Joomla Software solutions Template

Payday loan

Под понятието ринолалия  се разбира говорно нарушение, при което има  неприятен оттенък и патологично изменен тембър на гласа и изопачено произношение, получени в резултат на излишно или недостатъчно резониране в носната кухина по време на говор. Нарушеният резонанс е в следствие на  погрешното насочване на гласо-издихателната струя предимно през ноздрата, поради механични дефекти на носоглътката, носната кухина, мекото и твърдото небце. Тези дефекти  могат да бъдат  вродени и придобити.

Наличието на Вродни цепнатини на небцето и устната /ВЦУН/ нарушават целия комплекс от съгласувани рефлекторни движения, които участват в процеса на говорене (дишане, гласообразуване, артикулация ).

М.Зееман смята,че ринолалията е недостатък не на артикулацията, а нарушение само на звученето, на оттенъка на гласа, затова предлага този недостатък да се нарича ринофония.

Ринофонията не е еднозначна с понятието ринолалия,тъй като ринофонията описва само специфичния назален оттенък на гласа, т.е. тя е изменение на оттенъка, тембъра на гласа, обусловено от нарушения във взаимовръзките между носната кухина и устногълтачния резонатор в процеса на фонацията. При ринолалията има патологично изменение на тембъра на гласа и изопачено, неправилно произношение на звуковете на речта. При нея страда произношението, както на звучните, така и на беззвучните съгласни.  За разлика от ринолалията в понятието ринофония не влизат нарушенията в артикулацията,произношението. В редица случаи ринофонията е съпътстващо ринолалията разстройство.

Ринолалията се разглежда и като форма на механична ( органична) дислалия .Ринолалията обаче  се отличава от дислалията по наличието на назален (носов) тембър. При нея страда произношението както на съгласните, така и на гласните звукове.

М.ХВатцев  определя това нарушение като гъгнивост. Същият термин използва и В.Иванов. Гъгнивостта се разглежда като речеви недостатък, изразяващ се главно в промяна на фонацията на звученето на гласа. Дълги години в България широко се е използвало определението на Хватцев: "Ринолалията е особен оттенък на
гласа, който се получава в резултат на излишен или
недостатъчен резонанс в носната кухина.Нарушението се получава от неправилното направление на издишната въздушна струя или механичен дефект в областта на носоглътката,носната кухина, твърдото и мекото небце".

Тъй като неправилностите в речта се дължат на анатомичен дефект на небцето,Бекер и Совак въвеждат наименованието палатолалия вместо ринолалия.

Съществуват и други термини-В.Стамов използа названието  ринодизартикулия.Според него това артикулационно нарушение,следствие на органични и функционални увреждания на мекото и тбърдото небце, в резултат на което се променя характеристиката на фонемите и им предават носов  оттенък.

А.Георгиева използва термина риноартрия. С него тя обозначава специфичното нарушение на артикулацията, което се появява  в резултат на маладаптивна компенсаторна моторика или на вродени тежки деформации на орофациалния комплекс. Тя смята, че ринолалия може да има само ако риноартрията е в съчетание с ринофония и нарушение на резонанса или тембъра, без отклонения в артикулацията.

Л.Волкова определя  ринолалята като нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението, в резултат на анатомични увреди в говорния апарат.

Според Л. Мавлов ринолалията не е някаква самостоятелна единица, а феноменологична характеристика, посочваща назално  звучене на говора, което може да бъде или да не бъде съчетано с артикулаторни (дизартрични) или гласови (дисфонични) нарушения.

В англоезичната литература към това нарушение отнасят дефектите в говора, които са в следствие на цепнатина на устната и/или небцето. Специфична черта на това нарушение е носовия говор или хиперназалността. Повечето автори предпочитат описателното наименование "говор при цепнатина на устната и небцето.

