН (1995), който прилага реалистичната терапия при груповото консултиране.

Гласър предлага няколко стъпки за консултиране на клиентите като го определя катометод.Първото нещо е консултантът да включи клиента.Това става като го попита”Какво желаете?”Втората стъпка е да изследва клиента като го попита”Какво правите сега?”Следваща стъпак е оценка”Помага ли Ви вашето поведение?”После е съставянето на план,поемане на задължения от клиента,отхвърляне на извинения,отказ от наказване и упоритост и неотказване.

Робърт Уъбълдинк също допринася за тази ситема като този цикълна утвърждаване на подходящата обкръжаваща среда на клиента и въвеждане на системата WEDP.0

Рационално-смотивната поведенческа терапия  е когнитивно-емотивен и бихевио-ристичен метод на консултиране.Той е създаден от Елис.Този метод е по-многообразен от много други когнитивно-бихе¬виористични методи и използва широка палитра от емотивни техники, както и когнитивни и бихевиористични техники. За да се помогне на клиентите да променят дългосрочно основните си нагласи, са необходими силни, драматични, разтърсващи методи. Този модел, за разлика от много други когнитивно-бихевио-ристични методи, има силна хуманистично-екзистенциална страна. Той не само е обективен и научен, но е свързан и с емо¬ции

През изторията този метод се заражда така:

Като дете ЕЛИС страда от много заболявания и често влиза в болница. Той отрано придобива нагласата да помага и способността да разрешава проблеми. Трудът на Афред  Адлер се явява предшественик на рационално-емотивните идеи на ЕЛИС. Още през 1931 година Адлер. Елис вярва, че безотговорността, проявявана от повечето хора, е резултат от биосоциалното учене. През 1955 година ЕЛИС се отказва от психоанализа и се кон-центрира върху това да конфронтира хора с техните ирационални убеждения. През 1957 година той издава своята първа книга за този метод. През 1996 година, на 81-годишна възраст, ЕЛИС е все още много активен. Той продължава да консултира по седемдесет или повече пациента седмично и обикаля целия свят, за да представя метода си.

Рационално-емотивните консултанти използват само една малка част от времето си, за да изградят връзка или да изслушат предисто¬рията на клиентите, те се стремят най-вече активно-директивно, аргументатявно, чрез задаване на въпроси да извадят клиентите от тяхната резервираност. Основните фази на рационално-емотивния метод могат да бъдат очертани по следния начин:

1.         Какъв е проблемът?

2.         Постигане на съгласие по проблема, който следва да се

реши.

3.         Оценка ва последиците от проблема - „С".

4.         Оценка на отключващите събития - „А".

5.         Даване ва разяснения за връзката на убеждения и после¬

дици („В"-ЖС").

6.         Свързване на ирационалните убеждения и „С".

7.         Отстраняване на ирационалните убеждения.

8.         Прилагане на новонаученото в практиката (домашни задачи).

При поведенческо ориентираните задачи за самостоятелна работа извън сеансите се тренират също самоутвърждаването и други способности, след като те са били демонстрирани от консултанта и упражнявани с клиента. КЕВТ е метод на консултиране чрез преподаване. При разглеждането на метода и техниките на ЕЕВТ става ясно, че този АВС-модел е не само теория и модел на консулти¬ране, но и философия, която разглежда повечето човешки недос татъци като причинени от самата личност и поради това с въз-можност за промяна.

Друг вид консултиране е кратко консултиране орентирано къмрешения.За разлика от множествот програми,които показват мисленето на клиета,при краткото консултиране, ориентирано  е към намиране на решение.

През 1958 година Американският съюз на психолозите орга-низира симпозиум на тема „Овладяване на продължителността. на контактите при консултиране". През шестдесетте и седем-десетте години могат да се намерят други форми на краткото консултиране. БУДМАН (1981) прави систематизиране и говори за консултиране с малки промени, кратко консултиране, ком¬пактно консултиране и еднократно консултиране. На конферен¬цията на Американското сдружение на консултантите през 1994 в Минеаполис се представят модели на кратко консултиране, които получават следните наименования: кратко консултиране, ориентирано към разрешаване на проблема, терапия чрез въз¬действие, еднократно консултиране, динамична психотерапия с ограничено време, компактна терапия, структурална кратка терапия и вътрешноличностния, насочен към развитие, екзис¬тенциален модел на кратка психотерапия.При кратко орентираното консултиране възникват въпросте като:

•              Коя е причината за проблемите или смущенията?

