Joomla Software solutions Template

Payday loan

Половото възпитание на младото поколение е необходимо условие за пълноценен самостоятелен живот в обществото. За неговото успешно осъществяване е необходимо познаване особеностите на биологичното, психическото и социалното развитие на човека и то в един цялостен възрастов диапазон – от раждането до настъпването на зрелостта, а и след това то не загубва значението си през целия му съзнателен живот.

Според Т.Бостанджиев „още от най-ранно детство започва развитието и формирането на онези психични структури, които имат отношение към пола и половото поведение”. Три са основните прояви на психичния пол според автора:

Първо – изграждане на полово самосъзнание, съзнание за полова принадлежност;

Второ – формиране на специфично за пола ролево поведение

Трето – развитие на определени предпочитания към половия партньор.

Детето от малко осъзнава „че то е момче, бъдещ мъж или момиче – бъдеща жена”

В този контекст се очертава една от основните функции на половото възпитание – формиране на базисната характеристика на всяка личност, самоусещането и самосъзнанието за половата и принадлежност, и на физическо и на социално – психологическо равнище; адекватно половоролево поведение и свързаните с него предпочитания, нагласи и прочие.

През юношеската възраст (12 – 18год.) въпросът „Кой съм аз?” придобива голяма важност. За да му отговорят юношите все повече се отдръпват от родителите и се насочват към групата на връстниците.

Ерик Ериксън вярва, че през юношеството бързо променящата се физиология, съчетана с натиск да се вземат решения за бъдещото обучение или кариера създава необходимостта от поставяне под съмнение и предефиниране на психосоциалната идентичност, установена на по-ранните етапи. Юношеството е време за промяна. Тийнейджърите експериментират с различни сексуални, професионални и образователни роли, докато се опитват да разберат кой са и какви могат да бъдат. Това ново чувство на Аз, или „его идентичност”, не е просто сбор от предишните идентификации. То по-скоро е повторно съгласуване или „съчетаване на основните нагони” на индивида с наследството и с възможностите му (потребности, умения, цели и изисквания на юношеството и приближаващата се зряла възраст. (Ериксън, 1980, 94стр.)

След като младите хора разберат кой са и накъде са се запътили, сцената е готова за споделянето на живота с друг човек. Младия човек сега е готов да формира ново взаимоотношение на доверие и интимност с друг човек – „партньор в приятелството, секса, съревнованието и сътрудничеството”. Това взаимоотношение трябва да подсили идентичността на двамата партньори, без да задушава растежа нито на единия, нито да другия. Младият човек, който не търси такава интимност или чиито многократни опити се провалят, може да се самоизолира в опитите си да намери любовта.

- 1 -

Любовта – това най-чисто, най-прекрасно човешко чувство, което озарява съзнателния живот на всеки човек.

Любовта която поетите, писателите, художниците, скулпторите, композиторите изобразяват като филигранна дантела, великолепна, приказна, чаровна картина или мелодия, изтъкана от богатата и разнообразна гама на човешките емоции и преживявания.

За нея ли става дума ?

Децата от малки се учат да четат, пишат и смятат. Но никой никъде не ги учи какво е това „любов”, как се „люби”, какви трябват да бъдат отношенията между мъжа и жената?

Децата растат, стават големи и феноменът „пол” става водещ. Малкото, сополиво момиченце изведнъж пораства и се превръща в загадка, която не всеки възрастен може да разгадае.

При раждането детето има ясно диференциран в биологично отношение пол, който определя спецификата на неговите физиологични реакции спрямо външната среда. Известно е, че момченцата са в състояние да получават ерекция още преди раждането си. Същото се отнася и за момиченцата, които много често реагират с овлажняване на влагалището при стимулации от различен характер. Тези рефлексни прояви обаче са само основата за изграждане на т.нар. психичен пол. Основен елемент в него е половата самоидентификация, или чувството за полова принадлежност, което се изгражда през първите три години от живота на детето. Въз основа на нея детето усвоява и специфичните полови роли (полово-ролева идентификация).

Според съвременната ролева теория половата роля е съвкупност от модели на поведение и очаквания, които са специфични за мъжа или жената в дадена култура. Ролята включва не само поведенчески елементи (какво, как и с кого трябва да се прави), но и емоционални (как следва да се чувства човек, докато извършва определени действия). В този смисъл половата роля определя не само отношението към другите, но и отношението спрямо себе си като представител на съответния пол.