КЛАСИФИКАЦИЯ

Ринолалията има три основни форми:

1.Открита ринолалия - по време на говор при всички звукове издишният въздух минава не само през устата, но едновременно и през носа. Тембърът на гласа е патологично изменен,  като гласните звучат подчертано назално, особено [И] и [У] . При произношенето на тези гласни устната кухина е по-стеснена и звуковите вълни проникват по-силно в носната кухина. С по-малко назален тембър збучат гласните звукове [Е] и [О]. Най-ясно звучи гласният звук [А]. Отражението на откритата ринолалия се разпространява и върху съгласните звукове (съскавите, шушкавите, преградните, взривните), като някои от тях въобще липсват.

Откритата ринолалия бива два вида:

-      функционална - няма патологични изменения на артикулационните   и фонационните органи. Функцията на мекото небце и мускулите, участващи в отделянето на устната от носната кухина по време  на  говор  е  недостатъчно. Функционалната
открита ринолалия е добре изразена вследствие на
истерични реакции, появяващи   се   в   резултат   на психична травма, страх уплаха. Понякога се появява при болнави, астенични деца с вяла артикулация, при които мекото небце не достига до задната стена на
глътката. Може   да   е   в  резултат   на   прекаран дифтерит     или     операция     за     премахване     на механически     повреди  в глътката;     увеличени сливици; вторично явление  в резултат на слухови
разстройства и  недостатъчен  слухов  контрол и самоконтрол.

-      органична - при нея има цепнатини на лицево-
челюстния скелет. Налице е тежко говорно нарушение с патологично изменен тембър на целия говор, ойто почти винаги е неразбираем.
Органическите  причини  за  откритата ринолалия биват два вида: придобити и вродени.

Най-честата причина за вродена органическа открита ринолалия са различните цепнатини на мекото или на твърдото небце или на двете
едновременно. Друга причина може да бъде вродено удължено меко небце, което се явява признак за порочно                                                  развитие.Съотношението

Между дълбината на мекото и твърдото небце е 3:1 или даже 4:1  (вместо 2:1 както е в  норма).

Придобитата органическа открита ринолалия възниква в резултат на перфорация на мекото и твърдото небце и др.

2.3акрита ринолалия - при всички звукове, включително и при носовите, издишания въздух минава изключително през устата. При нея има разстройство на нормалния речев резонанс.Това особено личи при произнасяне  на звуковете [М] и [Н],  които звучат съответно като [Б] и [Д]. Освен тоба и другите звукове често придобиват особена, приглушена фонация, липсва им мелодичност. Всичко това прави речта неестетична, неприятна за слушане и затруднява нейната разбираемост.

Затворената (закрита) ринолалия бива два вида:

•     предна закрита ринолалия -  при нея аномалията е в носната кухина.Предната закрита ринолалия може да бъде преходна
и продължителна.Преходна ринолалия има в случаите на възпаление на носната кухина, при ринит или друго заболяване, при попадане на чуждо тяло в носната кухина.Продължителната ринолалия има при хроническа хипертрофия на слизестата част в носа, при полипи, изкривена носна преграда, отоци, абсцеси, аденоиди, фиброми и др.

-     задна закрита ринолалия - при нея аномалията е в носоглътъчната област.Най-често се среща при големи аденоидни
вегетации, при   срастване   на   мекото   небце   със задната стена на глътката, след някои специфични възпаления, предимно от сифилистичен характер. Закритата  ринолалия    бива    функционална    и органична.

Функционалната      закрита      ринолалия се среща често у децата. Характерна е с това, че възниква при добра проводимост през носа и с ненарушено носово дишане. При нея тембърът на носовите (назалните) и гласните звукове е силно нарушен. Функционалната закрита ринолалия е последица от ненормалното функциониране на мекото небце по време на говор. То се повдига високо и затваря прохода към носа, когато трябва да се изговарят назални звукове.Тя може да се наблюдава и при деца с намален слух, поради недостатъчен слухов контрол.

