Joomla Software solutions Template

Payday loan

УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ЗА ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

ВЪВЕДЕНИЕ

Програмата за предучилищната подготвителна група е разработена от професионалисти в системата на педагогиката на предучилищното и дидактиката на началното училищно образование – преподаватели от университети, експерти и учители. Тя има предназначението да отговори на необходимостта от единна социално-педагогическа система на образование в този период от живота на детето и да докаже значимостта на подготвителните групи за социализацията на бъдещите ученицци и тяхната подготовка за постъпване в училище. Основава се на постиженията от реформата на образованието ни в предходните години – изводите от националните, действащи от 1993 г. програми за предучилищно възпитание, от въвеждането на образователните стандарти за предучилищно възпитание и подготовка, на учебните програми за първи клас, одобрени през 2002 година и задаващи нови тенденции за началното образование.

Съобразно публикуваните държавни образователни изисквания и промени в Закона за народната просвета (бр. 90 на Д.В./2002) се изисква да се отговори на обществените образователни приоритети в подготвителните групи в детската градина.

Настоящата програма:

1. Изяснява процеса на интегриране на децата на 5-7-годишна възраст към задължителна подготовка в подготвителните групи.

2. Предлага образователнна програма, основана на съвременни изследвания за книжовните форми на овладяване на българския език в междуетническото пространство.

3. Излага основополагащи принципи за подпомагане на социализацията в условията на плавен и приемствен преход за училище, основан на предучилищно педагогическо взаимодействие.

4. Доказва необходимостта от концептуален модел за предучилищна подготовка за придобиване на обща и специална готовнот за училище при основополагащата роля на социално-личностната подготовка.

5. Продължава тенденциите на развитие и приемствеността по отношение на националните програми за детска градина и началната училище.

6. Осъществява връзка между целите, очакваните резултати и формите на организация на педагогическото взаимодействие със съдържателните ориентири по образователните направления.

1. Основополагащи принципи.

Прогрмата за подготвителна група е отнесена към:

- детето - бъдещ ученик, с неговите психо-физически и етно-социални особености, при отчитането на семейния му език да постъпването в подготвителната група;

- средата, в която се осъществява подготовката му, организирана като интегриране и интелектуализиране на механизмите на научаване задължителни и регламентирани (преднамерени или планирани в седмичното разписание) и задължителни и нерегламентирани (с възможност за вариране на деня в седмицата, в който ще се реализират, но придобиващи за тази група задължителен характер) педагогически ситуации, които са предварително проектирани, делови иличностни срещи на педагога с децата;

- към съдържанието и структурата на опита му – системата от представи, умения и отношение, като благоприятни възможности за неговото обогатяване чрез позитивни преживявания в групата от връстници (посещавали и непосещавали детска градина до подгатвителна група);

- към традициите на демократичното ни образование, осъвременени от духа на технологичния прогрес на XXI век.

Наличието на съвременна законодателна нормативна база и на евроинтеграционна стратегия в образованието осигуряват възможност за реализиране в подготвителна група на принципте на педагогическото взаимодействие: толерантност и сътрудничество; публичност и откритост; традиции и визийност; многофункционалност и системност; интелектуализация и прагматизъм; компенсаторност и успеваемост.

В концептуално отношение принципите ще се реализират при създаване на конкретните образователни програмни системи и образователни материали, разработени върху настоящата програма и на педагогическите технологии в образователния процес в подготвителната група, независимо от това дали тя функционира в детска градина или в училище (при конкретните условия на селището). В този смисъл е особено важно да се постигнат трите взаимосвързани цели на изложената тук програма:

Първо: качествена промяна на участието на бъдещите ученици в процеса на взаимодействие в подготвителната група, което предполага единството на социална, познавателна и специална подготовка, а не само внимание върху съдържателнопредметната подготовка;

Второ: спазване на принципите на предучилищното педагогическо взаимодействие и реализиране на формите на организацията му – педагогическите ситуации (задължителни и регламентирани в седмичното разписание и задължителни, но нерегламентирани в седмичното разписание, вариативно включвани в дните на седмицата и провокирани от детската насоченост) както при полудневнататака и при и целодневната организация.

