Joomla Software solutions Template

Payday loan

Научен статут на Методиката на музикалното възпитание в съвременното училище

Предмет, цел и задачи на Методиката на музикалното възпитание в общообразователното училище

Методиките  се зараждат като отделни науки в края на  XVIII  началото на XIX век. Те се обособяват от педагогиката, в частност от дидактиката,  като възможност за дифиренциация  на научното познание в областта на изследванията на педагогическите явления. За родоначалник на методиките  по отделните учебни предмети се Йохан Хенрих Песталоци (1746 - 1827), с книгите : „Как Гертруда учи своите деци” (1801 – 1804), а по-късно: „Книга за майките”, „Азбука на наблюдението” и др.

Отделните методики на обучение изследват учебния процес по конкретен учебен предмет. В този смисъл Методиката на музикалното възпитание изследва и учебния процес по музика.

Разграничението на методиката от дидактиката  се изразява преди всичко в степента на обобщеност и универсалност. Ако дидактиката разкрива и обосновава  общите закономерности на обучението, то методиката и в частност методиката на  музикалното възпитание,  разкрива закономерностите в протичането на музикално-възпитателния процес, необходимите предпоставки за неговото ефективно организиране и провеждане. Необходимостта от съществуването на методиката като наука се обуславя от прехода , преминаващ от общодидактическите закономерности към тези, свързани с организация и реализация на учебно-възпипателния процес по конкренет предмет.

Както всички останали методики на преподаване на частни науки, така и Методиката  на музикалното възпитание,   принадлежи към раздела на педагогическите науки, към който се причисляват още общата педагогика, педагогическата психология, философия на образованието, педагогическа социология, социална педагогика и др.               Концепцията на Методиката на  музикалното възпитание е изградена върху основата на взаимодействието й с други науки:

- теория на музиката;

- принципните постановки на общата педагогика за същността и организацията на учебно- възпотателния процес в съвременното училище;

- дидактическите принципи, на основата на които се основава класно- урочната система, процесът на обучение;

-  психологическата теория и изследвания върху същността и развитието на психичните процеси – познавателни, емоционални и волеви, както и  същността и развитието на способностите и др.

- музикалната психология, на основата на която се разглеждат същността и развитието на музикално-психичните процеси, музикалните способности, психологическото обосноваване на музикалните дейности;

- естетиката и по-конкретно музикалната естетика, през призмата на която се разглеждат проблемите, свързани с музикалното съдържание, същността , ролята и значението на изкуството, в частност и музикалното, за развитието и възпитанието на личността и др.

На междудисциплинно равнище Методиката на музикалното възпитание се намира в контакти със социологията, културологията, теорията на музикалните комуникации и всички науки, които имат отношение с динамичните и често противоречиви социалнопсихологически, социокултурни и художествени явления в нашата съвременност.

В условията на музикално възпитание в общобразователното училище учениците получават знания в няколко насоки:

- из областта на теория на музиката – линейно-нотна система, ритъм, метрум, размер нотни стойности и др.;

- из областта на теория  на българската народна музика – неравноделни метруми и размери, музикално-фолклорни области, музикална обредност  и др.;

- из областта на музикалния анализ – музикално-изразни средства, основни формообразуващи принципи, елементарни знания за структурата на музикално производение;

- из областта на история на музиката – основни стилови направления, представители на българската музикална култура.

Предмет на Методиката  на музикалното възпитание е „съвкупността от средства методи и форми, чрез които учебната дисциплина „музика” в общоборазователното училище реализира на практика своите цели и задачи, както и конкретното изясняване на тези цели и задачи.” (Минчева, П., 2009,  с.4) В по-разширен план може да каже, че се очертават две страни в предмета на методиката, които си взаимодействат:

- от една страна методиката на обучението по музика разкрива специфични прояви на дидактическите закономерности  в условията на обучение по музика;

- от друга страна тя разглежда съдържателно-процесуалните характеристики , характерни само за това обучение, носени от спецификата на музикалното изкуство.

