Joomla Software solutions Template

Payday loan

Като първи докладчик на кръглата маса аз виждам своята главна задача в това, да се опитам (постарая) да дам правилна постановка на задачата за качеството на висшето икономическо образование. Не е излишно да се припомни великия тезис на Аристотел за това, че правилно поставената задача е наполовин решена задача. А тази правилна постановка не може да има друго начало, освен дефиницията за качество изобщо и после – дефиницията за качеството на подготвяния икономист.

Без правилна постановка по въпроса за качеството на икономистите с висша квалификация не може нито да бъде оценено вярно състоянието на висшето икономическо образование, нито могат да бъдат изведени направленията, в които да протича усъвършенстването и развитието на това образование. Човекът е в състояние да прави оценки по повод на даден процес или обект, само когато е налице съответен еталон (стандарт), съответна канава. Когато в случая се говори за дефиниция за качеството на икономиста с висше образование, се има предвид тъкмо този стандарт, тъкмо този еталон. От една страна, спрямо него може да бъде правена оценка на качеството на висшето образование такова, каквото е – съответно отговарящо или неотговарящо на стандарта. От друга страна, дефиницията за качеството ще изиграе ролята на жалон, на ориентир, който сочи както посоката на промяната, така и мащаба на промяната.

Без такава дефиниция се отваря широко вратата за произвола, за самоцелни изменения в образователния процес, провеждани в името на повишаване на качеството на образованието. Както всеки друг процес и явление или тяхна характеристика се намират в процес на постоянно развитие и изменение, така и качеството се намира в процес на такова развитие и изменение. В този смисъл нуждата от повишаване на качеството е перманентна и всеки апел за повишаване на това качество ще има своето оправдание, ще бъде резонен. Но да се изхожда от перманентната потребност от повишаване на качеството на образованието, за да бъдат предприемани определени стъпки в тази област, не е достатъчно.

Нещо повече, може да бъде опасно за качеството. Казано иначе, потребността от повишаване на качеството не се явява и необходимото, и достатъчното условие, за да бъдат предприемани определени стъпки и действия. Опасно е, когато инициирането на определени стъпки в образованието има за своя база абстрактната необходимост от такива стъпки. Опасно е, когато с необходимостта от промени се замества задачата: какво трябва да се промени и как да стане тази промяна. А за това не е достатъчна единствено и само абстрактната необходимост от перманентни промени, нужно е да се знае в какви насоки трябва да станат тези промени, за да бъдат те плодотворни и съдържателни.

Без това самоцелните промени са неизбежни. И най-лошото е, че тези самоцелни промени се оправдават с необходимостта от промени. Трябва да се знае, че има промени и промени. Има законни, обусловени от изискванията на живота промени. Но има и промени – мимикрии. Неправомерна е подмяната на необходимостта от промени със самоцелни промени. Едно нещо е да има потребност от промяна. Друго нещо е коя промяна е необходима, т.е. законна, и коя промяна е същински произвол, т.е. безсмислена.

Колко струва един стандарт за качество на икономиста, ако този стандарт отразява изискванията на XVIII век към него. Колко струва един стандарт за висококачествен създател на черно-бели телевизори, ако животът (пазарът) няма нужда от такива телевизори. Една  е философията да променям нещо в образованието – пък каквото стане. Друга е философията, когато от образа на икономиста, който образованието иска да постигне, се извеждат необходимите и целесъобразни промени в образователния процес.

И така, началото на разговора по темата “Качество на висшето икономическо образование” не може да е друго – освен знанията, способностите, уменията, навиците, моженето, които трябва да притежава икономистът в началото на XXI век, за да бъде полезен на съответната стопанска система (било национална, било регионална, било фирмена). И тогава могат да бъдат изведени проблемите на акредитацията, на методиката на обучението, на актуализацията на учебни планове, курсове и т.н.

Разбира се, че са необходими промени и в учебните планове, и в учебните курсове, и в методиката на обучението, и в акредитацията, разбира се, че е нормално някои курсове да отпаднат или да се модифицират и модернизират основно. Но във всички тези необходими помени е нужно да се внесе съответната определеност – а именно, да се знае какво точно трябва да се променя и в каква посока да се променя. Само по този начин необходимите промени в образователния процес ще бъдат разумни и целесъобразни и действително ще водят до повишаване качеството на образованието и чрез това – качеството на подготвяните икономисти.

Докато не е внесена определеност в образа на икономиста (а това става с квалификационната характеристика), промените в образователния процес ще бъдат самоцелни. Голяма грешка би било едно евентуално допускане, че въпросът с бъдещия образ на икономиста (като обем, широта и дълбочина на усвоените знания, като развити способности, умения, като създадени навици, като можене) има вече верен отговор. “Пречи ни не това, което не знаем, а това, което знаем, защото то не е такова – каквото го знаем” – Йоги Бега.

Пример за подобно невярно допускане е неуспешният и ужасно скъп преход към пазарна икономика и демократично общество в България. Допускаше се, че пазарната икономика и демократичното общество се разбират от само себе си, че не е нужно дефиниране нито на едното, нито на другото, че не е нужно да се прахосват сили и време за изясняване образа на тази пазарна икономика и това демократично общество, които са нужни, могат и трябва да бъдат създадени в България. Всеки опит да се обърне внимание на необходимостта от внасяне на яснота в образа на икономиката и обществото, което трябва да се получи в България, се разглеждаше като опит да се отложат и блокират промените. Затова непрекъснато се приканваше за незабавни действия и се анатемосваше всеки призив за премислени и разчетени действия. Би следвало да се изведат нужните поуки от прекалено пресния горчив опит, за да се избегнат самоцелните промени, неводещи до никъде.