Трето: осигуряване мобилността на децата при преходи от едни към други ситуационни форми, развиващи съморегулацията и социалните им способности за учене в учлилище, формиране на отношение към бъдещата социална роля "ученик". Образователните цели и съдържанието по направленията са диференцирани в модули в зависимост от включването на детето в определен етап от педагогическото взаимодействие – посещавали в предходни години детска градина преди подготвителната група и непосещавали детска градина в предходни години. В първия модул образователното съдържание е систематизирано от гледна точка на постигане на готовност за училищно обучение в рамките на една година. В случай, че детето го овладява интензивно, то може да се включат теми и съдържание от втория модул. Модулите не са рамка, а ориентир за избирателно ориентиране на детето при помощта на педагога в усложняваща се система от представи, умения, отношение, което е изискване на принципа за компенсаторност и успеваемост.

2. Параметри на концептуалния модел в подготвителната група на детската градина или в училще.

Подготвителната група за училище е реализация на нов междуетнически модел за предучилищно и начално училищно образование – социалното, емоционалното, двигателното, познавателното и художествено-приложното развитие са взаимносвързани и са подготвени като образователни приоритети чрез образователните модули в програмата в зависимост от опита на децата – посещавали и непосещавали до момента на постъпване в подготвителната група детската градина.Това е нов момент на образование в междуетническото пространство, тъй като за първи път от времето преди Съединението на България подготвителната за училище група има задължителен характер в тази възраст от живота на детето – приобщаването към общочовешките ценности и предаването на материални и духовни послания се гарантира като приемственост в единната социално-педагогическа система – "детска градина – училище".

Подготвителната група за училище е общо-психологическа и личностна подготовка за училищно обучение в условията на преход към училищно обучение, а ученето е уникална ценност за всяко дете, която му се осигурява чрез образователните направления, ядра и цели, задаващи съдържанието им.

Подготвителната група за училище е подготовка за саморегулиране от позицията на новата социална роля – ученик и е образователна среда за прехода от външна към вътрешна готовност за училище, който определя ценността и самоинициативата на детето за учене.

Подготвителната група за училище е подготовка за самодисциплина и толериране на личностната автономия като стартови позиции на образованието, подпомагани от педагога.

Подготвителната група за училище е откриване и стимулиране на образователния потенциал на всяко дете чрез използването на личния опит – "каквото детето може да прави, а не – каквото не може", който се рационализира при подходящи условия чрез овладяването на българския език, но на основа на семейния – предпоставка за изравняване на възможностите за училищно обучение в първи клас (със семеен език български или друг език).

3. Образователни цели на единната система за предучилищна подготовка и овладяване на българския език в подготвителната за училище група.

І. Овладяване на българския език – основа на социално-комуникативната образователна среда. Овладяване на езика като:

- основна човешка способност за комуникиране и общуване;

- основно средство за опознаване на света, на знаковите отношения в него, на играта и изкуството;

- сензитивно овладяване на езика при осъзнаване на начините на използуването му като универсални механизми за изразяване на личностна култура.

ІІ. Овладяване на българския език – основа за комуникатовно-речева идентичност за комплексно ориентиране в света. Овладяване на езика като:

- действена и рационална сратегия за придобиване и търсене на информация в съвременната социална среда;

- достъпна ценностна система за откриване на сигурност в света, опосредствано от социални еталони за норми и ценности.

ІІІ. Овладяване на българския език - доминиращ(семеен) или втори (успоредно с майчиния) – основа на българския език за подготвянето на учебно-познавателните умения за обучение в първи клас. Овладяване на езика като:

4. Единство на общата и специална подготовка за училище в подготвителните групи.

4.1. Поведенчески норми – Социализация.

4.1.1. Реч и индивидуалност:

- Развитие на самосъзнанието чрез речевото взаимодействие: готовност за саморефлексия на основата на семйния и български език;

- Изграждане на сигурност и комфорт при обобщаване на картината за света: готовност за саморегулация в приросния социалния свят, конструктивно-техническите и изобразителни дейности, физическата куллтура ;

- Осмисляне и оценяване на социални еталони от ежедневието и в художествени произведения: готовност за идентификация чрез играта, изобразителното изкуство, художествената информация в литературата за деца.