Оорганичната закрита ринолалия се появява в  резултат на аномалии в областта на носа и глътката, които затрудняват, намаляват или напълно възпрепятстват проходимостта на въздуха през ноздрите. Тя се характеризира с постоянно отворената уста на детето, което гъгне. Дори и тогава,когато не говори или когато спи, устата му е отворена поради  невъзможността да диша през носа си.

3. Смесена ринолалия – тя се характеризира  със симптоми, както на отворената, така и на закритата ринолалия. Това означава,че при назално произношение на вокалите и на неназалните консонанти назалните звукове [М] и [Н] също звучат глухо,тъпо. Този вид ринолалия също може да бъде от функционален и от органичен характер.т.е. той мже да бъде причинен от същите  етиологични фактори.

МЕХАНИЗЪМ НА АРТИКУЛАЦИЯ В НОРМА И ПРИ ДЕЦА С ВЦУН

Нарушенията в артикулацията са оснобен елемент от симптомите при деца с ВЦУН. При по-тежките случаи е възможно да има отклонения от нормата, които да се характеризират с липса на звукове,неправилно, изопачено произношение или замяна на трудните за изговаряне звукове с по-лесни.При нормално осъществяване на речевия акт устната и носната кухина се разделят от мекото небце, от задната част от стената на глътката. Гласовите вибрации преминават само през устната кухина  (изключение правят носовите звукове [М] и [Н].

При откритата ринолалия разделението между тези две резониращи кухини не е пълно, вибриращият звук минава и през носната кухна.Това променя тембъра на звуковете, особено да звучат носово, гъгниво,т.е, има излишно резониране в носната кухина.Това отклонение от нормата е обусловено и от вторични нарушения, проявили се като компенсаторни механизми - патологично положение на езика в устната кухина, предимно отпуснат назад; нарушение в работата на мускулите на мекото небце и на целия периферен речедВигателен анализатор и др.

В предлепетният период при децата без ВЦУН се появяват неосъзнати звукосъчетания от гласни и съгласни. Бебетата с ВЦУН се ограничават до няколко звука. Към 4-5 месец започва лепета - обогатяват се съчетанията от гласни и съгласни :та-та;ба-ба;ма-ма; на-на.При някои деца той липсва или се развива по-късно-към 6-9 месец. Бебетата  с ВЦУН се ограничават до повтарящи се вокализации,поради липсата на почти всички съгласни. Към 1-1.6 година се произнасят първите осъзнати  думи и изречения. Децата с и без ВЦУН внимателно следят за артикулацията и повтарят след говорещия. Децата без ВЦУН правят грешки, заменят или пропускат звукове ,т.е. имат "бебешки" език. При тези с ВЦУН преобладават гласните звукове: бя-бя става а-а ,вода - мна. [М] и [Н] за тях са лесни за артикулация,тъй като при тях издишаната струя преминава свободно към носната кухина.Това е причината [Б] и [П] да звучат като[М] .Поради нарушения на устнените движения звуците [Ф],[В],[П], [Б] е невъзможно да бъдат произнесени и най-често се пропускат. Има нарушена артикулация и поради вялост на върха на езика.Това пречи на реализацията на [Т] и [Д], те често се заменят от [К] и [Г] - тати збучи като гаги, дядо -гаго.Слабата подвижност на езика се отразява най-зле на артикулацията на [Р] и [Л]. При опит да се произнесат звукове Като [С],[3],[Ц],[Ш],[Ж], [Ч],[Щ] се чува и специфичен шум, наречен ларингеален. Той се получава в задните отдели на устната кухина и гърлото,т,е. ларингса се опитва да поеме функциите на небцето.Особено забележимо е назализирането на (гласните    [И]    и  [У], тъй    като    при    тяхната артикулация   устната   кухина   е   най-стеснена   и звуковите вълни най - лесно проникват в носната кухина. По-малко назализирани са звуковете  [Е]  и [О] и най-малко  [А],  защото  се  произнася с най- широко отворена уста. Като цяло наблюдава се тенденция за замяна на оралните звукове с глотални, фарингеални, фарингеално- фрикативни и веларно-фрикативни.

