Joomla Software solutions Template

Payday loan

Устремихме се към Европа – всички,дори и ние най-малките – децата и работещите в детските градини.

Питаме се: - „Има ли там място и за нас?Ще получим ли нещо?Ще ни забележат ли?Какво и как да променим в работата си?”

Тревогата ми се превръща в увереност,оптимизъм,гордост и ...план за действие.

България има обществено предучилищно възпитание почти 130 години.Паралелно с броя детските градини се е повишавало нивото на педагогическата наука и практика.

Детската градина винаги е била първото стъпало на образователната система.

Ние – учителите в детските градини винаги сме давали на децата това,което им е най-нужно – обич,грижа и подготовка за успешна житейска реализация.Възпитавали сме ги в етническа толерантност и изконните човешки добродетели.

Ние детските учители имаме опита и силата да продължим напред.

Работя в регион с така нареченото „смесено население” (звучи ми странно – децата са просто деца,а населението – техните семейства).Голяма част от децата в нашата детска градина са от турския етнос.Опитът ни е научил,че преодолявайки езиковата бариера ние осигуряваме емоционален комфорт на децата и възможност за активна познавателна дейност.

Най-краткият (не научен) анализ на ситуацията може да определим така:

-децата-с нормално психофизическо развитие и голяма част,владеещи български език на различно ниво преди постъпване в детската градина.

-родителите-образовани,добре владеещи български език,отворени за съвместна дейност с детската градина.

-екипът на детската градина-квалифициран и мотивиран да даде най-доброто от себе си на децата.

Работата в детската градина организирахме като набелязхме достъпни цели и дейности за реализирането им в няколко направления,които са взаимосвързани и взаимообословени.Отчитайки психолого-педагогическите изисквания за всяка възрастова група на първо място целяхме максимално бързо овладяване на български език.Систематизирахме и синхронизирахме опита си със специализирана литература и публикации,отнасящи се до работа с деца в двуезична среда.Във всяка програмна система търсехме рационални възможности за оптимизиране на речевата дейност на децата.Категорично не приемаме изводи,направени в публикации в специализирания печат през миналата година,че трудното овладяване на български език се дължи главно на липсата на учители от малцинствата,владеещи съответния майчин език и познаващи етнокултурните характеристики.Това разбира се е едно от условията,но не е водещо.Определяща е говорната среда,организирана в детската градина и семейството.Това е и международната практика по въпроса.Безспорно доказателство е и фактът ,че децата посещаващи детски градини,в които екипите са главно владеещи същия майчин език,по-трудно и бавно овладяват български.Родителите предпочитат децата им да бъдат отглеждани и възпитавани от по-можещи и отговорни учители и елиминират етническата им принадлежност като фактор,влияещ за подготовката на децата.Самите родители са с висок социален и образователен статус и не е нужно да ги убеждаваме в необходимостта да помагат за по-ефективното овладяване на езика.Всяка форма за работа с тях е предварително планирана,мотивирана и обмислена.Държа да отбележа,че не е необходимо да провеждаме дълги с голяма подготовка от учителите и натоварване за децата мероприятия.Така също не е необходимо да акцентираме върху етническите различия,а по-скоро всички родители,деца,учители да се чувстваме като едно цяло – граждани на България,Европа и света,запазвайки своята идентичност.За целта целта провеждаме не просто формални родителски срещи,а дискутираме проблемите с родителите.Те не са зрители,наблюдатели на изявите на децата,а участници в тях.Заедно сме в къта „С Мечо Пух по света”,разглеждайки картинната карта на света.Заедно сме в „къщата на Баба Марта”(етнографската къща-музей) като нейни помощници.Заедно сме в картинната галерия и концертната зала.Заедно подготвяме празниците и развлеченията.Отбелязваме национални и международни празници и събития.Кътовете,изложбите на детско творчество,кратките артистични и музикални изяви за деня на християнското семейство,деня на българските художници,деня за защита правата на човека и други,непринудено развуват интереса,обогатяват знанията,доставят емоционална удовлетвореност на деца,родители, а и на екипа на детската градина.

Фолклорните празници и обичаи представяме след внимателно прецизиране и подбор на моменти,близки до настоящия детски светоглед и възможност за непосредствена изява на детето,пренасяйки го в минало,което не принадлежи вече дори на бабите и дядовците на съвременните деца.Извличаме най-важното,което влияе върху изграждането на ценностна система,възпитава в дух на толерантност,доброжелателност ,трудолюбие и човеколюбие.Това са посланията,които носят коледари,сурвакари,лазарки.Затова в детската градина имаме и стая на народното творчество.Там сме подредили автентични народни носии,произведения на художествените занаяти,предмети от бита на местното население,сурвакници и оригинални мартеници,изработени от сръчните ръце на мама,баба,учителките и децата.

Тук децата се докосват до красотата на багрите,до поуките от приказките и пословиците,възхищават се на героите,радват се на народния хумор.Обединяването на различните видове изкуства в празниците и развлеченията развива детето и дава възможност всеки да открие своето място.

Естетическото и емоционално въздействие в най-пряка степен провокира говорната активност на децата и допринася за непринуденото и качествено овладяване на езика,развива творческия потенциал.

Творческите търсенич на екипа на ЦДГ „Мечо Пух”разбира се са свързани най вече с прякото осъществяване на възпитателно-образователния процес.Той провокира много въпроси и дилеми:

-          Добре забравено старо ли е новото?

-          Грешен подход ли е фронталната организация на ситуацията?

-          Как да изберем програмна система и т.н.?

В тази връзка провеждаме редица квалификационни мероприятия,свързани главно с интерактивното обучение,интерактивната образователна среда,методи и средства.Изработване на модели,провокиращи физическата,емоционалната и познавателната активност на децата,в частност речева активност е предопределящо за ефективността на педагогическото взаимодействие.

Критичният поглед сочи много несъвършенства на програмите и програмните системи,които екипът се стреми да игнорира.Наблюдаваме претовареност със задачи (някои дори от по-горни класове на началния курс),което е нарушение на принципа за достъпност.Съвременното дете бездруго е натоварено с информация,има и опит,но те трябва да се систематизират и обобщят с помощта на педагога,за да са двигател на по-нататъшното му развитие.Излишната терминология за учители и деца е пречка в педагогическата практика.Необходима е по-добра възможност за вариативност и заменяемост на обучаващи,игрови и практически ситуации.Не на последно място е необходимо обогатяване на дидактичната и игрова база.Не може за всичко да се разчита на творчеството на учителите.Всичко това са условия за оптимизиране на процеса на работа в детската градина.Там детето се възпитава и развива,но и формира позитивна нагласа към нея.Децата се изявяват,но и се учат на взаимопомощ и да спазват правила в колективния живот и действия,да поемат отговорност.Качества,необходими за бъдещата социално-гражданска реализация на децата.Достъпни,работейки в екип с родителите,чрез различни мероприятия и организирани педагогически ситуации даваме знания и формираме умения,необходими за изграждане на достойни и уверени хора,чиято родина е България,които ще са добре дошли навсякъде по света.

В заключение бих казала – мултикултурната среда е предимство,което всеки добър педагог може и е длъжен да използва за развитието на децата.