Joomla Software solutions Template

Payday loan

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО СПОСОБНОСТ

В литературата съществуват твърде много и разнообразни определения на понятието способност. Това разнообразие се определя от различията на гледищата, от по-пълното или по-­непълно обхващане на различните аспекти на способностите, от връзките на това понятие с други, близки до него.

Сравнително най-пълнонабелязва основните признаци на това понятие Б. М. Теплов: Първо, под способности се раз­бират индивидуално-психическите особености, които отличават един човек от друг; никой няма да започне да говори за способности там, където става дума за свойства, по отно­шение на които всички хора са равни. Второ, способности се наричат не въобще всякакви индивидуални особености, а са­мо тези, които имат отношение към успешното изпълнение на известна дейност или на много видове дейност. Например такива свойства, като избухливост, вялост, бавност и др. инди­видуални особености не са способности. Трето, понятието „спо­собности” не се свежда към знанията, навиците, уменията, кои,то са изградени у човека.

На. основата на това схващане се дава краткото определе­ние на способностите, което в различни варианти се среща в учебниците по психология, като "... Такива психически  свой­ства на личността, които са условие за успешно изпълнение на определени видове дейности, или при подчертаване на синтетичния им характер "... способността може да се определи като синтез от свойства на -човешката личност, отговарящ на изискванията на дейността и осигуряващ високи достижения в нея".

В. А. Крутецки отбелязва: "Следвайки ленинските идеи и наблюдавайки способностите на масата съветски хора, съветските психолози са дошли до определението на способностите като индивидуално- психическа особеност на личнстта, която отговаря на изискванията нa  определена дейност и обуславя нейния успех; способностите се изразяват  и формират в конкретната дейност и вън от тази дейност не съществуват”.

Б. Г. Ананьев пише: "Проблемът за способностите и надареността принадле­жи към тези. синтетични проблеми на психологията, които със­тавят психологическото учение за личността... В психологи­ческото учение за личността способностите и надареността се изтъкват като съществена част от общата структура на личността, свързана с характера и темперамента, с жизнената насоченост и историята на индивидуално-психологическото развитие на личността в процеса на нейното възпитание и обществено-практическата дейност”.

В тясна връзка с това се намира и идеята за дейността, която се включва във всички определения; в дейността се про­явяват способностите и чрез нея те се проучват. Тази идея бе­ше изтъкната още от С. Л. Рубинщайн: "Всяка способност е способност за нещо, за някаква дейност. Наличието у човека ­на определена способност означава неговата пригодност към  определена дейност".

Освен че са условие за успешна дейност, самите те се ормират и усъвършенстват в тази дейност.

"Способностите са функционален ансамбъл от затвърдени и взаимно засилващи се индивидуални свойства на психичните процеси, познавателни психически структури, операционни и концептуални модели, изградени върху комплеска нервно-психични особености, формирани и развити в процеса на дейността при създаването и усвояването на продукти и осигуряващи висока количествено-качествена продуктивност на човека в работата.”.

Тъй като в следващото изложение на този труд понятието за способностите се изяснява по-пълно, тук можем да заключим, че в неговото определение трябва да се включат следните положения: а) способностите са индивидуално-психически особености на човека, които се формират на основата на определени наследствени и вродени предпоставки , но се развиват в онтогенезиса; б) Те са достатъчно устоичиви особености на личността, но се отличават с пластичен и динамичен xapaктер в зависимост от дейността на човека и образователните му възможности; в) всяка способност е сложна структурна система, в която се включват както интелектуални, така и други личностни особености; г) всяка способност е условие за ус­пешно извършване на определена деиност, но същевременно в нея тя се развива и усъвършенствува.

Под способност обикновено се има предвид потенциал за високи постижения от определен вид, който се проявява у едни индивиди за разлика от други и може да се регистрира в поредица от измерими белези на дадено поведение:

1. Появява се рано в индивидуалното развитие;
2. Изявява се като спонтанна склонност, без специално обучение или следване на жив образец;
3. Напредването в конкретни дейности е много бързо в сравнение с  другите хора;
4. Изпълнението се постига леко, без видими усилия. Заедно с то­ва волевата регулация в тези индивиди задава и поддържа  максималистични критерии, а не се фиксира в текущ контрол над  действията;
5. Проявява се висока продуктивност в количествен и качествен  аспект. Това значи, че специалните постижения на индивида значително надхвърлят средното равнище;
6. Осъществява се широк пренос на компоненти в пределите на специалната надареност. Дейността се направлява от ефективни понятия и схеми с над-ситуативно естество;
7. Индивидът обикновено изпитва огромно удоволствие да върши нещата, за които особено го бива. Развива се устойчива положителна мотивация към дейността, в която индивидът преживява  необикновен успех.