НАБЛЮДАВАНИ АНОМАЛИИ И НАРУШЕНИЯ ПРИ ДЕЦА С ВЦУН

При деца с ВЦУН нарушенията в речта се проявяват в сложна взаимовръзка с други симптоми.

1.Изменения в положението и активността на езика

За да осъществи по-пълно преглъщане на храната детето рефлекторно усилва дейността на корена на езика.В резултат на това се включват лицевите мускули, поради което се наблюдават гримаси и тикообразни движения по време на говор и хранене. Появяват се и излишни движения по време на артикулация. Езикът е бавно подвижен, вял, с ограничени движения. Той пада назад към глътката,а гърбът и коренът му са повдигнати нагоре и по този начин се, явява като бариера,  която отпраща издишната въздушна струя към носната кухина и само малка част от нея остава да премине през устата.За продукцията на повечето звукове в българския език е необходимо голямо въздушно налягане в устната кухина.Този ефект оказва влияние върху говора, който придобива назален оттенък.  Движенията на върха на езика са на резонанса в носната кухина,симптом често срещащ се при цепнатина. Това прави говорът трудно разбираем и неясен, променя се и дишането.

З.Нарушения в дишането

Наблюдава се нарушено взаимодействие между артикулационните и дихателните мускули,което пречи за звукопроизношението.Дишането не е достатъчно дълбоко,то е ускорено и повърхностно.То е предимно гръдно,като коремната стена и диафрагмата остават недоразвити. Капацитетът на белите дробове е малък, намалява и притокът на кислород .Детето диша шумно, но не поема дълбоко въздух, който при издишване се разпилява в носоглътката или голяма част от него преминава през носната кухина.Това се среща предимно при открита или смесена форма на ринолалия.Увреденото меко небце не изпълнява функцията си и въздухът изтича през носа.Това води до назалност в говора и пречи за реализацията на оралните звукове. Съществува неравномерно разпределение на въздуха при произнасяне на думата, често тя остава недоизказана. Нарушен е балансът между вдишване и издишване, което води до неясна реч. Правят се подходящи дихателни упражнения за развитие на коремния тип дишане,за удължаване на издишната въздушна струя и насочването и към устата, както и за осигуряване на нейната плавност.

4.Особености в храненето

При бебетата с ВЦУН гръдното кърмене не винаги е възможно. Понякога млякото попада в дихателните пътища, при което бебето се задавя или кашля. Поетата храна може да запълни пролуката в небцето, да отиде в носоглътката, носната кухина или евстахиевата тръба и да предизвика проблем в слуха, което по-късно се, отразява и върху говора. Съществува риск да се получи недохранване, което може да доведе до недостатъчно развитие на мозъчната тъкан,а това от своя страна да причини езиково и/или говорно нарушение.Поради трудностите в храненето сукателният рефлекс липсва или се появява по-късно. Напоследък се съобщава за кърмене на бебета с ВЦУН, въпреки неефективния вакуум.Храненето с биберон почти винаги е възможно.Той обаче трябва да е от мека материя и при накланяне млякото да може да тече на капки. Препоръчва се майчиното мляко да се изцежда и бебето да се храни с него.Задължително обаче бебето трябва да се храни във вертикално положение и в будно състояние, тогава не би трябвало да се получи аспирация.

5.Нарушения във фонацията

Нарушената плавност на .издишната въздушна струя е сигнал,че говорната продукция ще е неясна, неточна и силно дифузна. Акустичните характеристики на звуковете са силно изменени, а говорът има назален, хрипящ или дрезгав оттенък. Наблюдават се промени във височината и силата на гласа, променен е и тембърът.От акустична гледна точка най-голямо изменение имат гласните [И] и [У]. Качеството на речта зависи и от направените хирургични корекции на небцето и предложените след това гласови упражнения Те са насочени към подобряване характеристиките на гласа и отстраняването на назалния оттенък.

6.Особености на слуха

97% от децата с ВЦН страдат от серозен отит , а  80% от пациентите са със забавено говорно развитие имат намален слух, причинен от серозен отит.Установено е, че говорните умения не зависят само от вида на цепнатината, а и от честотата на серозните отити и тежестта на слуховата загуба. Като основна причина за серозния отит се приема дисфункцията на Евстахиевата тръба. Течността, която не може да се пресуши извън кухината на средното ухо, когато Евстахиевата тръба е блокирана, уврежда пренасянето на збуковете. Негативното налягане намалява остротата на слуха. Влияние оказват и честите инфекции и възпалителни заболявания на средното ухо. При съмнения за намален слух и особено при наличие на ВЦН е наложителен прегледът от УНГ специалист още през първата година на живота. Наличието на загубен слух води до колебания и прекъсвания на звуковите вълни, което по- късно може да се отрази и върху развитието на езиковата система. При деца над 3 години може да се направи аудиометрия.

7.Зъбно - челюстни деформации

При зъбно-челюстните деформации най-често има говорни нарушения и нерядко неестетичен външен вид. При ВЦУН има нарушения в зъбите, алвеоларната дъга и челюстите.Така начинът и мястото за образуване на звуковете са изцяло променени.Утеления внасят и малкият челюстен ъгъл, стеснената алвеоларна дъга, кръстосаната захапка, неправилното разположение на зъбите или наличието на други зъбно-челюстни деформации. Ортодонтското лечение зависи от вида на цепнатината и последвалите деформаии.

ВЦУН се отличават с етиологична хетерогенност.

Причините за ВЦУН все още не са напълно известни. Приема се,че факторите, водещи до ембрионалното нарушение на зародишните тъкани на устната и небцето могат да са екзогенни,ендогенни и генетични.Следователно е налице мултифакторно смущение на нормалната ембриогенеза.

Екзогенни фактори - тук влизат всички вредни външни влияния върху организма на бременната майка, които имат тератогенен ефект.Това могат да са различни заболявания на майката-инфекции, хормонални смущения, смущения в дишането /хипоксия/, тумори, епилепсия, възпалителни процеси на утеруса, малформации, психични заболявания-олигофрения, стресови състояния. Влияние оказва дефицитът на някои елементи, необходими за нормалния растеж на плода. Доказан тератогенен ефект имат кортикостероидите и ашпиепилептичните средства, приемани от майката в ранна бременност.

Ендогенни фактори - това са токсикозите на бременността, многоплодната бременност, предхождащите аборти, възрастта на родителите. Влияние оказват физикалните и алиментарните фактори. Генетични фактори -установено е, че аномалиите на небцето са генетично независими от цепнатините на устните и небцето,а също така , и че цепнатини на устните се срещат повече у мъжете, докато  изолирани цепнатини само на небцето са по-чести у жени.

Унаследяването на голяма част от ВЦУН се обяснява най-често с многофакторния полигенен модел. Според този модел въздействието на факторите на средата предизвиква заболяване само на онези ембриони, които са унаследили определен брой адитивни гени.Сборът на тези гени има праг, над който при въздействие на някои от факторите на средата в определен период от бременността се достига до фенотипната изява на заболяването. При ВЦУН Критичният период от бременността е между 5 и 13 гестационна седмица, когато се образуват лицевите структури. Така може да се обясни липсата на фамилност в редица случаи на ВЦУН и защо при наличие на такава процентът на засегнатите е нисък. При многофакторното унаследяване съществува зависимост на генетичния риск от тежестта на дефекта, броя на засегнатите индивиди в семейството и понякога от пола на пробанда. Освен многофакторният прагов модел на унаследяване, който се приема за водещ при ВЦУН,при немалък брой случаи се описва и автозомно рецесивен модел на унаследяване.От гледна точка на молекулно-генетичните изследвания не е изключено да се окаже, че една част от ВЦУН се унаследяват чрез мутации на един или повече автозомно рецисивни гени с намалена пенетрантност. Множествените малформативни синдроми като  цепнатини на устната и/или небцето се. срещат много по-рядко от изолираните цепнатини.Те могат да се дължат на хромозомни аномалии, да бъдат моногенни заболявания,да имат неясна етиология или да са с преобладаващо значение на факторите на средата.Такива са синдромът на Стречлер-наследствена офталмо-артропатия и цепнатина на небцето и Х-свързания синдром "цепнатина на небцето -анкилоглосия".

