Joomla Software solutions Template

Payday loan

Певческа дейност

1. Характеристика.

Пеенето в най-общ смисъл е дейност, при която се възпроизвежда определена мелодия с глас. Песента е едно от най-старите и могъщи средства за музикално - естетическо развитие и възпитание на детето. Тя се разглежда като обект за възприемане и усвояване от децата, като знание за музиката и като средство за формиране на навици, умения, способности, осигуряващи активно участие в певческата дейност.

Певческата дейност се разглежда като многосъставна дейност, чиято структура включва различни видове вокална практика: пеене при разучаване на песен, при формиране и създаване на певчески навици, при други форми на музикалната дейност (танц, свирене), при усвояване елементи на музикалната грамотност, при приобщаване към песенното творчество.

Възпитателните функции на певческата дейност са многостранни: изпълнителска функция – това е емоционално въздействие върху детето при разучаване и изпълнение на песента; изпълнителската е пряко свързана с тренировъчната функция – формиране, упражняване и усвояване на певчески умения и навици; илюстративна функция – дава сведения и знания на децата за музикалното изкуство; съпровождаща функция – пеенето служи като съпровод на движенията, свиренето на детски инструменти, игрите и другите дейности на децата; приобщаваща функция -  функция за задоволяване стремежа, потребността на детето от участие в творческа дейност.

2. Вокално – техническо развитие на децата.

То е свързано с изграждане на редица певчески ( вокални ) и хорови навици и умения.

За да се постигне правилно и изразително изпълнение на песните, не е достатъчно само наличието на музикален слух, но и добре овладени изпълнителски умения и навици. Тяхното овладяване става чрез подражанието, което е основен метод при вокалната работа. Те могат да се групират в два дяла: вокални и хорови.

2.1. Вокални (певчески) навици и умения:

2.1.1. Певческа стойка. Обикновено пеенето при децата от ранна и предучилищна възраст е в седнало положение, което изисква създаване на добре облегнат гръб на столчето, ръцете – свободно отпуснати на коленете, краката добре опряни на пода, главата – изправена. По някога децата пеят прави, което изисква също да се обърне внимание за спокойна, без напрежение стойка, със свободно отпуснати рамене. Трябва да се има предвид, че “правилната стойка” е относително понятие, тъй като в тази възраст пеенето е придружено винаги с движения, илюстриращи текста на песента, които спомагат за по-лесното запаметяване и възпроизвеждане на мелодията и текста, и са емоционалния отклик на децата при пеене.

2.1.2. Певческо дишане - спокойно и естествено без излишни движения, които биха попречили на красивото и свободно гласоводене. Поемането на въздуха трябва да е активно, енергично, бързо и безшумно, без повдигане на раменете, а изразходването му - плавно, пестеливо, за да стигне до края на фразата. Местата, където ще се диша, трябва да се определят още при разучаването на песента. Това става обикновено между две музикални фрази, между две думи и в никакъв случай между сричките на една дума. Според Е. Малинина певческото дишане трябва да се развива едновременно със звукообразуването по пътя на подражанието.

2.1.3. Звукообразуване. За разлика от говора то се характеризира с по-продължително ( напевно ) изпълнение на гласните при спазване на определена тонова височина и кратко произнасяне на съгласните, т.е. детето трябва да привикне да изпява текста на песента, а не да го изговаря отсечено или ритмично. Умението за напевност зависи от това, дали децата (2 – 3 г.) правят разлика между говор и пеене. Според Ем. Николова за децата от предучилищна възраст развитието на певческия глас да става на основата на естественото звукообразуване, което ще рече да се избегне насилственото отваряне на устата при гласните, така както е при оперното пеене. Децата трябва да се научат да пеят леко, свободно, напевно, естествено, без напрежение. Ако при 3 – 4 годишните деца показът и подражанието играят основна роля при звукообразуването, то при 5 – 6 годишните деца то се постига главно по пътя на обяснението и разбирането.

