Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Методи за диагностициране на надарените деца

Познаването на характерните особености на надарените деца дава възможност и за тяхното диагностициране в педагогическата практика. За целта могат да послужат продължителните наблюдения над дейността и проявите на децата, анкетиране на учителите, родителите, както и самите ученици, провеждане на различни видове експеримент, тестиране, интервю и др. Някои от най-подходящите методи за индетификация са:

1.1. Наблюдение

То е сред най-често използваните методи за диагностициране  на надарените деца. Различни негови варианти могат да бъдат прилагани. Основава се на методологическото положение за единство между дейност и психика, за диалектическата връзка между дейността и развитието на способностите. Наблюдението дава възможност да се събере информация за поведението на децата в различни ситуации.

Този метод лесно може да се осъществи, поради възможността за продължителен и непосредствен контакт на учителя с учениците в урока и извън него, в класната стая, в кабинетите, в работилниците и др. Чрез наблюдението могат да бъдат открити както интересите и наклонностите, така и способностите на учениците.

Недостатък на този метод е неточността в оценките на учителите.

1.2. Рейтинг-скали

Добра възможност за диагностициране на надарените деца предоставят оценъчните скали. Чрез тях се оценяват отделни характеристики на личността на ученика. Пример за такава скала е, в която са разгърнати дадени качества на надарения човек , които трябва да се оценяват по петобалната система. Най-ниската оценка е 1, ако качеството не се наблюдава или съвсем слабо е налице, а най-висока е оценката 5- ако качеството е силно развито

Изследваното лице трябва да постави знак в съответната графа, която показва степента на маличието на това качество, като се започне от много висока до много ниска степен.

Според Ф. Стоянова, препоръчително е оценъчните скали като метод за диагностика на надарените ученици да се използват едновременно с друго диагностично средство. Причината в случая е, че носят недостатъците на обикновеното наблюдение – известна субективност на преценката.

1.3. Похвати на основата на естествен експеримент ( К. Тейлър)

За да се създадат благоприятни условия за по-системно наблюдение над учениците се предлагат някои похвати, чрез които изследването се доближава по своята същност до естествения експеримент.

• Предоставя се на учениците колкото е възможно по-голяма самостоятелност при планиране на работата им, при вземане на решения, като се наблюдава кои от тях се справят със задачите с най-малка помощ.
• Поставят се сложни и трудни задачи и се следи за отношението на децата към тях и доколко настоятелно те се заемат с решаването им.
• Организират се упражнения, при които учениците могат да се самонаблюдават и да докладват за своите вътрешни преживявания при решаването на поставените задачи.
• Изисква се от учениците да извършат отново някоя учебна или трудова дейност, но при лишаване от предишните улеснения т.е. справочници и др., като се следи до каква степен те проявяват изобретателност и съобразителност при променените условия.
• Организират се занятия за решаване на проблеми, като се наблюдават как учениците продължават да работят върху тях, като използват собствени оригинални похвати.

Тези, както и други похвати, могат успешно да се осъществят в условията на основната организационна форма на обучение – урокът.

1.4.Тестове

Тестове принадлеват към диагностичните методи, чрез които се цели да се разкрият индивидуалните особености на учениците, включително на надарените. При тях не се разчита на наблюдението и самонаблюдението, а се използват самите резултати от изпълнението на поставени задачи. Използването им не изисква специална апаратура, но създава трудности при съставянето и стандартизирането им, като изисква добра квалификация.

Тестовете са подходящи както за изследване на общата надареност, така и на специалните способности, за измерване на интелигентността на творческите способности. Чрез целенасочено създаваните тестови методики се разкриват възможности не само за диагностика, но и за прогноза на творческата дейност.

При методиките за измерване на интелигентността обикновено се изисква един определен отговор, който се приема за верен. Характерно за тях е, че дават възможности за разнообразни отговори, всеки от който се преценява според степента на оригиналността и находчивостта му.

Използваните методики, в основата на които са тестове, могат да послужат за измерване както на входното, така и на изходното равнище на способностите след прилагането на целенасочени действия за тяхното развитие.

2. Методики за диагностициране на интересите на надарените деца

Интересът е отношение, съпътстващо познавателната дейност на личността, при което водещият мотив и целта на дейността съвпадат.

Необходимо е интересът на децата да се открие навреме от родители и учители, а и от самите ученици и да се направи всичко възможно за неговото развитие. Интересът към определена дейност може да се окаже траен, в основата си да е свързан с развити заложби и способности. Детският талант може така да разцъфне, че да даде чудесни плодове, потребни за цял живот. Възможно е обаче, след неговото проявяване и да отмине бързо, ако никой не намери благодатната за него почва или пък въобще да не се развие, ако остане незабеляван още в самото начало.

Ето защо проблемът за откриването на детските интереси, за точното им диагностициране с надеждни методики е актуален и значим. От него са заинтересовани родители, учители, студенти педагози.

За настоящето изследване е важно да се акцентира върху диагностицирането на интереса.

Внимание заслъжава подходът на Г. Шчукина, която приема познавателните интереси като вид, който може да бъде открит по цялостна система от показатели:

• Многообразните прояви, характеризиращи мисловната активност на учащите се: въпросите, които задават; стремеж за собствена инициатива; съсредоточеност на произволното внимание, характерът на процеса на дейността-как се приема задачата;
• Емоционалните прояви на учениците:речеви реакции, особено емоционално последствие-настъпилата тишина като израз на развълнуваност, адекватните реакции на учениците;
• Избирателните прояви  на учениците извън клас.

За изучаване интересите на учениците от 8-10 клас към различните видове изкуства Г. Кубратова предполага на изобразително изкуство-живопис, графика; художествена литература- поезия, фантастика и др., музика-естрада, оперна, балетна и др., филми. Според интензивността на предпочитанията могат да се направят изводи за разнищването на художествения вкус на учениците, на техните потребности и ценностна ориентация. Отчита се влиянието на факторите:семейство, училище, средства за масово осведомяване, местоживеене.

Цялостното проучване и точното определяне на интересите на децата изисква изграждането на цялостна система чрез обединяване усиличта за родителите, на учителите и на самите ученици. За тази цел доц. Д. Тодорина е разработила вариант на методика за изследване интересите на учениците:

Предложените методики за откриване и изучаване интересите на учениците могат лесно да се използват от заинтересованите. Всеки изследовател може да ги модефицира, съобразно поставените от него цели, възрастовите особености на изследваните лица, условията на учене и труд, специфика на дейностите, с които се занимават в дадения момент учениците, наличието или отсъствието на точно определени заложби у учениците и др.

2.1. Типични грешки, които могат да бъдат направени относно диагностицирането на интересите на надарените деца:

1. Вниманието към интересите на надарените деца не се насочва навреме, което е показател за недооценяване на тяхното значение за развитието на заловените им способности и цялостно личностно развитие.
2. Недостатъчно се разработват комплексни методики за диагностициране интересите на надарените деца-с едновременно участие както на родителите, така и на учителите на децата, а и на тях самите, за да се направят необходимите адекватни преценки.
3. Трябва да се разграници хобито и свободното време- прави се качествено разграничаване, което позволява въвеждането и използването на понятията „културна функция” на свободното време чрез хобито и „културна компетентност на детето да успява да вмества във времето и времето за любими занимания”.

3.Методики за изследване на специалните способности на надарените деца

Важна страна оти изследването на надарените деца е проучването на техните специални способности, на основата на които те се изявяват и реализират в една или друга област в училище и по-късно в живота. За целта могат да бъдат използвани различни методи на изследване- най-често тестове и експеримент.

3.1.Изследване на литературните способности

За исзледване на способностите за литературна дейност се прилагат предимно методи от типа на естествения експеримент. Могат да бъдат използвани съчитенията на учениците в проза или стихове, на свободна тема или по картина. Анализирането им става от няколко показатели:

• степен на оригиналност на сювета, на идеите;
• богатство и сила на въображението и емоциите;
• наличието на художествени похвати и стилни форми, сравнения, метафори, алегории и др.

Освен това се препоръчва и допълнително изследване в две серии. Първата серия се насочва към разкриване на способността за разбиране на израсните средства на езика: сравнения, епитети, метафори. За тази цел се дават 30 литературни задачи – по 10 за всяко от средствата, като се предлагат образци, от които да се избере най-подходящият за дадения текст. Втората серия е аналогична на първата, но без да се предлагат образци за избор, а се изисква само да се попълни липсващата част от текста. В двете серии се изисква, ако тестът е стихотворение, да се спазят римата и ритъмът.

Чрез качествения анализ се установяват индивидуално-психическите особености на литературните способности, за които се предлага следната типология:

• Основни: 1). картинен; 2). емоционален; 3). разсъдъчен.
• Междинни: 4).картинно-емоционален; 5).картинно-разсъдъчен; 6).емоционално-разсъдъчен

Предложеният вариант за изследване на литературните способности е на В. П. Ягункова.

Подходяща система от критерии и показатели за оценка на словесното творчество при фантазния дискурс на децата предполага М. Балабанова. Тя включва критериите: свързаност на текста; целенасоченост (цялостност на текста) на изложението; завършеност на текста; степен на творчество. Въз основа на тях авторката определя при равнища на развитие на словесно-творческите умения. Системата може да се използва и в детската градина, и в училище.

Използвана литература

1.Ипенбург И. Нашето дете е високо надарвено, София 2000

2.Тодорина Д. Технологичен модел за подготовка на бъдещите учители за работа с надарени деца, Благоевград 2009

3.Тодорина Д. Стратегия за развитие на надарените ученици, Благоевград 2001

ж]�(��
H�< �6 � обучението се нуджае от уточняване. Между принципите за подбор на съдържанието на обучението и общите дидактически принципи имат тясна връзка но те немогат да се отъждествяват.

В резултат на това разбиране дидактиката се разглежда вече не като теория за преподаването или обучението, а като теория за учението, при което се анализират само действията на учениците а дейността на учителя се пренебрегва. Дидактиката не изследва обучението като цялостно явление, което се конструйра предварително и се реализира системно и организирано в функционално – технологически план.

Ориентацията към по-широки определения на дидактиката, които включват закономерностите и категориите на учебно – възпитателната дейност в условията на обучението в тяхното единство, не е необоснована, но може да породи големи недоразумения при разграничаването  на предмета на дидактиакта и този на теорията на възпитанието. Ето защо е много по приемливо определението на дидактиката като интегрална наука за обучението и обучението като негова съставна част.