При хромозомните болести ВЦН могат да се наблюдават само като част от определени вродени синдроми - при тризомия-21,т.е. при болестта на Даун и др.Някои автори посочват над 20 такива синдрома, които са съчетани с цепнатина на устната и/или небцето.

ВЦУН са обусловени моногенно при някои редки синдроми, които се унаследяват по менделов тип. Такива са например ВЦУН, придружени с деформации на крайниците, умствено изоставане и др. Друг такъв синдром е ВЦУН с цепнатини на устната, аномалии на пръстите и гениталиите и др.

В последно време се обръща внимание на значението на скрити или непроявени признаци /микропризнаци/ при унаследяването, на които трябва да се вземат под внимание /високо небце,зъбни аномалии, хипертелоризъм и др./.Те са в резултат на подпрагова форма на активност на гените, която се проявява със или без участието на тератоген.

ЧЕСТОТА

По сведения ня Световната здравна организация при Жълтата раса се раждат около 2 деца с такива аномалии на 1000 раждания, докато при негрите – 1 дете на 2200 раждания. В ЕВропа и САЩ тези-аномалии се срещат в  0,6 - 1,52 на 1000 раждания.

В България въпросът за честотата на тези аномалии е спорен,тъй като няма пълни и точни проучвания.Данните, които се срещат в литературата са остарели и обхбащат отделни райони на страната. Приема се,че у нас деца с ВЦУН се разкриват приблизително 1:1000,т.е. броят им е около 80 новородени с ВЦУН на година.

Цепнатините на устните с или без цепнатина на небцето се срещат по-често при момчетата, а цепнатини на небцето, самостоятелно, без цепнатини на устните-побече при момичетата.По отношение на локализацията, по-често се срещат лебостранните цепнатини.Спрямо всички останали аномалии, с които децата се раждат /10,58%/, ВЦУН са на трето място по честота.

КЛАСИФИКАЦИ

Все още няма единна класификация на ВЦУН.За липсата на такава допринася и фактът,че различните специалисти боравят с различни елементи от богатата патология на вродените цепнатини.За нуждите на хирургичната практика класификацията   трябба   да   бъде   точна, ясна   и леснодостъпна за всеки лекар.

Клинично се различават: частични , пълни непреминаващи /ПН/ , преминаващи едностранни /ПЕ/ , преминаващи дбустранни /ПД/ цепнатини.При частичните цепнатини дефектът е изразен в различна степен-от раздвоена увула до разцепване на цялото меко и част от тбърдото небце.

Особено внимание трябва да се обърне на скритите форми на небни цепнатини, които биват:

-       цепнатина на твърдото небце - тя е скрита под фиброзна ципа, която е разположена под слизеста обвивка. Тази   цепнатина   се   нарича   субмукозна, а самото небце-мукозно.

-       лявата и дясната група мускули на мекото небце са разделени и се сбързват само със съвсем тънка слизеста обвивка.При пълните непреминаващи цепнатини дефектът достига до резцовия отбор.При преминаващите едностранни и двустранни цепнатини премаксилата и нейните израстъци са разделени от патологичната цепнатина.С разцепеното небце се свързват редица аномалии в костно-мускулните говорни органи: деформация на челюстите-неправилен прикус; неправилно развитие и разположение на зъбите; несрастнало под едната или двете ноздри горна устна;деформация на носоглътката и зъба. При цепнатините на устните се различават в зависимост от разпространението частични и тотални цепнатини.При частичните цепнатини дефектът достига до 2/3 от дължината на устната.

