Joomla Software solutions Template

Payday loan

Създаване и укрепване на Българската държава

Бълканският полуостров като една апетитна хапка за варварските племена пазеща от разделилата се Римска имерия-Византия все повече привличала като магнит към себе си прабългари и славяни , с което свързваме образуването на българската държава през Средновековието.Така тези територии тотално променили своя етнически, политически и социално икономически облик. В непосредствена близост до могъщата Византийската империя славяни и прабългари създават една нова политическа сила не само на балканите но и на целия континент.

Писменните извори от където черпим информация за българската средновековна история са предимно гръцки: Прокопий Кесарийски “История на войните” , Псевдо-Маврикий “Стратегикон” анонимен “Деянията на Димитър Солунски” , Българският анонимен “Именник на Българските ханове “ също така имаме латински и арменски: Тацит “Германия” , Йорданес “История на готите” , Ананий Ширакаци “География”, “Анонимен Римски Хронограф “.Можем да използваме и от историографията на Константин Иричек “История на България”, Васил Златарски “История на българската средновековна държава”, Петър Мутавчиев “История на българския живот” Марин Дринов “Заселение Балканского”, Васил Гюзелев, Георги Бакалов и други.

Българската държава възниква от естествения резултат от общественото икономически и политическо развитие на славяни и прабългари.Проблемът с прабългарската етническа принадлежност и прародина са най-дискутираните в българската историография.Хипотезите че са автохтонно население, че са славяни, фини се смятат за ненаучни.Най-разпространена е тезата, че прабългарите са от тюрко-алтаиски произход с прародина високите плата на Алтай.Но в момента има и противодействаща хипотеза, че са Индоевропейци от иранската езикова група с прародина в района между планината Хиндукуш. Памир и Тян Шан и последната хипотеза е, че са миксирано племе с неточна прародина.Имаме и друга интерестна весия, че съществуваме още след потопа и произхождаме от семейството на Сем-синът на Ной.Прародината на прабългарите се намира в Западен Сибир по долината на река Иртиш.Придвижването им от вътрешността на Азия към Източна Европа става през 1-2век.Тогава те се установяват в Приазовието и Прикаспието, на север от Кавказ.”Прабългари” е термин с който са си служили историците за улеснене.Прабългарите са варвари водещи живота си в непрекъснато движение обусловено от нуждата за търсене на храна за големите им стада поради факта че са били скотовъдци.Отглеждането на коне е бил най-разпространен поради силният развит тотемизмът. Земеделието е също добре развито.Изграждали своите селища предимно до реки и блата кадето е по трудно проходимо и богатите условия за развитие на земевладелието и за животните им.Най-често срещаното жилище било юртата изработена от кожа с голям кръгъл отвор на върха от където излизъл димът от огнището.С преминаването им към оседнал начин на живот започнали да строят полуюрти вкопани в земята групирани по 20-30 като образували Аули.Прабългарите са изкусни занаядчии особено в изработката на оръжия и предмети за бита.Добре са обработвали кожи и метали, били изкусни грънчари като изработвали керамични съдове покрити с излъскани ивици.Характерно при тях е Номадската родова община при която основната еденица е рода.При обединението на няколко прабългарски рода се образувало племе, владетеля носки титула хан и имал абсолютна власт.Някои примери за прабългарски племена са оногондури, утригури, кутригури като от тези племена на преден план изпъквали по знатните родове Дуло, Угаин, Чакарар, Емир и други.Важна роля в живота на прабългарите играело жреческо шаманското съсловие, в чиито ръце бил религиозният култ.Прабългарите са монотиестичен народ, вярвали в свръхестествената сила която за тях съществъвала в кръвта, главата, меча и в конската глава или опашка, като тази сила била давана само от върховния гръмоотвержец Тангра създателят на земята и небето.

Принася ли са в жертва животни и хора за да го умилостивят.Почитали като свещенни животни кучето вълка заека и други като ги използвали в прабългарският календар.Погребалните ритуали били трупополагането акто при мъртвеца са поставяни храна предмети и ако е войн коня му. В периода от 377 до 453 година прабългарите попаднали под властта на хуните.Славели са се със своето бойно умение и висок дух.Атаките с бързоподвижната маневрена конница нанасяли светкавични удари върху противника.