2.1.4. Дикция . Вниманието на педагога трябва да бъде насочено към точното възприемане, разбиране и произнасяне на всеки звук, дума, текст на песента и правилно поставяне на логическото ударение на отделните думи. Основен методичен похват в този случай е показът. В работата върху дикцията могат да се използват като методични похвати: изговаряне на отделни думи или текста на песента шепнешком под формата на игра; упражнения, т.е. повтаряне на отделни думи.

2.2. Хорови навици и умения:

2.2.1. Строят. Под строй се разбира точно интониране от страна на всички деца. За формиране на умението да се пее точно и чисто при хорово изпълнение на песента Н. Ветлугина предлага упражнения развиващи тонововисочинния  слух – различаване на високи и ниски тонове, на посоката на мелодичното движение, на точно и неточно изпълнение на позната песен и др.

2.2.2. Ансамбъл. Ансамбловото пеене трябва да се разбира не само като пеене без изоставане или избързване от другите изпълнители, но и като равняване, контролиране, съгласуване на своето пеене по сила, динамични нюанси и темброви изменения. Това означава уеднаквеност и съгласуваност на гласовете при пеене, както на вокалните навици, така и на елементите на художествената изразност, т.е. уеднаквеност по отношение на точно интониране, темпо, динамика, метроритъм, тембър.

3. Разпяване.

То служи като подготовка преди пеене и може да се използва като:

- емоционален преход от една дейност към друга;

- упражнение за формиране на певчески и хорови навици;

- упражнение за развиване на детския глас и разширяване границите на неговия диапазон;

- подготовка за усвояване на нова песен;

- упражняване на трудни за децата в интонационно или в ритмично отношение елементи от усвояваната мелодия;

- подготовка за изпълнение на заучени песни;

В зависимост от задачата, която педагогът осъществява чрез разпяването, той съставя или избира подходящ музикален текст.

Разпяването започва от тоновете включени в средната част на гласовия диапазон, които децата изпълняват свободно, естествено, и се провежда чрез транспониране ( най-често на полутон ) нагоре (най-често до “до^2”), а след това от средния регистър надолу ( до “до¹”). За разпяване при 3 – 4 годишните деца се използват добре усвоени песни или откъси от песни, и звукоподражателни интонации имитиращи песни на птици, звуци, издавани от животни, музикални инструменти, които са подходящи за по-малките.

4. Методична система на вокалното възпитание.

Диапазона на децата от предучилищна възраст е малък, около една октава - “до¹- до²”. Техният работен диапазон – този, при който се пее без напрежение, е още по ограничен – “ре¹-ла^1” октава.

При заучаване на нова песен първоначалното и представяне е особено важен момент. Опознаването на песента започва от нейното възприемане. При по-малките деца е задължително да се създаде интерес към нея като се използва приказка, картина, гатанка, кукли и др., с цел въвеждане на децата в съдържанието на песента. Следва цялостно представяне на песента. То трябва да бъде впечатляващо, за да се постигне желание да се запее, да съдейства за изграждане на слушателска култура, да се получи представа за цялостен музикален образ, което ще улесни бързото и лесно заучаване. Децата трябва да чуят песента със съпровод в съответното темпо, динамика, с целия текст , изпълнена увличащо и изразително от педагога. Следва неколкократно прослушване на песента с поставяне на различни задачи за наблюдение, с кратка и достъпна беседа за автора, текста, характера и настроението на музиката, изразните средства.  След прослушването и в нейното най-добро изпълнение, тя трябва да бъде слушана в занятието без децата да я пеят, а анализират като метроритъм, темпо, динамика, настроение, жанр. Разучаването на песента става цялостно – едновременно текста и мелодията, без да се разделя на отделни музикални фрази и мотиви. След анализиране и получаване на цялостна представа за песента се пристъпва към нейното заучаване, което също трябва да бъде цялостно, а не чрез отделни откъси, за да не се нарушава естествения логичен ход на музикалната мисъл. Педагогът предварително набелязва местата, които по негова преценка децата ще усвоят по трудно , и ги показва с особено внимание. Като помощно средство може да послужи показването на мелодическото движение с ръка. Песента се изпълнява в съответната тоналност в удобен за децата диапазон със съпровод на инструмент, което подпомага точната интонация. Децата трябва да привикнат да реагират на диригентския жест на педагога. Не подпомага художественото изпълнение на децата този учител, който пляска с ръце, тропа, брои, вместо с изразителни движения на ръцете да показва темпото, динамиката, дъхове, характера на изпълняваната музика.

