Joomla Software solutions Template

Payday loan

Непозволено увреждане. Обща характеристика.

Правна уредба - чл.45-54 от ЗЗД, Законът за отговорността на държавата за вреди,

причинени на граждани; Намират приложение и други разпоредби за забавата, давността,

също и общите правила за солидарност, неделимост на престацията;

Непозволеното увреждане е извъндоговорен източник на облигационните отношения, наред

с неоснователното обогатяване и гестията.

Страни:

♦♦♦  Увредител (делинвент) и

♦♦♦  Увреден (пострадал).

Непозволеното увреждане е известно в литературата още като деликтна отговорност или

извъндоговорна отговорност.

Чл.45 от ЗЗД - Генерален деликт- Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е

причинил другиму.

Чл.45/2/ - Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване

на противното;

Характеристика на непозволеното увреждане:

1. Непозволеното увреждане като съвкупност от правни норми е един институт, уреждащ
   отношенията за обезщетяване на увредените от делинквента;
2. Непозволеното увреждане е източник на облигационни отношения;
3. Възникналото облигационно отношение при непозволеното увреждане е едностранно,
   защото поражда задължения само за делинквента;
4. Непозволеното увреждане нарушава принципите на цялото ГП - "Не вреди виновно
   другиму". Макар и изрично да не е фиксирана, тази норма прозира навсякъде в закона и
   тя има универсален за облигационното право характер. Тя важи за всички хипотези,
   включително и при сключването на договорите.

Как възниква отговорността при договорите и при непозволеното увреждане? ♦♦♦  При договорите договорната отговорност е последица от неспазване на вече

съществуващо облигационно отношение; ♦♦♦  При непозволеното увреждане няма предварителна облигационна връзка между страните.

Деликтната отговорност възниква след увреждането. Елементи от фактическите състави на института непозволено увреждане:

1. Да е налице поведение на делинквента;
♦♦♦  Действие;

♦♦*  Бездействие;

1. Да е налице вина — деянието да е виновно;
2. противоправност на деянието;
3. на е налице вреда;
4. да е налице причинна връзка между вредата и деянието;
   Анализ на горните елементи:Във всеки от конкретните състави от закона поначало се открива човешко поведение,
   което е в причина връзка с вредата. По принцип, за да се породи отговорност, то следва
   поведението да е виновно. Юридическите събития не могат да породят правна
   отговорност, защото не могат да бъдат класифицирани като противоправни. Правно
   релевантно може да е действие, но и бездействие, ако е довело до вреди;
5. Деянието да е виновно. Вината се предполага, до доказване на противното, във всички
   случаи на непозволено увреждане - чл.451/. предположението, че вината   е налице, може
   да се обори от виновния.
6. Противоправността на деянието - само по себе си вредата не предизвиква деликтна
   отговорност, нужна е и противоправност. Тук е разликата между позволеното и
   непозволеното увреждане-липсва противоправност в поведението на дееца, то е
   правомерно и въпреки че има вреди не се стига до отговорност. Противоправността може
   да определим, като причиняване на вреди при липса на основания (несъобразяване,
   нарушаване на правна норма), които оправдават настъпилото увреждане. Имаме две
   групи основания:

♦♦♦  Основани посочени в закона, напр. Вреди при неизбежна отбрана, деянията на ХЕИ, деянията на митниците при заловена и унищожена контрабандна стока;

♦♦♦  Основания изключващи противоправността. Ако вредата настъпи при съгласие на

пострадалия (изрично или мълчаливо). В този случай деецът упражнява правомощията на пострадалия да се разпорежда с облагата. Ако съгласието на пострадалия се отнася до блага, с които той не може да се разпорежда (напр.собствения му живот), то тогава съгласието не изключва противоправността.

4. Да е налице вреда. Във всички случаи, когато говорим за непозволено увреждане трябва
да има вреда. При липса на вреда не можем да говорим за деликтна отговорност;

Вината е субективен елемент. Тя е обща категория за правото. За много клонове тя е

психическото отношение на дееца към собственото му противоправно поведение и

резултатите от него. Основни форми са умисъл и непредпазливост.

Проблемът е вината субективна предпоставка ли е за деликтната отговорност във всички

фактически състави? - Някои считат, че при непозволеното увреждане при всички

фактически състави вината е необходима субективна предпоставка. Други (проф. Големинов)

смятат, че само част от хипотезите настъпват с вина, а останалите-без вина.

Основна правна последица при наличието на непозволено увреждане е задължението за

поправяне на вредите. В натура или чрез заплащането на паричната стойност на

увреждането. В полза на увреденият възниква процесуално право да предяви иск за

обезщетение на вредите, които е претърпял.

Вредата е всяка неблагоприятна последица, която накърнява правата на увредения. Вредите

биват:

1. Имуществени и неимуществени;

♦I*  Имуществените накърняват имуществените блага;

*♦*  Неимуществените накърняват честта и достойнството на увредените;

2. Предвидими и непредвидими;

♦♦♦  Предвидими са тези, които всеки нормален правен субект би могъл да предвиди по

основание и размер; ♦♦♦  Непредвидими;

3. Пропуснати ползи, печалби и претърпени вреди;

♦♦♦  Пропуснати ползи и печалби - не се намаляват активите, а се пропуска възможност те да

се увеличат; ♦♦♦  Претърпени вреди - водят до намаляване на наличното имущество;