Joomla Software solutions Template

Payday loan

Замисляйки се върху образованието в съзнанието ми изникват три думи – цивилизация, еволюция и може би революция. Защо ли? Самото образование е в основата на цивилизацията ни. Тя е немислима без него и самата тя е негова проекция и резултат. Самата ни цивилизация е информационна и се базира върху информацията, предаването и, обогатяването и оперирането с нея. От най-древни времена човекът се е стремил да обогатява информационното си богатство и същевременно да го съхранява. Започвайки от лицеите на Аристотел, Пергамската и Александрийската библиотеки, минавайки през тъвните векове, Ренесанса и до наши дни стремежа за информационно богатство, познание и съвършенство е движил нашият свят. През цялото това време обаче винаги е съществувал един проблем и това е достъпността до познанието и това как да го съхраним, и то да може да достигне до максимален брой реципиенти.

В началото устното предаване, както и елементарните форми на съхранение на информацията са ограничавали и кръга на потребителите. Това е създало каста от образовани индивиди отличаващи се от тълпата. Обособили са се академични общности, които са създали правила за достъп, създали са и система за подбор и тестуване. През ранното Средновековие дори е имало и момент на ограничаване, въобще на достъпа. Само много тесен кръг от хора са могли да се докоснат до познанието. Налагало се е всеки един да съхранява в паметта си голям обем и многобразна информация. Така е продължило доста време. До Гутенберг и Индустриалната революция.

Книгопечатането дава масовата достъпност до информация, а задължителното образование създава познатото ни днес общество. И все пак продължава традицията и не само това, дори се затвърждава – Академичното съсловие продължава да създава и диктува правила. Да създава система за подбор. Информацията събрана през това време от човечеството обаче започва да придобива все по-голям обем. Науката се секторира, разделя и диференцира по области, отрасли, направления. Става все по-непосилно за отделния индивид да съхранява този обем.

Тогава се появява компютъра, интернет и информационната революция на Гугъл. Това дава достъп на милиарди до почти всичкото познание на човечеството. Гугъл просто работи като човешкия мозък. Той е създаден по този модел и това е гениалното. Всеки, който търси нещо го намира там. Гугъл дава отговор на всички въпроси и някакси се прокрадва идеята, че виждате ли идва краят на академичното образование. Тук се заражда заблудата.  Дали елементарният потребител осъзнава, че това, което намира в мрежата всъщност е създадено от хора, че това е продукт на много труд, усилия и интелектуални способности? Дали това, че получаваш наготово информация те прави по-умен? Надали! Самият достъп до информация се оказа, че не направи хората по-умни. Средностатистическият индивид може би акселерира и е по-умен от този преди 200, 300 или 500 години, но разликата между високообразования и масовия индивид е също толкова голяма каквато е била и тогава. Истината е, че ние разполагаме със сурогатно познание. Самите ние се превръщаме в сурогати на собствената си цивилизация. Не ни се налага да знаем нищо, защото можем да го разберем когато поискаме, защото някой друг вече ни го е поднесъл и ние ще се протегнем и ще го вземем. Изниква въпроса за желанието за достъп? За стремежа към усъвършенстване. Елементарната достъпност е на път да убие точно този двигател и стремеж в нас, който ни е създал като цивилизация и общество. Може би думите ми са силни, но съзнателно търсех аналогията.

Академичното образование е необходимо и задължително. То създава и развива в индивида онази аналитичност, онази селективност, разбираемост, осъзнаване и опит за боравене с необходимата му информация, която отсъства в неподготвения. Точно тази отлика прави от единия съзидател, а от другия хаотичен потребител, който мисли, че знае и може всичко. Защото, надали някой би могъл да направи чернодробна трансплантация например, само защото е прочел как се прави. Разликата в предварителната подготовка, добиването на някакво ниво на опитност, практическа и интелектуална, дава възможността на единия да подбира и получава необходимото му за собственото си развитие и усъвършенстване, в областта му и същата тази информация, макар и любопитна е абсолютно безполезна в ръцете на лаика. Да, Гугъл дава бърз достъп и облекчава възможността за търсене. Той е революцията за интелекта, но и възможност за мимикрия на интелектуалната семплота.

Нещо повече. В мен се насажда убеждението, че прекалено свободният достъп до всякаква информация е по-скоро вреден. Това явление създава самочувствие в мнозина за осведоменост и възможности, които не обладават, което от своя страна води до обществено издигане на некомпетентността.

В този ред на мисли се сещам за една древна мъдрост – „Аз знам че нищо не знам”!