По отношение на интонирането у децата трябва да се създаде умение да започват песента по зададен тон. То започва да се формира в края на третата година, което налага педагогът да обяснява, да изисква най-напред децата да чуят началото на песента и тогава да започнат след даден от него знак (движение) нейното изпълнение. Даването на тон става с инструмент.

Песните се учат и изпълняват с естествен глас, без напрежение, в бавно и умерено темпо като децата предават точно мелодиите и отговарят на въпроси върху тяхното съдържание. Те възприемат съдържанието на песента като следят развитието на сюжета, съпреживяват емоциите на героите и анализират поведението им.

Използването на комплексна методика (серия от картини и беседи; куклен етюд и разговор с децата; стихотворения и беседа) осигурява по-висока емоционалност и активност, както и по-ефективно достигане от тях до тематиката и настроението на музикалното произведение.

Докато нагледните и словестните методи осигуряват възприемането на песента като водещи в познавателния процес, то практическите методи имат решаващо значение за нейното възпроизвеждане. Многократното повторение – упражнението на песента, има подражателно – изпълнителски характер, т.е. децата изпълняват песента, следейки дадения им от педагога образец. От непосредствено възприемане и придържане към образеца се преминава към изпълнение след показа и обяснението на някои по-трудни за усвояване елементи, а впоследствие и към възпроизвеждане на песента на основата на известни пояснения. Моделирането като нагледно – практически метод все повече се използва във вокалното възпитание, както и предметно – схематични модели изобразени с помощта на предмети – заместители или графични знаци (различни по цвят, величина и форма фигури), които подпомагат усвояването на ритмичната или тонововисочинната страна на мелодията.

За да се преживее, да се почувства песента, децата трябва да се насочат към разкриване настроението и характера, да се учат да разбират и определят значимостта на едно или друго изразно средство за създаване на определено съдържание.

Не трябва да се забравя, че подражанието е основен метод при децата. Когато песента е овладяна от около 70% от децата за около 4 – 5 занятия, едва тогава се преминава към нова песен, а тази след интервал от време да бъде включена отново, като децата я изпълняват не само хорово, но и солово, което ги активизира. Към художествената интерпретация могат да се включат не само движения и мимика, но и съпровод с детски музикални инструменти на хороводни или с танцов характер песни. “Отлежаването” на песните в съзнанието на децата води до развитие на музикална памет, до постигане на чиста интонация и точен ритъм.

Песенния репертоар за децата от ранна възраст се характеризира с прости, ярки и разнообразни по характер мелодии, за предпочитане в размер 2/4, 5/8 с несложен ритъм, с преобладаване на къси музикални фрази с плавно движение, с ясно изразена ладова структура, като се избягват тези, в които не се чувства опора на тониката, тъй като трудно се усвояват от дацата. Предпочитани са песни – игри, песни – залъгалки, песни за играчки, животни, както и такива, които им дават възможност да се почувстват герои на песента. Децата от рана възраст не могат да проникнат в дълбоките слоеве на музикалната тъкан, на художествената форма, но емоционално, непосредствено откликват на събитията, описани в песента.

Песенния репертоар за децата от предучилищна възраст се характеризира с по-голямо разнообразие на музикално – изразните средства. Три – четиригодишните деца не само изпитват удоволствие, но влизат веднага в ролята на героя и го заобикват. Пет – шестгодишните деца могат да разберат художествено – музикалния текст, неговия замисъл.

Работата върху текста на песента е първостепенна задача на учителя. Той е отправна точка за правилното възприемане на мелодията. Когато не е научен добре, това веднага се отразява на качеството на изпълнението – неточна интонация, ритъм и т.н. Според Ем. Николова текста трябва да е овладян от децата предварително. Децата особено харесват песни, в които има звукоподражание на гласове на животни, машини и пр. Визуално това се проявява в израза на лицето и очите, в умението да си служат с мимики и жестове съобразно музикалното и текстово съдържание на песента.