Joomla Software solutions Template

Payday loan

Каква е ролята на Стефан Стамболов в българския политически живот?

На 20 август 1887 г. е назначен нов кабинет, оглавен от Стефан Стамболов. Политическата му кариера обаче започва много по-рано. Стамболов започва да играе първостепенна роля на политическата сцена в рзултат на държавния преврат и детронацията на княз Александър I. В случая Стефан Стамболов представлява единствената институция незасегната от преврата – Народното събрание, на което е председател. Едва тридесет и две годишен, някогашният хъш и поет с течение на времето се превръща във водеща фигура в българската политика. До този момент той стои повече на заден план в ръководството на Либералната партия, но винаги е бил част от нейното политическо лице. Стамболов управлява България като министър-председател седем години. Краят на управленивто му е на 18 май 1894 г.

Главната задача на новото правителство е да стабилизира положението на княза и да постигне неговото международно признание. Това е сложна, почти непосилна задача, но амбициозният Стамболов твърдо вярва в своя успех. Талантлив държавник, надрастнал ориенталските размери на своите предшественици и съвременници, той се заема с модернизирането на страната, като нито за момент не забравя съдбата и необходимостта от закрила и защита на българите, останали под турска власт.

Във вътрешнополитически план управлението на Ст. Стомболов условно може да бъде разделено на три етапа. През първия, който продължава до началото на 1890 г., правителството укрепва своите позиции и консолидира окончателно своите прижърженици. Негови политически противници са т. нар. „легална” и „нелегална” опозиция. Нелегалната се представлява от крайните русофили, които изцяло синхронизират действията си с намеренията и целите на руската дипломация. Голяма част от нея е извън стрвната, главно в балканските столици и в Русия. Тези, които остават в страната, с подложени на преследвания, а някои от тях, като бившия министър-председател П. Каравелов, попадат и в затвора.

Легалната опозиция се представлява от напусналия кабинета след избора на Фердинанд министър-председател В. Радослалов. Тя признава за легитимен избора на княза, но се обявява против практическите действия на Ст. Стамболов. В края на 1888 г. тази част от политическите противници на режима се допълва от напусналите правителството бивши консерватори К. Стоилов и Гр. Начович. Не без основание легалната опозиция критикува Стамболов, че нарушава свободата на словото и на сдружената, че осъществява драконовска цензура върху печата и кореспонденцията. Опозицията все повече и повече се ориентира към Фердинанд, виждайки в него бъдещата главна фигура в политическия живот.

Вторият етап в управлението на Стамболов започва през 1890 г. и завършва в средата на 1893 г. Това е времето, когато кабинетът постига своите най-значими успехи. Икономическото развитие върви по възходяща линия, а политическите противници на Стамболов са изолирани и всички, които предприемат опити за свалянето му, претърпяват тежко поражение. Правителството организира три големи политически процеса: през 1890 г. срещу К. Паница, когато се разгромява подготвен военен заговор; през 1891 г., предизвикан от убийството на министъра на финансите Хр. Белчев, с което е нанесен удар върху привържениците на П. Каравелов; и през 1892 г., когато се провежда разследване по повод убйството на Г. Вългович, български дипломатически агент в Цариград.

Третият етап от управлението на Стамболов е характерен с постоянно засилващата се криза във властта. По това време всички политическисили, неовързани с линията на правителството, се сплотяват в единен фронт против него. Създава се т. нар. Съеденена легална опозиция, която развива широка пропаганда кампания против методите на управление, прилагани от Стамболов. Силен удар върху авторитета на правителството нанася и направената през 1893 г. промяна в Търновската конституция, според която се допуска българския престолонаследник да не бъде задължително с православно вероизповедание. По този начин Стамболов настройва срещу себе си представителите на българската църква и всички политически и обществени среди, които гледат на конституцията като на свещен документ.   Освен това министър-председателят се показва привърженик на заемления централизъм в държавните структури, което не се посреща с особено одобрение от защитниците на общинското самоуправление.

Въпреки всички непопулярни мерки, които Стамболов предприема, той остава в българската история като: една от най-видните политически фигури след Освобождението. Това се дължи на основните принципи, които той проповядва и спазва във външнополитическата си дейност и стопанското модернизиране на страната.