Основен механизъм за усвояване на половите роли е подражанието. За правилната полово-ролева идентификация на едно дете е необходимо то да бъде в непосредствен всекидневен контакт с възрастен от същия пол, за да може да наблюдава неговото спонтанно поведение. Изследванията на деца, отглеждани в еднополови общности, показват, че това затруднява съществено полово-ролевата им идентичност. Присъствието на възрастни и от двата пола е еднакво важно за възпитанието както на момченцата, така и на момиченцата. Малчуганът се нуждае от мъжка фигура в обкръжението си, за да знае как да се държи като мъж. Той обаче има нужда и от женски персонажи, за да се научи как един мъж се държи с жените. Същото е валидно и за възпитанието на момичетата.

Съществено значение за овладяване на половата роля чрез моделиране (подражание) има емоционалното отношение на детето спрямо модела на подражание.

- 2 -

Ако чувствата, които свързват детето и възрастния, са положителни (детето се възхищава от баща си и иска да стане като него), овладяването на половите роли става лесно и без- проблемно. Ако обаче детето се страхува или изпитва неприязън към своя ролеви модел, това може съществено да затрудни не само ролевата идентификация, но и половата самоидентификация.

На 3-годишна възраст децата задават въпроси. Детето започва да добива по-точна представа за нещата, свързани с пола, между 2 и 3 години. Това е стадият на въпросите, през който детето се интересува от всичко. То се интересува защо момчетата са устроени различно от момичетата. За него това не е въпрос, свързан с пола. Това е просто един важен въпрос. Но ако още тогава детето добие погрешна представа, по-късно представите му за взаимоотношенията между половете ще бъдат объркани.

Ниската самооценка на емоционално малтретираното дете е в основата на агресивното (разрушително спрямо другите) или самодеструктивното (разрушително спрямо себе си) поведение. Установено е, че когато човек не е научен да обича достатъчно себе си, той трудно може да изпита и обич към другите. Естествено е това да минира възможностите за изграждане на пълноценни интимни отношения в бъдеще.

Сексуалните рефлекси са присъщи на децата от най-ранна възраст и е възможно тяхното отключване при емоционални състояние и телесни стимулации от най-различен характер. Изключително важна в тези случаи е емоционалната реакция на родителя. Проявите на тревога и негативизъм по този повод естествено създават напрежение и у детето, което отрано започва да свързва сексуалните си реакции с нещо неприятно и застрашаващо. По механизма на изграждане на условни рефлекси негативното (обикновено несъзнавано) родителско отношение към първите прояви на детската сексуалност може да потисне сериозно развитието на сексуалната чувствителност у детето. Ако обаче родителите се отнасят спокойно към подобни прояви, това би дало шанс на детето необезпокоявано да изследва своите сексуални реакции и да придобива сензорен опит, който е от важно значение за по-късния му сексуален живот.

Ако проблемите на пола и сексуалните отношения продължават да са забулени в атмосферата на традиционен срам и премълчаване. Свенливото избягване на тези „неудобни” теми вкъщи и в училище отваря вратата за неконтролираните влияния на „улицата” и на Интернет, които не са достатъчни и най-добрите. Очевидно диалогът с децата, в тази област, трябва да започне още от най-ранната им възраст, като свободно, разбираемо и вярно се дава отговор на всичко, което ги вълнува. Това определя неотменната роля на семейството в сексуалното и брачното възпитание на подрастващите.

Някои деца стават на 4 -5 години, без изобщо да са задавали каквито и да било въпроси. Родителите понякога смятат, че такова дете е съвсем невинно и никога не е мислило по тези въпроси. Повечето хора, които са работили отблизо с деца, са склонни да се усъмнят в това. По-вероятно е детето да е добило впечатлението, че тези въпроси са неудобни независимо от намеренията на родителите.

- 3 -

За съжеление родителите често не познават природата на наблюдаваните от тях явления и ги преценяват неправилно, което се отразява вредно върху възпитанието. То е невъзможно без да се вземат под внимание особеностите във физиологичното развитие на детето и основните закономерности при половото съзряване.

Всеки човек притежава определен комплекс от свойства и качества, които определят неговата полова принадлежност.

Тези свойства и качества се развиват постепенно, още от ранна възраст, докато накрая достигнат степен, присъща за възрастния човек. Това е закономерност, която трябва да се знае. Както казва К.Ушински: „Трябва да познаваш детето, за да го възпитаваш.” Това означава родителите да са запознати с особеностите в детското развитие, които да се имат предвид при възпитанието.

Друг момент, който има значение при овладяването на ролите според поведенческите теории, е наличието на специфични поощрения и наказания, които стабилизират определени поведенчески стереотипи. Например по-суровото отношение спрямо емоционалните реакции на момченцата - "Момчетата никога не плачат" - санкционира спонтанната им изразност и води до значително по-затруднената емоционална експресивност на мъжете. В същия момент проявите на инициативност, смелост и дори агресивност, които традиционно се стимулират у момченцата, улесняват развитието на по-активни житейски стереотипи у тях.

При момиченцата пък се толерират много повече емоционалните реакции, което рано ги научава как да постигат своето, като манипулират околните чрез собствените си емоции.

Всяко дете има жизненоважна потребност да бъде обичано и обгрижвано с внимание и нежност. Липсата на емоционално приемане и загриженост от страна на възрастните създава базисна несигурност и тревожност у детето, разколебава вярата в собствената му значимост. Счита се, че емоционалната реакция на депривираното дете се развива по логиката "Сигурно съм лошо, щом се държат зле с мен". Обратно, откритият спонтанен израз на любов и привързаност са най-неоспоримите аргументи за малкия човек, че той е същество с безусловна ценност.

През втората година, когато детето вече започва да ходи и да говори, неговият интерес към собственото тяло нараства. То открива, че докосването на половите органи е свързано с приятни преживявания и промени (ерекция), които понякога го изненадват. В началото играта със собствените гениталии се извършва насаме, но с постъпване в детско заведение се появяват и възможности за взаимно изучаване и споделяне на опит. Това е възрастта, в която особено популярни са игрите на "Чичо доктор", "Покажи ми ти твоето, а аз ще ти покажа моето". По мнението на повечето специалисти тези детски сексуални игри са напълно безобидни и не изискват специална намеса от страна на родители, възпитатели и лекари. Нещо повече, счита се, че излишното напрежение и безсмислените наказания, които обикновено се налагат на "прегрешилите" дечица, могат само да ги травмират и да затруднят сериозно пълноценното им сексуално общуване в по-късна възраст.

- 4 -

Половото развитие е неделимо от общото детско развитие.

Има периоди, когато рязко се ускорява и в продължение на сравнително кратко време настъпва половата зрялост. Този период носи названието период на половото съзряване – Пубертет.

Училището тук има възможност да помогне по въпроса за половото възпитание. Много учебни заведения предоставят възможност на децата в забавачницата или в първи клас да се грижат за животни като зайци, морски свинчета или бели мишки. Това им дава възможност да се запознаят с всички страни на животинския живот - с храненето, сбиване, с любовния период, с раждането на потомството и сукането. В някои отношения е по-лесно тези неща да се научат в една ситуация, несвързана с човека, и това се явява като допълнение към наученото от родителите. Но детето сигурно ще иска да поговори с родителите си и да си изясни наученото в училище.

При повечето момичета пубертетът започва между 9 и 13 години, а при момчетата между 11 и 15 години. Независимо от това, дали училището помага чрез изучаване на курса по биология, важно е родителите да разговарят с детето до започването на пубертета. На този етап въпросът обикновено трябва да бъде повдигнат от родителите; смесените чувства на повечето юноши към родителите им са достатъчно силни, за да направят този въпрос неудобен за тях.

Не е правилно родителят да определя границата между нормалното и-ненормалното дори и ако тя изглежда разумна. Бедата е там, че юношата лесно се безпокои за своята сексуалност и лесно си въобразява, че е "различен" от другите или ненормален. Ако му се каже, че това е нормално, а онова ненормално, неговите мисли ще бъдат насочени само към пола.

В повечето семейства е естествено бащата да говори със сина си, а майката с дъщерята. Това, разбира се, не е абсолютно правило. За предпочитане е, както и в по-ранното детство, да се говори за пола спокойно и непринудено, от време на време, а не да се изнася една голяма сериозна лекция. Родителят сам трябва да повдигне този въпрос рано през пубертета, защото често пъти децата не се решават първи да запитат.

