Joomla Software solutions Template

Payday loan

Въведение

При разработката на този реферат разбрах, че образованието не е смесване на висока с ниска култура и на обща с частна.

Разбрах също, че философстването върху образованието не е напразно и в него има част от загадка на Сфинкса: Кое е това същество, надарено с глас и сутрин ходи на четири крака, на обед с два, а вечер да бъде на три. Твърди се само Едип решил първи загадката като отговорил, че е човека: като дете лази, а като старец се подпира с бастун. В такъв случай и Л. Фелдбаум е прав: ”Образованието е това, което остава, след като всичко научено е вече забравено” и ни помага да стоим изправени!

1. Образованието е елемент от културата на обществото, от неговите традиции, изразени във вярвания и обичаи, материални постижения и идеали, знания и технологии, наука и изкуство.

В педагогиката обикновено взаимодействието на образованието с културата се разглежда така да се каже ”отвън”, от гледна точка на самата култура. Акцентира се на културните достижения, които съставляват съдържанието на образованието както и на културните детерминанти на педагогическите средства и технологии. Изводът е, че образованието в този случай изпълнява ролята на инструмент за предаване, съхранение и развитие на културата сред генерациите.

Връзката на културата с образованието може да се разглежда и от гледна точка на личността. Според В. Леерман културата означава ”множества от ценности, норми и възгледи на един индивидуален субект”. Извода е, че колкото по успешно и с по – малко загуби на ”голяма”, на обществена култура се формира индивидуалната култура и толкова по – успешно се съхранява и развива обществената култура и толкова по – сигурно отделната личност се вгражда в нея.

2. Култура на образование

Какво представлява културата на образованието?

Според Пл. Радев понятието означава ”степен на развитие на методите и формите на съвместна образователна дейност в някаква образователна институция и едновременно с това ориентация на образованието към определен резултат”. От това определение излиза, че има толкова култури на образование, колкото са образователните институции, различаващи се в степента на развитие на методите и формите на образователната дейност.

Културата на образование изразява онази характерна система от идеали, ценности и убеждения, които се споделят от членовете на някаква образователна общност по повод на назначението на образованието. Тя е специфично проявление на културата на дадена социална общност в сферата на образованието. Културата на образование се проектира във вид на една индивидуална култура, която получават хората, които се образоват.

3. Четирите култури на образование според В. Леерман

В. Леерман разглежда четири култури на образование:

1. Експертна култура на образование

2. Инженерна култура на образование

3. Пророческа култура на образование

4. Комуникативна култура на образование.

Тук ще се спра на кратко на въпроса какво представляват те според възгледите на холандския учен.

Експертна култура на образование

В основата и лежи образа на HOMO SAPIENS – разумния човек и убеждението, че бидейки такъв той действително може да използва ”силата на знанието” за да достигне до ”власт над живота”. Човекът осъзнава, че знанието е сила.

Образованието има нравствени измерения – прави хората добре осведомени, автономни и критични граждани. Централна фигура в тази култура е учителят. Той притежава знанието и опитът, които трябва да предаде на подрастващите. Той е експерт, информатор. А учащите заемат положение на процесори, обработващи информация и решаващи проблеми.

В експертната култура на образование се разчита на ”рационално – емпирична” стратегия. Целите на образованието се структурират така, че да се съчетае обективното знание с личното отношение и опит. В действителност хората различно оценяват значението на образованието, различни мотиви ги движат към него. Подценяването именно на субективно – личностното битие на знанието от тази култура поставя бариери пред крайните и резултати, изразени в индивидуалната култура на обучаваните. Проблемите, пред които се изправя тази култура са следните:

- разчита се на предаване (усвояване) на ”твърди” знания, а се подценява изменението в света на знанието;

- не се обръща достатъчно внимание на междуличностните канали, по които ”тече” информация, но по които се постига нейната легитимност;

- пренебрегват се личностните характеристики на обучаемите и социалните норми, които са твърде значими предпоставки и променливи на обучението.

Инженерна култура на образование

Каква е нейната същност? Основната нейна концептуална основа е образование, ориентирано към действието. Образът на човека, от който изхожда целта и стратегията е образа на HOMO FABER – архитект и ваятел на живота си. Обучението се гради на система от елементи:

- диагностициране на липсващото знание и готовност за социална промяна;

- съставяне на план за действие за да се реши проблема;

- да се осъществи учебно – квалификационен процес;

- експериментиране на различни образователни проекти;

- приложение на резултатите от изследването.

Стратегията на обучение е ”социално технологична”. Целта е да се създадат умели актьори за една ефективна социална система. Образованието се получава най – добре под ръководството на професионални екипи, които владеят еднакво и теория, и приложно знание. Ученикът се поставя в активна позиция. Педагозите имат поведение на ”агенти на социалната промяна”. Авторитетът им се дължи на два фактора: на знанието, което владеят и на помощта, която оказват на обучаемите. Общуването с тях е ”хоризонтално”. Става обмяна на мнения и изказване на съображения и убеждаване. Но педагозите отстояват на всяка цена позициите си. Кои са границите на инженерната култура на образованието?

-  Тя е подходяща за обучаеми от типа ”хора на решението” и ”хора на действието”, но ”мечтателите и мислителите” не се чувстват особено уютно в нея.

- Сложно е отношението знание – действие за социална промяна.

И тук ще направя следният извод -  интеграцията между разгледаните две култури е възпрепятствана от следните причини:

Първо – ”работната организация” и ”училищната организация” трябва поотделно да поемат всяка своята типична образователна отговорност, както за процеса на обучение, така и за резултатите от него. Различията са в основният им предмет на дейност и това им пречи да се стиковат.