4.1.2. Език и взаимодействие със света:

- Възпитаване на умения за опознаване на света и за начини за информиране: готовност за изпращане и приемане на послания чрез игрови и театрални етюди, систематизираните представи за пространствени, количествени отношения, геометричните и времеви представи;

- Осъзнаване на отношенията между връстници и възрастни и готовност за речево изразяване и определяне на взаимовръзки чрез драматизацията, литературата за деца, графичнно-знакова визуална информация и комуникация;

- Възпреимане на обществени форми на сътрудничество в конструктивно-техническата и битова дейност, фолклора, музикалта и танца, и интегриране на хората в тях: готовност за съпричастност към обществени прояви;

- Разпознаване на спецификата на собственото изразяване като част от многообразието на връзките между хората: готовност за речево разграничаване и обединяване с тях във фолклора, традициите, обичаите, игрите.

4.1.3. Език и култура на изразяване:

- Преживяване на речта като основна човешка форма за изразяване и за експериментално собствено поле за изпробване на възможности: готовност за креативност, фантазия, игрова удовлетвореност и позитивно настроение в света на изкуството, музиката, танца;

- Разграничаване и обединяване на "картината на света" и "света на картината" чрез средствата на изкуството: готовност за приемане на "света на реалностите" чрез математическите представи,обществото и природата и "на света на мечтите", чрез фантазията и откривателството, които те предлагат;

- Интерпретиране на речеви изразни средства чрез художествената литература: готовност за възприемане на красотата в социалните отношения, общуването с природата.

4.2. Представи за света – Интелектуализация.

4.2.1. Реч и индивидуалност:

- Осъзнаване на собствената биография – преживявания, семейство и род, родна място като възможност за споделяне на речеви постижения: готовност за осъзнато приобщаване;

- Диференциране на формите на живот и дейност, на процеси и явления в близката среда, на вникването в тяхната същност: готовност за съждения и умозаключения в житейски и символно-математически план;

- Различаване на свои и чуждоезикови общности: готовност за толерантност, празничност, двигателна активност.

4.2.2. Език и взаимодействие със света:

- Запознаване с модели за комуникиране с другите: готовност за ситуативно и осъзнато споделяне на опит;

- Установяване на положителни и отрицателни постижения в общуването и откриването на причините за тях: готовност за вникване в чужда гледна точка;

- Откриване на грешки в изразяването на етикетно поведение: готовност за възприемчивост към помощ;

- Ориентиране в игрово-медийна среда и анализирането й: готовност за вникване в стил и тип на взаимодействие;

- Вникване в опасността от речево манипулиране и грешно тълкуване на изразяването: готовност за отстояване на собствено мнение;

- Разпознаване на средства за вербално и невербално игрово поведение и общуване: готовност за демонстриране на обичайно, игрово присъствие и съдържателно-специфично символно и нагледно ориентиране.

4.2.3. Език и култура на изразяване:

- Придобиване на поглед върху художествени произведения – предпочитания към близки, народни и световноизвестни приказки за деца: готовност за духовно съпреживяване и емоционална нагласа към доброто в тях;

- Демонстриране на желание за интерпретиране на части от художествено произведение, предназначено за деца: готовност за привличане на слушатели чрез текст или етюд;

- Запознаване с различни художествени жанрове на изкуството за деца: готовност за анализ на достъпни изразни средства и използването им;

- Свързване на художествени форми за речево изразяване с тези на музикалното, изобразителното и приложно изкуство: готовност за игрово, естетико-продуктивно сътворяване на замисли.

4.3. Специална готовност – Обучаемост.

4.3.1. Реч и индивидуалност:

- Възпитаване на умения за комуникирен и общуване: готовност за директно и адекватно на речевата ситуация изразяване в математически, социален и художествен план;

- Овладяване на похвати за аргумантиране на правила на действие в трудни и критични за ситуации – в центъра на вниманието на другите при диференциране на частите на речта и ясното и отчетливо изразяване: готовност за аргументиране;

- Осмисляне на речево съдържание: готовност за специфично литературно речево подражание и преработване на фрази и изрази.