•              Защо проблемът продължава да съществува?

•              Как да конструираме решения?

През първата половина на двадесетия век консултантите използват голяма част от времето за консултиране, за да изяснят причините за човешките смущения или проблеми. През седем-десетте години, когато краткото консултиране се е утвърдило, Уйлърд, Фиш и Вацлавик (1974) извеждат на преден план втория въпрос, а именно: Защо проблемът продължава да съществува? Преходът към последния въпрос - Как да конструираме ре-шения? - се извършва успешно, когато консултантите в Центъра за семейна кратка терапия в Милуоки решават да игнорират анализа на проблема и да насочат вниманието на клиента към търсенето на подходящи решения за неговата ситуация, предим¬но такива, за които вече е имало наченки у клиента.. Търсенето на решения става по планираната последователност на важни задачи, която насочва вниманието на клиента повече към разговори за решения, от¬колкото към разговори за проблеми.[1]

Макар че консултантите, ориентирани към намиране на ре¬шение, не използват един и същ метод, работата по проблема при този вид консултиране в общи линии преминава през след¬

ните пет фази (сравни М11ХЕК, 1993):

фаза 1:   Сътрудничество с клиента:

Как се изгражда отношение на кооперативност?

фаза 2:   Уговаряне на добре дефинирани цели на работа:

Как началото на консултирането се свързва с целта?

фаза 3:   Ориентиране на клиента към едно решение:

Как се задават въпроси с цел постигане на промяна?

Фаза 4:   Интервенции, ориентирани към решение:

Как се конструират интервенции, които

ускоряват или улесняват промяната?

фаза 5:   Придържане към целта:

Как се помага на клиента да извърши трайнипромени?

Парадоксални указания или техники консултантите, ориенти-рани към намиране на решение, използват масово, за да внесат положителна стойност в симптома или проблема на клиента. Този модел на консултиране изисква от консултантите да преосмислят представата, че най-напред е необходимо да се раз¬гледа историята на проблема, преди клиентите да могат да се променят. Консултирането, ориентирано към намиране на реше-ние, доказа, че погледът към миналото не е задължителна пред-поставка за промяна; това се доказва и от многото случаи.

Мултимодалното консултиране също е прдмет на тази разработка. Основното предимство на мултимодалния метод е, че клиентите обикновено са засегнати от множество специфични проблеми, за които са необходими множество специфични методи за разрешаване.Централната идея на мултимодалната методика е, че устойчи¬востта на резултата е функция на усилията на клиент и консултант по отношение на седемте измерения на личността.

В началото на шестдесетте години Лазарус заедно с Улпе и Рахман извеждат поведенческата терапия значително на¬пред. Първоначално се касае за унимодален метод и наименова¬нието „поведенческа терапия" трябва да насочва към обективни¬те техники, свързани с изследователска дейност. В началото на седемдесетте години, след широко въвеждане на мултимодалното консултиране, ЛАЗАРУС подчертава рав-ностойността на измеренията на личността. От седемдесетте години, когато представя своя модел като самостоятелен метод на консултиране, той бива прилаган от много консултанти. Доказателство за това са множеството пуб-ликации на различни езици. Този метод се е утвърдил в редица области на консултира¬нето, включително при решаване на проблеми при деца.

Казано накратко, еклектичната насоченост на мултимодал¬ното консултиране, свързана с подчертаването на систематич¬ния избор на стратегиите за интервенция, осигуряват широка област на приложение на този модел.

При мултимодалното консултиране се подчертава неповторимостта на всеки клиент.Затова няма точна методологична рамка,но консултантът най-често се орентира като:определи проблемите на клиента,изработи индивидуален планза раота,плана за интервенция е общ-между клиента и консултанта,това се осъвършенства,чрез постоянна оценка и обратна връзка.

Следващият метод,който искам да представя е еклектичния:информационно структурна методика. Тук ще бъдат представени основните черти на един еклекти¬чен метод на консултирането за вземане на решения. При това се вземат предвид следните рамкови условия, които са типични за много системи на консултиране на младежи и възрастни: огра¬ничено време на консултиране, ниска честота на контакти, често само еднократно консултиране, силен проблемен натиск върху клиента, тъй като той често се обръща много късно към консул¬тирането, и високи очаквания към компетентността на консул¬танта по въпроси на диагностиката, професиологията и пазара на труда. Освен това на консултанта често се гледа като на разпре-делител на професионални шансове или също на финансови помощи. Той не описва как трябва да се разрешават професионални проблеми, а как протича индивидуалният процес на вземане на решение и каква консултантска помощ може да се окаже при това.  За разрешаването на проблема са необходими действия, чиито последици не могат ясно да бъдат преценени, тъй като индиви¬дуалният информационен капацитет е ограничен, а набирането на информация води до високи лични разходи. За тази цел индивидът има нужда от информация за алтернативите. Учудващо е, че днес още има системи за професионално кон¬султиране и информиране, ориентиращи се по нормативния мо¬дел на рационалното решение, който в значителна степен пре¬небрегва индивидуалните конфликти и емоции.