Още от 19 век се водят научни спорове за произхода на славяните.Първоначално се налага тезата че са автохтонното население едни от най-древните обитатели на стария континент.Тази хипотеза е отхвърлена по същото време поради развитите хуманитарни науки.Съвременните историци стигат до заключението че са от Индоевропейската езикова и етническа общност.Тя е формирана още от древността, това са народите които говорят романски, германски, ирански и келтски езици.Тази общност е почнала да се разпада през 4 век пр. Хр. като славяните започнали да се отцепват като самостоятелно семейство през 2 в. Пр. Хр.Днес е установено, че за прародина се счита територията заключена от река Днепър на изток до горен Днепър на запад, на север Балтийско море и на юг Карпатите.Знае се, че славяните са граничили с Даки, Фини и Германци.Съвременната историческа наука разкрива това чрез лингвистични, археологически и писмени аргументи.Намерени са писани думи значещи като една за река, езеро, блато, гора, но няма намерена дума за море което означава, че най-вероятно са нямали досег с море.Чрез разкопки са намерени некрополи с плитко изкопани урни-трупо изгаряне и парчета керамика, съдове с шнурова украса.Римският историк Тацит съобщава за славяните под името “Венеди” които били съседи на германските племена,това е било изографирано на прочутата “Певтингерова карта” от 5 век. В резултат от започналото преселение на народите през 3 век част от славяниете започнали да се отцепват.Образували са се 3 групи западни наречени венеди, източни анти и южните славини.Причините накарали славяните да напуснат териториите си не са свързани само с Великото преселение, но поради факта, че те са добри земевладелци и земите им са твърде изтощени.Демографският ръст на населението и родовата аристокрация също играели важни роли.В края на 5 век южните племена преминали билото на Карпатите за да се заселят по левия браг на река Дунав.Причините за това имали преди всичко вътрешен характер-недостика на обработваема земя, демографското нарастване и мисълта за войата с която по-лесно да забогатяват.Този процес е започнал не само заради разместването на варварските племена, но и защото по това време императорът Юстиниан имал за цел да възстанови Римската империя поради което силите са му били нуждни на запад, където е воювал със германските кралства.В резултат от това намалява ефективността на Дунавската граница.Славяните се възползват максимално от това като там се образуват двете нови племена панонски и дакски славяни.

Славяните водели уседнал начин на живот.Основният поминък от най-древни времена е земеделието.Отглеждали редица култури-просо лен пшеница и други.Открити са кости на животни в славянските некрополи което означава, че са отглеждали и животни.Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и оръжия сочат че са били добир занаядчии.Били изкусни майстори в изработването на известните лодки еднодръвки, както в тъкачеството и кожухарството.Славяните както прабългарите строели своите селища около реки, блата, езера, в естествени и трудно проходими места.Основното им жилище било землянката или полуземлянката, като правели по няколко изхода за по лесното им измъкване при евентуално нападение.Основната обществена клетка била родовата община, оглавявана от старейшина.Няколко родови общини образували племе, управлявано от племенния вожд “княз”.Той е избиран от съвета на старейшините.Властта му е била ограничена от общото събрание “вече” в което влизали всички мъже годни да носят оръжие.Някои автори смятат, че славяните живеели в демокрация или анархия.Религиозните вярвания са тясно свързани с начина им на живот.Те обожествявали природните сили от което зависело благополучието им.Политеисти са върховният им бог творецът на мълнията Перун.Редом с него почитали и бога на стадата Волос, на плодородието Дажбог и богинята на красотата Лада и други.Славяните са вярвали в свръхестествени същества надарени с човешки образ.За да омилостивят боговете принасяли в жертва животни.В своите светилища полагали дървестни и каменни идоли, пред които са се кланяли и молели.Бил разпространен фетишизмът вярата в чудодийната сила на предметите.

Началото на прабългарските миграции поставили Хуните, като били ударени през 377 от готските племена.Паниката на прабългарите стигнала до отцепване на племена, като първата вълна поели на запад към централна европа Панония и Карпатската котловина воюващи с хуните, а друга част от прабългарите начело с Вунд поели на юг към Армения.През 480 г. имаме сведения за сключен съюз между Византия и панонските българи, като императорът Зенон ги е подтикнал да воюват срещу остготите.Съюзат е развален през 491г., като недоволни прабългарите нахлули в Тракия.През цялата първа половина на 6 век нападения на прабългари и славяни се редуват в периодична последователност.Според някои византийски историци една от причините за създадената “дългата стена”  накарала император Анастасий през 513 година да построи 70 километрова стена започваща от Деркос-Черно море стигаща до Силиврия на Мраморно море е породена от честите прабългарски нападения придружени със славяни, авари и други племена.След тази първа прабългарска вълна последвала втора в периода 30-60г на 7в.По това време прабългарите в панония начело с Алцек, се отцепват от Аварския хаганат като поемат на запад към Бавария където са приети радушно от Дагобер, но в последствие тои решава да ги изненада като прави заговор срещу тях.Почнало голямо клане, като според някои историци са останали към 800-900 човека.

Към средата на 6 век са се оформили 3 силни прабългарски племенни съюза-кутригури, утигури и осогури.Те започнали да враждуват помежду си подстрекавани от тънкостта на византийската дипломация, като така те постепенно отслабнали.Нарастващата експанзия на западния тюркски хаганат довело до покоряването на тези племена за известно време.Българите правят няколко неуспешни опити за освобождението си.Накрая кризата в западнотюрксия хаганат помогнала на разпокъсаните прабългарски племена с помоща на вожда на уногондурите Кубрат да се освободят, като през 632г. образуват голям военно-племенен съюз наречен Стара Велика българия.Териториите и били на север от река Кубан, Азовско и Черно море.Столицата му Фанагория се намирала на Таманския полуостров.През 635г. съпроводен с неговите пратеници Кубрат сключва мирен договор на приятелството с Ираклий.Императорът удостоил българския владетел с почитната титла “патриций” давана до момента само на византийски аристократи.С тази постъпка Ираклий е признал легитимността на владетеля, като в замяна е искал отбрана на изток от идващите хазари.Малко преди смъртта си Кубрат завещал на синовете си да не се разделят и да пазят единството на съюза си.Това не е станало, защото през 650г.Кубрат умира и Стара Велика България под ударите на хазарите се разпада.Това кара някои племена да търсят убежище в други територии.Най-големият син на Кубрат Баян остава в бащините си зими като се подчинява на новия завоевател.По-малкият брат Котраг с племето си поел на север като се установили по двете поречия на реките Волга и Кама като образувал Волжка България.Третият брат Аспарух заедно с племето си оногондури поел на запад като преминал през реките Днепър и Днескър и се заселил в местноста Онгъл.

В началото на 6 в. Славяните обитаващи земите на север от дунав, започнали периодични нападения върху териториите на Византийската империя.Извършваните набези на славяните били с цел ограбване, разрушаване и вземане на пленници.Нашествията на славяни особено се засилило по времето на Юстиниан 1.По примера на своя предшественик Анастасий започнал огромна строителна дейност по границите на империята.Друго средство за защита била византииската дипломация.През 540 успяла да предизвика междуособица между анти и славяни, като по този начин да даде отдих на империята.Настоятелните нападения на славяни в териториите на Византийската империя неспрели като през 550 се стигнало до обсада на Солун.Поради настъпващата зима славяните останали в местноста около Солун за кратко време.През втората половина на 6 век в конфликта между славяни и Византия се появява нов фактор-създадения в Панония Аварски хаганат.Първоначално Византия успява да присъедини към себе си аварите срещу дакските славяни, като през 574 г. се провежда поход който няма значими последици.Отношенията между аварите и Константинопол се влошава.Следват съвместни нападения на славяно-аварска армия в териториите на Византия.През 586г. обсаждат по суша и море Солун но без резултат.През първата половина на 7в. имаме сведения за опустошителни атаки на славяни на юг от реката.Това е периода считан за масовата колонизация на славяни на Балканския п-ов.Новите заселници се простирали чак до Пелопонес и о-в Крит.Славянската колонизация на Балканския п-ов има изключително важни и дълготрайни последици за цялостното развитие на региона от Ранното средновековие до съвремеността, като по този начин променя етническия и културен облик.Те заемат трайно териториите на север и централните райони на п-ова.В земите между Стара планина и Карпатите бил създаден военен съюз на северите и седемте славянски племена защитавайки тези територии от варварските и византийски нашествия.Западно от тях се намират тимочаните, абодритите, моравяните и бразничевците.Около Солун живеят ринхитите и сагудитите.В Родопите се намирали смоляните, а по поречието на Струма-стримоните.

Несъмнено най-важното събитие в живота на народите населяващи Балканския п-ов е образуването на българската държава.Създадена като съюз между две разнородни политически обединения – славянския племенен съюз и прабългарите начело с Аспарух издигат една нова политическа сила, която оказва огромно влияние върху развитието на средновековната европейска цивилизация.

В земите на север от стара планина създаденият военен съюз между северите и седемте славянски племена в продължение на десетилетия водели упорита борба с опитите на Византия да си върне териториите.Именно този съюз заедно с прабългарите допринася за създаването на Дунавска България.През втората половина на 7в. славяните са поставени пред сериозна трудност.Създаденият Аварски хаганат от северозапад и Византийската империя имат за цел покоряването им.