1 ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА КАЧЕСТВОТО ИЗОБЩО

Качеството, в т.ч. качеството на продукцията и услугите, е един от най-сложните обекти на мултидисциплинарните изследвания: като се започне от техническите науки, като се мине през икономиката и социологията и се стигне до психологията и естетиката – всяка от тези области на знанието има свой отговорен дял. И както обикновено става, в такива случаи всички разнородни проблеми се кондензират и превръщат в сложни задачи на политиката, на управлението на съответните системи.

Качеството на един продукт или услуга – това е съвкупността от параметри, които определят неговата (нейната) потребителна стойност. Както се вижда, касае се не просто до един набор от физически, химически и пр. свойства, а до отношение на подобен набор към потребностите, които са обект на задоволяване.

2 ОТНОСНО СЪЩНОСТТА  НА  КАЧЕСТВОТО  НА  ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КАДРИ С  ВИСШЕ   ОБРАЗОВАНИЕ

Качеството на  икономическите кадри, аналогично на качеството на даден продукт (в края на краищата икономистът е продукт на икономическото образование), се свързва със съвкупността от параметри, със съвкупността от “свойства”, които икономистът трябва да притежава, за да задоволява потребностите на икономическата практика. А тази необходима съвкупност от параметри, този набор от необходими “свойства” могат да бъдат изведени (взети) единствено и само от икономическата практика, от изискванията на живота. Става дума за изискванията на напредналата (авангардната) икономическа практика, на развитите форми на обществения живот.

Съвършено неверни ориентири за качеството на икономическите кадри може да даде съществуващата икономическа реалност в България. Сложилата се размерна структура на икономиката е парадоксална и поради това – нискоефективна и безперспективна. Тази икономическа действителност е непретенциозна както към количеството, така и към качеството на подготвяните икономически кадри. Самата икономическа реалност в България е плод на неадекватно икономическо знание, приложено в политиката на реформи в годините на прехода. Каквото знанието, такава и политиката и оттам – такива реалности в икономиката. За качеството на една политика и управление се съди не по намеренията и декларациите, по бързината, с която се реализират, а по резултатите, до които довежда съответната политика и управление. И ако резултатите са лоши, неприемливи, значи лоша и неприемлива е била провежданата политика.

Когато се прави нелицеприятната констатация за състоянието на българската икономика в ролята й на фактор, който обуславя потребността от качествени икономически кадри, не се изпуска от погледа и онази малка част от прилични български фирми и дислоцирани на българска територия чуждестранни компании, които имат адекватни на времето изисквания към качеството на подготвяните икономисти. Но тези “оазиси” в икономическата панорама на България не играят решаваща роля. Затова верният ориентир трябва да се търси в изискванията на развитите икономики към качеството на подготвяните икономисти, както и в изискванията, които тенденциите на промяна в тези икономики (в т.ч. тенденцията на преход към икономика на знанието; тенденцията на глобализация) поставят към качеството на подготвяните икономически кадри.

Едно е от икономиста да се изисква да бъде добър регистратор на икономическите събития, добър анализатор на протеклите събития, добър обяснител на икономиката. Съвършено друго е изискването към икономиста – да твори успешното (конкурентоспособно) бъдеще на съответната икономика. А това успешно творене на бъдещето на една стопанска система става все по-необходимо и, заедно с това, все по-трудно и отговорно. На свой ред и необходимостта, и трудността, и отговорността по формирането на успешно (конкурентоспособно) бъдеще на една стопанска система се обуславя изцяло от съвършено новите реалности в икономиката от края на XX и началото на XXI век.

3 НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ В СВЕТОВНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЦЕС И ТЕХНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАЧЕСТВОТО НА ПОДГОТВЯНИТЕ ИКОНОМИСТИ

Новите реалности в световния икономически процес обосновават обективната необходимост от нов мироглед за бизнеса, от нова парадигма за предприемачеството и реда на неговото управление. Новите реалности подкопаха устоите на мирогледа, който се основаваше на акумулирания бизнес-опит, и наложиха изискването за успешно, конкурентоспособно управление в условията на висок динамизъм на промени в икономиката (в условията на растяща турбулентност).

Фирмата винаги е била свързана с обкръжаващия свят, тя винаги е работела за този свят. Но тази връзка с обкръжаващия свят, диалогът на фирмата с него се оказват различни за различните периоди от развитието на бизнеса и предприемачеството. Една е била картината на диалога фирма – обкръжение в индустриалната епоха. С различна картина на този диалог са отделните етапи на индустриалната епоха.

Съвършено друга е и ще става друга картината на диалога фирма – обкръжаваща среда в постиндустриалната епоха. Различна се очертава картината на отделните етапи на постиндустриалната епоха не само спрямо картината на този диалог от етапите на индустриалната епоха. Със съществена разлика се очертава диалогът във всеки следващ етап на постиндустриалната епоха спрямо предходния етап на същата епоха.

Основните изменения в диалога фирма – обкръжение са наложени от настъпилата промяна в икономическите реалности, от прехода от реалности, характерни за индустриалната епоха, към реалности, характерни за постиндустриалната епоха. Става дума за прехода от бизнес-епоха със закономерности към бизнес-епоха без закономерности, от епоха, когато доминира икономиката на предлагането, към епоха, доминирана от икономиката на търсенето, от епоха на всепоглъщащи пазари (т.е. на ненаситени пазари) към епоха на наситени пазари, от епоха на некапризни към епоха на капризни пазари, от епоха на доминиране на производствения стереотип към епоха на доминиране на пазарния стереотип, от епоха на немаркетингова към епоха на маркетингова икономика, от епоха на първичен маркетинг към епоха на маркетинг-микс и оттам към епоха на стратегически маркетинг, от епоха на борба за преразпределение на съществуващи пазари към епоха на борба за формиране на нови пазари, от епоха на бизнес-подражание към епоха на оригинален (уникален) бизнес, от ера на стабилни технологии към епоха на плодотворни и изменчиви технологии, от епоха, когато вниманието на обществото към фирмата се превключва от икономическите ползи, които тя носи, от нейната роля за икономическия растеж, към недостатъците и негативните последици от дейността на фирмата, към служба на фирмата в името на нови, по-сложи цели, от бизнес, основан на философията на ръста, към философия на бизнес, основан на модерното предприемачество, от епоха на рационализъм към епоха на гъвкаво приспособяване, от епоха, когато фирмата е доминирала над обкръжението, към епоха, когато фирмата е доминирана от обкръжението, от епоха на благоприятна и доброжелателна бизнес-среда към епоха на недоброжелателна бизнес-среда, от епоха, когато на фирмата се е гледало като на “свещена крава”, към епоха на “подозрителност” и взискателност за нова роля на фирмата.

Този преход от една към друга епоха се дължи на успехите и резултатите, до които е довеждала закономерно предходната епоха. Успехите и резултатите на производствения стереотип, например, довеждат до неговото отричане и заместване от пазарния стереотип. Успехите и резултатите на първоначалния стадий на пазарния стереотип довеждат до неговото отричане и заместване с нов стадий на пазарния стереотип.

И тези изменения в диалога фирма – обкръжение, и произтичащите от тази промяна изменения в начина на формиране на стратегическото бъдеще на фирмите стават с такава динамика, че тя не се улавя много често от самите фирми. “Стратегическото планиране – писа Филип Котлър още в средата на 80-те години на XX век – връхлетя във фирмите през 60-те години. Всичко се случи така бързо, че много маркетолози все още не го забелязват”[1].

И още: Котлър сочи, че ориентацията на маркетинг-мениджмънта и мениджмънта е главно към драматични изменения. Действуващият маркетинг традиционно се занимаваше с оперативните или тактически решения на фирмата. Сега този маркетинг се изтласква (заменя) от нарастващото използване на стратегическите планови решения.

И ако маркетолозите в развитите пазарни икономики трудно са забелязали връхлитането на стратегическото планиране и стратегическия маркетинг, то незрелите условия на бизнеса в България допълнително затрудняват способността те да бъдат забелязани и приложени в българската практика. Именно това обстоятелство прави необходимо на тази кръгла маса вниманието да бъде фокусирано върху анатомията на стратегическото мислене[2] и да се помогне чрез това за освобождаването на теорията, практиката и обучението от стереотипите на миналото, от мисленето, схващанията и практиката, характерни за индустриалната епоха.

Едно нещо е да се управлява бизнеса в епоха със закономерности, съвършено друго (многократно по-сложно и трудно) нещо е да се управлява бизнеса в епоха без закономерности. В случая под епоха със закономерности се разбира тази, при която е налице повторяемост на събития и процеси. В такава обстановка мирогледът и практическите действия по управлението се основават и могат да се основават на акумулирания бизнес-опит. Обратно – в обстановка без закономерности, когато не е налице повторяемост на събития и процеси, управлението на базата на акумулирания опит е неадекватно и не носи желания успех. Напротив, това управление все по-често коства съдбата на бизнеса.

4 ИЗПРЕВАРВАЩОТО КОРЕКТНО ИЗВЕЖДАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА ИСТИНСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ЖИВОТА КЪМ ПРОФЕСИИТЕ И СПЕЦИАЛНОСТИТЕ – ИМПЕРАТИВ НА УСПЕХА

Всяко време има своите необходими професии и специалности, своите изисквания към професионалното развитие на човека. Всяко време се характеризира с определени професии и специалности (повече или по-малко съответстващи на необходимите на това време професии и специалности). Всяко време се характеризира с един или друг интерес, с едни или други предпочитания на кандидат-студентите към университетските специалности. Всяко време се характеризира със съответна образователна държавна политика, със съответно отношение на политическия режим към образованието – повече или по-малко адекватни на обективните изисквания на времето. За съжаление, нерядко отношението на политическите режими към образованието и университетските специалности е било чисто идеологическо, т.е. волунтаристично. През 70-те години на 20-ти век в България, например, бе поет курс към затихване (т.е. към постепенно ликвидиране) на висшето образование по право. Това ликвидиране бе мотивирано със “затихване” на потребността от юридически кадри. А самото “затихване” се обосноваваше с навлизането на страната в епохата на развития социализъм, където обществените отношения щели да бъдат на такова ниво, за което най-съществената характеристика щяла да бъде безконфликтността ... ... Днес правните специалности са сред най-търсените от кандидат-студентите. Животът, както се вижда от този пример – за съжаление, не единствен, отдавна е доказал пагубността на идеологическото деформиране на търсенето на университетски специалности.

И така, всяко време се характеризира с едно или друго търсене на университетските специалности. А това търсене се формира не само от обективни фактори, но и от идеологически. За съжаление, при избора на професия и специалност от кандидат-студентите много често влияе и даже надделява модата, надделяват несъществени страни на професията и специалността. Беше време, когато основният интерес на кандидат-студентите бе към медицинската професия, към медицинските специалности. Дълго време такъв притегателен център бяха специалностите на химико-технологичните учебни заведения. По-късно в такъв притегателен център се превърнаха специалностите на машинно-електротехническите учебни заведения. Традиционно висок интерес кандидат-студентите проявяват към журналистиката. В последните години притегателни за кандидат-студентите станаха икономическите и правните специалности.

С изместване на интереса на кандидат-студентите се характеризира и избора на специалност в даден университет. Дълго време, например, една от най-предпочитаните и търсени специалности в УНСС (заради дълбочината и широтата на подготовката, която даваше), беше специалността “Планиране”. Настъпилата политическа промяна след 1989 г. внесе смут в интереса към тази специалност. Върху планирането и оттам върху специалността ППИС бяха стоварени необосновани идеологически нападки и заплахи. Не друг, а животът – този най-суров и жесток опонент – доказа абсурдността на предразсъдъците относно същността, съдържанието, ролята и значението на прогнозирането и планирането, респективно на специалиста по прогнозиране и планиране за успешното и продуктивно управление на стопанските системи. За радост, времето на примитивната идеологизация изтича и постепенно започва да се изгражда естествената йерархия от стойности.

Преструктурирането във времето в интереса на кандидат-студентите към професиите и специалностите е напълно естествено и закономерно. Както бе посочено, за съжаление, нерядко това преструктуриране е базирано на модност, в т.ч. на генерирана (режисирана) от идеологически съображения модност, а не на истинските достойнства на една професия и специалност.

Изпреварващото коректно извеждане и разкриване на истинските изисквания на живота във времето към професиите и специалностите е от много важно значение за учебните институции. Една от най-скъпите инвестиции е тази в образованието на хората. По тази причина разминаването (асинхронността) между обективно необходимите на дадено време специалисти и подготвяните от образователната система на дадена страна специалисти може да бъде с фатални последици за нейното стопанско развитие.

Когато Ли Йакока разсъждава върху въпроса “Защо от един момент през втората половина на XX век САЩ започват да губят икономическото съревнование с Япония?” – наред с другите причини откроява и тази, свързана със структурата на подготвяните кадри с висше образование. “Америка се нуждае – пише Ли Йакока – от повече инженери, учени и техници. На глава от населението Япония подготвя четири пъти повече инженери от нас. (Но ние подготвяме 15 пъти повече юристи!) Трябва да се осигурят специални стипендии и заеми за обучение в областта на висшите технологии. Руснаците и японците са се посветили да създават своя технологична компетентност, а ние не се променяме”[3].

Именно затова е остра необходимостта от системно разработване на дългосрочни прогнози за бъдещите нужди от специалисти във всички клонове на живота.

Информираността за изискванията на бъдещето към бъдещия икономист е ключов фактор както за страната, така и за образователните институции (университетите), техните катедри и факултети. Разкриването на тези изисквания, разбира се, не е елементарна задача. Относително по-лесно могат да бъдат идентифицирани онези потребности от бъдещи икономически кадри, които са изявени към момента. По повод на тези потребности е важно да се предвидят бъдещите промени, в т.ч. да се предвидят онези днешни потребности от икономически кадри, които след десет години ще отмрат или ще се модифицират основно. Значително (далеч) по-трудно е идентифицирането на потребностите от нови икономически кадри. Базов източник на информация за изследване на потребността от кадри изобщо и в т.ч. от икономически кадри са работодателите. Но този източник не бива да се абсолютизира и митологизира. Не винаги те (работодателите) могат да бъдат надежден източник на информация за потребността от икономически кадри в бъдеще, особено за по-отдалеченото бъдеще, свързано с по-кардинални промени в изискуемото качество на подготвяните специалисти.

Ако бъдещето относно една достатъчно диверсифицирана номенклатура от специалности изобщо и в т.ч. от икономически специалности не е чак толкова ясно и очевидно, то в един по-агрегиран вид бъдещето е с по-ясно очертани контури. Тези контури са обосновани на широка основа в специализираната литература. Световният авторитет Робърт Рийч, например, обосновава три типа специалисти, от които ще се нуждае бъдещето. Най-напред, бъдещето ще се нуждае от рутинни (традиционни) специалисти за нуждите на производствената система (т.нар. специалисти по рутинни производствени услуги). На второ място, това е бъдещата потребност от специалисти по рутинни персонални услуги (т.е. на специалисти за нуждите на подсистема услуги). Тези два типа (рутинни) специалисти ще имат за поле на изява различните страни от дейността на фирмите на отраслите от трите сектора на икономиката. Такова поле ще предоставят по-нататък различните нива (етажи) от пирамидалната отраслова структура съответно на производствената система, системата на услугите и ноосферата. По-нататък такова поле ще предоставят трите (отраслова, по комплекси, териториални) плоскости, на които се развиват отношенията на обуславяне в икономическата система.

Без двата типа рутинни специалисти не биха могли да функционират нормално и ефективно различните подсистеми и страни нито на националната икономическа система, нито на регионалната икономическа система, нито на фирмената стопанска система, нито на организациите с идеална цел. Но за развитието и функционирането на различните стопански системи от особено значение ще бъде един нов тип специалисти – този на символните аналитици. Ролята и значението на този трети тип специалисти ще нараства  експоненциално.

Според Робърт Рийч[4] най-съществените качества на символния аналитик са: способността за абстракция, за системно мислене, въображението. Тези качества на професията на бъдещето са фактора, който ще стои в основата на успеха на организацията и на обществото. Защото това са хората, способни да откриват и създават нови възможности за развитие на стопанската система, в която работят или за която отговарят. Те са способни не само да решават възникнали проблеми, но, за разлика от представителите на рутинните професии, те преди всичко са способни да откриват причините за появата на проблемите, те са способни да изследват и управляват причинно-следствени отношения от по-висок порядък. Това са хора, които не са научени единствено и само да изпълняват готови рецепти и управленски алгоритми. Това са хора, способни да творят по-съвършени рецепти и управленски алгоритми.

За създаването на такива хора е противопоказна традиционната система на образование[5]. За целта е нужно коренно изменение в системата на обучение, при която знанието не се разглежда като крайно, а като непрекъснато развиващо се. Създаването на символния аналитик изисква замяна на представата за знанието като затворено в един съд и като процес на “изпиване” на това съдържание от обучавания. Най-важното за създаването на символния аналитик е импрегнирането му с философията на системното мислене, системния подход, с представата за непрекъснато развитие на това знание, с подготовката му да продължи да се обучава сам. Подготовката на такъв род специалисти означава ни повече, ни по-малко едно постоянно изкачване на “Еверест”, който непрекъснато увеличава своята височина. С една дума, задачата на образованието се свежда до това, да научи обучаемите как сами да се учат.

И така, бъдещето ще се нуждае и от рутинни специалисти по производствени услуги, и от рутинни специалисти по персонални услуги, но най-вече то ще изпитва експоненциално растяща нужда от специалисти тип символни аналитици. Символният аналитик е обречен да бъде професията на бъдещето. Животът показва, че изтича времето на парциалистите, на хората с парциално знание, и идва времето на системчиците, на хората със системно мислене и системен мироглед. Старата икономика имаше нужда от един тип професионалисти, а новата икономика, в която все по-определено навлиза светът, – от друг род специалисти, от хора с оригинално мислене[6].

5 ОПОРНИ И ОТПРАВНИ ТОЧКИ НА ВИЗИЯТА ЗА НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО НА СПЕЦИАЛИСТА ИКОНОМИСТ

Една визия (една квалификационна характеристика) задава целите и стандартите, които трябва да покрива обучаваният в дадена специалност. Много важно е тези стандарти да удовлетворяват изискванията на бъдещето към съответните специалисти. И колкото по-пълно в квалификационната характеристика са отчетени изискванията на по-отдалеченото бъдеще към съответните специалисти, толкова по-ефективен и целенасочен ще бъде образователният процес. Опасно е, когато в квалификационната характеристика се залагат цели и стандарти, чийто жизнен цикъл е изтекъл.

Разбира се, че квалификационната характеристика на студентите от дадена икономическа специалност трябва да бъде съобразена в пълна степен с теоретическите и практически достижения в съответната област в развитите икономики.

Съвременните сложни икономически системи (националното стопанство, неговите сектори и отрасли, териториалните икономически комплекси, фирмите със стопанска дейност, организациите с идеална цел и т.н.) са принудени да работят в условията на нарастваща нестабилност (сеизмичност) на обкръжаващата ги среда. Тази нарастваща нестабилност се явява главния фактор, водещ до смяна на управленските парадигми в края на XX и началото на XXI век. Подобна смяна е насочена към създаването на такива системи на планиране и управление, чрез които да може да се “язди” промяната,  защото да се тича след нея е равносилно на това, да не се реагира адекватно.

Нарастващата сложност на икономическите системи и нарастващата “сеизмичност” на средата, в която те функционират, формират потребността от особен род кадри – със сериозна подготовка в областта на теория на системите, на изследването и управлението на сложността като самостоятелен феномен. Става дума за кадри,  въоръжени с адекватния на епохата на системите подход – системният. Става дума за професията на бъдещето – тази, която подготвя такъв специалист, способен да търси и разкрива нови възможности и перспективи за развитието на съответната система – казано иначе, способен да гарантира оцеляването и просперитета на съответната система в една постоянно и коренно променяща се обкръжаваща среда.

Бъдещето ще има нарастваща нужда от специалисти с дълбока и широка подготовка в областта на: “анатомията и физиологията” на икономическите системи (националното стопанство, неговите сектори и отрасли, териториалните икономически комплекси, фирмите със стопанска дейност, организациите с идеална цел и т.н.). Бъдещето ще има нужда от специалисти, които могат да изследват сложността на съответните системи и на проблемите на тяхното оцеляване и развитие, да изследват промените в средата, в която функционира съответната система, да оценяват въздействието на промените в обкръжението върху съответната система – както откъм нови възможности за нейното развитие, така и откъм нови опасности пред това развитие. Бъдещето ще има нужда от специалисти, владеещи философията и техниката на прогнозирането на компонентите на съответното обкръжение на системата, философията и техниката на разработване на необходимите настъпателни и отбранителни стратегии на съответната система.

Потребността от такива кадри е обоснована на широка основа в специализираната литература. На тази потребност се обръща внимание в редица декларации на ООН: например Декларацията за правото на развитие  (Declaration on the Right to Development, приета с Резолюция 41/128 на Общото събрание на ООН на 04.12.1986 г.) – чл. 2 пар. 3, чл.7 пар.1,2; Декларацията за социалния прогрес и развитие  (Declaration on the Social Progress and Development, провъзгласена с Резолюция 2542 (XXIV) на Общото събрание на ООН на 11.12.1969 г.).

Потребността от специалисти, които да творят успешното конкурентоспособно бъдеще на стопанските системи, е обоснована от такива световни авторитети като Збигнев Бжежински, Ли Йакока, Питър Дракър. Следвоенното икономическо възстановяване и икономическото чудо в Япония се свързват и обясняват от Зб. Бжежински и Ли Йакока с планирането. Бжежински приписва впечатляващия успех на Япония на планирането, по-точно на три фактора: инвестиции, планиране и образование[7]. “Независимо как японските производители на автомобили са подпомагани – пише Ли Йакока, - те заслужават нашето уважение и възхищение. Те се проявиха като благоразумни плановици и инженери”[8]. На фона на огромните успехи в следвоенното възстановяване на японската икономика и превръщането й в икономика – световен лидер, постигнати с помощта на планирането, Ли Йакока критикува собствената си страна, в която планирането не е на такава почит, с каквато то се ползва в Япония. “Нима те (американците – бел. на автора В. М.) не желаят Америка да бъде силна и здрава? Разбира се, че искат. Но те искат това да стане без всякакво планиране. Те искат Америка да бъде велика случайно. ... Някои хора казват, че индустриалната политика не е нищо друго, освен чист социализъм. Даже ако е така, аз я приемам, защото ако не действаме по този начин, ще се превърнем в пустиня.”[9]

А Питър Дракър стига до фундаменталния извод, че “... за да получим една истинска икономическа теория, ще ни бъде необходим нов интеграционен принцип, с помощта на който да може да се предвижда и направлява икономическото поведение и на четирите икономически равнища – микроикономиката на личността и фирмите; макроикономиката в рамките на националната държава; икономиката на транснационалния бизнес; световното стопанство. Докато такъв интегриращ принцип не бъде намерен, икономическата теория ще ни дава само теоретически обяснения на конкретните явления и ще отговаря само на конкретни въпроси. Тя няма да може да ни даде една теория за стопанството като цяло”[10].

Подготовката на символни аналитици трябва да се превърне в стратегическо предимство на УНСС. Ако УНСС иска да запази и развие това свое предимство, трябва да съсредоточи още по-силно усилията си в подготовката на символни аналитици. Не случайно акад. Е. Матеев упорито и многократно внушаваше, че истинският плановик е този, който знае финанси колкото финансистите, статистика колкото статистиците, математика колкото математиците, философия колкото философите и т.н. Всъщност, това внушение на академик Матеев представлява перифраза на мисълта на Лехтенберг: “който знае само от химия, той и химията не разбира достатъчно”. Разбира се, формулата на акад. Матеев е еднакво валидна за всяка една специалност в УНСС. Истинският финансист, например, би следвало да знае прогнозирането и планирането колкото студентите от съответната специалност, да знае статистика колкото статистиците и т.н...

Създаването на така необходимите специалисти от типа символни аналитици не може да стане по друг начин, освен чрез пълно претворяване в учебния процес на внушението на акад. Матеев за истинския плановик. Само по този начин може да се създаде специалиста, от който ще има нарастваща потребност в бъдеще, специалиста, който ще се отличава със завидни знания, умения и можене.

5.1 Растящата потребност от специалисти с особена квалификация

Успешното осъществяване на коя да е човешка дейност не е възможно да стане без наличието на съответния специалист с необходимите за това знания, способности, умения и навици. И колкото по-сложна и отговорна е една човешка дейност, толкова по-силно изпъква необходимостта от съответния специалист. А формирането на успешното бъдеще на една стопанска система е именно такава изключително отговорна и сложна човешка дейност, за чието осъществяване е нужен изключителен творчески професионализъм. Освен това, няма нещо, което да може да бъде направено, да бъде направено без желанието на специалиста нещото да бъде направено.

Създаването (стартирането), развитието и функционирането на една стопанска организация (на една стопанска инициатива, на една бизнес-идея) е прекалено сложно, трудно и отговорно дело, свързано с вземането на съдбовно важни и отговорни решения. От качеството на тези решения зависи и ще зависи успехът на стопанското начинание. А качеството на тези решения зависи от качеството на специалистите, които ги вземат. Става дума за специалисти с една особена квалификация, от каквато стопанската практика ще има нарастваща нужда в бъдеще. Става дума за особена квалификация, свързана с успешното стартиране, развитие и функциониране на всяка една стопанска и нестопанска дейност. Подготвеният специалист с такава особена квалификация е призван да дава верния отговор на трите много важни за една организация въпроси: “Какво да се произвежда?”; “За кого да се произвежда?”; “Как да се произвежда?”. Тези три въпроса изчерпват изцяло възловите проблеми на предмета на дейност на всяка една стопанска и нестопанска организация.

Всеки икономист е призван да взема верни и ефективни решения относно настоящето и бъдещето на една стопанска система (национална, интернационална, регионална, фирмена). Всеки икономист, казано иначе, е призван да взема верни и ефективни решения относно оцеляването и просперитета на една стопанска система, на една организация с идеална цел. Но ако при повечето икономически специалности това призвание не е изразено толкова директно и не е изявено така категорично, то при специалността “Прогнозиране и планиране” то изпъква в пълния си обем и е валидно с пълната си сила.

Освен това остана в историята времето, когато бъдещият успех на една стопанска система (била тя фирмена, регионална, национална, интернационална) беше просто следствие на текущия успех на същата система. Казано иначе, все по-рядко текущият успех на една система е носител и гарант на бъдещия успех на съответната система. Настъпва епоха, когато бъдещето на една система се оказва такова, каквото е могло да бъде видяно предварително в представите на специалистите по разработка на това бъдеще и претворено в съответните стратегически планове. Именно този преход от една към друга епоха на връзка между бъдещ и текущ успех на една стопанска система, именно необходимостта от предварителна и системна подготовка на бъдещия успех на съответната система обуславя нарастващата потребност от особен род специалисти по формиране на успешното бъдеще на стопанските системи.

Настъпва епоха, когато животът има растяща нужда от специалисти с особена квалификация. Основните целеви резултати на тази квалификация се явяват: “въоръжаването” на обучаваните с необходимите по дълбочина, обем и обхват знания за планирането, за структурата и съдържанието на един истински план (т.е. за архитектурата на плана), за начина на разработка на един качествен план; формирането на способност и създаване на умения и навици за разработка на качествени  планове; формирането на способност и умения за ръководство на организацията по разработката на един истински план; формирането на способност, умения и навици за организация на изпълнението на един истински план; формирането на способност за организиране контрола (мониторинга) на изпълнението на един истински план; формирането на способност, умения и навици за перманентна актуализация на един истински план. За съществена характеристика на високия творчески професионализъм се счита формирането на способност в завършилия УНСС да бъде идеолог и методолог на разработката на стратегическото бъдеще на една стопанска система (била тя фирмена, регионална, национална, интернационална). Вече категорично е формирана тенденция на растяща потребност от такава способност.

Обучението на икономиста е призвано да даде необходимия обем в необходимата дълбочина и широта знания, да формира способност и умения и да изгражда навици по разработката на въпросите на успешното бъдеще на съответната стопанска система. Обучението изцяло трябва да е подчинено на изграждането на специалисти, които знаят, умеят и могат да творят успешното бъдеще на стопанските системи, които жребият на живота е определил като поле на тяхната професионална изява и на изграждане на тяхната професионална кариера. Обучението трябва да е насочено към създаването на специалисти, които знаят как да формират бъдещето на една стопанска система, способни са, умеят и искат да го направят.

5.2 Белези на специалиста с особена квалификация

Първият белег за висок професионализъм на завършилия УНСС е степента на овладяност на теоретичното знание по успешното формиране на конкурентоспособно бъдеще на всяко ниво на стопанска дейност (фирмено, регионално, национално, интернационално). А това бъдеще зависи веднъж от “анатомията и физиологията” на съответната система (т.е. от нейния ендогенен строеж), и втори път – от обкръжаващата среда, в която функционира и се развива съответната система.

Затова особен белег на високия професионализъм на завършилите УНСС се явява степента на овладяност на знанието за съответните стопанства (фирмени, регионални, национални, интернационални) в качеството им на система. Не може и дума да става за висок професионализъм, ако завършилите УНСС не познават вътрешния строеж на съответните системи и откъм необходимото условие нещо да е система – наличието на елементи, и откъм достатъчното условие нещо да е система – наличието на отношения на обуславяне между елементите. Не може да притежава висок професионализъм този, който не познава особения род причинно-следствени връзки в съответната система – както по линия елемент-елемент в системата, така и по линия елемент-система. Не може да се претендира за висок професионализъм, без да се познават свойствата на съответната стопанска система и техните изисквания към парадигмата на планиране и управление. Затова съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъдат знанията за икономическите системи и за системния подход; познаването и на цялото (системата), и на неговите (нейните) отношения с други системи; познаването и на частта от (на) системата, и на нейните отношения с цялото, както и на отношенията на цялото с частта; завършилият УНСС трябва да знае как да  разкрива тази по-висша система, чийто елемент се явява системата, в която той работи или за която отговаря; той трябва да знае как да изследва свойствата, функциите и ролята на тази по-висша система, чийто елемент се явява системата, в която работи и за която е отговорен, но като елемент на по-висшата система.

Животът е доказал, че колкото по-добре и по-пълно се познава висшата система (висшият организъм), то толкова по-лесно се опознава по-нисшия организъм (по-нисшата система). Знаейки върховите достижения в областта на управлението на по-висшите (сложните) системи, завършилият УНСС ще бъде безкрайно полезен за системите, в които работи, защото постоянно ще е “принуден” (от знанията, които има) да сравнява съществуващата практика в системата, в която работи, с върховите достижения. С една дума, той ще бъде безкрайно полезен, защото е “обременен” с товара да модернизира управлението.

Не може да претендира за висок професионализъм този, който не познава връзките на съответната система с обкръжаващата я среда (казано иначе, без да се познава “диалога” между съответната система и елементите на обкръжаващата я среда). Съществена характеристика на завършилия УНСС трябва да бъде способността: да изследва взаимоотношенията на системата, в която работи и за която е отговорен, с други системи. Казано иначе, в завършилия УНСС трябва да е формирана способността: да изследва връзките и взаимоотношенията на системата, в която работи, с екзогенния за нея свят; да изследва ендогенния строеж на съответната система – както откъм необходимото условие нещо да е система: елементите, така и откъм достатъчното условие нещо да е система: отношенията на обуславяне между елементите; да изследва особения род причинно-следствени връзки в икономическата система. Става дума за това, че в икономиката няма процеси (или системи), които вечно да играят ролята на причина, а други процеси – ролята на тяхно вечно следствие. Във всеки момент от времето всеки от процесите (системите), участващи в дадено взаимодействие, се явява (явяват) спрямо другите и причина за тяхното състояние, но и следствие от промените в тези процеси (системи); да аргументира работещи бизнес-позиции; да отстоява и защитава бизнес каузи.

Не може да се претендира за висок професионализъм, без да се познава обективната тенденция на нарастване на изменчивостта на обкръжаващата среда (т.е. тенденцията на нарастваща “сеизмичност” на обкръжаващата дадена система среда) и на изискванията на тази нарастваща сеизмичност към парадигмата на разработка на стратегическото бъдеще на съответната система.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде овладяността на модерните парадигми на управление и на макроикономическата система, и на регионалната икономическа система, и на микроикономическата система.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде овладяността на изкуството: той да превръща целите в генератор за развитие на възможностите за развитие; да прави възможно невъзможното в развитието на съответната икономическа система.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде неговото умението да бъде идеолог на стратегически промени в системата, в която работи, и да й обезпечава  конкурентни предимства; умението да бъде архитект (конструктор) на стратегическото бъдеще на системата, в която работи;  умението да формулира и да обосновава решения откъм смисленост и целесъобразност; умението да обосновава тези решения с необходимите ресурси от всякакъв род (материални, човешки, финансови и т.н.); умението да обосновава решенията с необходимите мероприятия и действия от всякакъв род (икономически, социологически, психологически и т.н.); умението да координира по място и време необходимите ресурси с необходимите мероприятия и действия, съобразно изискванията на технологията за изпълнение на всяко едно решение; умението да разработва прогнози, стратегии и планове; умението (със способността) да ръководи (т.е. да бъде диригент на) разработката на прогнози, стратегии и планове; умението и способността да организира и ръководи изпълнението на стратегии и планове; умението перманентно да актуализира прогнози, стратегии и планове.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде осъзнаването на истината, че отношенията между различните процеси в икономиката не са от типа “или – или”, че те са от типа “и – и”.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде способността: да анализира критично, т.е. да диагностицира, да прави съществени оценки и изводи за състоянието на икономическата система, в която работи и за която е отговорен; да извежда целесъобразни (работещи) решения относно оцеляването и просперитета на системата; да оценява финансово-икономическия статус на системата, нейната жизнеспособност и потенциал за развитие; да разработва стратегии и планове за повишаване на конкурентоспособността на системата, в която работи.

Съществена характеристика на завършилия УНСС трябва да бъде способността да работи с еднакъв успех и в управлението на макроикономическата, и на регионалната, и на микроикономическата системи. Той с еднакъв успех трябва да може да работи и в производствена фирма, и в строителна, и в транспортна ... и в банкова институция и т.н. Завършилият УНСС с еднакъв успех трябва да може да работи в областта на икономиката на труда, застраховането, и в областта на цените и ценовата политика, и в областта на социалното осигуряване, и т.н.

Особен индикатор за високия творчески професионализъм на завършилия УНСС специалист най-напред се явява самата негова представа за същността и съдържанието на процеса по разработката на стратегическото бъдеще. А същността и съдържанието на този процес са строго детерминирани от изискванията на стопанствата (били те фирмени, регионални, национални, или интернационални) в качеството им на система и от нарастващата сеизмичност на средата, в която функционират тези системи. За съжаление, масовата представа за този процес е дълбоко невярна и изкривена. В масовия случай този процес се разбира и схваща като технически процес, като процес на прилагане на кодекс от правила, математически алгоритми (формули) и типизирани апликационни форми (таблици, графики и т.н.).

А всъщност разработката на стратегическото бъдеще на една стопанска система е par excellence научно-изследователски процес в собствения смисъл на думата. Именно затова от обучаваните в УНСС се изисква пълно овладяване на (до степен на импрегниране с) богатството на съдържателния “образ” на процеса по разработката на стратегическото бъдеще – и като величествен познавателен и преобразуващ (въз основа на познанието) процес, и като социологически процес – като процес на генериране (на възбуждане) на интереси и инициативи за творчество, и като координация на тези генерирани (възбудени) интереси и инициативи за творчество, и като процес на правене възможно невъзможното, и като процес на развитие на възможностите за развитие, и като процес на създаване на конкурентни предимства на съответната система, и като средство за решаване на съдбовните за оцеляването и просперитета на една икономическа система (интернационална, национална, регионална, фирмена) въпроси, и като средство за освобождаване на съответната икономическа система от капана на предопределеността, обусловена от инерционността на съответната система, и като процес на създаване на нови реалности, целесъобразни от икономическа, социална и екологическа гледни точки и поради това – приемливи за хората, и като процес на измисляне на бъдещето, и като антиципаторна (изпреварваща) демокрация, и, в края на краищата, като нов тип цивилизация, и като информационен процес (процес на събиране, обработка и съхраняване на информация).

Съществено изискване към обучаващия се в УНСС се явява неговото “импрегниране” с необходимата квалификация върху изключително важните релации във всяка една икономическа система във връзка с разработката на нейното успешно бъдеще. Става дума за релациите: цели на развитие на съответната система ↔ предпоставки за развитие на системата; цели на развитие на съответната система ↔ възможности (потенциал) за развитие на съответната система; цели на развитие на съответната система ↔ ресурси; цели на развитие на съответната система ↔ ограничения, при които ще протича това развитие; цели на развитие на съответната система ↔ приоритети; приоритети ↔ ограничения; ... ... Всички тези релации са тясно свързани с взаимоотношението “зависими – независими” променливи при разработката на бъдещето на съответната система.

Съществено изискване към обучаващия се в УНСС се явява неговото “импрегниране” с необходимото знание за съществената разлика между възможни цели на развитието на една система и необходими и желани цели на това развитие, между унаследени предпоставки за развитие на системата и необходими предпоставки за развитие на системата, ... ..., между извеждане на възможното развитие на една система и извеждането на необходимото и желано развитие на съответната система.

Съществен белег на завършилия УНСС се явява притежаването на необходимата степен на убеденост за това, че научно-изследователският по своето съдържание процес на формиране на стратегическото бъдеще на една система се нуждае от специалисти, които са не само добри изпълнители и даже не толкова добри изпълнители, колкото творци, че се нуждае от инициативни професионалисти, от специалисти, които не се примиряват със старото, още по-малко прекланящи се пред старото, че се нуждае от истински предприемачи, които са не просто инициативни, а инициатори на новото, които са способни по нов, по-модерен и продуктивен начин да комбинират факторите на стопанската дейност и чрез това – да увеличават потенциала на развитие на съответната система, да издигат конкурентоспособността на съответната стопанска система.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде притежаването на необходимата степен на убеденост за това, че истинският процес на разработка на стратегическото бъдеще на една стопанска система се нуждае от “революционери” в живота, защото една истинска стратегия не представлява мъртъв бюрократичен низ от цифри и педантична мрежа от баланси, защото истинската стратегия е жив организъм, чието сърце – това са неизчерпаемата инициатива и творчество на хората, че ако една стратегия не се опре и не вгради в себе си творческата енергия и активност на човека, ако не вгради в себе си изискванията и възможностите за оползотворяване на генетичния потенциал на човека, ако не създава условия за изява и развитие на този потенциал, ако не изпълни всички клетки на тази стратегия с тази творческа енергия, не може да бъде получен продукт, който да претендира за званието “стратегия”.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде притежаването на необходимата степен на убеденост за това, че истинският процес по разработката на успешното конкурентоспособно бъдеще се нуждае от хора, които винаги търсят новото, които гледат напред, които не се помиряват с рутината, че работата по разработката на стратегическото бъдеще се нуждае от специалисти, способни да “яздят промяната”, че “язденето на промяната” означава и приспособяване към промяната, генерирана от други, и умение да се ползват възможностите на промяната, генерирана от други, но че “язденето на промяната” преди всичко означава способност да се генерира промяна. А това означава, че специалистите, завършващи УНСС, трябва решително да се освободят от представата, че трябва да “тичат след промяната”, и да овладеят изкуството да генерират промяна, която да води до целесъобразни от икономическа, социална и екологическа гледни точки резултати и последици.

Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде притежаването на необходимата степен на убеденост за това, че този, който следва стратегия на догонване не само в икономиката, е обречен на вечно изоставане. Той просто няма шанс някога да догони тези, които поставят стандартите в различните области на живота, в т.ч. и в икономиката. Съществен белег на завършилия УНСС трябва да бъде притежаването на необходимата степен на убеденост за това, че разработката на успешното стратегическо бъдеще се нуждае от специалисти, които не чакат новото да им бъде посочено от някой друг, които не се задоволяват с “маниловски мечти”, а чувстват, че сами творят своето бъдеще, и при това знаят как да го творят.