Развитието на икономиката се опира на три главни стълба: протекционизъм, промишлено и гражданско строителство и стабилизиране на финансовото положение на страната чрез строга данъчна система и фискална дисциплина. Преди Ст. Стамболов няма ясно изградена линия в тази посока. В първите години на своето управление той също не притежава ясна концепция за необходимостта от защита и закрила на индустрията. С натрупването на управленски опит и с верен политически нюх Стамболов насочва българското стопанство във водовъртежа на модернизацията, и то с темпове, които са непознати до този момент за България.

Фабричната промишленост се развива с помощта на държавата. Министерският съвет създава специална индустриална комисия, която да проучва състоянието и нуждите на българската промишленост. През 1892г. в Пловдив се провежда „Първа българска земеделско-промишлена изложба”, която е в основата на бъдещия Пловдивски панаир. Отпускат се безлихвени и нисколихвени заеми за прохождащи индустриални предприятия.

Народното събрание застъпва конституционерския принцип, който заляга в няколко икономически закона – за рудниците, за мините и кариерите, за минералните богатства и т.н. Друг е въпросът, че българските индустриалци все още много трудно се заемат с инициативи в тази посока. От 1892 г. започва разработването на Закона за подпомагане на родната .............

Ст. Стамболов дава път и на държавната заемна политика. Неговото правителство сключва пет държавни заема с английски и австрийски банки. Парите са предназначени главно за откупуване на построената до Освобождението железопътна мрежа и за построяването на нови линии. Целта е да се изгради модерна, отлично функционираща железопътна и шосейна инфраструктура. Започва и изграждането на двете черноморски пристанисща – Варненското и Бургаското, с цел българската търговия да се насочи към тях, а не през турските беломорски пристанища.

Още през 1887 г. Ст. Стамболов прекарва през Народното събрание Закон за сключване на международни търговски договори, с което се нарушават ограничителните постановления на Берлинския договор. Законът предизвиква остри протести от страна на Високата порта. Въпреки това правителството започва сериозни инициативи за сключване на стопански спогодби с други държави. Залагайки на антируския външнополитически курс, Ст. Стамболов успява през 1889 г. да сключи първата самостоятелна спогодба на страната с Англия, последвана от подобни спогодби с Германия, Франция, Австро-Унгария, Швейцария и Белгия. По този начин великите сили възприемат българските стремежи за икономическа самостоятелност на княжеството. Ползата е не толкова икономическа, колкото политическа, тъй като на първо време държавният бюджет губи немалки суми от въвеждането на новите митнически тарифи. Те обаче са сериозна база за бъдещето успешно развитие на българската индустрия и търговия и са особено полезни в стремежа на правителството да постави княжеството на равноправна основа с другите държави.

Правителството отделя и немалко внимание на просветното дело. През 1888 г. е гласуван Законът за създаване на висше училище. Три години по-късно министърът на просвещението Г. Живков внася в Парламента един от най-важните закони – за народното просвещение, който повече от две десетилетия дава облика на българското образование.

Кабинетът на Ст. Стамболов е представител на онези политически сили, чиито намерение е младата държава да води самостоятелна външна политика, съобразена единствено с националните интереси. Основната цел на Стамболов е да утвърди Фердинанд.

С цяостната си политическа дейност Ст. Стамболов си спечелва имаето на велик дипломат и строг диктатор. Амбициите му да заздрави обществения ред и да пресече личностните и обществените боричкания в страната притежават своята политическа и социална цена, изразена най-вече в погазената парламентарна демокрация. Наред с фалшификатите на изборите, на злоупотреби с властта и на политическо преследване на другомислещите, упрявлението на Ст. Стамболов е и време на истинско съзидание на младата българска държава. Активната вътрешна и външна политика на Стамболов и целенасочената му градивна дейност превръщат България в добре организирана, укрепнала и с нарастващ авторитет евроейска държава. Положени са основите на икономически растеж, който утвърждава страната като най-проспериращата балканска държава в първото десетилетие на XX век. Благодарение на активността му България се подчинява на тенденцията към всеобщо модернизиране по образец на равитите европейски държави. На страната ни все повече се гледа като на независима държава.