Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Лекции > Въведение в правото

Юридически факти. Същност и видове. Презумпции и фикции.

Юридически факти. Същност и видове.

Презумпции и фикции.

А. ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ

І. Въведение в темата.

1. Същност на юридически факти (ЮФ):

Това е правна категория, въведена в употреба през ХІХ

век, обозначаваща правно явление, съществуващо откакто

съществува самото право.

В България за изясняването на природата на юридическите

факти от общотеоретична гледна точка най-много е

допринесъл акад. В. Ганев.

Юридическите факти са материално-юридически явления от

обективната природна или социална действителност.

Притежават материални и юридически характерни черти.

Материалните характеристики на ЮФ са:

а) те съществуват обективно, тяхното наличие или

отсъствие има правно значение;

б) те са общественозначими;

в) те са установими;

г) те са конкретни, индивидуализирани, точно установени.

Юридическите характеристики на ЮФ са:

а) те са предвидени (посочени, описани) в хипотезата или

санкцията на правната норма;

б) тяхното наличие или отсъствие в зависимост от това,

какво изисква правната норма, предизвиква определени

(най-често, но не винаги, в самата правна норма) правни

последици, изразяващи се във възникване, изменение или

прекратяване на правни отношения и правни връзки,

респективно на юридически субективни права и задължения.

2. Аспекти на юридическите факти:

Юридическите факти могат да бъдат разгледани през

призмата на тяхното значение за:

- правните норми;

- правните отношения (правните връзки);

- субективните юридически права и задължения.

ІІ. Юридическите факти и правните норми.

3. Юридическите факти като стартов механизъм за

изпълнението (социализирането, конкретизирането на

предписанията) на правните норми.

ЮФ са предвидени в хипотезата или в санкцията на

правната норма жизнени обстоятелства, които най-общо

служат за лостове, привеждащи я в действие.

Чрез ЮФ правните норми влизат в досег с реалния живот.

ЮФ предизвикват реализацията на заложения в правните

норми модел за поведение.

ІІІ. Юридическите факти и правоотношенията (правните

връзки).

4. Юридическите факти като стартов механизъм за

възникване, изменение и прекратяване на правоотношенията

(правните връзки).

Юридическите факти са предвидени в хипотезата или в

санкцията на правната норма жизнени обстоятелства, които

по-конкретно пораждат, изменят или прекратяват

правоотношения и правни връзки.

ЮФ често пъти имат общ характер за правоотношенията и

това поражда илюзията, че някои правоотношения

произтичат непосредствено от закона. Не е така, защото

за да има правна последица е необходим юридически факт.

ІV. Юридическите факти и субективните юридически права и

задължения.

5. Юридическите факти като стартов механизъм за

възникване, изменение и прекратяване на субективните

юридически права и задължения.

ЮФ влияят не само на правоотношението (правната връзка)

като цяло, но и на отделните негови съставни елементи

(субекти, обекти и най-вече на съдържанието -

юридическите права и задължения на страните на

правоотношенията и правните връзки).

ЮФ са явления от обективната действителност, които в

крайна сметка пораждат, изменят или погасяват конкретни

субективни права и юридически задължения на конкретни

правни субекти.

V. Функции на юридическите факти.

6. Действие (функции) на ЮФ - това е действието им по

отношение на задействането на правните норми и на

последиците от това задействане:

а) стартова, причинна - задействат изпълнението на

правната норма (на правните отношения, на правните

връзки, на субективните юридически права и задължения);

б) организационна, следствена - допълват действието,

повелята, императива на правната норма като

конкретизират, персонализират, индивидуализират това

нейно действие спрямо конкретния случай, т. е. те имат

собствено организиращо действие като изпълняват

организиращи функции и влияят допълнително на правните

субекти чрез индивидуално поднормативно регулиране

(напр. индивидуалните юридически актове по изпълнение

или по реализация на правото).

7. Място на ЮФ в МПР:

То зависи от вида на ЮФ.

VІ. Определение на юридическите факти.

