Home Право Разделение на властите ( идеите на Лок и Монтескьо)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Разделение на властите ( идеите на Лок и Монтескьо) ПДФ Печат Е-мейл

Начало > Самопомощ > Политически и правни учения

Разделението на властите

Васил Юриев Йорданов, фак. № 56586,

Найден Рашков Райчинов, фак. № 56468

ambiciq_2004@abv.bg

студенти от I курс на специалност "Право" на Юридически

факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

Разделение на властите ( идеите на Лок и Монтескьо)

Идеята за договорния произход на държавата наред с

политическата мотивация от страна на Хобс преминава

върху следващите идеолози, представители на школата на

Просвещението.Последователите на Хобс по свой начин

интерпретират, както естественото състояние, така и

договора породил държавата . В зависимост от

политическите позиции те развиват много нови концепции

за държавата.Една от тези концепции , която се изгражда

по времето на буржоазните революции е тази за

разделението на властите. За пръв път тя е спомената в

съчинението трактат “ За държавата”. Като променя

концепцията за договорния произход на държавата Лок

променя съществено и условията на договора – хората не

могат да се отказват от естествените си права в полза на

държавата.Тези естествени права са три на брой – право

на живот , на свобода и на собственост. В резултат на

договора , който сключват хората задача на органа на

държавата става защитата на тези естествени права на

всеки индивид.На тази основа Лок формулира правомощията

на държавата , които са много по ограничени от модела

познат през Хобс . По същество политическият модел ,

който издига Лок е на основата на конституционната

монархия . Целта е да се запазят естествените права като

образуваните индивиди възлагат на независима съдебна

институция да разрешава споровете и да следи спазването

на закона. Според Хобс обаче , конституиращ признак на

държавата е властта , при Лок е законодателството. На

първо място той извежда принципа на

законността.Държавата според Лок има две основни функции

(1. Създаване на законите; 2. Тяхното реализиране). За

да се запазят правата на индивида в държавата Лок търси

начин да изключи използването на държавната власт в

изгода само на управляващите. Решаването на този въпрос

вижда в разделянето на законодателната от

изпълнителната. Лок предвижда и още нещо , трета власт

като съюзна или федеративна , близка на изпълнителната ,

но се отнася спрямо поданиците на други държави , урежда

отношенията с други държави , включително и въпросите

относно войната и мира.Основната роля която Лок отрежда

на закона , обуславя законодателната власт , като

върховна , свещена и неприкосновена. Тя е еманация на

общественото съсловие ,което дава силата на закона ,ето

защо всякакви разпореждания идващи извън законодателя не

почиват върху общественото съгласие, нямат силата на

закон ,гражданите не са задължени да му се подчиняват.

Лок определя законодателната власт като върховна , но не

и абсолютна. Независимо дали е в ръцете на едно лице или

на група от хора , постоянно или на определени интервали

от време , тя не може да бъде абсолютна и от това

произлизат и някои ограничения. Ограниченията пред

законодателната власт са в четири аспекта Първо – тя не

трябва да се упражнява чрез произволни укази или

заповеди , а чрез закони ,които да важат еднакво както

за бедния , така и за богатия. Второ- законодателите

трябва да имат само една цел – благото на гражданите.

Трето – ограничаването на собствеността и определянето

на данъците може да се отнася само със закон . Четвърто

– законодателната власт не може да се прехвърля на други

лица или органи. Тези идеи са заложени в конституцията

на съвременната държава и почиват върху правно-законовия

ред - предполагащ издаване и изпълнение на закони. За

целта трябва да има една постоянно действаща власт ,

която да следи за изпълнението на издадените закони-това

трябва да е изпълнителната власт.Голямата идея на Лок ,

е че тези две власти трябва да бъдат разделени.В това

той вижда гаранция срещу властолюбието ,нарушаването на

равноправието и на икономическите интереси , а и на тези

,които действат против обществените интереси.

Обособяването на тези две власти води до предаването им

в ръцете на две различни държавни институции-

парламентът и монархът.Това съотнасяне на властите

поставя въпроса за връзката между тях , която Лок

внушава чрез конструкцията на субординацията и

прерогатива. Всички други власти произтичат от закона и

са му подчинени. Изпълнителната власт произтича

логически от нея и затова и е подчинена. Между двете има

отношение на субординация ,това включва не само контрол

, но и отстраняване на лицата осъществяващи

изпълнителната власт и тяхното трансформиране като

законодателен орган.

Лок разграничава изпълнителната власт на краля(висша )

от изпълнителната власт на министрите. Така той формира

идеята за отговорността пред парламента ,която се

възприема и утвърждава като принцип на парламентарното

управление. Прерогативът е изключително правомощие на

монарха ,което Лок въвежда като субординация между

законодателна и изпълнителната власт. В много случаи е

удачно владетелят да може да смекчава строгостта на

законите и да прощава на някои нарушители ,защото в

основата на управлението е съхраняването на властта.

Според Макиавели там където законът може да бъде

заобикалян само в случай когато се действа за благото на

обществото или монарха.Когато се използва тази

привилегия властта да се използва за частна изгода ,

самата власт се превръща в тирания.

Опасностите Лок вижда в дисбаланса на властите , което е

възможно когато властта се остави единствено в ръцете на

законодателя . Ако се опита да присвои властта , върху

която друг има право, то това негово действие се третира

като узурпаторство.Тирания е положение , в което властта

се използва за злодеяние или лични интереси върху тези ,

които са и подчинени. Разликата между монарх и тиранин ,

е че първият приема закона като ограничение , а вторият

поставя властта си над него .Разпадането на управлението

започва когато се превиши властта отредена от закона, а

също и ако се опита да отнеме правата и имуществото на

хората. В тези три случая узурпатор , тиранин и

законодател се поставят в положение на война с

гражданите и последните от своя страна имат право на

съпротива.Това е естественото право на обществото ,

което трябва да се използва за възстановяване на

предишния ред. Идеята се доразвива от Монтескьо. Той

обяснява държавата от гледна точка на идеята за

природата на нещата. Законите казва той са това

отношение ,което произтича от същността на нещата .Това

са закони, които са валидни за природата и са пригодни

на обществения живот на хората. Естествените закони са

присъщи на естественото състояние . Водени от своите

интереси хората се организират в гражданско общество ,

като се ръководят от две групи закони , като плод на

разума те отразяват различни фактори . На първо място

това са географските – климат , релеф и област. На второ

място са фактори ,които характеризират природата на

управление ,три форми на държава – република, монархия,

деспотия . Въздействието на тези форми върху

общественото мнение формират духа на законите. Основният

проблем , който иска да разреши Макиавели е идеята за

политическата свобода. Той използва за образец

английската конституция , приема тезата на Лок и я

възпроизвежда в “За духа на законите”. Прави и корекции

,които се състоят в следното: 1. Извежда класическата

теория за законодателната и съдебната власт. 2.

Самостоятелна идея –трите власти да се предоставят на

политическите сили или на властта на народа и краля с

юриспруденцията . За да няма злоупотреби Монтескьо

предлага идеята за взаимно свързване на властите –

“Власт ,власт възпира”. През 1765 г. Макиавели публикува

съчинението си “Коментари към английските закони”, а

само шест години по-късно швейцарецът Делоун публикува

съчинението “Английската конституция”.

И двете политически идеи , за разделение на властите

намират своя конкретен юридически превод и се

утвърждават като част от публично-правната материя ,

която е основа на всяка съвременна държава

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG