Joomla Software solutions Template

Payday loan

В съвременните условия на хуманизация и демократизация училищния живот към педагогическото общуване в условията на интегрирано обучение се поставят някои основни изисквания, които биха съдействали за по-успешна социална и училищна адаптация на учениците. В синтезиран вид те се изразяват в следното:

1. Да се признава и реално осигурява  правото на подрастващата личност на автономност. Признаването на това право, в още по-голяма степен реалното му постигане, означава решително скъсване с авторитарния стил на педагогическо ръководство, с налагане позицията и становището на възпитателя върху възпитаниците. Това означава още “педагогическата власт” на педагога върху възпитаника да се основава на авторитета, високия професионализъм, възпитателното майсторство, на силата на убеждението, аргументите и доказателствата;
2. Педагогическото общуване, разбирано и като съуправление, сътрудничество, стимулиране, означава преодоляване във възпитателната дейност на бюрократичното отношение, на заплахите, на субективистичните оценки и безпринципността; недопускане на унижение на подрастващата личност;
3. Разбирано като сътрудничество, съпартьорство, взаимодейстие, се основава върху активния диалог, плурализма на мненията и оценките и едноверменно с това върху общността на целите, обединяване усилията на обучавани и обучаващи; на възпитателите и възпитаниците, взаимното уважение, доверие и взискателност между тях.

Училищната адаптация е процес, който цели да подготви детето да отговаря на претенциите на образователната система. Но тя е двустранен процес и също е насочена към това средата да се промени  за да отговори на нуждите и възможностите на детето. Тази сложност, двупосочност и противоречивост на процеса води до отхвърляне на норми и създаване на нови; информационен, емоционален и нравствен  обмен. Адаптацията цели приспособяване на детето към училищната система,  но и  на училището към детето. Водещото в този процес е постигане на баланс между изискванията на образователната среда и готовността на детето да им отговори. Чрез адаптацията се постига интерактивност, взаимодействие, приобщаване.

Адаптацията към училищния живот, с неговите правила, отговорности, роли и взаимоотношения, е основната цел на педагозите. Постигането на социална и училищна адаптация е свързано с утвърждаване в ученика на чувство за съпричастност. То съществува у учениците при постъпването им в училище и като потребност е започнало развитието си още в на-ранна детска възраст. Училищната адаптация си поставя някои основни цели:

1. Надмогване на психологическите бариери свързани със страха и отчуждението
2. Усвояване на нова социална роля – тази на ученик, която води до преструктуриране на аз образът. В тази посока силно влияние оказва дистанцията учител-ученик от една страна и мнението на връстниците от друга.
3. Да помогне на детето да преодолее своя дискомфорт за да усвоява по-добре информацията

В процеса на училищната адаптация ученикът осъзнава и приема всички характеристики на новата социална роля.Така адаптацията утвърждава училищната идентификация.

Педагогът трябва да си дава сметка, че целта му да постигне нравствено и социално стабилизиране на своите ученици. В този смисъл е необходимо да отчита, че децата се нуждаят от сигурност, подкрепа, изява успех, любов и удивление. Осигуряването на условия и проявата на тези емоции стабилизира емоционално и нравствено детето и леко и неусетно го вгражда в новата социална роля. Наличието на дете със специални образователни потребности в класа, обучавано по програма за интегрирано обучение, поставя пред педагога нови цели свързани с успешната му адаптация в класа.

За учениците със специални образователни потребности е важно да постигнат емоционален, психически интелектуален и физически комфорт в училище т.е. да се чувстват стабилни в социален план. Само така ще бъдат готови да изразяват активна познавателна позиция, следователно да усвоява знания според индивидуалните си възможности. Присъствието на дете със специални образователни потребности в масовия клас, особено когато са изградени позитивни социални контакти в него дава на детето самочувствие и му помага да:

1. Преодолее комплексите си
2. Да се чувства значимо в класа т.е. стимулира се чувството му за самоценност
3. Детето се чувства щастливо
4. Удовлетворени са потребностите му за общуване и това го прави сигурно

За останалите ученици от класа успешно проведената интеграция носи значителни позитиви в посока на:

1. Постигане на съпричастност
2. Формиране на толерантно поведение към различието
3. Грижовност  към детето с увреждане
4. Постигане на повече  проницателност и внимание към проблемите на другите
5. Чувство за удовлетвореност и пълноценност

Педагогическото общуване е процес на взаимодействие между учители ученик. То е дейност свързана с предаване на информация, изпращане на послания от учителя към учениците и обратно.

