Joomla Software solutions Template

Payday loan

Обосновка за необходимостта от използването на игрите:

Игрите задоволяват множество личностни потребности на децата, защото са отражение на действителността. Допринасят за социализацията на детето - включването на индивида в обществените отношения.

Чрез играта децата се приобщават към света на възрастния. Тя е вродена и водеща в предучилищна възраст дейност. Създава условия за интелектуалното развитие на детето.

Дава възможност да развие трите типа отношения: към предметите, към другите хора и към себе си. Първите пред игрови форми започват да се развиват от 8-я месец след раждането на детето, като първоначално майката играе, а детето е зрител и реагира емоционално. Подготвителен етап за развитието на различните видове игри е предметната, която възниква при общуването на детето с възрастния.

Какво представлява играта?

Играта е дейност, в която протича познавателната и емоционалната „децентрация” на детето. Това е най-важното значение на играта за интелектуалното развитие. В играта се развиват или отново се формират отделните интелектуални операции, както и коренно се променя позицията на  координиране на собствената  гледна точка с другите възможни гледни точки.Именно това изменение открива възможността и пътя за преход на мисленето към ново ниво и към формирането на нови интелектуални операции.

Играта е дейност, съдържаща сходна с изкуството възможност да се разширява жизненият опит на човека, като се допълва с въображаем, но реално преживяван и затова подобен на реалния опит не само по своето съдържание, а и по своята форма и структура.

Дидактичните игри в предучилищна възраст

Тези игри са обект на непрекъснато разглеждане от различни аспекти: като етап от раз­витието на детската игра, като вид игра, като педагогическо средство, като игрова структура, както и класификациите й.

Игрите с правила, към които се отнасят дидактичните, се създа­ват от възрастните с цел да се съдейства за детското развитие и възпитание. Това са по-сложни игри, които възникват на по-късен етап в предучилищната възраст.

Дидактичните игри се наричат още игри по правила. Самата им същност дава възможност за различното им наименование като познавателни и интелектуални. Познавателната им стойност се осъществява в усвояването на различни знания и умения в една или друга игрова област. Интелектуалните игри решават преки задачи на умственото възпитание, като формират предпоставки за религиозно възпитание и мироглед, определящи детската индивидуалност.

Игровото упражнение е най-любимото упражнение, особено за мал­ките. То се отличава от първите две с това, че при него игровата задача е открита, а обучаващата дидактична задача, заради която се извършва, не се забелязва от децата. В практиката игровото упражне­ние се нарича дидактична игра. В игровото упражнение ДИ изпълнява функции и на форма на обучение, и на метод.

Дидактическата детска игра

Тя може да се разглежда като подразделение на игрите с правила. Това, което ги отличава от другите игри с правила, е, че при тях се използва строго определен материал, изработен с оглед на известни образователни и възпитателни цели, които се преследват при използването на материала. Тези игри имат определено предназначение, тъй като с оглед на дадена цел преднамерено се подготвят и използват определени дидактически материали. Те не се сливат с обикновеното обучение, а запазват характера си на игри, поради което представляват достатъчно привлекателна дейност за децата, увличат ги и будят тяхното активно участие.

Към дидактичните игри могат да се отнесат и някои от словесните игри. Почти всички игри се придружават от говор, но при някои говорът има доминиращо място и значение. Когато речта е основен елемент на самата игра, тогава говорим за словесни игри. В този случай не са необходими други материали или играчки.

Към тези игри се отнасят всички гатанки и скоропоговорки. При гатанките участието на мисловните процеси е нужно в много по-голяма степен, отколкото при скоропоговорките.

Определение и характеристика на дидактическата игра:Теорията на играта изтъква, че типична особеност на детската игра е нейният самодеен характер. Тя възниква по идея на децата, кои­то определят на какво да се играе, с кого да играят, кой какъв да бъде в играта, с какво да се играе, къде да се играе и др. Това са сериозни основания детската игра да се нарича творческа игра. Такава характе­ристика на играта съответства най-вече на творческите игри в предучи­лищна възраст: сюжетно-ролева, конструктивна и игра-драматизация.

