Търновската конституция

Берлинският договор определя най-общо държавното устройство на България като конституционна монархия с наследствена княжеска власт. Временното руско управление трябва да подготви Учредително събрание, което да изработи и да приеме Конституцията на Княжеството. То започва работа на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново.

В оживените обсъждания се сблъскват два възгледа за бъдещото държавно устройство на Княжеството. Те отразяват политическите идеи на двете течения - „стари" и „млади", още от времето на Възраждането. В следосвобожденските условия те приемат модерните названия консерватори и либерали, от които малко по-късно се оформят първите български политически партии. Водачи на застъпниците на либералното течение са Стефан Стамболов, Драган Цанков, Петко Рачев Славейков, Петко Каравелов и някои други. Сред групата на представителите на консервативния възглед се открояват Константин Стоилов, митрополит Климент, Тодор Бурмов и някои техни сподвижници.

В крайна сметка побеждават либералите. Те успяват да наложат своите идеи и при изработването на Търновската конституция, която е приета на 16 април 1879г. След приемането на Основния закон /Конституцията/ българската държава се оформя като парламентарна монархия с умерено-либерално устройство. Властта в нея се поделя между княза и Народното събрание. Българският монарх е ”върховен представител и глава на държавата”, който утвърждава и обнародва приетите от Парламента закони. В това се изразява и неговото отношение към законодателната власт. Той е върховен началник на всички военни сили в Княжеството. От името и под надзора на княза действат органите на изпълнителната власт. Държавният глава има важни правомощия и спрямо съдебната власт – право да помилва в криминалните дела и да дава амнистия /заедно с Народното събрание/. Според Търновската конституция Народното събрание бива Обикновено и Велико. То се избира с преки и тайни избори, в които участват всички български граждани от мъжки пол, навършили 21 години. Един депутат в Обикновеното народно събрание /ОНС/ се избира на 20 000 души, а от Великото /ВНС/ - на 10 000 души. ОНС има законодателна инициатива. То обсъжда и приема законите, гласува държавния бюджет и т.н. Право на ОНС е да обсъжда “предложения за държавни займове, за уголемяване, намаляване или туряне на данъци и всякакви берии, а също и за разхвърлянето и за реда на събирането им.” Министрите, при отправено към тях питане от страна на народни представители, са длъжни да дават обяснения за своята дейност и пр. ВНС има по-специфични функции и се събира само при: изработване на нова или промяна на старата Конституция; отстъпване или размяна на части от държавната територия; избор на княз или на регент.

Търновската конституция дарява българите с широки граждански права. Тя премахва робството: “Всякой роб, от какъвто пол, вера  и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия” /чл.61/. Първоначалното образование става безплатно и задължително. Конституцията осигурява пълна свобода на печата и словото: “Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите” /чл.79/. Само богослужебните книги подлежат на предварително одобрение от Светия синод. Гражданите на княжество България имат правото да се сдружават, да създават свободни обществени и политически организации, да се “събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, без да искат по-напред за това дозволение” /чл.82,83 и т.н./

Придобитите от българите права са еманация на най-напредничавите идеи по  онова време. Те отварят новата държава към духовните постижения на ХІХв. Пред българското общество се открива възможност за интензивен духовен и политически живот.

Търновската конституция защитава неприкосновеността на частната собственост. Тя създава условия за развитието на капитализма, за стопанско и социално развитие, съобразено с духа на времето, в което се ражда за живот българската държава.

Преценена с критериите на едно друго време, приетата Конституция притежава и някои недостатъци. Тя лишава от политически  права половината от жителите на Княжеството - жените. Князът получава големи пълномощия, които при определени условия на живот водят до формирането на личен режим и до превръщането на Народното събрание в удобен инструмент за реализиране на користни амбиции.

Прокараните в Търновската конституция принципи са повлияни както от решенията на Берлинския конгрес, така и от духа на тогавашното време. В Европа, в това число и на Балканския полуостров, все още господстват абсолютните монархически режими. Но в обществената практика вече набира сили републиканската идея, във въздуха витаят крайни революционни теории. Всичко се смесва в съзнанието на българина, в мирозрението на възрожденската интелигенция.

Търновската конституция, в крайна сметка, е безспорен успех в стремежа на българите да поставят своето общество и държавата си върху демократичните основи. В нея надделяват буржоазно-либералните идеи, които неотстъпно си пробиват път през втората половина на ХІХв.  Това я прави една от най-прогресивните за времето си, една напредничава и обърната към идните десетилетия конституция.