Тук определихме способността чрез прототип (образец), който се демонстрира в седем измерения на поведението. В крайна сметка за способността се съди по проявите, които имат публично естество и са степенно проявени. Затова наричаме тези белези измерения на поведението. В прототипа на способностите най-важната скрита предпоставка е убеждението, че способностите  обуславят високи постижения независимо от равнището на управляване на човешките възможности, което само по себе си е твърде спорно.

Ф. Менделсон е един от най-ярките представители на романтизма в музиката. Роден е в семейството на прус­ки банкер без изразена .музикална традиция в рода. За­почва да свири на пиано и да композира на 5-6-годишна възраст и родителите .му не са насърчавали специално музикалната му дарба, но не са му и пречили. Те смята­ли, че синът им трябва да изживее едно щастливо дет­ство без обременяващи изисквания. Бащата дълго съжа­лявал, че Менделсон не проявил склонности към кариера­та на банкер, но се отнасял с разбиране към сина си. През юношеството Менделсон имал възможността да пътува много по Европа, станал познавач на литерату­рата и философията на своето време. Имал рядко щас­тлив личен живот и нямал нерадостната съдба на ре­аица вундеркинди. Редовно композирал творби в различни музикални жанрове. Бил признат от музикалните кръ­говe и широката общественост много млад. Дирижирал най-видните немски оркестри и задал стила на модер­чия оркестър. Написал редица произведения по поръчки на институции и личности, но не за пари и слава, а за­интригуван от предизвикателствата. Макар и починал на средна зрялост, Менделсон оставил впечатляващо творчество от около 700 творби, от които 250 в по-го­лемите музикални форми. От великите композитори той единствен се приближавал до Моцарт по широта на .му­зикалните теми и по продуктивност. На Менделсон при­надлежи най-изпълняваното симфонично произведение в световната музика - сватбенuят марш от вариациите към "Сън в лятна нощ" по Шекспир.

Класификация на способностите

Класификацията на способностите на съвременния етап от развитието на науките и при бързите темпове в икономиката и изключително актуална и необходима задача . Способностите савата все по-широки и задълбочени изледвания във всички области на практиката, без да е налице известна теория за тях. Да се изгради класификация на способностите на съ­временния етап от тяхното изучаване ще рече да се сложи известен ред в теорията на проблема, в неговото експеримен­тално изследване, а също така и в областта на практиката и по-конкретно при професионалното ориентиране, при подбора, обучението и квалификацията на кадрите.

Б. М. Теплов с основание твърди: "Класификацията на способностите трябва да се основава  на психологически анализ на съществуващите видове дейност. ...”

Критерият видове дейност обаче не може да бъде използван за цялостното изграждане на класификация поради изключително голямото разнообразие от видове дейност и поради противоречивите изисквания дори на конкретните професии към едни и същи психически компоненти, включващи се в структурата на способностите.

Вторият критерии, които може да бъде използван за класификация на способностите, е психическата дейност, т. е. основата на различните психически процеси; състояния, сфери и пр. да се изгради класификация на способностите. Опити за използването на този критерий са правени, но са били безуспешни. Във връзка с класификациите на способностите изградени на чисто психологическа основа, Б. М. Теплов

пише: "Да вземем за пример две от най-ярките от психологична гледна точка традиционни класификации: 1. Разделянето им на: способности на ума, на чувствата, на волята. 2. Разделянето им на способности, отнасящи се към възприемащата, преработващата и реактивната страна на психиката...”