Една грешка, която родителите лесно допускат (особено ако те са били възпитани в страх от всичко, което се отнася до пола), е да съсредоточават вниманието на детето върху всички опасности, свързани с взаимоотношенията между двата пола-нервната майка може така да наплаши дъщеря си от забременяване, че горкото момиче започва изобщо да се страхува от момчетата. Или пък бащата може да вдъхне на сина си страх от венерически болести. Разбира се, детето, което влиза в пубертета, трябва да знае как става забременяването и че има опасност от болести, ако е невнимателно, но тези обезпокояващи страни на половия проблем не трябва да се поставят на преден план. Подрастващите трябва да гледат на половите взаимоотношения като на нещо здраво, естествено и красиво.

В половото съзряване могат да се разграничат два етапа. През първия се повишава активността на нервните центрове, което води до началото на половото съзряване. През втория етап се активизират половите жлези и под тяхно влияние се развива целият организъм. Половите хормони оказват влияние върху всички клетки на тялото, без изключение. Под тяхното влияние започват да се развиват вторичните полови признаци.

През пубертета се усилва желанието за онанаиране. Всред юношите има повишена склонност към онаниране по съвсем понятни причини. Настъпват промени в жлезите с вътрешна секреция, които превръщат момчето в мъж, а момичето в жена. Повишената функция на жлезите влияе не само върху организма. Тя засяга също и мислите, и емоциите. Под влияние на жлезите с вътрешна секреция детето започва все повече да осъзнава своите полови желания и романтични чувства. Но в ранния период на юношеството детето още не е готово да изрази чувствата си открито. Когато порасне повече, същите импулси намират израз в романтичните приятелски отношения между момчета и момичета, в срещи, танци и ухажване.

Още по-късно тези желания водят до сериозна любов и до брак. Някои съзнателни юноши се измъчват от чувството за виновност заради онанирането, дори само от мисълта за онанизма. Такива деца се нуждаят от успокояване. Ако, общо взето, детето е щастливо, върви добре в училище и се разбира с другарите си, може да му се каже, че всички нормални млади хора изпитват също такива желания, но те се стремят да ги контролират. Това обяснение няма напълно да го освободи от неговото чувство за виновност, но ще го облекчи. От друга страна, ако детето е затворено в себе си, не се сприятелява с другари или не върви добре в училище, трябва да се потърси помощ от някого, който добре разбира юношите. Най-подходящ е детският психиатър.

По време на пубертета настъпват определени психически промени.

Когато се преценява психичното състояние на децата в този период, трябва да се има предвид, че в процеса на половото съзряване у тях до голяма степен се променят начините на самоутвърждаване, възникват нови, специфично свързани с половата принадлежност. Във връзка с това тсе извършва преоценка на себе си и на околните.

Децата започват да влагат нов смисъл в предишните понятия, много неща те вече виждат по друг начин, стават по-критични. Трябва да се подчертае, че характерът на протичането на този период (пубертета) винаги се определя от особеностите на средата,  в която става развитието на подрастващото дете. Наличието на кризи в тази възраст се определя в зависимост от същината на общността (семейство, училище, приятели,масмедии).

Половото съзряване като цяло поставя пред родителите и пред самите деца определени проблеми. Познаването на тяхната природа позволява на родителите по-добре да разбират  поведението на детето и неговото състояние. Това създава възможност за по лесно общуване и взаимно разбиране между родители и подрастващи.

- 6 -

Настъпващите промени в душевността и поведението на подрастващите през пубертета по-трудно се възприемат и разбират от родителите. Тук става разминаване между деца и родители. Ето напоследък вашият син е станал неспокоен. Довчерашното буйно, жизнерадостно и вятърничаво момче се е превърнало в спокоен, сериозен и вглъбен в себе си младеж.  Или обратното: вашата доскоро послушна и мълчалива дъщеря е станала необикновено подвижна, капризна, избухлива, просто „невъзможна”. Обидата и сълзите са станали обичайните й оръжия във всекидневната „война” с родителските заплахи, поучения и предупреждения.

Ако не се познават добре психичните промени, които настъпват при узряващите деца, ако не се прояви необходимото търпение, разбиране, такт и съчувствие, годините на пубертета се превръщат в тежко „бреме” за цялото семейство.