Например при подготовката на един урок учителят  се основава на дидактическите принципи за системност, последователност и т.н., които в условията на обучението по музика се проявяват чрез спецификата на музикалното изкуство. Последователността при разучаване на дадена песен се проявява при използване на конкретни взаимосвързани степенувани по трудност последователни действия – възприемане на песента чрез няколкократно прослушване, обясняване на трудни думи в текста ако има такива, поставяне на различни задачи , свързани със съдържанието на поетичния текст, със музикално-изразните средства – характер на мелодията, метрим, темпо, настроение, цялоство изпяване на песента с подкрепата на учителя, коригиране на неточностостите, чрез неколкократно изпяване на трудните места, следващо цялостно изпяване на песента, а в един от следващите часове може да се включи съпровод от детски музикални инструменти или пък танцови движения .

Методиката  на  музикалното възпитание притежава  теоретичен  и приложен характер. Теоретични обощения, получени на основата на емпирични изследвания  са в основата на формулиране на определени  изисквания за ефективно и творческо организиране и провеждане на учебния процес.Тези две страни от характера на методиката на  музикалното възпитание са в непрекъснато взаимодействие и извеждането на преден план изкуствено на всяка една от тях нарушава целостта и единството й.

Задачи на Методиката на музикалното възпитание:

1. Да изследва, разкрива и обосновава целта и задачите на музикалното възпитание. За осъществяването на учебно-възпитателнатата практика по музика е необходимо познаване на основната цел и задачите на обучението като цяло. Върху тяхната основа се надгражда същността и спецификата на изучаваните явления – в случая – музикални, психологическите особености на учениците в ранна училищна възраст, техните музикално-познавателни възможности.
2. Да определи съдържанието на музикалното възпитание  в НУВ. Чрез тази задача се отговаря на въпроса какво от огромния обем от знания, свързани с музикалното изкуство, натрувани от музиковеди и теоретици, може да се усвои от малките ученици, на какво трябва да се наблегне при натрупване на техния музикален опит, изтраждане на естетическите им критерии, развитие на музикално-интелектуалния и емоционалния им потенциал.

Особено важна роля при постигане на резултати от тази задача има обогатяването на съдържанието на музикално-възпитателната дейност със съвременни концепции за музикалното изкуство, с разглеждането му като езикова система, със съвременните изследвания за  ролята му в развитието на детските познавателни и емоционални процеси.   Поврат в съвременната психология и в частност в музикална психология прави теорията на Гарднър за множествените интелигентнсти, чрез която той определя седем базисни интелигентности и една от тях е музикалната. Не по-маловажни са и съвременните изследвания върху теорията за същността на музикалния език и неговите възможности като мощно средство за общуване, разработвани в трудовете на Асафиев, Арановски,Холопов и др.

1. Да обоснове и разработи принципите, методите и похватите  за ефективна реализация на музикално-възпитателна дейност, като по този начин се отговори на въпроса как да се учи .Тяхната специфика  произтича от същността на музикалното изкуство и равнищетото на развитие на обучаемите.
2. Да изследва ефективността на организационните форми на обучение – урочни и извънурочни.
3. Да определи система от критерии и показатели, на които трябва да отговарят всички учебни помагала – учебници, тетрадки, нагледни средства, дидактически материали.

Методология на науката. Подходи  на музикално-педагогическите  изследвания .

В обобщен вид може да се каже, че методологията е учение  за съвкупността от методи на научно познание и изследване. Тя притежава три функции – описателна, обяснителна и нормативнотехнологична. Според различни (предимно руски автори ) методологията притежава пет равнища: философско, интердисциплинарно, общонаучно, конкретнонаучно, методи и техники на научното изследване.

Подходите на методиката на музикалното възпитание като педагогическа наука се основават на общопедагогическите интерпретации . В този смисъл под понятието подходи ще разбираме общи позиции , приемани от изследователите за провеждане на педагогически изследвания, представяне и структуриране на изведените обобщения и специфика на практиката. Подходите могат да бъдат:

Системен подход - при който относително самостоятелните елементи на педагогическите процеси – цели, субекти, обекти, методи, форми и резултати се интерпретират като взаимосвързани и функциониращи в определена среда с езика и общата теория на системите.

Структурен подпод, свързан с анализ на педагогическите процеси, чрез който се изучава  тяхната организация, строеж, природа, свойства и тяхната връзка.