Феноменът  - игра

Предучилищното детство е период от живота на детето, когато семейните рамки се разчупват и детето разбира, че освен семейство има и улица, град, село, страна и т.н. Ако в периода на ранното детство то е получавало необходимите условия, то в предучилищна възраст се разширява кръгът на интересите му. Детето открива света на човешките взаимоотношения и различните видове дейност на възрастните. То изпитва огромно желание да се включи в техния живот и да участва активно в него. От противоречието между силното желание на детето да участва в живота на възрастните и невъзможността за това се поражда детската игра.Установено е, че на най-ранните етапи от живота на човека, игра не съществува, защото детето се е включвало непосредствено в живота на възрастните. Обаче оръдията на труда се усложняват и детето вече няма физическата възможност да участва в живота на възрастните.
Играчката всъщност е умалено оръдие на труда, чрез което детето психически да се подготвя за труд, но тя не запазва функциите си. Играчката отразява живота на възрастните и тя  дава възможност на детето да реализира мечтите си.
Играта е дейност на децата, в която те вземат социалните роли на възрастните и в игрови условия възпроизвеждат техните взаимоотношения. Именно ролята и свързаните с нея действия са основната единица на играта.
От педагогическа гледна точка възможно е самостоятелност на децата в играта. В играта детето е свободно. То решава кога, как и т.н. Поради това възрастния може да се намесва в играта само от позицията на съиграч, но не и като учител.
Чрез играта детето се ориентира в социалната действителност. В играта то осъзнава мотивите на дейността на възрастните. В играта съществуват игрови и реални взаимоотношения. В играта има лидери. Това са най-информираните деца, но в тях понякога се пораждат негативни черти.
В творческата игра има правила създадени от децата, а при дидактическата те се създават от възрастните и децата трябва да ги спазват, докато при творческата игра децата могат да променят правилата.

Играта като развиващ се фактор

Развиващото значение на играта се обяснява и от взаимоотношението между емоционалният характер на играта и предпоставките за развитието на мисленето. Сърцевината на детската игра е нейната емоционална привлекателност. Но едновременно с това игровите ситуации поставят пред децата различни проблеми, които изискват участието на мисленето. Играта, която е спонтанна, свободна дейност същевременно допринася да се организира поведение на децата. Ценното е, че именно тогава, когато децата се заемат съвсем доброволно с организиране на игрите, при което могат да срещнат сериозни затруднения, те изпитват у себе си устойчивост, целенасоченост, дисциплинираност; учат се да координират усилията си с другите деца.

Игрите имат голямо значение за физическото развитие и укрепване на децата. В това отношение най-голямо значение имат подвижните игри, особено когато те се извършат на открито и на слънце. Но и всички игри имат ободряващо влияние върху детския организъм. То се постига както чрез многобройните движения, така и чрез повишеното емоционално състояние, с което те се придружават.

Игрите имат голямо значение и за умственото развитие на децата от предучилищна възраст. Паметта се развива при благоприятни условия на игровата дейност. Изпълнението на различните задачи по време на игра, например на магазин, на влак и др. изискват да се запомнят и възпроизведат известни действия и изрази. Ранните представи за числата за интервалите от време, за пространствените отношения децата придобиват също в процеса на своите игри. Игрите имат съществена роля за развитието не само на усещанията, възприятията, представите, паметта, но имат голямо значение и за развитието на въображението и мисленето.

Играта е най-привлекателната дейност на детето, съпроводена с чувството за свобода, но същевременно тя създава условия за дисциплинирано и организирано поведение още от предучилищна възраст. Децата се заемат с игра винаги и по всяко време при различни условия. Те са готови за целите на играта да се подчинят на известни вътрешни или външни препятствия, да извършват иначе не особено приятни действия в името на спонтанната, доброволната дейност се създават условия за организирано поведение, за изграждане на положителни черти на личността.

От казаното за значението на игрите се вижда тяхната роля за развитието на детето. Тази роля се обяснява, на първо място, това, че в игрите детето най-ранно усвоява обществения опит, като придобива знания, умения и навици от по-възрастните. На второ място, развиващата роля на играта се осъществява благодарение на това, че при нея се упражняват всички физиологически и психически функции, и то при най-благоприятни условия на една привлекателна и радостна дейност и пълна само активност.

