За проверката  на постиженията в ранното чуждоезиково обучение

Въпросът за проверката  на учебните постижения е един от основните в методиката на чуждоезиковото обучение. Чрез проверката на учебните постижения учителят получава необходимата му информация за резултатите от обучението, а обучаваните – за достигнатото равнище на своите знания и умения. Въз основа на проверката учителят оценява постиженията на обучаваните.

В по-нататъшното изложение ще се опитаме да изясним спецификата на проверката  в ранното ЧЕО, т.е. в обучението по чужд език в първи – четвърти клас. Ще се опитаме да дадем отговор на въпросите, какво и как трябва да се проверява и оценява, за да не допуснем още от първи клас децата, изучаващи чужд език, да изпитват страх и паника в учебните часове.

Съществени моменти при проверката са съпоставянето, сравнението на постигнатото от детето/ученика с изискуемото. Сравнението се извършва върху основата на външно зададени критерии, това са социално детерминираните цели на обучението, които изпълняват ролята на стандарти.Съпоставянето се свързва с измерването, като при него трябва да се използват еднозначни и точни мерни единици, за да се формира коректна оценка. За съжаление в обучението действат много трудни за отчитате фактори, които затрудняват точното измерване на действителните характеристики на оценяваното явление (вж.1).

Много често самите учители не виждат ясно връзката между целите и  съдържанието  на обучението и проверката на учебните постижения. Да се опитаме да дадем отговор на въпроса, какво трябва да се проверява, т.е. какви цели се поставят пред ранното чуждоезиково обучение.  Може да ги представим в две основни групи – общи и специфични.

За обучението по чужд език в ранното ЧЕО могат да бъдат формулирани следните общите цели:

-          Да даде своя принос за цялостното развитие на детето чрез разгръщане на неговите емоционални, творчески, социални, умствени и езикови способности.

-          Да даде на детето допълнителна възможност за ориентиране в света.

-          Да допринесе за формиране на положителна нагласа към учебния труд.

-          Да събуди чрез обучението интерес към чуждите езици и желание да ги изучава като формира положителна мотивация у детето да усвоява чуждия език като средство за между- и мултикултурно общуване.

-          Да доведе детето до съприкосновение с ценностите на други култури и до откриване, осъзнаване и приемане на общото и различното между тях и родния език и култура.

Общите цели се постигат в процеса на осъществяване на специфичните , комуникативните цели на обучението. За проверката и оценката това може да се тълкува по следния начин: Общите цели на ранното чуждоезиково обучение се проверяват и оценяват чрез специфичните. За началния етап се определя следното равнище на владеене на езика, което учениците трябва да достигнат в резултат на обучението в първи – четвърти клас:

“Ученикът владее частични умения за общуване на чуждия език, които му позволяват да удовлетворява някои свои непосредствени комуникативни потребности в познати ситуации. Възприема информация от кратки устни и писмени текстове със стандартен език и произношение. Борави с елементарни езикови средства, често прилага компенсаторни стратегии за преодоляване на комуникативни проблеми. Правописът, произношението и интонацията му не пречат за осъществяване на общуването.”(вж.2, с.68).

Специфичните цели могат да се представят чрез речевите действия в областта на четенето, слушането, говоренето и писането. Държавните образователни изисквания за културно-образователната област “Чужди езици” предвиждат в резултат на обучението в края на началния етап на основната образователна степен ученикът да може да разбира като слуша въпроси, указания  и съобщения на учителя, както и кратки реплики на свои връстници, свързани с личността и семейството му и непосредствено заобикалящата го среда, ако се говори бавно и ясно , да разпознава думи и групи от думи в текстове с позната тематика и на тази база прави догадки за съдържанието им, да свързва слухов и зрителен образ, да разпознава основните интонационни модели, както и жестове за потвърждение, отрицание и указание.

Като чете ученикът може да разбира основната информация от съобщения, обяви, комикси, кратки откъси от разкази, приказки, написани на стандартен език, разбира в подробности указанията в учебника, покани, съобщения, правила за игри, лични писма и картички и разпознава в тях някои социокултурни особености, намира конкретна информация в обяви, афиши, кратки описания, откъси от разкази, приказки, както и в учебни справочници и речници, ориентира се в текста , който чете, и с помощта на илюстративния материал.