ПИТЪРСЪН и др. (1996 Ь) очертават четири характерни при¬чини за проблеми в кариерното развитие:

1.             Комплексни и противоречиви информации за икономиката,

пазара на труда, възможностите в училище, ситуацията с местата

за професионално обучение по дуалната система, индивидуални¬

те ценности, интереси, способности и финансовите възможности.

2.             В редки случаи за един проблем в професионалното раз¬

витие има само едно решение; почти винаги са възможни някол¬

ко пътища, често с преплитащи се предимства и недостатъци.

3.             Несигурността в успеха при вземане на решение и липсата

на гаранция, дори при отлична подготовка.

4.             Важни решения, свързани с кариерата, обикновено налагат

необходимостта от вземане па последващи решения относно

финансиране, мобилност, условия за живот или преодоляване

на когнитивни дисонанси.

Самия процес на консултация се разглежда разглежда като симулиране на паметни когнитивно-афективни процеси на обработка на информация у клиента в рамките на процес на ученето, насочен към целта на консултирането.То се орентира в началното вземане на решение.Помоще са изразява,не в това да казваме на клиента какво да прави,а да му се дава информация.Ако се бои от вземане на решение му се дава повече информация.Клиента постига решение с помощтта на конфликта,дали сега да вземе решението или това да стане по-къно.Има четри стила за вземане на решение избягване,приемане на проблема или търсене напомощт.

В емоционалната сфера консултирането по този степенен модел трябва да се насочва предимно към конфликти във фазата на решението и фазата след решението. Първите касаят страха на клиента от прибързано вземане на решение. При това моти¬вацията против решението  нараства с темпото, с което то намалява субективното поле на действие, и с приближаването на момента, в който решението става валид¬но. Във фазата след решението трябва да се преодолеят чувства¬та, свързани с когнитивни дисонанси и тяхното редуциране. Хора, които проявяват самостоятелно нами¬ране на идентичността, са склонни към планомерно и самореф-лектиращо поведение при вземане на решение. Ако обаче инди¬видът постигне стабилна идентичност е. това, че приема ценност¬ната система на родителите си без собствена експлорация и критична преценка, по-късно той ще покаже несамостоятелно поведение при вземане на решение с инверсно отношение към интернални и систематични стилове на вземане на решение.

Консултирането за професионално развитие трябва да е ориентирано към ограничените условия и към проблема, притискащ клиента. Най-важната задача в евристично-информационно-структур-жгго консултиране е създаването на прозрачност: Само когато клиентът по всяко време, но особено в диагностичните фази, „разбира" консултирането, той може да действа, да коригира и да се учи с чувство на лична отговорност. А само тогава, при съответно изграждане на комуникацията, консултантът може да забележи промените в областта на фактическите, оценъчните и прескриптивни предпоставки на клиента.

В заключение искамда кажа,че всичките тези теорий и методи се менят през годините,но това е естественото имразвитие.Прилагнането им на практика трябва да бъде внимателно подбрано,в зависимост от целите и клиентите.Не всички теорий могатда бъдат избирани от един консултант при решаването на проблеми свързани с професионалното ориентиране.Той трябва да избере направление,в което да се развиваи да практикува методите и техниките само,ако много добре ги познава.Клиентите ,нуждаещи се от професионално ориентиране и консултиране,не са опитни зайчета,върху които да се стовари цялата методика ицучавана от кариерния консултант.По този начни не може да се осъществява професионално орентиране и да видим какво ще стане като една теория или методика не даде резултат да използваме друга. И така докато не изредим всички.Това ще доведе до обратния ефект на професионалното ориентиране и клиента тотално ще се обърка.Неяснотата на теорийте и методите използвани от консултанта,не са място за интерпретация и игра на”професоналисти”Всички тези изложени от ментеорий и методи до голяма част от  тях са били предмет на проучване от тези автори,но не с цел професионално ориентиране и консултиране,а личносто и психоаналитично консултиране. И