На 17 април 1879г., веднага след приемането на българската конституция, е свикано Първото велико народно събрание. То има за задача да избере княз на България. Този въпрос е от важно значение както за вътрешното развитие на българската държава, така и за укрепването на нейното международно положение. Според Берлинския договор /чл.3/ князът не може да принадлежи към никоя от властващите династии на Великите сили. Съществува опастност, че в противен случай той лесно би могъл да се превърне в проводник на чуждо влияние.

Руското правителство се стреми да предложи кандидат, който да е приемлив не само за него, но и за западните велики сили. По времето, докато се обсъжда проектът за конституция, около въпроса за княза постоянно възникват интриги. Споменават се имената ту на сръбския, ту на румънския крал, на брата на черногорския крал и т.н. Руският император и неговото правителство се спират на младият немски принц Александър Батенберг. Предложението е одобрено от Великото народно събрание. На 26 юни 1879г. Батенберг полага клетва като български княз.

Александър Батенберг, принц Хесенски, е роден през 1857г. Той се намира в близки роднински връзки както с руското императорско семейство /племенник на императрицата/, така и с английския кралски двор. При избора му за български княз Батенберг е само на 22 години. Той има военно образование и чин подпоручик. В руско-турската война 1877-1878г. взема участие като офицер от руската армия.

Столица на новата държава, по предложение на Марин Дринов, става гр.София. Изборът не е случаен. Този град се утвърждава като важно духовно средище през Възраждането.

С приемането на Търновската конституция и с избора на София за столица българите опровергали скептицизма на някои съвременници по отношение техните възможности да изградят своя държава.

Този основен закон на българската държава за периода от 1879 до 1947 г. претърпява два пъти изменения (на 15 май 1893 г. и на 11 юли 1911 г.) и два пъти е спиран от действие – веднъж по време на режима на пълномощията, въведен от Александър Батенберг от 1 юли 1881 г. до 6 септември 1883 г., и втори път по време на Деветнадесетомайския режим през 1934 г. Приетите след Втората световна война две конституции на Република България – от 1947 г. и от 1971 г., не съдържат основния принцип за разделението на властите, както и много други демократични принципи на Търновската конституция. Парадоксално е, че нито една от тези конституции, отхвърлящи или обезсилващи много от демократичните достижения на българския парламентаризъм, не съдържа специален текст, който да отменя Търновската. Такъв текст се появява едва в приетата на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание Конституция на Република България, която преутвърждава и възстановява основните принципи на Търновската конституция отпреди 125 години, като разделението на властите, гарантирането правата и свободите на гражданите, неприкосновеността на частната собственост, свободата на личността, равенството на всички пред закона, политическия плурализъм и др.

С приемането на Търновската конституция през 1879 г. българското княжество става и първата славянска държава, възприела толкова демократичен основен закон. България отново се завръща в семейството на европейските държави. Още тогава тя очертава пътя на една конституционна традиция и парламентарна практика, които са много актуални и днес в новите условия на европейската интеграция

61. Никoй въ Бългapcкoтo Княжecтвo нe мoжe ни дa купувa, нитo дa пpoдaвa чeлoвeчecки cъщecтвa.

Вceкoй poбъ oт кaкъвтo пoлъ, вepa и нapoднocтъ дa бъдe, cвoбoдeнъ cтaвa, щoм cтъпи нa бългapcкa тepитopия.

79. Пeчaтa e cвoбoдeнъ. Никaквa цeнзуpa нe ce дoпущa, cъщo и никaкъвъ зaлoгъ нe ce иcкa oтъ пиcaтeлитe, кoгaтo e пиcaтeлътъ пoзнaтъ и живee въ Княжecтвoтo, издaтeлътъ, пeчaтapътъ и paздaвaчътъ нe ce пpecлeдвaтъ.

82. Житeлитe нa Бългapcкoтo Княжecтвo имaтъ пpaвo дa ce cъбиpaтъ миpнo и бeзъ opъжиe, зa дa oбcъждътъ вceкaкви въпpocи, бeзъ дa иcкaтъ пo-нaпpeдъ зa тoвa дoзвoлeниe. Събиpaния вънъ oтъ здaниятa, пoдъ oткpитo нeбo, нaпълнo ce пoдчинявaтъ нa пoлицeйcкитe пpaвилa.

83. Бългapcкитe гpaждaни имaтъ пpaвo дa cъcтaвлявaтъ дpужecтвa бeзъ вceкaквo пpeдвapитeлнo paзpeшeниe, cтигa caмo цeлътa и cpeдcтвaтa нa тия дpужecтвa дa нe пpинacятъ вpeдa нa дъpжaвний и oбщecтвeнъ пopeдъкъ, нa peлигиятa и дoбpитe нpaви.