Ученикът може да говори като води елементарен разговор на познати теми, задава и отговаря на конкретни, просто и ясно формулирани въпроси, следва и дава несложни инструкции, представя накратко минали и настоящи събития, изказва намерения за бъдещето, изразява желание да получи информация, предмети или услуги при пазаруване, в поща, в библиотека, води кратък личен разговор по телефона, кагато събеседникът му говори бавно и ясно, използва елементарни езикови средства, произношение и интонация, които не пречат за осъществяване на общуването, мимика и жестове за преодоляване на комуникативни проблеми.

Ученикът може да пише кратки биографични данни, картичка, в която изразява пожелания или съобщава лични преживявания, като използва елементарни езикови средства, правопис и пунктоация, които не затрудняват разбирането (вж.2, с.69-70).

Учебното съдържание е средство за постигане на целите на обучението. То може да бъде описано по различни параметри (теми, словесни действия, понятия, текстове, ситуации, езиков и неезиков материал и т.н.), като се отчитат връзките с другите учебни предмети на хоризонтално и вертикално равнище. Колкото по-точно е представено учебното съдържание в учебната програма за даден етап на обучение, толкова по-точна и вярна може да бъде оценката при проверката на постиженията на учениците. Тогава учителят сравнява постигнатите от отделните ученици крайни резултати от обучението с предварително зададените в учебната програма цели и учебно съдържание. За покрили минимално изискуемото ниво може да приемем 50-процентовата граница (вж. 3, с. 71).

След като се опитахме да дадем отговор на въпроса какво трябва да се проверява, ще се опитаме да отговорим и на втория въпрос – как трябва да се извършва проверката в ранното ЧЕО. Имайки предвид посочените по-горе общи цели на ранното ЧЕО може да изведем един водещ принцип за проверката и оценката в ранното ЧЕО, а именно проверката и оценката трябва да мотивират детето в усилията му да овладее чуждия език, да поддържат интереса му към обучението, да формират положителна нагласа към учебния труд. Проверката трябва да показва на детето, какво вече е постигнало в усвояването на езика, тя трябва да допринася за развитие на неговите творчески, социални, умствени и езикови способности, тя трябва да отговаря на възрастовите особености на детето и на степента на познавателното му развитие. Учителят трябва да прилага в обучението и двата вида проверка – текуща и периодична. Основни методи за проверка са наблюдението от страна на учителя, тестирането чрез използване на структурни и функционални тестове и устното изпитване. Периодичната проверка е свързана с приключването на определен етап от обучението (например учебен срок, година, етап на обучение. В зависимост от вида на проверката (текуща или периодична) и от обекта и предмета на проверка се подбира от проверяващия/проверяващите най-подходящият за целта метод. Измерването на комуникативната компетентност на обучаваните  се ориентира към критерии, произтичащи от целите и съдържанието на съответното равнище на обучение (вж. 4, с.134). Имайки предвид цялостния характер на обучението в началното училище (вж. 5, с. 21 ) следва, че на преден план при проверката трябва да бъдат уменията на ученика да разбира устни и писмени текстове и да се изразява в устна и писмена форма. Съотношението между тях зависи от мястото и ролята, които заемат в учебната програма (например в началния период се развиват предимно умения  за устна реч, следователно тежестта при проверката ще падне върху уменията за слушане и говорене).

Ще дадем някои примерни тестови задачи.

Проверка на разбирането (при слушане или четене)

Чрез невербално действие:

Пример 1 (при слушане).

Leg bitte das Heft auf den Tisch.

Legt bitte die Hefte auf die Tische.

Gib mir dein Heft.

Schneide das Bild heraus.

Bemale das Bild.

Schreibe an die Tafel.

………….

Пример 2 (при четене).

Wir basteln einen Herbstbaum

Reißt aus alten Illustrierten farbige Blätter in Herbsttönen heraus. Schneidet zunächst die Stücke für den Himmel, den Baum und die Blätter aus. Bestreicht dann das Papier mit Klebstoff. Klebt den Himmel in Grautönen, darauf den Baum, fliegende Blätter und solche , die schon am Boden liegen. Ihr könnt auch echte Blätter nehmen.

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Lehrbuch S.8)

Пример 3 (при четене).

Kochtipp

Käsepudding aus Klagenfurt

Für drei Personen braucht ihr 4 bis 5 Scheiben Brot, Butter, Käse, einen Viertelliter Milch, 2 Eier, einen halben Teelöffel Salz und eine Messerspitze Pfeffer.