4.3.2. Език и взаимодействие със света:

- Упражняване на речеви и интелектуални умения за използването на българския език в жизтейски план: готовност за прилагане на правила на комуникация и коректно общуване;

- Използване на игрови книги, игрови средства и други достъпни медийни източници: готовност за информираност;

- Разбиране с другите при използването на българския език в предметно-практически дейности: готовност за съпричастност и общителност, екипност и сътрудничество;

- Описване и обясняване на явленията и процесите в околната среда (природна и социална): готовност за адаптивност;

- Речево анализиране на игрови и социални роли: готовност за осъзната отговорност.

4.3.3. Език и култура на изразяване

- Оценяване на актуалните и фантазни моменти в художествените произведения: готовност за превъплащения във вербален и невербален план;

- Обхващане на понятия и термини в отношения по между им: готовност за извършване на синтез и отчитане на взаимовръзки от реалността и изкуството;

- Използване на речта във взаимодействието с изкуството: готовност за игрова култура и творчество.

5. Съдържателно и организационно интегрирано взаимодействие при овладяването на българския език.

За всяко образователно направление се обособяват връзки на интегриране при реализиране на неговите цели и образователни ядра с овладяването на българския език. Настоящата образователна програма за подготвителната на детската градина група реализира концептуалния модел за тристепенната структура на училищната готовност – социална, познавателна и специална, но при задаване на функциите навсички съдържателни направления.

Новото представяне и формулиране на направленията се обоснововава съдържателно от предложените принципи на организация на взаимодействието. Налице е промяна на броя и приоритетите на направленията по посока на същността на прехода към:

1/ общуването на български език в междуетническото пространство като интегриран модел за социализация и самоутвърждаване на индивидуалността -социален свят, природен свят, игрово пресъздаване и изразителност;

2/ учебните предмети в училище - български език, математика, изобразително изкуство, музика, домашен бит и техника, физическа култура, които са самостоятелно обособени;

3/ ядрото на личния опит (организиран и субективен) на детето до седемгодишна възраст - художествено възприемане и литература за деца (вместо четене), конструктивно-технически и битови дейности (вместо домашен бит и техника).

Същевременно направленията не се редуцират от учебните предмети в училище, нито пък са еквивалент на организационните им форми – урока. Педагогическата ситуация е формата за организация на специфичното и задължително както в училище, проектирано чрез учебната програма, годишния, месечния и седмичния и дневен план, взаимодействие между педагога, децата, родителте и близките им в подготвителната група (чрез основните форми на общуване, комуникация, поведение, дейност). Предложените по-долу разпределения отразяват тези задължителни за учителя форми на организация по направления, с които ще са съобразени образователните системи, гарантиращи реализирането на програмата за подготвителна група.

Обучаващите ситуации са форми на педагогическо взаимодействие, които се определят в подготвителната група като регламентирани във времето – продължителност и ден на седмицата (не могат да отпадат или да се заменят с друг вид). Друга група са задължителните, но нерегламентирани като продължителност и като ден на седмицата ситуации - практическите и игрово-познавателните педагогически ситуации.

Използването на ситуационнната форма на педагогическо взаимодействие изисква тя да се разграничава като организизационна единица в предучилищната възраст от тълкуването й в сходни области на теорията и практиката. Ценното при нея е запазването на параметрите на взаимодействие между субектите като тяхна лична насоченост (цели и очаквания, които са съвместни), но при задължителен характер на съдържателните ориентири на деловата (съответно направаление, съдържание, задачи, похвати и способи на решаване ) среща. В настоящия вариант за подготвителна група общият брой на организационните форми е 24 за седмица при деца със семеен български език и 25 при деца с различен от българския семеен език. Но тук са включени ситуации, които имат само задължителен характер, независимо от начина по който се провеждат в седмицата (регламентирано или нерегламентирано). Броят на свободните (незадължителните) ситуации не се определя в примерното разписание по-долу, но се очаква да се осигуряват всеки ден. Така комплексът от задължителни и регламентирани (за подготвителната група те са предимно обучаващи) и задължителни, но нерегламентирани в седмицата ( за подготвителната група те са игрово-познавателни и практически ситуации) гарантира приемственост при прехода към училище независимо от мястото, където групата функционира – в детската градина или училище.