Авторите разграничават няколко стила на педагогическо общуване.

1. Авторитарен – учителят е поставил ясно правилата в началото на педагогическото общуване. Съществуват ясно определени граници.
2. Либерален – дистанцията е скъсена, отношенията са спонтанни, липсват ясни правила, което прави стила неефективен от педагогическа гледна точка
3. Демократичен или балансиран – при него за разлика от авторитарния правилата са изведени в процес на комуникация между учителя и учениците, което дава повече мотивация на децата за тяхното спазване

Педагогическото общуване има целенасочен характер и централно място в него имат уменията на педагога. Комуникативната компетентност, спазването на правилата за професионално поведение в различните дейности, общуването при спазване на оптимална дистанция, съобразена с комуникативната цел и професионалната позиция са водещи. Те могат да бъдат разгледани в няколко аспекта:

1. Експресивен – свързан с поведенческата изява на комуникативния акт, добра синхронизация на глас, мимика, жестове и т.н.
2. Емоционален – включва умението на педагога да се саморегулира. Доколко умее да се настройва емоционално в зависимост целите, които си е поставил; от увствата и мчислите на учениците. Свързан е  със стремежа за по- пълно разбиране на останалите участници в комуникацията.
3. Перцептивен – тук най-важно е умението да се разпознават и адекватно да се интерпретират реакциите на учениците като цяло или на отделния ученик, с цел постигане на комфорт и чувство за сигурност, а оттам на по-добра адаптация към училищния живот.
4. Аксиологичен – свързан с ценностната система и възгледите на учителя.По успешна училищна адаптация имат учениците на учители, които проявяват уважение към детето, зачитат мнението му, отчитат чувствата и настроенията му в различните комуникативни ситуации.
5. Мотивационен – в основата му стои характера на учителя. Тези, които изразяват по-висока комуникативна интензивност в общуването обикновено постигат по леко целите си и обратно.

Според средствата с които си служи в процеса на педагогическото общуване можем да разграничим два типа комуникация – вербална и невербална.

Вербално общуване е това при което речта се използва като знакова система за пренос на информация. Важно изисква е посланията да са така кодирани, че да е лесно за учениците да ги декодират. С други думи да се говори на езика на децата, но без излишно опростяване и инфантилизиране на стила. По уместно е да се използват думи и изрази, които развиват речта и обогатяват културата на учениците. Важна част от вербалното педагогическо общуване е търсенето на обратна връзка. Така учителят винаги е наясно как подадената от него информация е декодирана от учениците. От друга страна даването на обратна връзка кара учениците да се чувстват равнопоставени в процеса на общуването, създава им чувство за сигурност и по този начин благоприятства социалната им и училищна адаптация.Основните изисквания при вербалната комуникация са: ясната дикция; добре отрегулираната ритмика на речта и скорост на говоренето; точните и добре премерени паузи; акцентирането върху важни за комуникацията смислови моменти; синхронът с невербалните средства за комуникация.

Невербалното общуване са използваните от учителя жестове, мимики, докосване, динамика и тембър на гласа, присъствие в пространството, гледане, кимане и др., които допълват ефекта от вербалното изразяване. При учениците в начална училищна възраст невербалните средства за комуникация много значими. Затова доброто им владеене пи помогнало на педагога за постигане на ефективна социална и училищна адаптация у децата. С изключителна важност  са невербалните средства в комуникацията с ученици със специални образователни потребности.

Жестове - илюстратори, които придружават речта, съдейства за по-пълно възприемане на подаваната по вербален път информация. Често тези жестове се явяват своеобразна нагледна опора и подпомагат учениците в процеса на усвояването.

Жестовете -  регулатори , усмивка, кимване и др., са насочени към създаване на дружелюбна атмосферав процеса на педагогическото общуване и в този смисъл са важен фактор за постигане на емоционална стабилност на учениците по време на урока. Това от своя страна води до добра социална и училищна адаптация.

Жестовете – емблеми, такива, които заместват думи или изрази, скъсяват дистанцията между учител и ученик и така благоприятстват адаптирането на децата към учебната ситуация.