1. Backform mit Butter einfetten.
2. Brotscheiben  bestreichen und in die Backform legen.
3. Die Hälfte des Käses darauf reiben.
4. Mit dem restlichen Brot den Käse zudecken.
5. Auf das Ganze noch einmal Käse reiben.
6. Zwei Eier schlagen, sie kräftig mit einer Gabel quirlen, Milch dazugeben, mit Salz und Pfeffer würzen und damit die Brotscheiben übergießen.
7. 30 bis 40 Minuten bei 180° C backen.

Чрез игри:

Пример 4.

Bingo /Zahlenbingo, Buchstabenbingo, Wörterbingo/

Schreibe 9 Zahlen/Buchstaben/Wörter zu einem bestimmten Thema in dein Heft. Höre aufmerksam zu. Wenn du eine deiner Zahlen hörst, kreuze sie an. Wenn du alle 9 Zahlen angekreuzt hast, rufe „Bingo!“. Du bist der Sieger.

Чрез маркиране на картина/картини към прослушан/прочетен текст (песен, стихотворение, гатанка, приказка, диалог и др.):

Пример 5.

Jetzt liest euch die Lehrerin/der Lehrer die Geschichte DER HERBST IST DA! vor. Kreise die Bilder ein, die in der Geschichte vorkommen

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Arbeitsbuch, S.7, Ü.11)

Пример 6.

Seht euch das Bild an. Beschreibt es. Hört nun das Lied. Lest die Strophe vor, die zum Bild am besten passt.

Lied: Der Herbst ist da!

Der Herbst, der Herbst, der Herbst ist da,

Er bringt uns Wind hej, hussassa,

Schüttelt ab die Blätter,

Bringt uns Regenwetter,

Heja, hussassa, der Herbst ist da.

Der Herbst , der Herbst, der Herbst ist da,

Er bringt uns Obst hej, hussassa,

Macht die Blätter bunter,

Wirft die Äpfel runter,

Heja, hussassa, der Herbst ist da.

Der Herbst , der Herbst, der Herbst ist da,

Er bringt uns Wein hej, hussassa,

Nüsse auf den Teller,

Birnen in den Keller,

Heja, hussassa, der Herbst ist da.

Der Herbst, der Herbst, der Herbst ist da,

Er bringt uns Spaß hej, hussassa,

Rüttelt an den Zweigen,

Lässt die Drachen steigen,

Heja, hussassa, der Herbst ist da.

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Lehrbuch, S.6-7)

Пример 7.

Hör zu. Was verkaufen die Jugendlichen? Kreise die Bilder ein.

Verkäufer:    Bitte sehr?

Käufer:         Was kostet die Bluse?

V:                 10 Mark, die ist ganz neu.

K:                  Ganz neu? Die sieht aber alt aus!

V:                 Guten Tag! Was wünschen Sie?

K:                  Ich sammle alte Uhren. Was kostet die da?

V:                  30 DM.

K:                  30 DM? Das ist zu viel für diese alte Taschenuhr.

K:                  Ich suche ein Geschenk für meine Oma.

V:                  Diese Keramilvase würde ihr besimmt gefallen.

K:                  Ja, sie ist schön. Was kostet sie?

V:                  5 Mark.

K:                  Gut, ich nehme sie.

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Arbeitsbuch S. 55, Lehrerhandbuch S.75 und Kassette).

Чрез подреждане на картини в правилна последователност към прослушан/прочетен текст:

Пример 8.

Höre/lies das Märchen und ordne die Bilder in die richtige Reihenfolge.

Vom dicken, fetten Pfannkuchen

Es waren einmal drei alte Frauen, die wollten gern einen Pfannkuchen essen. Die erste gab ein Ei in die Scgüssel, die zweite Milch, die dritte Fett und Mehl. Und sie backten einen dicken, fetten Pfannkuchen. Als er fertig war, sprang er vom Herd und lief hinaus.

Er lief immer weiter in den Wald hinein. Da begegnete ihm ein Häschen und rief:

„Dicker, fetter Pfannkuchen, bleib stehen, ich will dich fressen!“ Der Pfannkuchen aber antwortete: „Ich bin drei alten Frauen weggelaufen und sollte dir , Häschen Wippeschwanz, nicht weglaufen?“ Und lief in den Wald hinein.

Da kam ein Schwein und grunzte/ „Dicker, fetter Pfannkuchen, bleib stehen, ich will dich fressen!“ Der Pfannkuchen aber antwortete: „Ich bin drei alten Frauen weggelaufen, dem Häschen Wippeschwanz und sollte dir, Schwein Kringelschwanz, nicht weglaufen?“ Und lief in den Wald hinein.