Функционален подход, който в педагогически аспект се свързва с адаптивните процеси, потребностите, интересите, влеченията, мотивите и т.н. на учениците.

Структурно-функционален - свързан с изследване на педагогическите процеси като система и техните фунцкции.

Синергетичен подход – основава се на използване на общите принципи и закони, лежащи в основата на самоорганизацията.

Антропологичен подход – чрез него педагогическите процеси се интепретират в аспект на фундаменталните проблеми за съществуване на човека в природна или изкуствено създадена среда.

Персонологичен (личностен ) подход , свързан с позицията, при която субектите на педгогичесикия процес се характеризират като активни , съзнателно действащи индивиди, променящи и развиващи се чрез педагогическо въздействие.

Културологичен подход, свързан с отчитане на въздействието на културата, в условията на която се намира дадена личност.

Хуманистичен подход, изразяващ се в синтез на антропологичен, личностен и културологичен подход.

Феноменологичен поход, свързан с разглеждане на педагогическите процеси като чиста същност.

Холистичен подход, при който водещ принцип е цялостта. (По Радев, П., 2003, с.39)

Интегрален подход  неговите  теоретични предпоставки се изясняват от М. Андреев (Андреев 1986). Той формулира дидактическата му значимост в системата на учебното съдържание и функционалната им оперативност в обучението като цяло. Авторът подчертава, че интегралните тенденции в обучението не са отрицание на предметната система, а нейно продължение в специфични дидактично обосновани форми. М. Андреев конкретизира, че в отделните предмети съществуват интегративни връзки, които трябва да се актуализират в подходящи форми. (Андреев 1986: 12-13).

Използването на посочените подходи в музикално-педагогическите изследвания предоставя възможност за проникване в същността  на музикално-педагогически явления и процеси, за дефиниране на проблеми и търсене на технологии за тяхното решаване в условията на музикалното обучение в съвременното българско училище.

Методи на музикално-педагогическите изследвания. Педагогическа диагностика

Музикално-педагогическото изследване е процес на получаване на информация за музикално-педагогически процеси и явления, приложение на тази информация за тяхното обяснение чрез формулиране на правила, закономерности и прогнозиране на вероятни изменения .

Предмет на методологията на музикално-педагогическите изследвания е процесът на изследването в неговата цялост. Той протича през следните фази - възникване на идея, замисъл, планиране и организация, провеждане и анализ на резултатите, евентуално внедряване в музикално-педагогическата практика и интеграция в педагогическата теория.

изследвания като част от педагогическите проучвания се основава на два вида принципи: общо методологически, свързани с всички науки, и частнонаучни, отразяващи специф             Планирането, подготовката и провеждането на музикално-педагогическите иката на отделните науки.

Общометодологическите принципи са :

-          принцип на обективност – свързан с признаване на обективната същност  на научното познание;

-          принцип на детерминизма  - свързан с изясняване на основните детерминиращи фактори и условия на педагогическия процес;

-          принцип на историзма, който се основава на историческия подход при изучаване на същността на педагогическите явления.

-          принцип на единство между теория и практика.

Частнонаучни принципи:

-          принцип на редукцията – изразява се в контрол на всички съществени условия и фактори при анализ на определено музикално- педагогическо явление или процес, свързан с  редуцирането на тези фактори   до онези, които го детеминират;

-          принцип на минималността на опростяването –  свързан с избор   и използване на по-малко фактори  и условия, необходими и достатъчни за обективността на изследването;

-          принцип на потвърждението (верификация) – свързан с проверяването на всяко научно съждение по отношение на неговото потвържедение в определена област.

-          принцип на индукцията - изясняване на представителна част (извадка) от елементи на даден процес или явление, в следствие на което се правят изводи за цялото;

-          принцип на еднаквостта – при определени случаи  някои страни на дадено явление или процес се разглеждат като еквивалентни едни на други.

-          принцип на аналогията – прилага се при разработване на  теории по индуктивен път и се основава на схващането за идентичността между два или повече  белега на определени класове от събития и явления.

-          принцип на представителността – в научните изследвания може да се стигне до съждения валидни, както за конкретна област на научното познание, така и извън нея.