Като подгрупа могат да се посочат скритата цепнатина на устната, характеризираща се само с ръбец и несрастване в областта на кръговият мускул на устната и начална цепнатина на устната,която обхбаща само червената ивица.

Тоталните цепнатини се характеризират с пълно разцепване на устната или с наличието на малко тъканно мостче в горната трета на устната.Най-често тоталните цепнатини се съчетават с разцепване на цялото небце или само на алвеоларния гребен. В такива случаи се говори за преминаващи цепнатини.Всяка от описаните форми може да бъде едностранна или двустранна, като двустранните от своя страна са симетрични и несиметрични в забисимост от разпространението на дефекта от дбете страни на устната.

Понякога "КласичесКите" ВЦУН се съчетават с ред!ш Коси лицеби цепнатини.Най-често краниофациалните цепнатини се разглеждат чрез анатомичната класификация .Когато косите лицеви цепнатини са множествени и разположени в непосредствена близост една до друга, възникват въпроси за точното отдиференциране на всяка- цепнатина.В тези случаи хирургичното лечение е все още незадоволително.

Терапия при отворена ринолалия /компендиум/

Основни принципи

1. Нормалното физиологично дишане постепенно се
   превъзпитава в речево.
2. Дишането и артикулирането вървят паралелно.

Ш.Да се откажем от всичко, което детето може като артикулация и да започнем начисто/наново.

ГУ.Артикулационната гимнастика подготвя артикулационната база за постановката на звуците.Трябва да се избягват груби артикулационни упражнения.Да се следи детето да произнася звука леко и без напрежение.

V. На първите 10-15 занятия работи само логопед и едва след това се включва родителя.

Терапията при ринолалия е структурирана в два периода - подготвителен и основен.

ПОДГОТВИТЕЛЕН         ПЕРИОД

А/ Формиране на речево дишане чрез диференциране на вдишването и издишването през носа и устата.

Б/ Формиране на продължително устно издишване при гласни и фрикативни съгласни. А/ На основата на физиологическото дишане се тренира продължително издишане през устата, като при това е важна да се работи върху тренирането на диафрагмално дишане у детето. На второ място да се работи върху диференцирането на издишане през устата и издишане през носа.

нос-уста

уста - нос

На трето място важна задача на този период е да се създаде ритъм на дишане и се отработи пауза при издишане. При трениране на издишването се отработва и положението на езика - върхът на езика да бъде на долните резци.Коренът на езика да бъде отпуснат, като е допустимо леко да се притиска със сонда или шпатула.

Правилното устно издишване при отпуснат корен на езика премахва носовия оттенък.

При провеждане на занятията трябва да се спазват следните две изисквания:

• дишането да се вижда, чува или усеща;
  • упражненията да се провеждат много внимателно и без
    излишно напрежение.

Б/ Развитие на оралния праксис /извършва се паралелно с дихателната гимнастика/.

Артикулаторните пози се правят без глас ,шепнешком, като се залага на кинестетическото усещане, а не на слуховото.Много ефективни са упражненята с преодоляване на съпротива.

При упражненията трябва да се отчита взаимовръзката между отделните мускули. Например устни напред и след това встрани водят до едновременно дърпане на езика назад. Започва се с гласни звуци - А;О;Ъ;У ;И като от И се оформят след това Я; Е;Ю.

ОСНОВЕН   ПЕРИОД

Важни моменти:

1/ Включване на гласа при продължително устно издишвг

2/ формиране на кратко устно издишване при произнася взривни съгласни;

З/ Диференциране на краткото от продължителното устн носово издишване при формиране на сонорните и африкатите

4/ формиране на меките звуци.

Основни цели на занятията:

-    формиране на правилно речево дишане;

-    развитие на артикулацията.

