Joomla Software solutions Template

Payday loan

Образователната програма заема значителен дял в цялостната политика на държавата. Основна мисия в дейноста на всяко правителство е да осъзнае значението на образованието и културата, да ги открои в дневния ред на обществото и да потърси подкрепата на всички граждани като съмишленици. Мисията на всяка образователна система е да осигури на младите хора определена степен на образованост, необходима за живот и работа в динамично променящата се среда в съответната страна, в Европа и в света като цяло днес и в следващите години. Именно образованието, осигурявайки достъп до знания за всички, има универсалната задача да помогне на човека да разбере света и другите хора.

Много е важно да се разбере, че интегрираното образование не изисква допълнителни средства от бюджета, а ефективно пренасочване на финансовите ресурси, предвидени за специализираните училища. Тогава тези средства за „издръжка” ще се превърнат в „инвестиция”, нещо повече те вече ще са в категорията на възвръщаемите инвестиции.

Родителите на деца с увреждания и децата с увреждания да променят представата си за училището и да оказват активно сътрудничество в процеса на интеграция. Родителите на другите деца да приемат идеята за интегрирано образование и да възприемат детето с увреждане като естествена част от класа.

В античността интереса и отношението към аномалните деца все още са недостатъчно изяснени от науката. Предполага се, че тези деца са били унищожавани. Според суеверията, родените с някакви недостатъци деца нямали право на живот.

Не било по-добро положението и на децата със слухови или речеви нарушения, чиито недостатъци били установявани в по-късна възраст. Те били изолирани от обществения живот, тъй като не можели да станат добри войници, търговци или управници.

Първите опити да се намери естествено обяснение на психическите заболявания се отнасят към VІ век пр. н. е. Предполага се, че Питагор пръв е посочил, че умът се намира в мозъка, а чувствата в сърцето. По-късно Хипократ е развил „мозъчната теория”, изтъквайки, че с дейноста на мозъка е свързан не само умът на човека, но и неговите емоции.

Силен тласък в развитието на възгледите за обучение и възпитание на аномалните деца оказали схващанията на родоначалника на педагогиката като наука Ян Амос Коменски. За Комински всеки който се е родил човек, трябва да получи образование, за да бъде истински човек: „Всички които са се родили човеци, имат нужда от образование, защото трябва да бъдат човеци”.

Причините за слухови и зрителни нарушения могат да бъдат:

1) вродени – те са през ранния ембрионален период на бременността;

2) придобити аномалии – при мозъчни и очни кръвоизливи, заболяване ЦНС, минингит, енцефалит, заушка и при тежък отит.

Според степента на увреждания хората се делят на слепи и слабовиждащи, глухи и слабочуващи.

При слепотата има абсолютна – където отсъства цветоусещане и светоусещане. При практическата слепота се различава тъмно и светло, разпознават се контурни фигури и предмети. Повече от слепите деца имат остатъчни зрителни функции.

При глухите деца има глухи, където няма развитие на речта, родени така или рано оглушели.

Късно оглушели – те са запазили до определена степен речта си.

Слабочуващи деца – според степента на достигнато речево развитие при слабо чуващите деца се наблюдават

- деца, които притежават силно ограничени речеви възможности;

- деца, които в основни линии имат изградена в свободна реч.

Лекото нарушение на слуха не пречи на детето да овладее речта. Те имат по-голяма възможност за компенсация на дефекта. Тежкото нарушение на слуха им и наличието на глухота водят до липса на реч, както и сериозни отклонения в общото психично развитие на детето. При слепите деца отсъстват зрителни представи и възприятия. Децата изпитват затруднение в изправен стоеж и страх от пространството. Налице е засилена вербализация в интелектуалното развитие на зрително увредените деца. Забавено е развитието на емоционалната сфера, поради невъзможност да се възприемат жестове, мимики, погреди.

При слепите, слабовиждащи, глухи и слабочуващи деца личностното развитие е непълноценно, което е резултат от психотравмичен дефект. Осъзнаването на собствената непълноценност и ограничените възможности при децата, водят до негативизъм и тенденции към аутизация.

Основната задача на корекционната работа е стимулиране на остатъчните функции. При практическа глухота се изграждат специфични форми на реч т. нар. Дактилна азбука. При остатъчно зрение се използват помощни средства – телескопични очила, контролни лещи, лупи и др. Прилагат се също и други тифлотехнически средства. При децата със зрително нарушение се използва и Брайловото писмо.

Една от основните промени трябва да настъпи в подхода към децата с увреждания – да се изостави подхода „ориентиран към недъга” и да се приеме подход „ориентиран към детето”. Въпреки, че грижата за детето с увреждания е основна цел и на двата подхода, между тях съществува голяма разлика.

Проблемът може да бъде разрешен само със съвместни усилия на всички, включени в системата и чрез пълноценната интеграция на детето във всички сфери на живота.

Тогава вече специалистите, специалните дейности и специалните технологии ще са само средства, които улесняват интегрираното развитие на детето.