Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Увод

През последните години ,когато сме свидетели на повишен риск от различни отклонения в поведението на децата,проблемите свързани с превенцията,профилактиката и противодействието на противоправното поведение на малолетни и непълнолетни са особено актуални.Няма съмнение че корекцията на девиантното поведение е сложен,продължителен и комплексен процес в който са ангажирани значителен брой институции,организации,специалисти и експерти работещи в тях.

Застрашените подрастващи,пък и не само те трябва да усещат,че около тях винаги има хора,заинтерисовани от съдбата им,към които да се обърнат за помощ и да разчитат на техния съвет и грижи.

Девиантното поведение е своеобразен тип социална аномалия която обединява широк кръг явления ,разпространени както в педагогическата практика така и в социалната действителност.При много от подрастващите с отклоняващо се поведение,личностното развитие  сочи постепенното или скокообразнодестебализиране на социалните им позиции,съпътствано от нарастващите социалнопсихични деформации и готовност за противообществена изява.Редица качества и черти на девиантния,които имат негативен характер,постепенно се утвърждават и определят неговото поведение и цялостния му начин на живот.Зачестява скитничеството,бягствата все по-често са съпроводени с извършването напротивообществени деяния.Задълбочава се отчуждаването от семейството,от училището,от позитивната обществена среда.Отпадането от училище и наличието на много свободно време води до задълбочаване на безконтролието.

Навременното внимание от страна на психолози , педагози и специалисти би предотвратило много от възможните бъдещи инциденти,не навременната намеса може да доведе до тежки и непоправими последствия.

Факторите определящи извършването на асоциални прояви са :

1.Не добра семейна среда.

2.Отпадане от училище.

3. Включване в групи с противообществен характер.

В зависимост от установената наличност на девиантно поведение се подбира подходящ модел за помощ на семейството с дете с девиантно поведение.По своята същност тя може да бъде насочена към даване на репоръки свързани с възпитанието а детето,препоръки за методите на обучение и възпитание, професионална ориентация,откриване на причините за асоциалното поведение,осигуряване на психотерапевтично и психологично въздействие.

2.Цел

Целта на настоящата писмена разработка е да се изгради стратегия за взаимодействие  ДЕТЕ- УЧИЛИЩЕ при деца с девиантно поведение.За тази цел описвам случая на 13 годишният Иван.В материала са дадени сведения за неговия начин на живот,семейството му и причините за неговото поведение.

3. Методи

Резултатите са получени чрез:

-наблюдение;

-беседа.

4.Описание на проблема

Иван е на 13 години.Ученик е в шести клас в масово училище.Дете е от неравностойно социално положение,от непълно семейство.Живее с майка си.Бащата е починал.Няма братя и сестри.

Майка му е с незавършено основно образование,ниска култура.Не се интересува  от проблемите на детето си.Не посещава родителски срещи,отказва какъвто и да е контакт с учители, психолог и училищно ръководство.Между нея и Иван се наблюдава отчужденост.До шест годишна възраст детето е отглеждано в дом за деца лишени от родителски грижи,през този период от живота си е виждал майка си два ,три пъти.В дома не е бил малтретиран, но е наблюдавал агресия от страна на възпитател към други деца.Избягва да говори за живота си в споменатото заведение.

В семейството си Иван е често сам.Майка му често отсъства,а когато е вкъщи се държи грубо с него ,гони го от дома им ,обвинява го за проваленият си живот.В разговора Иван споделя ,че  има случаи в които е нощувал на улицата.                                                                                                       Той не осъзнава ,че средата в която живее не е най-добрата за отглеждане и възпитание на дете.Харесва този начин на живот и не иска промяна.

В училище Иван е агресивен,конфликтен.Децата се страхуват от него и го избягват.Той осъзнава изолацията но не страда ,а отвръща с насилие и обиди.Конфликтите при него са ежедневни както със съученици така и с учители и помощен персонал.В учебният процес е с много нисък успех.Трудно преминава в по-горен клас,често отсъства без основателна причина.Няма любим предмет.                                                                                           В общественият си живот Иван участва в  кражби,обири ,хулигански прояви. Често е задържан от служители на МВР.Твърди ,че краде за да се изхранва и възприема това за нормална,естествена постъпка.                                                                                                                                          В заключение на всичко написано до тук, може да си каже че днес Иван е дете с девиантно поведение.

5. Фактори определящи поведението на детето

Основен фактор, който определя поведението на Иван е семейството.Липсата на ,, здраво” семейство предопределя неговото  на рушено цялостно психофизиологическо  и социално развитие.За да се развива пълноценно едно дете са необходими много грижи и любов от страна на родители и най- вече от страна на майката но в случая на Иван тази загриженост отсъства т. е връзката МАЙКА- ДЕТЕ   отсъства. В следствие на това той развива антисоциално поведение,проявява недоверие към обкръжаващата го среда изпитва гняв и агресия .Резултатът е  ясен – девиантно поведение.Причините са на лице- нездраво семейство липса на възпитателни функции деморализация на семейството.Именно тази социална  безотговорност и липсата на ангажираност на родителя е ситуация,която е аморален образец за подрастващия Иван.Влияние върху поведението на Иван има и ниската култура на майката липсата на нравствено-ценностна орииентация в собствения им начин или стил на живот.Агресивността при Иван е тясно свързана с неговата враждебност спрямо хората и светът.Осъзнаването, че има майка която не се интересува от него оказва негативно влияние върху него.Чрез агресията той успява да вземе надмощие над другите, да печели внимание.Бъдейки заплаха за останалите той печели надмощие т. е. агресията при него е защитен механизъм.