Известно е, че способностите се формират в дейността, но се свеждат не до нея, а до определени психически компонен­ти. Следователно дори и да се изгради класификацията на спо­собностите на основата на видовете дейност, тя трябва пак да отразява онези компоненти на психиката на човека, чрез които той изпълнява професионалните си функции и които се включ­ват в една или друга степен в способностите. Трудът като процес, които се извършва между човека и природата, като ". . .съв­купност от физическите и умствените способности, с които разполага организмът, живата личност на  човека и които той поставя винаги в движение, налага да търсим способностите не в крайния продукт на труда, не в самия процес на труда, а  в психиката и физиката на човека

Ако проучваме способностите от гледна точка на формира­нето им, нашият подход трябва да се основава само на видо­вете труд като обективна даденост и като процес, който се извършва между човека и природата.. Ако ги разгледаме като фор­мирани и изявяващи се в процеса на труда и в крайния продукт на труда, тогава те са атрибут, а произвежданият продукт е функция на способностите и същевременно овеществени способ­ности. В случая се абстрахираме от тези два подхода, без да елиминираме ролята им, и си поставяме за задача да класифи­цираме способностите в известна статичност. Приемайки те­зи постановки, при изграждане на класификацията ще излизаме от обекта, от видовете дейност и труд, но ще анализираме су­бекта и преди всичко онези компоненти от психиката му, които се включват в структурата на различните способности. Но тук  веднага пък изниква въпросът за разнообразие на дейността.

Първото деление на способностите на физически и умствени се основава на разделението на труда на умствен и физически. Физическите способности са резултат от доминиращите физичес­ки усилия на човека и се реализират чрез мускулите. Умстве­ните способности са резултат от труда на човека в областта на науката и изразяват известна степен на интелектуалното му развитие.

И умствените, и физическите способности по-късно търпят, въздействието на разделението на труда както в производството, така и в науката.

Понастоящем в литературата способностите се разглеждат като общи и специални. Повечето автори не посочват за кои способности се отнася това деление, но от трактовките, кои­то дават, става ясно, че имат пред вид умствените способности.

Умствените общи и специални способности претърпяват съ­ответни изменения в резултат на развитието и диференциация­та на науката. Трябва да отбележим, че сега науката до така­ва степен се е диференцирала и обогатила и едва ли човек може да усвои знания в няколко области, за да се изяви като гений. Но гениалността може да се изяви, не само в ши­рокия обхват от знания в няколко науки, а и в отделни кло­нове или междинни звена между две или повече науки. Привоички положения обаче потенциалните възможности на човека могат да се развиват в една или в няколко области.

Ако вникнем по-дълбоко в същността .на въпроса и оха­рактеризираме съвременното състояние на науките, формиращи едни или други способности, ще видим, че по-правилно е да се говори за общоспециални способности, формирани на една или друга външна и вътрешна основа.

Специалните способности - музикални, художествено-изобрази­телни, технически (осезанието), локомоторни (танц, спорт и др.), вкусово-обонятелни (дегустиране), зависят от дейността на петте екстерорецептивни сетива, от опорно-двигателния апарат, говорния апарат, манипулативната дейност на ръката.

Степени на развитие: надареност; талант, благодарение на който личността достига определен връх в творческото развитие, високока­чествено изпълнение на дейността; гениалност- изключителни постижения в много области.

Сензорно-интелектуалните способности имат за за обективна предпоставка голяма група професии, които предявяват специфични изисквания към   обема , точността  и константността на възприятието, към свойствата на  паметта и качествата на мисленето и главно към наблюдателността на човека.

Сензорно-моторните способности имат за предпоставка също голям диапазон от професии, които понастоящем съществуват, като например работата на конвейер и редица други, получили названието на съответните технически  устройства, като кателачки и др.Тези професии изискват от хората, които ги усвояват  и упражняват, развита сензорна сфера и развита психомоторика- движения, действия, реакции.

Интелектуално-комуникативните способности имат за компоненти натрупаните знания, развитите качества на мисленето, свойствата на паметта и съответно необходимите изисквания към речта.

Четвъртата грепа специални способности това са интелектуално-моторните, които се структурират от компоненти на интеликтуалната и моторна сфера. Езикът и речта отстъпват място на движениеята и действията.