Включването на гласа при издишване започва най-напред гласни звуци, а веднага след това с фрикативните ф и В. В тез1/ случаи активно се използва тактилно-вибрационния контрол н« гръкляна, като детето слага ръка над щитовидния хрущял на логопеда и той демонстрира В /гръкляна се напряга и повдига напред докато се чува звука/ и ф /гръкляна е мек/. Всичко това се обяснява на детето и след това то слага ръка н« гръклян, като се опитва да диференцира В и ф.През цялото вр разбира се върви и слуховия контрол.

След като с гласните и фрикативните е отработено продължителното речево издишване ,се пристъпя към формирг на кратко устно издишване - мигновенност и поривистост при издишване. Това дишане е подготовка за Б; П;Т;Д;К;Г. Предварително се оттренирва звук Й , като .подготовка за взри: съгласни звуци./Й се изважда от И или от Е/.

За звук П - през стиснати устни се прави кратко издишв« така, че да се духне памуче или нещо друго /леко/ пред детето, поставено на собствената му длан. След това П се озвучава в I като този процес се осъществява със задължителен кинестети контрол.

За звук Т да се обърне внимание на поставяне на езика горните зъби и плътно да стои на нивото на горните алвеоли.П} краткото,взривно издишване да се раздели езика от алвеолит

След това от 1 се отработва Д по познатия начин на озвучаваь чрез кинестетичен контрол.

За звук К на детето се обяснява, че върхът на езика трябв се постави в основата на подезичната връзка и леко при издии устата да се отвори и произнесе К. От К с озвучаване се отра( Г.

В обобщение условно работата по изваждане на артикуле! върви в три последователни етапа:

I. етап - постановка на гласни и фрикативни съгла*

Ф;В;С;Ш;Щ;Х.

Н етап - постановка на взривни съгласни -П;Б;Г;Д; Л! етап -постановка на сонорни съгласни -Л;Р;М;Н африкати - Ц;Ч.

Твърдият звук Л е сложен по артикулация.Необходимо е достатъчно силно повдигане на корена /така както при гласен Ъ/. Ето защо е добре да използваме като опора звук Ъ.

За звук Ц може да се извади по два начина:

-   от звук Т ,като детето повтаря Т-Т-Т- а логопедът ела
средата на езика сонда , така че започва да се чува Ц.

-   Чрез демонстрация на рисунка и показване на две н<
поривисто ,кратко издишване при произнасяне на звука и в съ
време активно изнасяне на устните ъгли встрани.

За звук Р подготовката трябва да започне много от рано. Възможни са няколко изходни момента - от 3 ; от ДЗ и от ДЗИ! ДЗИН. Освен това Р може да се извади от Ц / по Иполитова/ "П препоръчва след като затвърдим звук Ц да започнат следните упражнения - детето произнася неколкократно Ц-Ц-Ц, като се стреми езикът да не се движи т.е. да не се отлепя от небцето, успее се чува глух звук Р, който после се озвучава със С или с

Накрая, се работи върху формиране на меките звуци.Произнасянето им се характеризира с участие в артикулацията на средната част на гърба на езика. Освен тов* диференцирането на твърдите от меки звуци става с известно напрежение на устните. Напряга се по-силно долната устна.В е да се обърне внимание на детето върху разтягане на устните при произнасяне на меките звуци. формиране на звук Щ при ринолалия има своите особености.Може да се започне от С. При произнасяне на С с прави опит да се даде напрежение и повдигане на устните ъгли настрани, а самите устни да се насочат напред, докато се пояе

Може да се започне от Ш. На детето се обръща внимание върх; това, че при ш върха на езика е нагоре, но не докосва алвеоли' при Щ ги докосва и въздухът преминава отстрани.

В следващия период се провежда активна автоматизация и диференциация на звуците.В края на основния период се съблйздават следните основни принципни положения:

-    паралелност в работата над дишането и артикулацията;

-    съзнателен, целенасочен слухов контрол на детето над
собствената артикулация;

-    ранно въвеждане на графемите при овладяване на артикуле:

и слушане на фонемите;

-    автоматизация и диференциация на звуците в различни усл<
/сричка, дума, изречение, текст/.

-    профилактика на дисграфията.