-          принцип на значимостта – свързан с ролята на научното изследване, както за самата наука, така и в по-широк научен аспект.

Методи на музикално-педагогическите изследвания

Всяка наука използва специфични методи на изследване , които са характерни, както за самата нея, така и за системата науки, към които тя принадлежи. Тези методи са адекватни, както на същността  на изучаваните явления, така и на задачите, които решава тя.

Според П.Радев „методът на научното изследване може да бъде представен като съвкупност от систематизирани познавателни операции, съответстващи на целта на научното изследване”.(Радев, П., 2003, с.40)

Класификация на методите:

а) в зависимост от съдържанието на изучаваните обекти:

- непосредствени – обектите са  включени във възприемането и дейността на изследователя;

- опосредствани – обектите не съществуват в момента на изследването .

б) в зависимост от сферата на действие:

- използвани в тесни научни области;

- използвани във всички области.

в) в зависимост от ролята и мястото в процеса на научното познание:

- методи за емпирично познание: наблюдение, експеримент, описание, измерение, класификация, индукция;

- методи на теоретично познание: мисловен експеримент, аксиоматичен метод.

г) в зависимост от структурата:

- прости и еднородни;

- сложни и нееднородни;

- оригинални;

- производни. (По П.Радев, 2003,с.40-41)

Най-популярните методи на педагогическите изследвания са:

Наблюдение – непосредствено възприемане на обектите и явленията с цел тяхното изясняване или за проверка на хипотези.

Анкета – система от въпроси и отговори за изучаване на мнения или отношения.

Педагогически експеримент – проверява се нова идея по отношение на истинност, като се въздейства съзнателно върху изследваното явление.

Дидактически тестове -  измерват резултатите от усвояването на определено учебно съдържание, включено  в определена учебна дейност и преследва конкретни цели и задачи.

Структурата на дидактическите тестове включва три компонента:

-          информация за тестирания;

-          въпрос или задача;

-          отговор.

Съществуват следните типове дидактически тестове :

-          училищни тестове за постижения;

-          комбинирани тестове за училищни постижения;

-          тестове за пригодност;

-          тестове за развитие и училищна зрелост и др.

В областта на  Методиката на музикалното възпитание приложение намират тестовете за проверка на знанията на учениците, за развитие на умения, за изследване на музикално-познавателни процеси, за диагностициране на музикални способности и др.

Експертна оценка - използва се, когато обект на изследването са явления и процеси, които не е възможно да се наблюдават и  измерват пряко и за които няма точни количествени измерения.

Анализ на учебното съдържание (контент анализ). Прилага се, когато е необходима систематизация на голям обем информация. Мястото на този метод е при анализ на учебното съдържание, включено в учебниците, при обработване на резултати от различни протоколи, писмени разработки на ученици.

Математически методи – свързани с количествени и структурни характеристики на изучавани качествени отношения.

Педагогическа диагностика

Педагогичеста диагностика е интегративно научно направление, което изучава, разработва и развива теорията и практиката на създаване и използване на диагностични методи и средства за оптимизиране на педагогическия процес.

Обект на педагогическата диагностика е дейността на ученици, учители, родители, ръководители в сферата на образованието.

Предмет на педагогическата диагностика е теоретично изучаване и практическо провеждане на диагностичен процес.

Задачи на педагогическата диагностика са:

-          проучване на чуждестранен опит и постижения в областта на методиката на музикалното възпитание;

-          критичен анализ на утвърдени и стандартизирани при други условия или в други страни методи и средства;

-          разпространяване на световен опит в областта на музикалното обучение;

-          внедряване на диагностични методи в практиката;

-          повишаване на класификацията на учители за провеждане на педагогическа диагностика.

Литература :

1.Андреев, М. Интегративни тенденции в обучението. София.

2.Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. София.

3.Бижков, Г., Методология и методика на педагогическите изследвания, Аскони-изд., С., 1995.

4.Гарднър, Х., Нова теория за множествените интелигентности на 21 век, С., 2004.

5. Минчева, П., Музикалното възпитание в общообразователното училище, “Просвета”, С., 2009 .

6. Радев, П., Педагогика, „Хермес”, 2001.