Второ – двете учебни програми – на училището и на работната  организация трябва да бъдат цялостно разработени и в тях да е отчетен процесът и резултатите им. Двете програми имат вътрешни различия в гносеологическата си ориентация: едната е ориентирана повече към абстрактното знание, а другата към производствено практическото.

Трето – ролята на ученика и ролята на работника не са равностойни в времевата перспектива: първият постепенно отстъпва пред ”професионализма” на бъдещия работник. Скъсяването на тази дистанция е въпрос на виждания за ценността на учещия, неговият вътрешен свят и за значението на знанието.

Пророческа култура на образование

Човекът в тази култура възприема образа HOMO VIATOR – той е един странник, който е обречен вечно да търси ръководни ценности и ориентири. Ценностите са: свобода, справедливост, равенство, солидарност, доброта. Мисията на образованието е да пробуди в душите на хората стремеж да следват определени ценности, т.е. да създаде освободени от ограничеността си хора. Обучението е предаване на ценности. А това ще се осъществи, като се следва ”нравствения модел”, зададен от Свещената книга (Библия, Коран) в образа на духовния водач (Исус, Мохамед). Властта на учителя, произтича от това, че той е избран, той пръв е прозял определени ценности и идеи и пътя, водещ към тях.

Основният неин мотив е, че тя води към новото. Основна теза в тази култура е тезата за учене през целия живот. Тя е любима теза на холандския автор, защото той е специалист по образование на възрастните. В. Леерман смята, че основните движения в теорията и практиката на образованието през 60 – 70-те години са ”еманципираща педагогика” и ”педагогиката на угнетените”. В ”Еманципаторната педагогика” пророческата идея е, че бъдещето е на една ”рефлексивно – личностна независимост” и  основана на разума дейност в обществото. Наивното съзнание на хората, че всичко това ”идва отгоре” трябва да се промени, а това се постига чрез един сложен педагогически процес, който започва с изследване на ”тематичната вселена” от живи обекти.

Осъзнаването има за предпоставка ограмотяването на милионите угнетени. Затова П. Фрайре разработва т.нар. ”психо - социален метод” на ограмотяване осмислен от идеята за рефлексивната личностна независимост. В резултат на ограмотяването и осъзнаването сред хората от угнетените маси, започват да се изграждат местни групи за образование. Силно се разчита на народните приказки и песни. Те изпълняват не само образователна функция, но се постига и национално – културната идентичност. Образованието за тях става средство, чрез което, човек се освобождава от психо – културните ограничения и става както по - независим, така и по – критичен към обществото.

Кои са границите на пророческата култура?

Твърде малка и чувствителна е дистанцията между процесите осъзнаване и предаване на ценностите и приемането им. Между двата процеса стоят дълбоки различия, които се преодоляват с продължителна, трудна и всеотдайна работа. Пророческата култура е безсилна пред проблеми от експертно – инженерен тип, изискващи знания, технологии.

Така е, защото за решаването на проблемите са необходими материални условия в които да се развива технологично знание, а угнетените не разполагат с такива условия. И второ – такова знание предполага висока критичност и смелост да се излиза извън каноните на вече установеното знания. Пророческата култура подхожда към знанието и образованието повече от позицията на един предзададен консенсус.

Комуникативна култура на образование

Уповава се на разбирането, че ”да бъдеш” значи да комуникираш, ”да учиш” е синоним на ”да водиш диалог”. Това разбиран е разработвано от М. Бубер, но е защитено от Ю. Хабермас в неговата ”Теория на комуникативното действие”. Основните идеи в нея са:

- не може повече да се поддържа възгледът за ”субективната философия”, че човекът е същество, стремящо се към знание, заради властта.

- в обществото ”ние” стои пред ”аз”, а хармонията между тях се постига в комуникативното действие.

- комуникативното действие се осъществява върху три претенции:

• за обективната истина (”нещо е така, както е”)
• за съответствие със социалните норми
• за автентичност (държим на и сме искрени в това, което казваме).

Следователно при човешкото взаимодействие чрез речевия акт в едно се вплитат обективната, социалната и субективната реалност. Свръхзадача на комуникативното действие е ”общо съгласие” (Ю.Хабермас). ”Това всъщност означава, че няма окончателна истина, нито завинаги валидни норми, нито завършена личност. В същото време не може да има някаква истина, отделна от етическите норми и личностния опит”.

Сърцевината на образованието е в комуникативната практика. Комуникативното образование подпомага хората да постигнат автентичност, идентичност и консенсус; да се предпазят от завладяване, разделяне и манипулация. Това са истински достойнства. Обучението е ”открито” на базата на опита, т.е. откритост в изразяване на своя опит и за опита на другите. Позицията на педагога е на комуникатор. Обучаемите са ”експерти в своя собствен свят на живота и партньори в комуникацията”. Трудностите, с които се сблъсква комуникативната култура са:

- неравностойност в комуникативната компетентност на субектите на педагогическия процес;

- високите разходи на време, за да може чрез собствен опит и съмнения обучаваните да достигнат до личните си истини;

- ниска ефективност в ситуации, които изискват висока оперативност и прецизност в познавателните решения;

-  възможности за реализиране на знанието, поради надценяване на ценността на субективната позиция на учещия.

Обобщение

Развиването на култури на образование показват различни ценностни и технологични решения на образователните проблеми. Предпочитанията към тях зависят от социалните условия и от културната среда на големите социално общности. Едни или други исторически времена налагат предпочитания към определена образователна култура в зависимост от историческите предизвикателства. Не е без значение и бъдещето, което очакват социалните общности. Изводът е, че културният плурализъм в образованието е не толкова въпрос на теория, колкото повеля на практиката. Все пак живеем в една мозаечна вселена от култури. Животът е доказал, че запазването и зачитането на тяхната идентичност е условие за развитие на човешката култура изобщо.