Настъпва сериозна криза в отношенията между родители и деца.

Особеното поведение и изострянето на някои отрицателни черти в характера на растящите деца, през този период, се дължи на голяма степен на лабилност и неуравновесеност на нервните процеси и на относителната незрялост на мозъчната кора. Настроенията и чувствата лесно се променят и децата реагират рязко, често пъти несъответно, при незначителни поводи.

Емоциите са силни, но и краткотрайни. Бурната радост лесно преминава в тъга и печал, възхищението бързо се заменя с незачитане и пренабрежение, привързаността – с безразличие. Силните чувства и преживявания често водят до прибързани и необмислени действия и постъпки. През пубертетния период се проявяват склонности към показност, оригиналчене, маниерно държане, екстравагантност и разточителство. У подрастващите се появяват нови и непознати чувства и вълнения.

Пробужда се половото влечение. Те започват да се разглеждат в нова светлина, с други очи. Проявяват все по-голям интерес към физическия си облик, към външния си вид, към облеклото. Расте и любопитството по въпросите за взаимоотношенията между половете. По най-естествен път се поражда изгарящото желание за дружба и близост със същество от другия пол, докато някой прекрасен ден разцъфне първата любов, чиста и всеотдайна, изпълнена с трепети, романтика и мечти.

Много разочарования, взаимни огорчения и конфликти биха се избегнали, ако всички тези изменения в облика и поведението на младия човек се приемат като нормални особености на пубертетната възраст. Разбира се, чудодейна и универсална рецепта за възпитание на децата в този „период на второ раждане”, както е нарекъл пубертета Жан Жак Русо, не може да се препоръча. Ако максимата „пубертетното дете е предсказание за бъдещия човек” е вярна, тогава става несъмнено ясно, че това предсказание зависи единствено от средата, в която се развива.

Пубертетът е възраст както на физиологични така и на психични промени в развитието на децата.

Същественото често се изплъзва на родителите. Обикновено те забелязват повишената раздразнителност и предизвикателност на подрастващите, лесната умора, тяхната обидчивост, затвореност и т.н. Всички тези прояви в поведението на 11-15-годишните са израз на нов етап в развитието на личността.

Главното събитие през пубертета е, че тийнейджерът открива своя вътрешен свят. Подрастващия насочва съзнанието си към своите мисли и сложния свят на преживяванията си. Понякога внезапно, като откритие, младият човек забелязва красотата в природата, улавя емоционалните послания на музиката, по нов начин възприема познатите по улицата, хората около себе си. Съзвучието между неговото „Аз” и заобикалящия го свят поражда радост и приятни вълнения. Понякога обаче тийнейджърът усеща чувството на самотност и вътрешна пустота. Той има силна потребност от общуване, от близък човек, който да разбере и оцени неговите преживявания.

През пубертета нараства критичното отношение към собственото поведение. Основните въпроси, които вълнуват младите са: „Кой съм аз?”, „Какъв е моят път?”, „Какъв искам да стана?”. Тези въпроси са израз на основния проблем на юношеството – необходимостта от осъзнаване на своето истинско „Аз”, на своите възможности и стремежи. Те се изразяват в достигане на собствени ясни цели, ценности и норми на поведение; по-пълна хармония с емоционалния живот; по-голяма независимост от средата; осъзнатост на избор и отговорност пред последиците.

По пътя на зрелостта подрастващите изпитват сериозни трудности, израз на противоречията, характерни за социалното развитие. Всеки тийнейджър преодолява тези трудности в зависимост от дотогавашния си опит, от онзи натрупан в детството капитал, с който застава пред прага на зрелостта.

Известно е, че пубертетът е време на изпитания за родителите, тъй като тогава конфликтите и трудностите във взаимоотношенията с децата нарастват. Твърде разпространено е мнението, че причина за конфликтите е разривът между поколенията и отчуждаването между родители и деца.

Общуването с възрастните оказва съществено влияние за формиране на личността и възпитанието на подрастващите. Защото собственото осъзнаване изисква психологическа взаимност. За младия човек е важно както да сподели преживяванията си, така и да обсъди своите ценности и критерии. За осъществяването на тази взаимност еднакво ценни и нужни са и приятелите, и родителите.

Общуването с приятели задоволява потребността от саморазкриване, споделяне и обсъждане на интимни въпроси. То подпомага осъзнаването на „реалното Аз”.