Da kamen drei Kinder, die hatten keinen Vater und keine Mutter mehr, und sie sprache: „Bitte, lieber Pfannkuchen, bleib stehen! Wir haben den ganzen Tag nichts gegessen!“

Nach Brüder Grimm

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Lehrbuch, S.43, Arbeitsheft, S.53).

Чрез задачи с изборен отговор (при слушане и четене):

Пример 9:

Hört nun ein Märchen. Das Märchen ist von der österreichischen Schriftstellerin Christine Nöstlinger. Es heißt  „4-er Märchen“.

4-er Märchen

Es war einmal                                   und verteilte sie an die

ein kleines Mädchen,                        4 Kinder.

das kaufte sich                                  Und jeden Abend

jeden Mittag                                      bekam das kleine Mädchen

4 mal 4 Minuten                                4 mal 4 Ohrfeigen.

Freundlichkeit.                                  4 von der Mutter,

Weil es vom Schultor                        4 vom Vater,

bis zur Konditorei                              4 vom Bruder und

4 Minuten Wegzeit                             4 von der Schwester.

waren und                                           Weil es denen

4 Kinder mit ihm                                 am Morgen

von der Schule zur                               4 mal 4  Schilling

Konditorei liefen                                  geklaut hatte

und freundlich zu ihm waren.              für die

Denn das kleine Mädchen                    4 Lollipops

kaufte in der Konditorei                       für die

4 Lollipops                                            4 Kinder.

Wie ist das Mädchen im Märchen?

glücklich

einsam

freundlich

Was bekommt das Mädchen zu Hause?

Geld

Liebe

Ohrfeigen

Warum klaut das Mädchen?

Sie mag Süßigkeiten.

Sie hat Hunger.

Sie braucht Freunde.

Wie findest du das Mädchen?

traurig

langweilig

lustig

Was wünscht sich das Mädchen?

wahre Freunde

Ruhe

schöne Kleider

Warum heißt das Märchen so?

Das Mädchen ist 4 Jahre alt.

Sie hat 4 Geschwister.

Die Zahl 4 kommt oft im Märchen vor.

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Lehrerhandbuch, S.71, Kassette, Arbeitsbuch S.13)

Чрез записавене на отговор в таблица (при слушане или четене):

Пример 10.

Was machen Stefan und Tina in den Ferien? Höre und ergänze die Tabelle.

Interview 1.

Interwiever: Hallo, Stefan. Die Schule ist bald zu Ende. Was machst du in den Ferien?

Stefan:         Ich fahre ans Meer.

I:                  Fährst du allein?

S:                 Nein, mit meinen Eltern. Und unseren Hund nehmen wir auch mit.

I:                  Und womit fahrt ihr?

S:                 Ich weiß noch nicht genau. Ich glaube, mit dem Auto.

I:                  Wie lange bleibt ihr am Meer?

S:                 Vielleicht zwei Wochen.

I:                   Und was machst du dort?

S:                  Ach, am Meer ist es immer sehr schön. Also ich möchte einen

Schwimmkurs machen, denn ich schwimme nicht sehr gut. Und

Dann liege ich in der Sonne und höre Musik. Das macht Spaß.

Interview 2.

I:       Hallo, Tina! Was machst du in den Ferien?

T:      Ich fahre mit meiner Freundin ins Feriencamp.

I:       Und wohin fahrt ihr, ins Gebirge oder ans Meer?

T:      Das Feriencamp ist im Gebirge neben einer kleinen Stadt. Den Namen

hab ich vergessen.

I:       Ist es dort nicht ein Bisschen langweilig? Was kann man da machen?

T:      Man hat uns gesagt, dort können wir Volleyball spielen, wandern und

Beeren pflücken.

I:        Fahrt ihr mit dem Zug?

T:       Nein, mit dem Bus.

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Kassette, Lehrerhandbuch S. 74)

Чрез откриване/формулиране на вярно заглавие (при четене).

Пример 11.

Gebt dem Gedicht eine passende Überschrift.

- - - - - - -

Mit Freunden ist es manchmal

Gar nicht so einfach

Babsi will Peter

Peter will Karin

Karin will Axi

Axi will Jochen

Jochen will Sandra

UND ICH WILL DICH

Mirjam Presslel

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Lehrbuch, S.10)

Чрез попълване на пропуски  в текст (при четене).