Появата на прабългарите в Онгъла била посрещната враждебно от Византия.Прабългарска армия начело с хан Аспарух подлагали на тормоз и опожаряване териториите на юг към Мала Скития.

Важен фактор за създаването на държавата несъмнено е Византийската империя, която е имала за цел прогонването на новите заселниците в изходните и земи.Промените на социалната структура в двете етнически общности непопречило на Аспарух да създаде пакт с който да превъзхожда традиционните родово-племенни институции за да може да окаже решителен отпор на империята.Важен фактор, който улеснил единодействието на славяни и прабългари бил липсата на значителна разлика в степента на тяхното обществено-икономическо развитие.Не без значение е, че двата етноса са се познавали далеч преди да заживеят съвместно на Балканския п-ов.А това било безспорно благоприятна предпоставка за изграждането на обща държава.

Поради възможността за съюзяването на славяни и прабългари императорът Константин 4 Погонат организира през пролеттна на 690г. голям поход по суша и по море.Една византийска армия се отправила през Тракия към мизийските славяни, а флотър се отправил към Дунавската делта.Като видели голямата армия прабългарите се отказали от открито сражение и се затворили в крепостта, като са очаквали, че византийската армия ще нападне първа.В продължение на 3-4 дена византийската армия не посмяла да атакува.Междувременно императорът, който страдал от болки в краката му се е наложило да отплава с 5 кораба към Месемврия където да се лекува.Пуснало се слух, че Константин 4 бяга, което всява страх в редиците на византийската армия.Византийците започват паническо отстъпление.Прабългарите като видели това напуснали окреплението и се нахвърлили срещу дезориентираната армия, като едни погубили с меч, а малцина са се спасили с бягство към корабите.В настъплението на византийските войници прабългарите преминават Дунав и се заселват близо до Одесос.Погрома над византийската армия и трайното настаняване на прабългарите в близост до славянските племена довело до сключването на съюз със славянските князе през есента на 680г. с което се свързва началото на Българската държава. Било постигнато важно споразумение според което славянските племена да бъдат разместени с оглед добрата защита на границата с Византия. Северите се задължили да пазят източните проходи на Хемус, а седемте славянски племена да се заселят по останалото протежение на границата, като на северозапад поели защитата срещу Аварския Хаганат.Прабългарите освен да бранят цялата държава, поели и териториите откъм морето и срещу напиращите от североизток хазари.Държавното обединение оглавено от хан Аспарух е крайният резултат от предишните връзки помежду им.Макар и прабългарите да заемат господстващото положение в създадената държава, славянските князе и предхожданите от тях племена запазили своята относителна племенна независимост.Заселилите се в Добруджа прабългари продължили своите нашествия на юг, с което Константин 4 не бил в състояние да им се противопостави и е принуден през лятото на 681г. да сключи мирен договор.С този договор свързваме първото международно признание българската държава.Според сключеният мир между двете държави Византия се задължава да плаща годишен трибут “за срам на ромеите”.Това събитие направило голямо впечатление на хронисти, тъй като в непосредствено съседство с Византийската империя възниква друга сила с която за напред трябва да се съобразява.Създадената Славяно-Българска държава не била принос само на хан Аспарух.Славяните също изиграли важна роля в това.Основните територии заемащи новосъздадената държава обхващали земите на бившата Римска имерия Мизия.На юг границата с Византия ни е разделяла Старопланинския масив.На изток държавата е опирала до Черно море като първоначално накои морски градове били все още във влияние на Византия.На север териториите ни са опирали до Карпатите, а на запад до  река Тимок.Структурата на държавната власт поставили прабилгарите, като редица елементи от племенното устройство са се запазили.Славянските князе признали върховенството на хана, като те са си запазили териториите и автономията.Териториите заети от прабългари в Североизточна България създали свои саракт със столица Плиска.Той бил разделен на три части-център, ляво и дясно крило.На върха стоял хана, като от лявата му страна стоял заместника му кавхана, а от лявата страна стоял ичиргу боила,който отговарял за реда в държавата.По този начин в България се образувала една нова форма на управление.Запазила се е практиката за свикването на народни събори на които са се вземали важни решения за бъдещето на държавата.Признанията на българския владетел чрез този създаден пакт може да се е дължало на терминологията на думата която в превод означавала робство с което прабългари не са оставили друга опция на славяните освен да се подчинят и да приемат дадените им условия.Но от друга страна двете племена се се познавали твърде отдавна за да съществуват такива разногласия, и поради факта, че прабългари и славяни са се оказали на точното място в точния момент е причина за създадената държава.