Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Система на работа за равитие на свързаната реч

Свързаната реч – естествена човешка свързна реч;с отделни фрази,изречения – обединяват се в контекст,когато човек говори,общува си служи с диалогична;понякога и монологична.Свързана реч:потока на естествена човешка реч,чрез която човек общува,изказва становища.Възможност чрез свързаната реч човек може да свърже своята мисловна реч,знания изложение в речев план.Свързаната реч човек осъществява в практиката палн връзка между език и мислене.В най – ранна възраст детето само назовава свързаата реч иам 2 основни форми:диалогична и монологична.

Диалогична:Това е разговорната човешка реч.Диалогичната реч е по динамична.Нейното проявление е в устната практика.ДГ  е мястото,където диалогичната речзаема голямо място.Диалогичната реч има телеграмен стил с наличие на непълни изречения,защото обекта на изказване е известен.При децата причината е друга:трудно им е да изграждат цели изречения,нямат богат речник.Те си служат с еднословни изречения.Учим децата да отговарят не с 1 дума ,а с много,да участват в диалога пълноценно ,като съставят цели изречения.С развитието нан диалогичната реч проектираме умения които са им необходими в монологичната реч.Чрез диалогичната реч се прави преход към монологична .Преходът от диалогична  към монлогична реч става с разгърнат отговор.

Форми на диалогичната реч:разговор и беседа:различаваме 2 типа разговор: обикновен разговор и педагогически разговор.При обикновения разговор учителката разговаря с детето по обикновена битова цел.При него учитеоят осъществява основната задача:да научи детео да участва в диалог.Педагогическия разговор – при него учителаката има определан педагогическа цел.Детето се отпуска и разказва на учителя,тъй като тя му отдава вниманиетокоето ж детската градина е дефицит,то се чуства поласкано.

Задачи на педагогическия разговор:

1.учи детето да говори

2.изграждане на доверие на детто към учителката

3.учи детето на взаимоотношение

4.изгражда самочуствие у детето;чуство за пълноценост

Проблемът общуване и развитие на диалоговта реч са неделими.

Беседата:трябва да се прилага,когато е наеобходимо да се въведе детето в нова тема,да се обобщят знания,да се анализира картина,предмет.Беседата е разговор с група деца.С нея не трябва да се прекалява .Тя е организиран,целенасочен и предварително подготвен разговор.Учителят предварително си подготвя и целта и задачите в/у които може да се изгради беседата.Всички въпроси,възлови момети трябв да бъдат осмислени,докато разговора може да протече спонтанно.Заключителния момент в беседата съдържа обобщение,преспектива за по нататъшния разговор.

Разказ:за монологичната реч говорим обикновено след навършването на 3 год. .Това е самостоятелно изложение на говоримия,при което той излага в разгънат вид мнение,отговор и структура своеобразно темата на изложението.Има встъпване ,ядро и финализиране.

Монологичната реч трбва да има структура.Основни форми на монологичната реч са разкази и преразказа.Понятието разказ в ДГ е малко по – различно ,но разликата не е съществена.Детските разкази се класифициратпо :форма и съдържание.По форма биват:описателни и сюжетни,а по съдържание:фактически разказ с безпорни факти и творчески разказ,когато детето измисял,съзадава случка.Обикновенно описателните разкази са фактически и сюжетни по форм;по форма са творчески,по съдържание .Границата м/у описателните разкази и този,при който детето започва да разказва случка е  много тясна.Най – достъпната форма на разказа е описателния разказ.При децата разказа е на базата на впечатленията.Разказът по впечатление на детето може да се получи в много ранна възраст.На този 1-ви етап ние трябва да развием детския разказ по впечатление и описателен разказ по играчка.

Описателния разказ по играчка трбва да научи децата да изваждат изречения и да ги подреждат ,да превръщат сетивните си възприятия в словесна изява.Много важно е мотивацията,а не ще бъде разказано.Вунаги се дава план за разказване.И когато прави описание детето се ръководи от него.Следва разказ по играчка с избор на играчката на пръв поглед това изглежда по- лесно за детето.Въпросите не трябва да бъдат много.Детето не избира да разказва за това,което наи лесно ще бъде за разказване,а за което му хваща окото.

Следващия етап е описателен разказ по картина.Той затруднява децата,защото е плоскосно изображение.Децата не могат  да разчитат  на посредствени сетивни възприятия,а на опосредствени.Картината се поставя още сутринта,а не когато започне разказа,защото тя изисква  да бъде разгледана от децата.по нататък  усложняваме картината,но оставяме описанието.

Следващия етап е сщжетния разказ .Този тип разказ изисква изключителна подготовка – четем разкази,приказки,разигравмае етюди,имаме емоционално встъпление.При сюжетен разказ ние търсим винаги  различни варианти.Всеки може да разкаже по нещо.Предлагаме на децата да запишем раказчето има на касетофон,ако пък нямаме казваме ,че ще го запомним и ще го разкажем на мама и татко.

От разказ по 2 играчки преминаваме към сюжетен разказ по картина с излизане от картината,защото тя избобразява само 1 момент от товз събитие.Така децаат се научават да допускат какво се е случило след този момент преди този момент.Децата  разказват в мин. вр.  И то в преизказно наклонение.

Оттук преминаваме към усложняване на картината.Финалът е по разнообразен с различни варианит.

Следващ разказ е разказ по серия картини.На пръв поглед сюжетната линия е очертана,но детето няма никаква свобода.То трябва да тръгне от 1 място,след което да направи точно определена пауза.За 4 гр. можем да дадем и разказ по картинка,които не са обвъразни в сюжет.Децата трябва сами да ги обвържат и да направят сюжет.В края на 3 гр. можем да дадем разказ по дадено начало или разказ по опорни  думи,както и съчиняване на приказка.