Пример 12.

In einem See --------- zwei Enten. In diesem See leben  noch ----- Fische, eine Froschfamilie und kleine -----. Eines Tages kommt ein Fuchs.  Er will die zwei Enten -------. Aber die Frösche und die anderen Tieren helfen den Enten. Der ----- ist weg. Nach einer Woche kommt ein ---. Wer will auch die Enten fressen. Aber die Frösche und die Fische helfen den Enten.

Bis ----- leben alle -------- in diesem See und sind -------.

(Пропуснатите думи могат да се дадат разбъркано,например: schwimmen, fressen, viele, Fuchs, Frösche, heute, Freunde, Tiere, Wolf)

Чрез прочитане/преписване на текст без паузи между думите, без главни букви и препинателни знаци:

Пример 13.

Lies den Text. Schreib ihn nachher richtig ab.

Einmädchenundeinjungespielenhintereinemhausmiteinemballdiesonnescheintdievögelsingenunddiebienensummenplötzlichziehendunklewolkenheraufundgleichdanachfallendieerstentropfenschnelllaufendasmädchenundderjungeinshausdortspielensiebisderregenvorüberist

Чрез маркиране на вярно/невярно, на да/не (при четене или слушане):

Пример 14.

Stimmt das? Hast du das gehört/gelesen?

Der kleine Bär hat Geburtstag. Er hat im Januar Geburtstag. Er nimmt Eis und Schnee und macht eine Eistorte. Er lädt viele Gäste ein. Der kleine Wolf kommt. Der kleine Papagei kommt auch. Das kleine Kamel kommt auch. Der kleine Fuchs kommt auch. Der kleine Hase kann nicht kommen. Er ist krank. Alle Gäste bringen Geschenke. Alle sagen: „Lieber Bär, alles Gute zum Geburtstag!“. Der kleine Bär sagt:“Danke schön!“. Alle essen Eistorte.

richtig            falsch

Чрез реконструиране на разкъсан текст:

Пример 15.

Lies die Textabschnitte und bringe sie in die richtige Reihenfolge.

Kranksein ist schön

A.

„Ich will auch krank sein“, sagt Evi. „Kranksein ist schön!“

„Schön?“, heule ich. „Schrecklich ist es.“

Ich kann Evi nicht verstehen. Was soll am Kranksein schön sein?

„Du spinnst“, antworte ich. „Wer liegt schon gerne den ganzen Tag im Bett und

B.

„Hm, die schmecken lecker.“ Ich esse und fühle mich gut. Aber noch bin ich ein bisschen krank und muss im Bett bleiben. Und ehrlich, Evi hat Recht. Kranksein kann schön sein. Mutti ist zu Hause. Vati erzählt mir Geschichten. Wir spielen Mau-Mau und Mensch-ärgere-dich-nicht, und wir haben viel Spaß dabei. Mutti kauft mir eine neue Kassette und viele Bücher. Ich liege im Bett und höre Musik. Und die anderen müssen in die Schule gehen. Das

C.

so krank bin ich.

Und da sagt Evi so einfach, Kranksein ist schön! Ich bin richtig sauer auf sie.

„Mach dir keine Sorgen“, sagte ich. „Du wirst die Windpocken bestimmt auch bald haben. Die sind nämlich ansteckend.“ Evi geht, und ich fühle mich noch kranker. Alles tut weh. Lange Zeit geht es mir so elend. Eines Tages wache ich auf und habe einen Riesenappetit. Auf Kartoffelpuffer, Spagetti und Erdbeereis. Mutti freut sich, und mittags gibt es tatsächlich Kartoffelpuffer.

D.

die Windpocken“, meine ich. Am nächsten Tag liegt Evi dann wirklich mit vielen roten Pusteln und mit Kopfschmerzen.

„Ich fühle mich so elend“, stönt sie.

Dass Kranksein „doch schön ist“, hat sie ganz vergessen.

E

fühlt sich so elend?“ „Man muss wenigstens nicht in die Schule“, sagt Evi. So ein Quatsch! Ich fühöe mich so krank. Heiß ist mir und kalt, mein Kopf tut so weh, mein Gesicht und mein Bauch sind mit roten Pusteln übersät. Sie jucken und das Essen schmeckt mir auch nicht. Ich habe nicht einmal Lust auf Erdbeereis, Spagetti oder Kartoffelpuffer,

F.

freut mich jetzt richtig.

