Joomla Software solutions Template

Payday loan

Славяни

Славяните принадлежат към многобройното семейство на индоевропейските народи. По-точни сведения за тях дават римските автори Плиний Стари и Тацит (Ів.от н.е.) и Птолемей (ІІв.от н.е.). Те назовават славяните с името венети или венеди.

През ІІІв. Славяните се разселват в Европа. Една част от тях тръгват на запад, друга – на юг, а трета на изток. Така се образуват три групи славянски народи: източни славяни – руси, белоруси и украинци; западни – чехи, словаци, поляци; южни – обитаващи нашите земи и земите на бивша Югославия.

Славяните са основното население на Русия, Украйна, Беларус, Полша, Чехия, Словакия, Югославия, Македония, България, Словения и Хърватска.

В началото славяните нямали своя постоянна войска. При нужда се свиквало опълчението. Те се славели като майстори на ръкопашния бой. Използвали копия и лъкове

(като стрелите намазвали с отрова), брадви, бойни прашки и щитове, изработени от кожа. Често се биели голи до кръста, за да не им пречи облеклото. Храбростта им била пословична.

Едри и снажни, въоръжени с копия и щитове славяните разчитали на силата и издръжливостта, на изненадата и хитростта си. Те се укривали в гори и под водата, дишайки през тръстики, и връхлитали внезапно с боен вик. С изключително майсторство правели за войската си сложни обсади и стенобойни машини, някои от които византийците никога не били виждали. Много от тях изработвали преди самото сражение.

Славяните се отличавали с едрият си ръст и удивителната си издръжливост на несгоди. Очите им били светли, а косите червеникаво руси. Живеели по родове с вождове и старейшини начело. При опасност или пред поход няколко племена се събирали под огромен дъб и избирали общ вожд, наречен княз.

В продължение на векове славяните се занимавали с лов, риболов, животновъдство и примитивно земеделие. Занаятчийските им изделия също били груби. Всеки боец имал лък, малки стрели, намазани с отрова, и едно две къси копия. Щитовете им били яки, но неудобни за носене. Знаели много хитрости – предпочитали да се бият в гористи, тесни и стръмни места. От средата на VІв. Обаче нападенията срещу Византия ги принудили да усъвършенстват въоръжението си. Вече разполагали с обсадна техника (каменомети, тарани, овни и др.). Използвали и кораби за обсадите на Солун и Константинопол (Цариград). Всички византийски автори отбелязват изключителното гостоприемство на славяните. През 448/449 г. на път за двора на Атила византиският пратеник Максимин бил черпен от местните жители с питие, наречено медос – това е любимото питие на славяните, приготвено от пчелен мед – медовина.

От древни времена славяните обожествявали природата. За това и въздигнали своите дървени идоли в близост до реки или езера, пещери или вековни дървета. Там под откритото небе измолвали благоволението на боговете, като поставяли пред идолите дарове от плодове, храна исъдове с вино или медовина. Там убивали и жертвените животни.

Сред многото божества, в които вярвали славяните, върховен бог бил Перун – творец на вселената и повелител на мълниите. Почитали и особено Сварог – господар на огъня, както и Дажбог – бог на плодородието. Славяните се прекланяли и пред някои богини. Лада дарявала красотата, а Морена носела смъртта.

Според славяните многобройни невидими свръхестествени същества обитавали света около тях. Дихове, вещици, джуджета, самодиви и змейове населявали планините и горите, а от реките и вировете излизали русалки. Разказвали си истории за момък, който искал да се ожени за самодива, или за змей, отвлякъл девойка. Ако пресъхнел кладенец, славяните казвали, че ламя е изпила водата му или русалка я е спряла. Но тези фантастични същества някога помагали на хората в беда.

Славяните вярвали в задгробния живот. Те обличали мъртвия в празнични дрехи, слагали му най-скъпите накити и различни предмети, които да му служат в отвъдния свят. След това тържествено го изгаряли върху дървена клада. Останките полагали в глинени съдове, които погребвали в некрополи. В тях заедно с праха на мъртвия поставяли и съдове с храна и вино. Днес археолозите разкриват древните некрополи и така узнават много за живота на славяните. Парчетата от керамични съдове говорят, че в началото славяните не са познавали грънчарското колело, а  правели съдовете си, като лепели глината. Откритите гривни, обици и пръстени показват, че славянските майстори са изработвали и украшения от метал. Златните накити са рядкост и носени вероятно от заможни жени. Намерени са железни ножове, сърпове, токи и игли, с които славяните са си служели във всекидневието.

Перун – едно от главните древнославянски божества, главен бог у южните славяни. Олицетворява бурното море, светкавицата и гърма. Почитан е също като бог на земеделието – дарител на дъжда. Принасяли му в жертва бикове (понякога и хора). С името Перун у южните славяни се свързват наименованията на гори, местности и цветето перуника.

Дажбог – в древнославянската митология бог на слънцето, син на Сварог. Предполага се, че е почитан и като бог на плодородието. Името се тълкува като “бог подател”.

Лада – старославянско божество, почитано като богиния на женитбата и веселието. В старославянския фолклор думата Лада се употребява за припев в обредните народни песни. От нея произлиза българското ладуване – пеене на пролетни песни, придружено с гадания за бъдещия съпруг на момата, които се припяват.

СЛАВЯНСКИ ПЛЕМЕНА И ПЛЕМЕННИ

ОБЕДИНЕНИЯ

___________________________________________________

анти                                       между реките Днепър и Днестър

берзити                 обл. Берзития в дн. Зап. Македония

браничевци         обл. Браничево в дн. Сърбия

велегезити            Тесалия

венети

(венеди,

венди)                   на запад от р. Висла

волиняни                             между реките Зап. Буг и Припят

дакийски

славяни                 на сев. от р. Дунав

драговити                            на сев. от Солун

древляни                              между р. Припят, Случ и Тетерев

дулеби                  зап. Волиния

езерци                   Пелопонес

илменски

славяни                 около Илменското езеро

кривичи                               между р. Двина, Днепър и Волга

лужишки

сърби                    по р. Шпрее

лютичи

(велети)                 между р. Одра и Елба и Балтийско море

милинги                               Пелопонес

ободрити

(бодричи)                            сев. клон на полабските славяни

полабски

славяни                 между р. Елба, Заале, Одра и Балт. Море

поморяни

(балтийски

славяни)                               обл. Прибалтийско Поморие

радмичи                               между реките Днепър и Десна

ринхини                               р. Ринхиос, дн. Ринхиос, Гърция

сагудати                               на изток от Солун

севери                   източна Стара планина до Черно море

северяни                              между р. Десна, Сейм и Сула

седем

славянски

племена                               между р. Дунав и Стара планина

славени                 между р. Днепър, Балатонското езеро,

Карпатите и р Висла

смоляни                               Родопите, по р. Места и Струма

стримонци           по р. Струма

тимочани                             по р. Тимок