Диференцирането на примерните варианти на седмичното разписание за деца с различен семеен език не означава, че те ще трябва да се обособяват в различни групи – необходимостта от повече ситуации по български език се осигурява от учителя съобразно условията. Използването на квалификацията "семеен език" се налага поради факта, че определен език, макар и майчин (или роден) не винаги е доминиращ или преобладаващ в семейството като говорна и комуникативна среда. Тук става въпрос и за диалектните форми на изразяване, които са семейни разновидности на общуване в ежедневието в определени области. Ценното е педагогът да прецени степента на ориентирането на детето в българския език и да организира на тази основа индивидуализираната за него програма за прехода от семеен към официален, книжовен български език.

ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ "СОЦИАЛЕН СВЯТ"

Общо представяне:

Направлението "Социален свят" систематизира цели, образователно съдържание и педагогически технологии, които възпитават социалната способност "адаптивност", свързана със социално-ориентираното поведение. Тя се изгражда чрез усъвършенстването на познавателните стратегии за осъзнаването на личностна идентичност – гледните точки за сходство и контраст с другите – близки и чужди, които са в основата на новата позиция на детето при прехода за училище. Овладените умения, осигуряващи винаги адекватно ориентиране по емпиричен и рефлексивен път в света, гарантират връзката между индивидуалните потребности на всяко дете с неговите възможности за живот и дейност. Освен от условията на средата, те зависят и от неговите предразположения и насоченост към бъдещата, привлекателна социална роля "ученик". Цели се в единство стимулиране на преживяванията, овладяването на представи и достъпни понятия, преобразуване на поведенчески механизми към социално-ориентирани норми на поведение, дейност, общуване и комуникация както в обичайна и ежедневна, така и в празнично-творческа среда. Така направлението създава основата не само за опознаване на условия на живот и дейност в средата от възрастни и връстници, а и за ново емоционално-положително и оценъчно отношение към: средствата на собствената ежедневна дейност; лица, продукти, средства и резултати от дейности, типични за близкото му обкръжение; норми на поведение, оценки и състояния, определящи саморегулацията му в социалната и културна среда; ориентиране в общочовешки и национални ценности.

Цели на образователното направление:

1. Гарантиране на комфорт и сигурност в близката социокултурна среда.

2. Подкрепа на личностната автономия  и доверието в себе си и в света.

3. Възпитаване на адаптивна компетентности регулиране съобразно нормите, произтичащи от предметната среда и обществото.

4. Формиране на социално-ориентирани норми за живот в здравословна и културна среда.

5. Стимулиране на толерантност и сътрудничество, на уважение и приемане на културни  и национални ценности.

ПЪРВИ МОДУЛ – ДЕЦА, НЕПОСЕЩАВАЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА ДО ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА

ВТОРИ МОДУЛ – ДЕЦА, ПОСЕЩАВАЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА ДО ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА

ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ "ПРИРОДЕН СВЯТ"

Общо представяне:

Направлението "Природен свят" систематизира цели, образователно съдържание и педагогически технологии, които подготвят предпоставките на екологичната култура - конкретни и обобщени представи за общите и диференцирани потребности на организмите от светлина, вода, топлина, храна и пр. Ориентирането във функциите на органи и части на животните и растенията води до изграждане на динамични представи за изменението им при определени условия на средата - сезонни промени в "природна картина". На тази основа се осъзнават сигнални признаци на обекти от средата, които изискват целенасочено отношение на детето за гарантиране на тези потребности.