ПРЕДПОСТАВКИ, ФАКТОРИ И УСЛОВИЯ  ЗА ФОРМИРАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА  СПОСОБНОСТИТЕ

НАКЛОННОСТИТЕ, ИНТЕРЕСИТЕ И МОТИВИТЕ КАТО ВЪТРЕШНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ФОРМИРАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СПОСОБНОСТИТЕ

Известно е, че способностите се формират и развиват в дейността и по-конкретно в играта, обучението, труда, респективно и в професията.  В рамките на обечението развитието на способностите  се осъществява чрез организирания начин на усвояване  на обществено-историческия опит и по-специално овладяване на известни умения и знания по отделните науки, представени в учебната програма. Чрез овладването на знания и формиарнето на прийоми за решавене на задачи се формират известни способности у подрастващите.

У всеки ученик в една или друга степен се очертават определени наклонности, формират се известни умения за по-бързото и точно изпълнение на дадени задачи в рамките на един или два учебни предмета.Това е наченка на бъдещата способност на ученика, която  има за предпоставка  условията на растеж и развитие и някои динамични психофизиолгични компоненти. В това отношение важно място заемат наклонностите, тъй като те първи насочват личността в определена насока и са първият признак за възможност за по-бързо развитие в дадена област. Липсват ли наклонности, налице е пасивно възприемане на обекта, при което каквито и структури да се формират у личността, до способности не се стига. Ето защо кръжочната дейност, учебната практика в предприятията и професионалното ориентиране като система от мероприятия, насочени към правилен подход на подрастващите от обучението към труда и професията, седва да бъдат насочени към разкриване на нюансите в наклонностите на учениците и формиране на емоционално положително отношение на всеки подрастващ в определена област на науката и практиката.

Формиране и развитие на интересите се осъществява на основата но познавателно-емоционалната дейност на подластващия. С опознаването на природната и обществената среда чрез обучението у подрастващия се пораждат, разширяват и затвърдяват едни или други интереси.

Проблемът за мотивите може да бъде обект на самостоятелна разработка. Мотивите като осъзнати подбуди имат широк диапазон на влияние върху развитието на способностите. За това говори фактът, че чрез мотивите се осмисля целта на личността и се филтрира поведението и наред с това мотивите интегрират психиката и поведението на личността в определена насока.  Развитието на способностите е немислимо без насочеността на  човека в една или друга област.

Мотивите могат да бъдат сравнени с програмите, регулиращи поведението на обучаващите се автомат- в същия аспект мотивите регулират поведението на човека. В този смисъл те са висшестоящи, постоянно действащи стимули, определящи поведението.

Ясно е, че без наличието на определени мотиви липсва ед­на от най-важните вътрешни предпоставки за формирането на способностите. Ако искаме да развиваме личността, да фор­мираме у нея определени способности, трябва преди всичко да формираме и възпитаваме у нея мотивите по посока на опре­делена дейност, професия, област и т. н.

От характера на мотивите зависи тяхната сила и ефектив­ното им влияние върху развитието на способностите. Лични­те мотиви се оказват с ограничени потенциални възможности. Обратно, колективните и преди всичко обществените мотиви имат богат потенциален заряд и действуват най-благоприятно върху развитието и изявата на способностите у човека, а от­тук и върху производителността на труда.

Докато наклонностите имат по-голяма връзка с природната организация на личността и затова когато ги разглеждаме, ние търсим тяхната връзка със зачатъците, а не само с дейността, то мотивите имат за предпоставка социалната страна и со­циализацията на личността.

Фактори за формиране и развитие на способностите

Факторите, детерминиращи формирането и развитието на способностите, в това число и цялостното развитие на подрастващите в процеса на учебно-възпитателната работа, имат широк диапазон. Така например обучението, разглеждано в неговия цялостен последователен аспект от първия до подследния клас, е един всеобщ и изключително важен фактор, в това число и процес, чрез който се развиват едни или други психически процеси и особености на учениковата личност. Слага се началото на формиране на  различни способности. Посредством  учебните предмети и учебния материал, при използването на съответни методи и принципи се развива личността на ученика. Несъмнено както формирането на способностите, така и развитието на личността е един продължителен и сложен процес на овладяване на обществено-историческия опит, поднесен в подходяща форма.

Формирането и развитието на способностите у учениците посредством обучението като фактор се осъществява на основата на усвояваните знания, формираните умения и начини на мислене, практическите занимания и производствената практика.