8. Дефиниция:

ЮФ е общественозначимо явление от обективната

действителност (конкретно жизнено обстоятелство), с

наличието или отсъствието на което хипотезата,

респективно санкцията, на правната норма свързва правни

последици (възникването, изменението или прекратяването

на правни отношения и/или правни връзки, респективно

субективни юридически права и задължения, чрез

изпълнението на диспозицията, респективно на санкцията

на правната норма).

9. Съпоставка на ЮФ с:

а) обектите на правото - те са цел на правната норма, а

не неин стартов механизъм;

б) субектите на правото - на тях се задават стартираните

от ЮФ субективни юридически права и задължения;

б) обектите на правоотношението (правната връзка) -

последните са цел на конкретната правна норма;

в) правната норма - те я конкретизират;

г) доказателствата и доказателствените средства - това

са ЮФ, участвуващи в разкриването на обективната истина

по конкретно юридическо дело;

д) с фактическите обстоятелства по юридическото дело -

това конкретни ЮФ, установявани по конкретно юридическо

дело. Фактически обстоятелства са тези ЮФ, на които се

позовават страните в подкрета на техните юридически

претенции. Фактическите обстоятелства са ЮФ, които

съвместно с правоприложния акт пораждат субективни

юридически права и задължения;

е) с юридическите актове - последните по начало са част

от ЮФ. Но само индивидуалните юридически актове са ЮФ.

Нормативните юридически актове не пораждат конкретни

юридически права и задължения, поради което не са

типични ЮФ.

VІІ. Видове юридически факти.

10. Класификация на ЮФ:

а) най-важна - според връзката им с индивидуалната воля

(качественото им съдържание) на субектите на правото или

по-точно със съзнателните и волеви действия на субектите

на правото:

а) юридически действия (най-разпространен ЮФ. Те се

извършват само от дееспособни субекти на правото и при

тях се постига пряко целяна правна последица):

- правомерни (предвидени в хипотезата на правната

норма):

- индивидуални юридически актове:

- по изпълнение на правото (правоприложни);

- по реализация на правото (реализационни);

- по тълкуване на правото (тълкувателни);

- юридически постъпки (те се извършват от дееспособни

или недееспособни субекти на правото и при тях се

постига като страничен резултат правна последица, която

не се цели пряко от субекта при извършване на

постъпката);

- действия, създаващи обективиран резултат (резултативни

действия), създаващи обекти на интелектуалната

собственост (те се извършват от дееспособни или

недееспособни субекти на правото, създава се обект на

интелектуалната собственост и при тях се появяват правни

последици, които въобще може да не се съзнават и целят

от субекта при извършване на действието).

- неправомерни (предвидени в санкцията на правната

норма):

- обективно противоправни (правни аномалии) - деянието е

извършено в нарушение на правните норми, но не е

противообществено, не е виновно или пък не е наказуемо;

- правонарушения (това са противообществени,

противоправни и виновни извършени деяния, наказауеми с

юридическа санкция):

- престъпления - предвидени в Наказателния кодекс;

- простъпки - непредвидени в Наказателния кодекс:

- административноправни;

- дисциплинарни;

- гражданскоправни:

- деликтни;

- договорни.

б) юридически събития (в тях не участвува пряко волята

на правните субекти):

- абсолютни (не участвува по никакъв начин волята на

правен субект);

- относителни (не участвува пряко волята на правен

субект, но е допустимо косвено участие - напр.

бременност и раждане).

б) според системата на правото;

в) според структурата на правото;

г) според наличието на модалитети (срок, условие или

тежест) - това деление се отнася до правомерните

юридически действия:

- без модалитети;

- с модалитети.

д) според вида на правните последици, които

предизвикват:

- правообразуващи (правопораждащи);

- правопроменящи (правоизменящи);

- правозапазващи;

- - правопрекратяващи.

е) според проявната им форма - в зависимост от това дали

с наличието им или с отсъствието им правната норма

свързва правни последици:

- положителни;

- отрицателни.

ж) според характера на тяхното действие:

- с еднократно действие;

- с непрекъснато (продължително) действие (състояния) -

като инвалидност, брак и пр.