Към възрастните младежът или девойката се отнасят като към еталон, с тях обсъждат въпроси, отнасящи се до лични перспективи. Мненията и оценките на родителите влияят върху формирането на „желаното Аз”. Тази форма на доверие става по-жива в проблемни ситуации, когато за подрастващия е трудно да вземе самостоятелно решение. Тогава тийнейджърът има нужда от духовно настойничество и авторитет.

Интересно е, че повечето родители се стремят да възпитават самостоятелни и способни, реализиращи се в живота личности, но на практика малка част успяват да постигнат тази цел. Без да се подценява значението на социалните и икономическите фактори, за това разминаване между желания и реалност, може да се каже, че възпитателнтие стратегии и стилът на общуване в едно семейство имат съществено влияние. За това ярко говори народната мъдрост „От всяко дърво свирка не става.”

Неусетно когато вече са минали годините както за детето така и за родителите, тяхните грижи все още се свеждат до това детето да е добре нахранено, прилично облечено, с добро поведение и хубав успех в училище. Да, но детето вече е порастнало. Много неща, свързани с настъпилите промени, естествено интересуват и основателно вълнуват детето, а времето за интимен разговор още не идва. Изниква един голям проблем пред родителите. Как да се обясни всичко това? – Ето някой отговори!

Всичко, което става с детето е естествен физиологичен процес.

Младият организъм се преустройва, за да навлезе в своята зрялост. Детето не познава устройството на половите органи или има непълна представа.

Необходимо е да се запознае както с тяхното устройство, така и с функционирането им.

Половите органи образуват една сложна система, предназначението на която е продължаването на човешкият род.

Органът, в който се отделя годните за оплождане яицеклетки са яйчниците. Ако те срещнат сперматозоиди (мъжките полови клетки), настъпва оплождане. Оплоденото яйце се посява в матката, където се развива бремеността. Ако това не стане, се появява менструация. Влагалището служи за осъществяване на полов акт. При запазване девственост то е оградено от една ципа с отвор, наречена химен.

Половите органи се формират още при раждането, но в периода на растежа претърпяват известно развитие, за да могат да изпълняват в следващите години специфичните си функции.

Настъпването на зрелостта е продължителен процес. Под влиянието на външни и вътрешни фактори функционират жлезите с вътрешна секреция. Под тяхно влияние детето израства на височина, оформят се гърдите, появява се характерното окосмяване и първата менструация при момичетата, която показва, че физическото развитие е правилно. Това обикновено става на 12-13 години. Менструацията е физиологичен процес, който дава отражение върху целия организъм. Възможно е момичето да има болки в кръста, главоболие, умора, отпадналост и други оплаквания. Когато те са поносими, се считат за нормални, но при засилването им и при прекомерно кървене е необходимо да се потърси лекар – детски гинеколог.

Менструацията е важен показател за здравното състояние на организма на младото момиче. Нормалната периодичност се движи между 22 и 32 дни, продължителността – от 3 до 7 дни. Естествено явление при започване на менструацията на младите момичета е, че е нередовна, но след известно време трябва да се урегулира. Липсата на менструация след 15 годишна възраст налага преглед и изследване, за да се установят причините, които обикновено са комплексни.

Периодът на половото узряване засяга и младите момчета, които също имат своите особености. Под влияние на същите фактори се уголемяват половите органи и се формират вторичните полови белези: формиране на мъжки тип скелет, окосмяване, поява на брада и мустаци, нарастване на гръкляна и промяна на гласа (мутиране). През този период, който трае около 4 – 5 години, момчето израства чувствително на височина и натрупва по-голяма мускулна маса. Когато половата система на младото момче е достатъчно развита, се появяват първите семеизпразвания (полюции).

По пътя от детството към зрелостта най-важно е детето да намери своето място в живота, да изгради собствени модели на поведение. Не е толкова от значение къде ще се работи и с какво ще се занимава. По-важно е да бъде добър човек, да носи в себе си човешкото. Оттук произлиза и вярната ориентация, нагласа и стремежи за изграждане на щастливо семейство. Разграничаването между секса, сексуалната култура и създаването на семейство са два различни полюса, които изискват различни подходи. Сексът е едно от средствата за създаване на семейство. Семейството се гради и по други закони – отношение, култура, мечти.