Друг определящ фактор е обкръжаващата го приятелска  среда.Участието му в групи с антисоциално поведение са създали у него условия за бърза адаптация към подобна активност.При него участието в обири, унищожаването на обществената среда е начин за съществуване и препитаване.6. Изводи                                                                                                                              Иван е изключително трудно и проблемно дете.Трудното му детство        определя неговият характер и оказва влияние върху развитието му.Поради тежките условия в които е израстнал и неблагоприятната среда Иван е придобил аморално личностно формиране, асоциални убеждения и неадекватно отношение към обществената действителност.Той има нужда от помощ , както за неговото психологично развитие така и в социалната му адаптация.

7. Позиция на прилаганата стратегия

Настоящата позиция се прилага от страна на педагог.

8. Стратегия при работа с детето.

На първо място е необходимо детето да бъде откъснато от средата в която живее.При нужда да бъде настанено  в приемно семейство.                                                                                                                                            За предпредотвратяването на агресията на Иван  е необходимо :                                                  1.Да се преусмисли същността и, да се ограничи до минимум моделът водещ до девиантно поведение                                                                                                                      2. Да се увеличи чувствителността към агресия и болка.Да се намалят условията насърчаващи агресията.                                                                       3.Да се въведат неагресивни модели в потенциално изпълнени с насилие ситуации.

За да се осъществи написаното е необходимо детето да се изведе от нездравословната среда на семейството си.При възможност да бъде настанено в приемно семейство от където да попие морала и любовта на двама родители.Контакта с другите деца от приемното семейство би бил положителен за Иван.

В помощ за неговото превъзпитание  би била добра и психологическа помощ.                                                                                                                 Психологът трябва да обърне внимание на :                                                  ---1.Личностните му качества,да изтъкне положителните му черти и да му помогне да ги използва правилно.                                                                          2.Да открие скритите в детето заложби и да насочи вниманието му към тях.

3.Ограничаване на натрапчивите идеи,прояви и ангажиране в други дейности.                                                                                                                               Работата за спиране на агресивното поведение на Иван е наложително да бъде системна.Би било добре да се използва избирателно-положителна подкрепа според случая,чрез приома награда-наказание т. е. когато детето разбере,че даден вид държание е подкрепено с награда,а друго с наказание то ще се стреми към положителното държание за да получи награда.Друг приом може да бъде ролевата игра т. е. детето да се постави в позицията на жертвата,така то ще осъзнае постъпките си и ще изпита сам последствията от агресията.   Психологът може да приложи  “тренировка в самоконтрол” т. е. Иван да се научи да самоконтролира действията си след изблици на гняв,недоволство и др..

Относно аморалното социално поведение на Иван е препоръчително чрез беседи с педагози,педагогически съветник,социални работници да му се обяснят и покажат последствията до които може да го доведе неговото държание.

За да овладее минимума от знания за шести клас който той до този момент не е овладял е необходимо да :                                                   1.Изготви индивидуална програма за осигуряване на развитие.                             2.В програмата да бъдат включени задачи за възпитаване на положителна мотивация –награди,поощрения                                                                            3.По време на учебния процес да се поощрява за да не се предизвика допълнително страх и тревожност от ученето.                                         4.Положително насока може да бъде включването му в различни извънкласни образователни програми,дейности свързани с професионално израстване,курсове за подобряване на знания и др..

5. Да се подтикне да направи списък на това което иска да постигне и при успех да отмята написаното.

9.Стратегия за работа с родителя

При работа с деца с девиантно поведедение ролята на родителя е много важна.Родителят трябва да спазва определени норми на поведение към детето с девиантно поведение.В случая на Иван контактът с майката е много труден,тя  не е заинтерисувана от проблема на детето си  и отказва

поканите за срещи.В този случай посещението в дома където живее детето е добра алтернатива за среща с родителя.Добре би било да се направи програма насочена към родителя.

1. Да изпълнява обективно набелязаната програма.

2.Да се отнася учтиво към детето си.

3.Да бъде търпелива към детето си.

4.Да съдейства на преподаватели,психолози и др. заинтересовани.

5. Да промени начинът му на живот и да  го откъсне от досегашната му среда.

6.Да отделя нужното време и внимание на детето си.

7.Да му даде обич и да не забравя че това е нейното дете.

10.Заключение.

В днешно време девиантното поведение на ученици е проблем който присъства в българското училище.Липсата на време на родители и не добрата обществена среда са едни от причините за увеличаващия се брой на деца с аморално и асоциално поведение.

В стратегията която изградих обърнах внимание на психологическата и педагогическата помощ.С помоща на психолога детето ще трябва да преодолее агресията която има в себе си,да открие положителните си качества и да ги използва по предназначение.

Работата която трябва да свърши педагога е изключително важна и  значима от една страна той трябва да превъзпита едно 14 годишно ,и от друга да му помогне за овладяване на учебния материал.

При  комплексната работа с Иван може да се използва следният принцип:   Отстраняването на отрицателните му черти да се осъществи на базата на запазените му положителни качества.