Joomla Software solutions Template

Payday loan

Класицизмът, господстващ в изкуството през епохата на Просвещението, отстъпва през XIXв. мястото си на Романтизма, в сферата на който се развива муз. Творчество през първата половина на столетието.

Романтизмът възниква като идейно движение. Поражда се, от една страна от освободителната борба на народните маси против феодализма, а от друга, от разочарованието, последвало след Великата буржоазна революция (1789г.)

Това е и времето на големите обществени сътресения, като Френската революция, когато феодалната система напълно се разпада. Освен революцията от 1789 година, по време на Романтизма се случват и следните исторически събития: Въздигането и управлението на Наполеон, както и въстанието на декабристите в Русия през 1825 година.

В музикалното творчество господстващо значение придобива темата на „лиричната изповед”, особено любовната лирикаа, която най-пълно разкрива вътрешния свят на „героя”. Тази тема минава като червена книжка през цялото изкуство на Романтизма, тако се започне от камерните песни на Шуберт и се стигне до монументалните симфонии на Берлиоз, и грандиозните музикални драми на Вагнер. Нито един от композиторите класици не е създал в музиката толкова разнообразни и фино обрисувани картини от природата, толкова убедително разработени образи на копнеж и блян, на страдание и душевен порив, както романтиците.

Водещ жанр на романтичната музика е песента. Нито в епохата на Средновековието, нито в „предкласическия” XVIIв., нито в музикалното творчество на Класицизма, песента не играе първостепенна роля в професионалната музика и не успява да оформи художествените принципи на своя стил. Едва през XIXв. особено в Австрия и Германия, и именно в градската домашна среда от битовата песенна стихия се формира художествения песенен жанр романсът, който по художественото си значение не само заема място на ред със симфонията и операта, а и извънредно много влияе върху по нататъшното им развитие.

Наред с песента процъфтява и камерната клавирна миниатюра, която също така израства от битовото музициране, интимната импровизация. От подчинен вид изкуство тя се превръща в една от водещите области на музикалното творчество в новото време.

Непосредствено свързан с градския музикален бит е и разцветът на инструменталната танцова миниатюра. Опоетизираният градски танц става един от най-важните музикални жанрове на деветнадесети век. Минуетът- най-характерният танц пред епохата на Просвещението не фигурира у к ласиците като самостоятелно произведение. Той се появява в ролята на изцяло подчинен епизод от симфоничния цикъл, като своеобразна интерлюдия преди финала.

А през Романтизма, битовият танц не само става самостоятелен жанр, но и силно влияе върху стила на камерната романтична миниатюра изобщо. Валсовете на Шуберт, мазурките и валсовете на Шопен са висша проява на новата тематична тенденция към опоетизиране на градския музикален бит.

Музикалният романтизъм има множество разклонения, свързани както с различните национални култури, така и с различните обществени движения.  Така съществува значителна разлика между интимния лиричен стил на немските романтици и „ораторския”, граждански патос, характерен за творчеството на френските композитори. Музикалните произведения, възникнали в кипежа на народоосвободителната борба от първата четвъртина на века (Вебер, Шуберт, ранният Русини), се различават от творчеството на композиторите романтици в Германия и Франция от средата на столетието.

Творчеството на тези композитори се характеризира с по- голям интелектуализъм и сложност, а може би и с по-малка непосредствена обществена (Вагнер, Лист, Берлиоз, Шуман, Брамс). И все пак тези различни национални разклонения и школи притежават някои общи художествени принципи, които позволяват да се говори за единен романтичен стил в музиката.

Музикалното творчество на деветнадесети век се характеризира с нов кръг от типични образи, с нови изразни средства и принципи на формообразуване. С това новаторство е свързан разцветът на програмната музика, по който музикалното творчество на Романтизма особено ясно се различава от изкуството на Виенските класици. Програмността обективно е необходима поради новостта и сложността на робантичните образи. От една страна, литературните връзки помагат на композиторите да намират средства за по - определено и по - точно художествено изобразяване, а от друга, съдействат за възприемането от слушателяя, представяйки пътеводната нишка за него.