з) според количественото си съдържание:

- прости;

- сложни - два или повече отделни прости ЮФ предизвикват

правна последица, която поотделно не могат да

предизвикат.

11. ЮФ и фактически състав (различен е от сложните ЮФ).

Според някои учени (С. Алексеев) сложните юридически

факти биват два вида:

а) обикновени - при тях участвуващите в състава им

прости ЮФ са от един и същи вид, еднородни са,

еднотипови са;

б) фактически състави - при тях участвуващите в състава

им прости ЮФ са от различен вид, разнородни се,

разнотипови са.

12. Видове фактически състави:

а) според характера на връзката на съставните си

елементи:

- прости - при тях натрупването на съставните им

елементи - прости ЮФ - става без значение на

последователността;

- сложни - при тях натрупването на съставните им

елементи - прости ЮФ - става при строго определена

последователност;

- - смесени - при тях натрупването на съставните им

елементи - прости ЮФ - става при част от тях без

значение на последователността, а при друга част - при

строго определена последователност.

б) според степента си на определеност:

- определени - посочени са изрично в правната норма;

- относително определени (бланкетни) - не са посочени

детайлно, точно и изцяло в правната норма, а вместо това

има препращане към други правни норми или към

индивидуален юридически акт, който да ги конкретизира,

определи.

в) според обема си:

- завършени - всички съставни юридически факти са налице

и се предизвикват крайните правни последици;

- незавършени - при тях не е добавен един или повече от

простите юридически факти, които ги съставляват, поради

което не могат да бъдат предизвикани правните последици,

които има завършения фактически състав. Вместо това

могат да се предизвикат други, частични правни

последици.

13. ЮФ и фактическите ситуации - това е фактическата

индивидуална обстановка, характерна за даден случай на

юридическо регулиране. Това е съвкупност от факти, които

пораждат действието на даден правен институт.

14. ЮФ и фактическата система - това е съвкупност от

факти, които пораждат действието на даден правен

отрасъл.

15. ЮФ и фактическата конструкция (разкрива се при

анализа на юридическата отговорност като състав на

правонарушението) - това са фактите, включени във

фактическия състав на правонарушението плюс

правоприложния факт, като като цяло те водят до

реализиране на юридическата отговорност като съвкупност

от правоотношения.

Б. ЮРИДИЧЕСКИ ФИКЦИ И ЮРИДИЧЕСКИ ПРЕЗУМПЦИИ

І. ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА:

Презумпциите и фикциите са начин на юридико-логическо

разсъждаване. И двете допускат съзнателно отклоняване от

обективната действителност с оглед постигането на желани

от законодателя цели. Те са правно-логически

конструкции, чрез които се постигат правни цели. Те са

правно-логически конструкции, юридико-технически

прийоми, правни способи за преработване на фактическата

действителност. Те са особен вид юридически факти,

доколкото пораждат правни последици. Правни последици се

предизвикват от тях все едно са се осъществили други

юридически факти. Те са сложни юридически похвати,

"своебразни връзки" в нормативния материал, които

осигуряват оптималното функциониране на правната

система. Фикциите и презумпциите се установяват от

правната норма и съществуват, оправдават, обосновават в

границите, определени от нея. Презумпциите и фикциите

показват и доказват идеалното, догматичното битие на

правото, противостоящо на реалността. Те осигуряват

непротиворечивост, постоянност, стабилност,

приемственост на правото като идеална съзнателна

конструкция.

ІІ. ЮРИДИЧЕСКА ФИКЦИЯ:

1. Същност:

Фикцията е житейско и логическо оправдано съзнателно

предположение, приемащо за съществуващо явление от

обективната действителност, което в действителност не е

налице.

Фикциите са едно от най-ярките проявления на

нормативно-ценностния характер на правото. Те правят

нормативната действителност различна от обективната

действителност поради ценностни съображения. С оглед

защитата на базисни обществени ценности, правосъздателят

допуска разминаване между нормативната и обективната

действителност. Правото не следва само да отразява

обективната действителност, но и да я моделира с оглед

на защитата и налагането на определени висши обществени

ценности. Затова правото понякога съзнателно, нарочно

предполага, допуска съществуването на обстоятелства,

които не са налице в обективната действителност.

