Joomla Software solutions Template

Payday loan

Семейството е първата социална единица, с която детето от раждането си има най-продължителен контакт и в нея се развиват формите на социалното му поведение, т.е. първите еталони на човешкото поведение. То е най-малката социална единица, членовете на която са обвързани в емоционална връзка и обща икономическа и материална база.

Семейството има първостепенна роля  за ранната социализация. Статусът на семейството и децата предопределят мястото му в обществото. В ранното детство статусът на семейството става статус и на детето. Структурата на отношенията в семейството също играят определена роля за социализацията. Чрез различни по характер взаимоотношения с останалите членове на семейството детето усвоява норми, ценности, образци на поведение, традиции и др. Ето защо структурата на отношенията в семейството са важен фактор за възпитанието на децата.Според характера на основните отношения в семейството се разграничават шест типа семейства:

-          хармонично – в това семейство преобладава хармонията и разбирателството между членовете;

-          вулканично – семейство, в което има постоянни конфликти; всеки член е с много силен аз;

-          санаториум – семейство, в което един от членовете изпитва болезнена тревожност и емоционална зависимост;

-          семейство театър – всеки член си избира роля, която е одобряема от останалите;

-          семейство крепост – стремеж към вътрешно благополучие и едностранчива негативна представа за външния свят т.е. на децата се внушава, че външния свят е пълен с опасности;

-          семейство третия е излишен – всеки от двамата прави кариера и детето се явява пречка.

Видове семейства според отношението към детето:

- семейство, изцяло ориентирано към възрастните – авторитарно или семейство с твърда структура. В това семейство децата се приучват да изграждат поведение близко до това на възрастните, а интересите и нуждите на детето са подчинени на тези на възрастните. Игнорира се възможността за самоопределение на детето в различни допустими сфери.

-          семейство, изцяло ориентирано към децата – либерално или с мека, слаба структура. Характеризира се с отсъствието на каквато и да е регламентираност на отношенията, с намалени изисквания и контрол върху детето. В него родителите правят всичко възможно за благополучието на детето. Резултатът от възпитанието не е от най-добрите, защото в такова семейство детето твърде често става безотговорно и се разглезва.

- семейство, ориентирано към ръководство от страна на възрастните – демократичен тип семейство или семейство с гъвкава структура. Това е тип семейство срещано при родители с по-високо хуманитарно или друго образование. Характеризира се със съчетаване на регламентираността на отношенията с относителна свобода на детето. Контролът от страна на родителите се съчетава с възпитаване на самостоятелността у детето. Целта  на родителите е да стимулира изявата и развитието на неговата индивидуалност.  Тази структура на отношенията преодолява крайностите на предните два типа.

Според преобладаващия тон на взаимоотношенията:

1. семейство тип “ сътрудничество” – взаимно разбиране и поддръжка;
2. тип “ паритет” – съюзнически отношения, равенство, взаимна изгода;
3. тип “съревнование” – демонстрирано желание да се даде по-вече от другия за общото благо;
4. тип “конкуренция” – стремеж за господство над другите;
5. тип “антагонизъм” – наличие на съществени противоречия, семейството се крепи на външни сили;

В зависимост от състава си семействата биват:

-   нуклеарно – състои се от две поколения – родители и деца;

-   кохабилитация ( безбрачно)- то може да бъде с и без деца;

-   двойно нуклеарно – при този вид родителите са разведени и всеки си

има ново семейство с деца;

-  хибридно – обикновено има брак, но всеки от съпрузите е запазил

своята самостоятелност, личен живот и свое домакинство; те могат да

живеят заедно, но могат и по отделно;

-          семейство с три поколения или сложно – освен родителите и децата при семейството живеят още бабата и дядото;

-          съставно – това е семейство, в което има и чичо и леля;

-          непълно (рекомпозирано) – при това семейство децата живеят с единия родител;

-          семейство с различен статут на децата – това е семейство, в което има заварено, доведено, природено дете.

Видове семейства според нравствения климат:

-          семейство с високо равнище на нравственост;

-          семейство с нормално ниво на нравственост по между си;

-          семейство с конфликтни отношения;

-          семейство с външно сполучливи, но без истински нравствени ценности;

-          семейство, които са нравствено абсолютно неблагополучни или аморални.

В зависимост от отношенията между поколенията могат да бъдат:

-    на разбирателство;

-    на неразбирателство – това са конфликти между поколенията;

-    на външно спокойствие;

-    еднопосочна или двупосочна зависимост – когато едното поколение не може да живее без другото;

Семейството изпълнява няколко основни функции: сексуално-възпроизвеждаща, материално-икономическа, възпитателно-социализираща. Сексуално-възпроизвеждащата е свързана с възпроизводството на човека и с удовлетворяване на сексуалните му потребности. Възпроизводителната функция се счита за изпълнена, когато родителите имат най – малко две деца, т.е. когато те възпроизведат себе си.

Материално-икономическата се състои в задължението на семейството да осигури нормални материално-икономически условия на живот на децата.

Основна е възпитателно-социализиращата функция на семейството. Според нея семейството е длъжно създавайки деца да ги възпитава и социализира.

Тактики на семейното възпитание:

-          диктат е тактика, основаваща се върху категоричните изисквания на родителите. Тези изисквания не се обсъждат и оспорват от детето. Целта на тази тактика е послушанието на всяка цена. Реализира се в авторитарно семейство и се характеризира с прекомерна взискателност и подтисничество върху децата от страна на възрастните.

-          опека – тактика, при която е налице фикс идеята детето да бъде пазено от всякакви опасности (реални и мними). Психологическата роля на детето е фиксирана – “единствена радост в живота”. При тази тактика доминира поощрението и се изключват различните форми на наказание. Опеката като тактика отговаря на либералния тип семейство.

-          конфронтация е тактиката на открития конфликт. В семейството има два свята непрекъснато враждуващи по между си. Отсъства емпатията, която е заменена  открито от недоброжелателство преминаващо понякога в злорадство. Психологическата роля на детето е  “ролята на Пепеляшка”.

-          “мирно съвместно съществуване” – и при този тип има два свята, но те не се конфронтират, а напротив, всеки е за себе си. Това по същество определя тактиката на скритата родителска безотговорност.

-          тактиката на сътрудничеството се основава на емоционалното приемане на детето, на доверието и уважението към него. В атмосферата на сътрудничество детето има място в семейния диалог, право на мнение, на решения. В такива семейства поощренията доминират над наказанията, наказанията са адекватни на постъпките, физически наказания не се прилагат. В този смисъл характерът, статутът и отношенията в семейството са мощни фактори за социализация на подрастващите.