Франц Шуберт е първият виенски романтик, оказал с творчеството си силно влияние върху музикалния език на цялата романтична епоха. Роден е в 1797г. в Лихтентау (Виена). Той заема място сред най-големите майстори на мелодията. През своя 32-годишен живот създава много произведения от различни жанрове (около 1500), но неговата стигия е песента. Там най-пълно се изявява творческият му гении и най-цялостно се отразяват романтичните настроения на неговото време. Творчеството му е свързано с народно - битовата музика на Виена – народните песни и танци. Музиката му е забележителна с яркия си искрен лиризъм, чийто главен герой е обикновения човек от народа с неговите чувства и мечти, интимни преживявания и настроения. Причината за широката популярност и достъпност на музиката му е преди всичко нейната мелодичност, емоционалност и народност, искреност и простота. Композиторът издига обикновената битова немска и австрийска песен до равнището на равноправен жанр в сериозното творчество до равнището на голямото изкуство. В песните си Шуберт влага нови интонации, обогатява хармоницния език, умело постига ефекти на звуков колорит, по-свободно изгражда формата. Пише по-вече от 600 песни, между които „Хубавата мелничарка” – цикъл от 20 песни по Мюлер, „Зимен път” – цикъл от 24 песни по текст на Мюлер, „При ручея”, „Пъстървата”, „”Маргарита на чекръка”, „Преспивна”, първата вокална балада – „Горски цар”...

Създава 9 симфонии, от които най-известна е номер 8 „Недовършена” (не е спазена класическата форма от четири части). Състои се от две части, но по съдържание е напълно завършена. С нея започва историята на лирико-драматичната серия, типична за Романтизма. Шуберт пише във всички жанрове.

Създава много камерна музика – най-известни: квинтет „Пъстървата”, „Фантазия за цигулка и пиано”...

Творби за пиано – „Фантазия”, „Скитникът”, шест музикални момента, повече от педесет дуа (клавирни) „Вариации на френска тема”...

Двадесет и четири сборника с танци – валсове, лендлери, полонези, маршове...

Опери – „Веселият дяволски замък”, „Близнаци” (едноактна), „Вълшебната арфа”.

Пьотр Илич Чайковски (1840 -1893) - композитор, публицист, педагог. Началото на творческия му път се отбелязва през средата на 60-те години, а през седемдесетте  той е автор на значими творби – балет (Лебедово езеро), концерт за пиано и оркестър №1, едночастните програмни творби „Ромео и Жулиета”, „Франческа Даримини”, но най-забележителните с високи художествени достойнства е написал през 80-те и началото на 90-те години. Основна тема в творчеството на Чайковски е конфликтът между човека и обкръжаващата го действителност, проявил се в страстния стремеж на личността към щастие и свобода на духовното развитие и невъзможността това да се осъществи със съществуващата действителност. Той е основоположник на руския класически балет, а заедно с Бородин има принос за развитие на струнния квартет в руската музика. Като композитор той е лирик и драматург психолог. Проявява интерес към украинки, френски и италиански фолклор (градския битов романс). Използва също различни танци, най-вече валса (във всички жанрове). Творчеството му обхваща 10 опери, 7 симфонии, 5 концерта за пиано, 1 за цигулка, вариации на тема „Рококо” за чело и оркестър, три балета, 4 оркестрови сюити, като четвъртата е Моцартиана, защото е върху теми от клавирното творчество на Моцарт, около сто вариации за пиано, около 100 романса...

Роден в Водкинск, където баща му е минен инженер и директор на завод. В 1849 година, когато е 9 - годишен, семейството се установява в Петербург, а той постъпва в училището по право. Завършва го след девет години обучение и работи като титулярен съветник в министерството на  правосъдието. Но в 1862 година напуска службата си, за да постъпи в новооткритата Петербургска консерватория, която завършва в класа по композиции и сребърен медал. Веднага е поканен като преподавател в новооткритата Московска консерватория. Започва изключително плодотворно десетилетие – първите 4 опери „Опричник”, „Воевода”, „Ковачът Вакула”...; Три струнни квартета, един концерт за пиано, вариации на тема „Рококо” за чело и оркестър, балетът „Лебедово езеро”...

Напрегнатата педагогическа го довежда до състояние на тежка нервна депресия. По препоръка на свои приятели заживява в чужбина, но излиза от това състояние чрез творчество. След това се завръща в родината и се включва в руското музикално общество. Написва операта „Мазепа”, „Орлеанската Дева”, „Дама Пика”,балети - „Спящата красавица”, „Лешникотрошачката”...

Симфонично творчество

Този дял е рамкиран от оркестрова картина „Буря”, Симфония №6, и три концерта за пиано и оркестър. Основна тема е човекът е обкръжаващата го действителност – заедно картини от природата и бита. Първите три симфонии са много разнообразни по своето съдържание: №1 – „Зимни мечти”; №2 - празнична върху украинки фолклор; №3-5 – частна, която я приближава до сюитата, както и някой от частите й са танцовални. Това е първата симфония на Чайковски в цикъла, на която внася валса като част.

Ерата на музиката на романтизма се дефинира като период от европейската класическа музика, който протича в най-общи линии между ранните години на 19 век до първото десетилетие на 20 век, също както и музиката, писана в съответствие на нормите и стиловете на този период.               Периодът на романтизма се предхожда от този на класицизма и е последван от модерния период. На преден план се поставя песента, оперният жанр и се въвеждат разнообразни теми в инструменталната музика.