Думата "фикция" има своя корен в латинската fingere

(измислям си, въобразявам си).

Чрез фикцията се приравнява по своите правни последици

несъществуващ факт с тези на други факти, които

съществуват.

Фикциите са начин на разсъждаване, при който се целят

по-съвършени, правни, етични резултати.

Не всяко субективно съзнателно отклонение от

действителността (обективно възприетото и даденото) е

фикция. Такова е само това отклонение, което е:

а) съзнателно, нарочно направено от нормотвореца;

б) иманентно необходимо за да се постигнат по-съвършени

и по-задоволителни правни или етични резултати,

отколкото ако се остави без изменение обективната

действителност.

Фикциите не са свободен акт на свободно познавателно

творчество, а метод на обвързано, относително познание.

Фикциите са необходими не при абстрактното регулиране на

обществените отношения, а при конкретното приложение на

правните норми към конкретни случаи.

Фикциите нямат окончателно правно-нормативно и

правно-познавателно значение. Те са подготвителни етапи

за оформянето на нови, по-синтетични правни норми.

2. Структура на фикциите:

Фикциите имат два основни елемента:

а) гносеологически (субективен, познавателен) - състои

се в съзнателното отклоняване от обективната

действителност.

б) теологически (целеви) - представлява това, което

оправдава съзнателното отклонение от обективната

действителност. Става дума за особено значима цел,

ценност, която мотивира законодателя да обяви за

съществуващо нещо, което той добре знае, че не е така.

3. Функции:

Имат историческа и догматична функции:

а) чрез историческата функция на фикциите са се

въвеждали нови правила. Поддържал се е статизма в

правото и същевременно са се отчитали новите

обстоятелства. Вместо да се законодателства и да се

създават нови категории, се предпочита позоваването на

вече съществуващи категории, защото това позволява да се

запази общата съгласуваност на юридическата система.

Променя се значението на понятията за да не се променя

системата;

б) чрез своята догматична функция фикциите са служели

като съдебни решения в затворената система на

позитивното право.

Фикциите изпълняват функции, свързани с юридическата

техника и юридическата политика. Фикциите обезпечават

справедливостта;

4. Дефиниция:

Юридико-технически прийом (начин на юридическо логическо

разсъждаване), чрез който се приема за съществуващо

определено явление от обективната действителност, което

в действителност всъщност не съществува в обективната

действителност; процедура на юридическа техника, чрез

който се смята за съществуваща ситуация, явно

противоречаща си на действителността.

Примери за фикции са обратното действие на правните

норми, сбъдналото се условие на сделката по чл. 25 от

ЗЗД, уведомяването на страните по делото по чл. 50 и сл.

от ГПК, приравняването на родните с осиновените деца.

5. Видове:

5.1. Според правния дял, в който се използуват:

а) материални;

б) процесуални.

5.2. Според характера им:

а) фактически;

б) юридически.

5.3. Според вида на фингираното явление:

а) фикции на факти (заченатия наследява);

б) фикции на правни последици (обратната сила на

правните норми).

ІІІ. ЮРИДИЧЕСКА ПРЕЗУМПЦИЯ:

1. Същност:

Презумпцията е житейско и логическо оправдано

предположение, че ако едно явление от обективната

действителност е налице, то е налице и друго, житейски и

логически свързано с него.

Думата "презумпция" има латински произход (латинската

дума presumptio означава "предположение").

Презумпциите са усложнение в правния свят, тъй като по

своята природа са отклонение от основната закономерност

в правото, а именно - точно, вярно да се отразява

обективната действителност.

Презумпциите в правото са проявление на общите

презумпции като философско-логически похват за осмисляне

на действителността. Те с оглед на логическата си

природа са явление, имащо индуктивен характер,

индуктивна същност.

В основата на всяка презумпция се разполага всеобщата

връзка и взаимодействие между обществените отношения,

както и тяхната повторяемост, еднообразие, типичност във

всекидневното ни практическо битие.