Предпоставките за екологичното образование в предучилищна възраст са свързани с овладяването на основните средства за жизнена дейност и поведение в природната среда. Цели се възпитаване на положително емоционално-оценъчно отношение към проявите на "живо" в природата, което е в основата на ценностна ориентация за живота му в нея. Тъй като тя е личностно притежание, педагогът има всеки път различни варианти за целите на педагогическо взаимодействие с децата, когато обогатява техния сетивен и интелектуален опит (на емпирично и рефлексивно равнище). По този начин личният опит на детето по опознаване на външните характеристики на предметите и обектите се трансформира в конкретната ситуация на техния анализ и оценяване - преживяване и съхраняване на придобитото като осъзната информация.

Спецификата на образователния материал се свързва със сезонното изменение на природния свят, но сезонът не е обект на детското познание. Той се разглежда като система от условия за динамична промяна на обектите в близката среда, свързани с преживявания, представи и предположения, дейност и поведение на децата, чрез които преоткриват нейното очарование.

Цели на образователното направление:

1. Усъвършенстване на възприятията и представите за живата и неживата среда, достъпна за детето.

2. Опериране с обобщени представи и понятия за природни обекти и овладяване на практически и познавателни умения за ориентиране в природната среда.

3. Осмисляне на принципа на съхранение и вариантност в представителите на "живото" в близката среда.

4. Осигуряване на стратегии за разглеждане, наблюдаване, обследване и моделиране на природни предмети и обекти от близката среда.

5. Възпитаване на отзивчивост към възприемания свят като преживяване на срещите с новото и необичайното: пробуждане на детското любопитство, наблюдателност и любознателност

6. Саморегулиране на собствената познавателна дейност в природна среда – защитаване правото на живот и неговото съхраняване.

ПЪРВИ МОДУЛ – ДЕЦА, НЕПОСЕЩАВАЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА ДО ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА

ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ "ИГРОВА КУЛТУРА И ПРЕСЪЗДАВАНЕ"

Общо представяне:

Игровата култура и пресъздаване в подготвителната за училище група е процес на педагогическо взаимодействие, при който се интегрират цели, ориентирани към самия процес на играене, ценни за детето като удоволствие от игрово и едновременно приложно пресъздаване. Те задават игрово пространство от възможности да се реагира на впечатления, натрупани чрез опознаване на света, да се пресъздават и сътворяват традициите, обичаите и фолклора в ежедневна и празнична среда. Ето защо са основа на компетентности за детето – ученик: "да бъде", "да проектира", "да сътворява".

Игровото пресъздаване е процес на игрово взаимодействие за: социално обвързване, емоционално реагиране, опознаването на партньора, действия в личностен и делови план с него. Игровата култура отразява начините на пресъздаване в: игри-функциониране, предметно-приложни, ролеви, сюжетни, дидактични, приключенски, интелектуални, подвижни и спортно-подготвителни игри. Те предполагат интегриране на представи, умения и отношение за ориентиране в разновидности на игровите ситуации. Игровото поведение в приложна, сюжетно-делова, обучаваща, артистична, фолклорна и обредна среда осигурява детето да се идентифицира с персонажи и да ги преобразува,да спазва правила и да създава нови. Така направлението е свързано с очаквани резултати, които са с образователен характер, но същевременно отразяват спецификата на детското творчество в игровото взаимодействие – свободния дух на интерпретацията и отворената инициатива към "игрови послания", а не само представи, умения и отношения от другите направления.

Игровата среда подготвя и реализира увереността на детето, че владее най-разнообразни начини да се свързва с другите чрез измислените знаци на играенето и едновременно преживява щастието да живее чрез откритите и многобройни негови игрови светове.

Цели на образователното направление:

1. Обогатяване на представите за изразяване на игров опит чрез разнообразие на игрови средства, роли и правила.

2. Възпитаване на умения за обединяване около съвместни игрови замисли и проекти за пресъздаването им.

3. Създаване на нагласа за свободно и инициативно представяне и игрово изразяване при междукултурен обмен.

4. Упражняване на способността за изменението на собствена гледна точка, за изразяване на игров опит от позицията на артист и зрител.

5. Оценяването на игровите постижения като споделено удоволствие от "придружената игра" в света на традицията и фолклора

ПЪРВИ МОДУЛ – ДЕЦА, НЕПОСЕЩАВАЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА ДО ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА