Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Социалната цена на икономическия просперитет |
![]() |
![]() |
![]() |
Научните открития , до които достига Европа през 18 и 19 век ,дават големи възможности за развитието на икономиката и просперитета на държавите.С това светът започва да се приближава и да заприличва на днешния развит свят ,но цената на тази еволюция плащта обшеството. През 15-18 век в абсолютните европейски държави цари социално неравенство и съсловно разделение.Хората живеят в различни светове , защото властта е концентрирана в ръцете на монарха и тесния кръг от хора около него- аристократите.Другата част от обществото е разделена на граждани и селяни, заради различията в начина им на живот. Аристокрацията живее в един много различен , бленуван свят на изящество и красота. Блясъкът на кралския двор с ежедневните развлечения и балове изгражда бариера между аристократите от една страна и буржоазията и занаятчийте от друга. Доказателство за начина им на живот откриваме в идеите на епохите на Класицизма и Барока , които се развивит по това време.Те са изградени на принципа да учудят и изненадат с пищността и разточителността си.Стилът им е следван от европейските кралски дворове и се различава от другия свят на долните съсловия. Въпреки това те се сремят към ослепителния живот на хората от вишето общество, за което говори желанието на гражданите да следват стила на кралския двор.Макар и в умален вариант , заможните сред тях , подреждат домовете си богато обзаведено и с много удобства. Така се създава различието и със селяните , които живеят наи-често мизерно и без елементарни условия на живот ,които присъстват в градовете.Домовете им са оскъдно обзаведени и дори някои от тях спят направо върху слама на пода. Така Абсолютизмът изгражда една Европа на контрастите, която се променя чак след появата на икономическите нововъведения и световната еволюция. Социалната картина търпи промени след многобройните научни открития от 18 и 19 век , които коренно променят живота на хората.Светът се развиви технологично и икономиката просперира, което бележи Първата индустриална революция в Европа (1780-1810 г.) най-вече в Англия , Белгия и Рейнската област.Научните достижения постигат увеличаването на добивите на суровини , с което се развива промишлеността.Манифактурата отстъпва на модерната текстилна фабрика.Полагат се основите на английската черна металургия и машиностроене.С появата на парната машина през 1775 г. е решен прблемът с намирането на източници на енергия , които да захраняат новите машини навлезли в употреба. Създават се модерни фабрики и се обособяват индустриални центрове - Лондон , Париж ,Ливърпул , Берлин ,Манчестър и др.Придвижването на хора и стоки става по-лесно и бързо след откриването на първия локомотив.Това довежда до бърза урбанизация , увеличаване на населението и множество социални промени. Постепенно селяните , подтиквани от мизерията и трудния живот на село , започват да търсят работа в градовете. Така се формира работническата класа , която обслужва промишлеността , търговията и транспорта. Едновраменно с това те продължават да обработват и земята си на село, въпреки че са разорени заради навлизането на модерните машини в селското стопанство. Обособява се и промишлената буржоазия , която задвижва икономиката и поставя основите на индустрията. Различават се два свята – на “клетниците” и “кралете”. ”Клетниците “ са пролетариите , които са принудени да работят при нечовешки условия във фабриките на “кралете” , наричани така заради голямата си власт над работниците и свободата , която им дава държавата , превръщайки ги в истински господари.За тях е характерно бързото забогатяване и голямото им влияние в държавата. Това формира класовото общество и променя социалната структура на Европа. Икономическият просперитет , до които достигат европейските държави , си има своята цена.Именно работническата класа плаща тази цена , тъй като условията на труд , ниското заплащане , трудовите злополуки изтощават работниците.Те нямат право да напускат работните си места през целия ден и нямат защита при евентуална трудова злополука.Нямат възможност за отпуск и пенсия като се подчиняват единствено на работодателите си.Експлоатацията на труда на жените и децата довежда до износване на обчеството като цяло.Характерни са гладът и болестите , които допълнително усложняват живота на работниците.В имато на индустриалната революция обществото заплащта висока социална цена , а ненамесата на държавата в своеволията на “кралете” създава условия за бунтове и първи конфликти между работниците и работодателите. В началото на 19 век стават обичайни стачките и протестите на “клетниците” , които плащат социалната цена на просперитета на Европа . Техните искания са за увеличаване на заплатите и подобряване условията им на труд. Най- значителната такава демонстрация е на манчестърските работници от 1819 г. – “Битката при Патерлоу”. Стачките прерастват във въстания , чийто лозунг гласи: “Да живеем като работим , или да умрем , сражавайки се”. В крайна сметка стачкуващите започват да постигат целите си . Намалява се работният ден за децата и жените и започват да се спазват правата на работниците. Постепенно се нормализира положението и грижата за пролетарията се превръща в държавна политика. Модернизацията и икономическият възход променят живота на хората. Под действие на тахническия бум хората променят мисленето си и започват да вярват в силата на човешкия разум. През този период се бележи Втората индустриална раволюция (1880 –1900 г.) , която засяга главно Америка и Германия .Техническият прогрес и нововъведенията в бита като създаването на домакински електроуреди , изобретяването на автомобила ,парахода , самолета карат хората да забравят за миналото и да го свързват само с изостаналостта.Развива се леката промишленост като механизираният труд е съсъппероточен в холеми заводи с големи капиталовложения. Техниката , която им улеснява живота се превръща в основното от което се ръководят . Тя става тяхна вяра и дори измества ралигиозните им вярвания . Всичко е постижимо благодарение на безграничните способности на човешкия гений. Няма какво да спре бързото развитие на света , защото възможностите на човешкия разум намират начин да преодолеят всякакви трудности. Светът се смалява и стават все по – малко неизвестните неща за хората. Градовете се превръщат в гиганти ,които са подчинени изцяло на хората , заради новите транспорти връзки и бързото придвижване от едно място на друго.Това им дава сили и самочувствие на господари над природата и довежда до разрив в поколенията и откъсване от миналото. Създава се ново поколение , изгубило ценностите на дедите си и запътило се към модерния свят. Голямо значение има развитието на армията и новите военни открития. Военната техника се усъвършенства и се създават съвременните оръжия .Научните достижения в химията дават възможност за използването на бойноотровни вещества за масово унищожение.Вече могат да се водят военни действия не само по суша , а и по въздушен и морски път , както и под водата. Като се прибави към това и стремежът на хората към откриване на новото и желанието им за безгранична власт се достига до извода , че техническите открития могат не само да подобрят живота на хората , но и да доведат до тяхното самоунощожение.Така се слага край на мита за техническия прогрес в името на благото на човечеството.Единствените , които страдат са обикновените хора .Те плащат цената на просперитета на Европа. Бързото развитие на света и промените , които следват от него , помагат на хората да прогледнат и да видят всичко около тях.Опознават света , природата , а и самите себе си .Подобряват живота си и се сблъскават с нови неща , за които дори не са подозирали.Но именно този човешки гений унищожава човечеството.Пример за това самоунищожение са двете световни войни , след които хората се замислят за новите си стремежи и осъзнават че техническият прогрес носи голямата социална цена , заплатена от обществото. |