При презумпциите като особен способ на юридическата

техника проверката на съответния факт, съществуването на

който в определена степен се намира под въпрос, законът

ex lege го заменя с ясно и категорично твърдение a

priori.

2. Характеристики на презумпциите:

а) по своята природа те са обобщения от индуктивен

характер, т. е. имат логическа природа;

б) отразяват "обичайния порядък на нещата" в развитието

на обществените отношения. Те отразяват в правните

актове определени закономерности във функционирането и

развитието на обществените отношения. Човешката практика

потвърждава високата им степен на вероятност;

в) те са изкристализирали върху основата на всеобщата

причинно-следствена връзка между нещата и явленията. В

презумпцията се съдържа указание за наличието на връзка

между съществуващите (липсващите) юридически факти и

презюмираните факти;

г) по своята природа те са вероятностни обобщения с

изключително висока степен на вероятност.

Предположителния характер на презумпциите е важна тяхна

същностна характеристика, тъй като те по начало са

вероятни, а не достоверни обобщения. Опровергаването на

презумпциите в определени случаи не води по принцип до

тяхното отрицание;

д) тяхното закрепване в юридическите актове и

използуването им е предопределено от определени задачи

на правното регулиране, т. е. те имат своето основание и

социално назначение в същността на правото. Те имат

изключителна роля в сферата на доказването и при

разпределението на тежестта на доказването (onus

probandi);

е) те пряко или косвено се конституират и закрепват в

съответните юридически актове.

3. Дефиниция:

Технико-юридически прийом (начин на юридическо логическо

разсъждаване), благодарение на който от установяването

на едно явление от обективната действителност се извежда

юридически факт, който не е доказан;

Предположенията в правото представляват по своята

природа технико-юридически способ на инструменталното

битие на юридическата техника, при който въз основа на

наличието или липсата на определени юридически факти

субектът на правното регулиране (в континенталната

правна система това е преди всичко законодателя)

презюмира (предполага) съществуването или липсата на

други юридически факти, които значение за решаването на

определен проблем на правното регулиране.

4. Съпоставка на презумпциите с юридическите факти:

а) юридическите факти не се нуждаят от никакво

допълнително обосноваване и доказване, а презумпцията се

нуждае;

б) юридическите факти непосредствено пораждат реални

правни отношения, а презумпцията може да бъде оборима и

да не породи в крайна сметка правни последици;

в) юридическите факти поражда правни отношения без да

регулира обществените отношения, а презумпцията ако се

съдържа в правната норма става правило за поведение.

5. Видове:

5.1. Според възможността им за опровергаване:

а) оборими (praesumptio juris tantum) - по отношение на

тях законът допуска възможност за тяхното опровергаване.

При тях предположението се счита за истинно, докато по

предвидения от закона ред не се установи обратното.

Такава например е презумпцията за бащинство;

б) необорими (praesumptio juris et de jure) - те по

принцип са предопределени от най-дълбочинните пластове

на същността на правото и се считат за истинни. Те се

закрепват в правните предписания като юридически факти.

Близки са до фикциите и до императивните правни

предписания. Такава например е презумпцията, че

малолетните са неделиктоспособни, тъй като не могат да

контролират своите постъпки, връщането на документа на

дълга означава, че документът е погасен (чл. 109 ЗЗД);

5.2. Според сферата им на действие:

а) общоправни - действат във всички отрасли

(презумпциите за добросъвестност на правните субекти, за

истинност и законност на публичноправните актове, за

познаване на законите);

б) междуотраслови - например презумпцията за вина в

гражданските отрасли;

в) отраслови - например презумпцията за бащинство в

семейното право;

5.3. Според вида на правния дял, в който се използуват:

а) материални;

б) процесуални.

5.4. Според това дали за закрепени в правните актове или

не:

а) фактически (общочовешки, praesumptiones hominis) - те

са начин на доказване, чрез който фактите, които трябва

да се докажат, се извеждат от признаците и

вероятностите, които ги правят вероятни;

б) юридически (praesumptio juris) - те са

технико-юридически способ от инструменталното битие на

юридическата техника.