„Du hast recht“, sage ich zu Evi. „Kranksein ist wirklich schön.“ Aber Evi winkt nur ab. „Ich hab so Kopfschmerzen und übel ist mir auch.“ „Kopfschmerzen?“, fragt Mutti entsetzt. „Übel?“, ruft Vati aufgeregt. „Du wirst doch nicht …?“ „Das sind bestimmt

Elke Bräunling

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Lehrbuch, S.24-25)

Проверка на уменията за писане

Тестовите задачи трябва да са ориентирани към създаване на определен вид текст, тъй като писането е продуктивна речева дейност. Те трябва също да съответстват на възрастта на обучаваните. За ранното чуждоезиково обучение  могат да се препоръчат тестови задачи, изискващи написване на текст по предварително зададени данни, например Steckbrief и обява за запознанство съдържащи кратки биографични данни,картичка с пожелания (за рожден ден или празници), покана (за рожден ден), съобщения (за някакво събитие), лично писмо, в което се съобщават  лични преживявания.

При проверката и оценката учителят трябва да се ръководи от следните критерии:

-          изпълнение на задачата

-          съответствие на вида текст

-          структура на текста

-          лексикално богатство

-          формална правилност

Примерни тестови задачи:

Пример 1.

Schreibe deinen Steckbrief.

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Arbeitsbuch, S.43)

Пример 2.

Das bin ich!  Wer schreibt mir?

Пример 3.

Schreibe eine Anzeige über dich/deinen Freund/deine Freundin.

Пример 4.

Für wen interssierst du dich? Für Caroline Heuser? Für Fritz Weber?

Schreibe ihr/ihm einen Brief. Erzähle von dir: Aussehen, Interessen, Hobbys, Freunde, Haustier, Land …

(Lehrwerk „Der Topf auf dem Kopf“, Arbeitsbuch, S.36)

Пример 5.

Deine Freundin/dein Freund hat bald Geburtstag. Gratuliere ihr/ihm zum Geburtstag.

Пример 6.

Bald ist Weihnachten. Gratuliere deiner deutschen Freundin/deinem deutschen Freund zu den Festtagen.

Пример 7.

Du hast am Samstag und Sonntag frei. Was machst du am Vormittag, am Nachmittag, am Abend?

Am Vormittag ………………………..

Am Nachmittag ………………………

Am Abend ……………………………

Проверка на уменията за говорене

Основните методи за проверка на говоренето са наблюдението и устното изпитване. Проверяват се уменията за ситуативно говорене и ежедневно общуване в рамките на изучаваните теми. При оценката учителят се ръководи от следните критерии:

-          съдържателно и комуникативно съответствие

-          лексикално богатство

-          разбираемост (произношение, интонация)

-          формална правилност

Могат да се използват следните тестови задачи: разговори (с учителя, със съученик/съученици), описание на картина/картини, осъществяване на различни комуникативни намерения при изпълнение на съответни словесни действия в конкретни ситуации.

Пример 1.

Was entdeckst du auf den Bildern? Was findest du schön?

Пример 2.

Erzählt, was ihr gern spielt.

Berichtet über euren Sportunterricht.

Пример 3.

Macht ein Rollenspiel: Arzt - Patient. Arbeitet zu zweit.

Пример 4.

Spielt ein Gespräch auf dem Flohmarkt. Bezahlt so wenig wie möglich.

Пример 5.

Erzähle deinen Mitschülern, womit und wohin du gerne fahren möchtest.

Пример 6.

Was machst du in den Ferien? Berichte über dein Wunschprogramm.

От изключително значение при подготовката на тестовите задачи е да се прецени, кои цели ще се проверяват по формални (коректност/правилност) и кои по функционални (разбираемост, целесъобразност) критерии. След това се подбират съответните тестови задачи. Цели, тестови задачи и критерии за оценка се съгласуват и комбинират помежду им. Само по този начин може да обхванем всички страни и компоненти на комуникативната компететност и да отговорим на изискванията за обективност (необходими са единни критерии за оценка на всички ученици), валидност (задачата трябва да отговаря на обекта на проверка – например проверка на умения за разбиране при четене, слушане, на умения за говорене или за писане), надеждност ( да се изключи случаен характер на получените резултати), за да се възприема оценката от учениците като справедлива и за да получава учителят достоверна и надеждна информация за постиженията на своите ученици.