Игр

1. Quel est ce fruit?/Кой е този плод/

-Всяко дете си тегли (от кутия) картон4е с нарисуван върху него плод. При посочване от учителката детето казва на френски език названието на съответният плод.

Излиза едно от децата, тегли картонче и задава въпрос на останалите деца: -Quel est ce fruit? / - Кой е този плод?

2. Qu’est ce que est disparut? / Какво из4езна?/

Учителката нарежда на една масичка различни предмети (в случая плюшени играчки): маймуна, куче, жираф, лъв, катерица, мече, пате, и слон. Правилата на играта се обясняват на български език. Задават се въпроси, за да се опреснят знанията по темата. След това децата трябва внимателно да разгледат играчките на масичката и да запомнят местата им. По сигнал на учителката те затварят очи с ръце (fermes les yeux), а в този момент тя скрива зад себе си играчката. След като отворят очи (Ouvrez lez yeux), те трябва да кажат коя от играчките е изчезнала, с вдигане на ръка, разбира се. Учителката може да скрива по две играчки, а също така и да прибавя играчки. Целта на играта е затвърдяване на знанията за основните цветове и за животните на френски език, развиване на мисленето и концентрацията.

3. Qu’est ce que c’est? / какво е това /

Учителката показва на децата най-различни плодове и задава въпроса: Qu’est ce que c’est? – преведено на български- Какво е това? Децата отговарят с: C’est une: pomme, un poir, une mandarine, une banana, un citron ou une fraise/. Това е ябълка круша, мандарина, банан, лимон или ягода. Децата повтарят по отделно. Учителката поставя плодовете в една картонена кутия, която има две дупки по 5 см. Всяко едно дете промушва ръчичката си в кутията и описва плодът който е напипало. То трябва да го знае и да го назове на френски език. Играта продължава докато се изредат всички деца.

4. Les geants et les nains / Великани и джуджета/

Целта на играта е децата да се раздвижат тъй като в първите две игри са били в седнало положение.

ПРАВИЛА:

При сигнал на у4ителката Les nains /джуджета/ децата клякат, при команда Les geants /великани/ се изправят. Командите се повтарят няколко пъти. Играта продължава максимум 4 минути.

Игра: „Моето име”

Всяко дете разказва за името си: на кого е кръстено, какво знае за човека на когото е кръстено, какво означава името му, харесва ли името си, как го наричат другите...
Децата са насядали в кръг. Учителят хвърля  топката на детето и то разказва за името си.
Игра: „Разкажи ми за името си” 
Децата са насядали в кръг. Детето подава топката на седналото до него и казва „Разкажи ми за твоето име”.

Цели:

1. Да преоткрият общото и различното между връстниците си.

2. Да разберат, че всеки е различен и с това е неповторим.

3. Да приемат различията и да разберат, че различията не разделят хората, а ги свързват и обединяват, защото те взаимно се допълват.

Провокиране на интерес: Учителят насочва децата към откриване на прилики и разлики по-     между си.

- По какво си приличат?

- По какво се различават?

(Ако има близнаци в групата, добре да се търсят приликите и разликите у тях).

n                   Методи: разговор, упражнения, игри

n                   Похвати: провокиращи и проблемни въпроси

n                   Дейности:

n                   Материали: картини, музикални записи, камъчета

Двигателни упражнения

Двигателни упражнения (игра) се извършват под командата и показване от учителката (на френски език). Командите са познати, но трябва да се напомнят съответните движения, случай че някое дете е забравило командата.

Touchez par terre !- Пипнете пода!

Touchez vous nez !- Пипнете нослетата си !

Touchez les mains !- Вдигнете ръце!

Децата повтарят няколко пъти тези команди, като редът им се сменя. Постепенно темпото на издаване  на  командите се ускорява.

Тази двигателна игра повдига настроението на децата и усигурява полужителното им емоционално отношение към възприемането на новото учебно съдържание.