Като посочваме, че обучението е един от главните фактори за формиране и развитие на способностите у подрастващите, следва да имаме пред вид, че този процес е детерминиран от редица личностни черти, като волята, характера, трудолюбието и др.

Каквито и наклонности да са налице у личността, в какви­то и условия да се постави тя с оглед на развитието на инте­ресите и, липсват ли у нея воля и характер, няма да има и развитие на способностите и. Чертите на волята, формиращи структурата на характера, всъщност са главните подфакторни, които формират способнотите на човека, осигуряват негово­то развитие в една или друга област на практиката, науката, техниката, изкуството. Ако искаме да развиваме способностите и изобщо да осигуряваме цялостното развитие на личността. следва да я поставяме в такива условия и ситуации, да пред­явяваме към нея такива изисквания, които пълноценно ще формират волята и характера и.

Общоприетият израз в практиката: "способен, талантлив, но му липсва воля", е напълно оправдан и съдържа голям психологически пълнеж. В случая се имат пред вид наличните потенциални възможности у човека, наличните негови склон­ности, дарби, природна организация и т. н. Но всичко това може да не намери изява и реализация, ако липсват воля и характер.

Черти на волята като настойчивост, инициативност. само­обладание, целеустременост, изграждат цялостно личността. Формират характера и, дават облик на поведението и, опреде­лят линията на нейното развитие.

Връзката между волята, характера и способностите след­ва да се търси, от една стра.на, в чисто психологически аспект и от друга - в практическо-психологически аспект. Послед­ният се осъществява чрез трудолюбието, като развиват чертите на волята. Практическо-психологическият аспект се свежда до обективизацията или т. нар. екстериаризация на редица психически компоненти, като намеренията, желанията, инте­peсите, мечтите, целите. Обективизацията на субективното, т. е. на гореизброените психически компоненти, в практическата дейност развива чертите на волята и формира положителни качества у личността, които стават фактор в развитието на способностите.

Психологическият аспект на връзката между волята, харак­тера и способностите се свежда до прякото влияние на наме­ренията, желанията, интересите, мечтите и целите върху психиката на личността, до активизирането, усилването и оттук самоусилването на редица психически компоненти, като мисле­нето, въображението, паметта и др. Активизираиите психически компоненти се развиват посредством труда на по-висо­ ко равнище . Всичко това води до развитие и на съоветните способности.

Особено важна роля играят волята и характерът за трудо­любието на човека, в това число и на подрастващия.

Формирането  и развитието на всяка способност изисква наличието на трудолюбие. Каквито и наклонности и предразпо­ложения да притежава даден човек, липсват ли трудолюбие и известна интеграция, насоченост на психиката му по посока на професията и работата, немислимо е формирането на кавито и да е способности.

Трудолюбието на човека се основава както на формираните трудови навицаи и привички, така и на способността на човека икономично да изразходва своите сили и възможности, като същевременно развива способностите си. Работоспособността  на човека в професията като мобилизация на определени физически ипсихически сили е преди всичко способност, проявяваща се в конкретната дейност. На сегашния етап на  научно-техническата революция и интелектуализация на труда не физическата работоспособност е мерило за способността на човека, а умело използваните възможности на психиката му при управление на техниката  и усъвършенстването на организацията на труда.

Трудолюбието, изразено в работоспособността и трудоспособността на  на човека, е фактор за развитие на способностите и е  тяхна изява.

Между работоспособността и способността съществува взаимна зависимост- първата осигурява формирането и развитието на втората, а втората улеснява протичането и реализацията на първата.

Способността е водещият показател при повишаване на производителността на труда. Човек може да притежава  голяма работоспособност, на липсва ли му способност да я реализира, все едно, нищо няма да получи от своя труд. Трудолюбието и работоспособността са важен фактор за формиране на способността. Чрез формираната способност човек реализира своята работоспособност и повишава производителността на труда.

Способностите се формират и развиват и под влиянието на обективни и субективни  потребности. Под обективни потребности  се разбират изискванията на социалната и предметна среда, изискванията на съвременното общество към хората да притежават в определена степен  формирани и развити едни или мдруги способности. Под субективни потребности за формирането и развитието на способностите разбираме вътрешния и съзнателен стремеж на човек да формира и развива собствените си способности в определена област.