Жестовете – афектори, особено когато изразяват положителни емоции имат силно въздействие върху учениците, повишават тяхната мотивация за работа, което е крачка напред в училищната адаптация.

Психолозите са доказали, че малките деца търсят по-голяма близост с учителя. Затова важно за тяхната адаптация е докосването, по-близката дистанция, погалването. Тези жестове трябва да са добре премерени, и справедливо разпределени за всеки един от учениците, защото биха могли да имат и обратен ефект.

Изразяването на емпатия по невербален път подпомага много процеса на адаптация на учениците. Емпатийният учител е силен възпитател, той има власт да въздейства на децата. Емпатията може да се изразява по различни начини: чрез ненатрапчиво фронтално гледане, а под ъгъл така че ученикът във всеки един момент да може да срещне или да избяга от погледа на учителя, учителят и ученикът трябва да бъдат поставени на едно ниво; чрез усмивки и кимване , подпомагащо слушане и т.н.

Добра социална и училищна адаптация се постига тогава, когато учениците са мотивирани да се включат в средата. Затова въпросът за постигане на мотивация за учене е важна част от характеристиката на педагогическото общуване. В своята професионална дейност учителите се сблъскват с ученици, които са немотивирани , не желаят да полагат усилия, защото просто не виждат смисъл. Вместо да реагират с раздразнение и предубеденост, учителите трябва да запазят своето уважение към тях и да се държат разбиращо.

За да се мотивират, учениците трябва да полагат усилия. Това предполага вяра, че усилието е необходимо условие за постигането на успех. Да бъдеш мотивиран, означава и да повярваш, че можеш да успееш, да бъдеш сигурен, да повярваш в своите собствени способности, в това, че имаш възможности да успееш.

За да се подобри мотивацията на учениците  в процеса на педагогическото общуване трябва:

1.Оценката да е насочена към процеса, към полаганите усилия, а не към резултатите от тези усилия

2..Постиженията на отделния ученик да се оценяват сами по себе си, а не като се сравняват с постиженията на другите, което ще му помогне да се съсредоточи върху ученето

3.Съревнованието между учениците да се избягва, а това да отстрани отрицателните изводи, които ученикът ще направи за себе си в резултат на сравнението си с другите ученици

4.Учениците да се насочват да оценяват своите резултати чрез качества, които са различни от способностите

5. Насочването към постижими цели ще увеличи вероятността за успех, ще се отрази върху самооценката на ученика и ще измени знанието за собствените способности

6.Самите ученици трябва да избягват попадането в модела на научената безпомощност в резултат на преживените провали и огорчения в класната стая, не само учениците, но и учителите се опитват да открият причините за своите успехи и неуспехи.

Учителят трябва да окуражава учениците при изграждането на

положителния образ за тях самите. Това ще им вдъхне увереност в собствените им възможности.

Окуражаването помага на учениците да повярват в себе си и в своите възможности, да осъзнаят, че грешките им не са задължително провали. Грешките могат да ги научат на много неща. Окуражаването означава да се повярва в собствените възможности на учениците, да се приемат такива, каквито са, а не такива, каквито трябва да бъдат. То предполата уважение кам личността на ученика. Насочено е към усилието, то е откриване на ценните качества у ученика, таланти, мечти, идеали, стремежи, насочено е към силните, а не към слабите му страни. Всеки човек има и силни страни.

Окуражаването е противоположно на обезкуражаването, затова не трябва да се обезкуражават учениците с:

1.Негативни очаквания и коментари

2.Необосновано високи цели

3.Прекалени амбиции и съревнования.

Съществуват три вида реакции, чрез които учителите могат да влияят върху разбирането на учениците за причините, довели ги до успех или неуспех. Това са:

1.Оценъчните реакции, които изразяват отношението на учителя към постигнатите от ученика резултати (система от проверки)

2.Емоционалните реакции (съчуствие, гняв, равнодушие, изненада)

3.Поведенческите реакции (оказване на помощ, даване на допълнителни задачи, обяснения....)

Тези реакции трябва да са осъзнати и контролирани, особено когато са насочени към ученици с ниска успеваемост, тъй като тъкмо тези реакции участват в изграждането на самооценката, на представата на ученика за собствените си способности. И по този начин способстват за успешна социална и училищна адаптация.