Home Право Облигационно право- Отг-ст на държ.за вреди причинени на граждани. Правна уредба.Фактически състави

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Облигационно право- Отг-ст на държ.за вреди причинени на граждани. Правна уредба.Фактически състави ПДФ Печат Е-мейл

Отг-ст на държ.за вреди причинени на граждани. Правна уредба.Фактически състави.

Правната уредба на тази отговорност е в Закона за отговорността на държ.за вреди, причинени на граждани (ЗОДВПГ).

Това е специален закон, който е приет с цел засилване защитата на правата на гражданите и осигуряване реалното им обезщетение при вреди, нанесени от длъжностни лица и органи на държавата. Този закон отговаря на повелите на Всеобщата декларация за правата на човека и на Международния пакт за граждански и политически права, приети от

6 ООН.

ЗОДВПГ е специален нормативен акт, който изключва приложното поле на ЗЗД – ЗЗД отговаря само за виновно причиняване на вреди, а в ЗОДВПГ се регламентира обективната отговорност на държавата. ЗОДВПГ предвижда за неуредените в него въпроси да се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Законът урежда два основни фактически състава:

І. Отговорност на държавата за вреди, причинени от дейността на администрацията.

ІІ. Отговорност на държавата за вреди, причинени от дейност на правораздавателните орагни.

Във връзка с тези два състава е уредена възможност на държавата за регресен иск срещу лицата и органите, които при изпълнение на служебните си зад-ия са причинили вреда на гражданите.

І. Отговорност на държ.за вреди, причинени от изп-ие на дейности от администрацията:

Държавата отговаря з авредите, причинени на граждани:

1) От незаконни актове – обезщетения могат да се искат след тяхното отменяне по съотв. ред.

2) От д-ия или безд-ия на нейните органи и длъжн.лица при или по повод изп-ие на адм.д-ст.

Когато вредите са причинени от нищожен адм.акт, д-ие или безд-ие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на д-ието или безд-ието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В случая вредата не се причинява от всеки правен субект, а от длъжностни лица и органи, които извършват незаконни д-ия, изразяващи се в издаване на нищожни или унищожаеми актове при осъщ. на изпълнително-разпоредителна д-ст (а не нормотворческа д-ст).

Освен това държ.отговаря и за причиняване вреди на граждани от д-ия или безд-ия на нейните органи и длъжностни лица, които нямат форма на административен акт. В случая имаме поведение, д-ие на адм.орган или длъжностно лице.

Страни по възникналите правоотношения са държавата и гражданинът, на който са причинени вреди (увреденият е винаги ФЛ, ако е ЮЛ – то ще търси обезщетение по реда на чл.45).

Обезщетението за вреди от незаконни актове, когато са нищожни, нищожността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. По този начин лицето, претърпяло вредата е улеснено, защото отг-стта на държавата ще се реши от един и същ съд и в един процес.

Обезщетението за вреди, причинени от унищожаеми адм.актове може да се предяви едва след отмяната им.

Отмяната може да се извърши по реда на ЗАП или по предвиден от закона друг ред.

Ако отмяната на акта и разглеждането на иска за вреди са от компетентност на един и същи съд, увреденият да предяви едновременно и двата иска – за отмяна на акта и ако бъде отменен – искът за претърпените вреди.

Освен това ЗОДВПГ предвижда, че причиняването на вреда следва да е станало само или по повод осъществяване на изпълнително-разпоредителна д-ст в рамките на работното време.

ІІ. Отговорност на държавата за вреди, причинени от дейност на правозащитни органи – това са органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, а не са включени съдия-изпълнителите, арбитража и адвокатурата.

Хипотезите, при които държавата отговаря за вреди, причинени от правозащитните органи са:

1) Задържане под стража – това е посегателство върху свободата на гражданина. Тази мярка за неотклонение се определя от съответни правозащитни органи, но окончателното решение е на съда.

2) Обвинение на гражданин – ако лицето бъде оправдано или образуваното наказателно производство бъде прекратено.

3) Когато гражданин е осъден по НК или му е наложено административно наказание и впоследствие тази присъда е била отменена и е постановено оправдание н аосъдения, или пък е било отменено наказателното постановление за издаденото адм.наказание, причинило съответните вреди.

4) Във връзка с правомощие на съда при определени заболявания да постановява прилагане на принудителни медицински мерки.

5) Когато съдът постанови съответни административни мерки и те бъдат отменени поради незаконосъобразност.

6) При изпълнение на наложено наказание за извършено престъпление или изп-ие на административно наказание, наз определения срок или размер, държавата носи отговорност за причинените на лицето вреди.

ІІІ. Освобождаване на държавата от отговорност:

1) Изцяло се освобождава от отговорност за заплащане на обезщетение само ако увреждането е причинено при изключителна вина на пострадалия.

2) Намаляване размера на обезщетението, ако пострадалият виновно е допринесъл за уврежд.

ІV. Предявяване иска за обезщетение:

- само от гражданина, който е понесъл съответната вреда;

- наследниците на увредения – за имуществени вреди, а за неимущ. – само ако такъв иск е бил предявен вече от увредения преди смъртта му.

V. Компетентен съд:

- съдът по място на увреждането;

- съдът по местожителство на увредения.

В процеса задължително участва прокурор. Такси и разноски по делото не се внасят предварително. Ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съдът осъжда ищеца да плати дължимите такси и разноски.

Исковото производство се разглежда по ЗОДВПГ, а не по общия исков ред (освен ако специален закон е предвидил друго).

Исковете се предявяват с/у учрежденията, които имат бюджетна сметка и чийто орган или длъжностно лице е причинило вредата (община, минист., обл. управа, сл. служба, съответен съд).

Ако вредата е съпричинена от съответните прокуратури или съдилища, то се прилага солидарната отговорност на длъжниците. Това означава, че гражданинът може да предяви иск за обезщетяване с/у един от тези органи или с/у всички тях. Платилият длъжник има право по общите разпоредби на регресен иск спрямо останалите солидарни длъжници.

Държавата има право на регресен иск за изплатени вече обезщетения. Предпоставките за предявяване са уредени в разл.закони: Кодекс на труда; Закон за държ.служ. и т.н.

При отговорност за причинени вреди от администрацията, при умишлено увреждане се дължи изплащане на обезщетение на гражд.в пълен размер, а при д-ие на непредпазливост се прилага ограничената отговорност, предвидена в съответсния закон.

При отговорност за причинени вреди от правораздавателни органи:

- дължи се пълен размер на обезщетението, ако д-ията или безд-ията им са признати за престъпление с влязла в сила присъда.

- те не носят гражданска отговорност в случаите, когато са действали непредпазливо.

VІ. Оповестяване – във връзка с причинени неимущ. вреди при търсене на наказателноправна отг-ст, освен обезщетението, което се дължи на гражданина за имущ.и неимущ.вреди, ЗОДВПГ предвижда и разгласяване, чрез ср-вата за масова инф. за прекратяването на предварителното пр-во или на постановената оправдателна присъда по обвинението. Условията са:

- престъплението да не е било извършено от гражданина

- дейнието, за което е обвинено лицето да не е престъпление

- гражданинът или неговите наследници да поискат това.

Оповестяването тр.да се извърши от органа, който е прекратил предв.пр-во,съотв.от съда, който е оповестил оправдателна присъда.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG