Joomla Software solutions Template

Payday loan

Феноменът творчество

1.Характеристика на творчеството

Творчеството е една от най-значимите изяви на личността.То поставя човека на пиедестала на върховите постижения в индивидуалното и общественото битие.

Творчеството се съотнася до оригиналност и новост.Новото обаче е недостатъчно.Нужна е ценност, значимост, свързана с вече съществуващото, но да е необходимо и неочаквано.

Според Barron и Harrington творчеството се определя като интерперсонален процес, на основите на който се развиват оригинални, висококачествени и значими продукти.Авторите смятат, че при децата фокусът е върху процеса, т.е. развитието на оригинални идеи, основани на творческия потенциал.

Основните особености на творческата личност се проявяват във виждане  на проблематичната ситуация – възприемане, начално ориентиране и предприемане на действия, целево ориентиране в нови условия, осъзнаване на необходимостта от решаване на проблема и поемане на риск.

Хората, които са считани за творчески, могат да възприемат знанието и да го трансформират в нещо ново.Това е така, защото личността се нуждае от натрупано съществено знание, върху което да застане, за да извърши промяната.Tegano и Sawyers

дефинират творчеството като „вътреличностен процес, въз основа на който се създават оригинални, висококачествени, действително значими продукти”. Tegano характеризира детския потенциал отделно от творчеството на възрастните.

Творчеството на възрастния е дефинирано като притежаващо оригиналност продукт.Творчеството на малкото дете може да доведе до творчество у възрастните.Albert установява, че равнището на творчеството не се проявява типично от детството до зрелостта на възрастните.Той наблюдава следното: детското творчество е различно от творчеството на възрастните, образованието играе много важна роля в детското творчество, творчеството на възрастните се повлиява от личната среда и житейския опит, творчеството може да бъде открито в много ранна детска възраст, творчеството на възрастните е повлияно от промените през и след пубертета.

В „Национална програма за действие – UK” са конкретизирани творческите характеристики на децата по следните показатели:

–         как изглеждат: задават необичайни въпроси и спорят, реагират на идеите, въпросите, задачите или проблемите по учудващ начин, мислят свободно и провокират предложения у околните;

–         правят връзки и търсят взаимоотношения: мислят широко, разбират значението на своите знания и опит, използват аналогии и метафори и правят обобщения;

–         предвиждат какво може да стане: измислят, въобразяват си, виждат възможности, гледат на нещата и мислят по друг начин;

–         проучват идеи, отварят избори пред себе си: играят целенасочено, експериментират, опитват възможности, отговарят интуитивно, предусещат и преодоляват трудности;

–         мислят критично върху идеите, действията и резултатите: демонстрират новото, питат това добре ли е, обследват по посока и измерение на оригиналност и ценност;

Творчеството в света на детето

1.Реалността на детството и светът на въображението

Въображението е самостоятелен процес, обусловен от личния опит.Участието на въображението при изграждане на образи се изразява главно в преобразуването на елементите на опита и съчетаването им по нов начин, но не толкова като комбиниране, колкото като промяна на смислообразуващия и образно-контролния механизъм на изграждане на образите.В механизма на развитие на въображението възприятието, мисленето и паметта изпълняват общи и специфични функции, повлияни от динамиката и интензитета на факторите на външната и вътрешната среда.

Въображението усвоява прояви на възприятието, участвайки активно при изграждането на образи.Координирано с мисленето, въображението изпълнява трансфериращи функции – пренос на знания, умения, навици и съдейства за усъвършенстване на анализа, синтеза и обобщението.

Творческото въображение включва специфична „техника” и „технология” на преобразуване, в която основни процеси са:

–         асоциация – обединяване на отделни елементи, страни, гледни точки;

–         дисоциация – диференциране на отделни части;

–         комбиниране – преместване, прегрупиране на елементи;

–         трансфер – получава се нов единен образ от преобразувани елементи и връзки между тях;

–         акцентуване на някои страни, елементи в количествен аспект – изменение в пропорциите: размери, величини, съотношения;

–         типизация – предаване на обобщено значение в конкретен образ;

При въображението ситуацията включва условия, които спонтанно се проявяват и не са предварително закодирани.Активизирането на въображението на 5-6 годишните деца в познавателната дейност се постига при осигурена йерархична съподчиненост на функциите на участващите в нея познавателни процеси въображение, мислене, възприятие от гледна точка на ситуацията, характера на познавателната задача и личностната позиция.Основната интегративна функция в това единство, изпълнявана от въображението, се отнася до самостоятелната творческа изява на детето.Това хипотетично твърдение се доказва чрез изследователска процедура, която включва проективен тест „Схематични рисунки”, а за изследване на репродуктивното въображение е използвана „Конструктивна загадка” – експериментален набор „кораб”.

3.Измерения на въображението в детската игра

Игрите, включени в експерименталното проучване са следните: „на поликлиника”, „на влак”, „на самолет”, „на кораб”, „на училище” и „на поща”.Тези игри са разположени в последователност, отговаряща както на програмния материал по запознаване с околната действителност, така и на някои по-частни задачи, свързани с експеримента – определяне на зависимостта на въображението от структурата на играта, отчитане на влиянието на пренасянето на знанията от игра в игра, определяне на ролята на въображаемото за развитие на сюжетно-ролевата игра.

Установено е следното чрез наблюденията и психолого-педагогическия анализ на игрите:

–         в сюжетно-ролевата игра въображението в голяма степен се определя от характера на претворяваното явление;

–         степента на въображението се определя от позицията на детето в процеса на претворяването;

–         по-сложната структура на играта развива по-богато въображение;

–         създаването на обобщени модели за отразяване на многообразието в околната действителност е най-резултатно при сходни по сюжет игри („на влак”, „на самолет”, „на кораб”);

–         конструирането на модели (игрите на децата) за творческо изучаване на сложните явления от заобикалящата среда изисква специална работа по активизиране на въображението.

Не всеки сюжет може да създаде еднаква възможност за проявяване на въображението.Децата откликват само на онези сюжети, които са в състояние да организират опита им, сюжети с максимално емоционално преживяване.Изследваните игри отговарят на тези изисквания, но въпреки това във всяка една от тях въображаемото се представя по различен начин откъм: максималния брой нови роли, в които детето се изявява, решаването на проблеми, нерешавани в предишните игри, броя на заместванията – предимно играчките и материалите, предложенията за обогатяване на ролите и съдържанието, детската любознателност и игровия интерес, отразяващи се в детските въпроси.

Първата игра „на поликлиника” е със сложна структура и сложни реални и игрови отношения.Тази игра се отразява благоприятно върху въображението, проявяващо се в следващите игри.Еднотипността в структурата на сходните игри „на влак”, „на самолет” и „на кораб” не ограничава детското творчество, тъй като са формирани вече определени ориентировки към откриване на новото.Включването на играта „на училище” поставя детето в роля, отговаряща на неговата обективна нагласа – предстоящото постъпване в първи клас.Тук игровите мотиви съвпадат с реалните, което се отразява чувствително на въображението.

Изборът на роля се отразява върху цялостното поведение на детето в играта: поемането на ролята, организирането на играта, довеждането на ролята до завършен вид, ръководеното и подчиняването.Желанието на детето да участва в определена роля организира началния му опит по реализиране на играта.В случаите, когато предпочитаната роля се възлага на друго дете, цялостната позиция на детето към играта се променя.Най-често се проявяват неподчиняването или отказът за участие в съвместната дейност.

Играта „на влак” е по-близка до детския опит и създава повече емоции и желания за претворяване.Обогатените роли задържат децата за по-дълго време към отделни игрови звена – „работещи на перона”, „работещи във влака”, „пътници”.По-задълбоченото осмисляне на ролята и свързаното с това сюжетно развитие увеличава „престоя” на играта в групата.В същото време се забелязва тенденция на намаляване броя на новите роли, защото съществува голямо различие в представянето на главните и второстепенните роли.Това намаляване на броя на ролите се забелязва и в игрите „на самолет”, „на кораб” и „на училище”, а при играта „на поща” значително нараства броя.Именно при тази игра децата влизат в по-разнообразни контакти и форми на общуване.

Решаването на проблеми във въображаема ситуация отговаря на степента на детската активност и я развива творчески.Това явление се конкретизира в играта „на кораб”.Тук въображението на децата се е обогатило по степен на оригиналност – „изследване на морското дъно”, „филмиране на интересни случаи, свързани с живота на водолазите” и др.Намаленият брой задачи не се е отразил върху качествената характеристика на зависимостта въображение – мислене.

Връзката между реалното и въображаемото, проявяващо се в единството между мислене, действие, реч, поставя игровия процес на реална основа.Затова развитието на оценъчно отношение към приспособеното, заместеното, се отразява в стремежа към по-точно отразяване, включване в реалното.В процеса на заместванията мисловните процеси и операции вземат активно участие.Търсенето на сходство във формата, чрез която да бъде проявена и съответната функция, се извършва чрез творчески анализ и синтез.

В играта „на поликлиника” децата изработват самостоятелно микроскопи за лабораторията (пластмасов конструктор), уред за пломбиране на зъби (дървен конструктор с допълнителни елементи), приспособяват нощна лампа за кварцова, използват физкултурната катерушка за рентген и т.н.Това прави играта едновременно реална и въображаема.В „лабораторията” децата „изследват кръв”, като за целта се поставя боя в шишенце вода, а след това оцветената капка се поставя под микроскопа.Колкото играта изглежда по-реална в детските очи, толкова тя е по-богата емоционално, по-истински преживяна.

При играта „на влак” са дълги разговорите около моделите за бъдещата конструкция на влака.Колективната мисъл проличава и при оформянето на гишето за билети, павилионите за сувенири и цветя, изграждането на тунели и жп линии, обзавеждането на влака и т.н.

В играта „на самолет” децата по един начин подбират материалите за игра в занималнята и по друг – при игра на двора, в парка.Различието се отнася до определяне на основната конструкция на самолета, разположението на отделните структурни звена (щандове, каса, радиоуредба, наблюдателен пост, ресторант) и ползването на материалите при обзавеждането.

За играта „на кораб” децата изработват най-сложните приспособления: шнорхели за плувците, апарати за кислород, фотокамери за снимане под водата, различни устройства за управление на кораба и т.н.Наред с това децата внасят и оригинални средства като компас, географски карти, моряшки костюми, спасителни пояси и бинокли.

Най-малки възможности за ползване на материали с нова цел се забелязват в играта „на училище”.Тук учебните пособия се прилагат в готов вид според тяхното реално предназначение: тетрадки, рисувателни блокове, класна дъска, чанти и др.Децата живеят с мисълта за училище, чувстват се ученици и в играта се представят като такива.

В играта „на поща” уменията на децата да обогатяват игровите си действия чрез материали и изработени играчки-самоделки се отразяват най-силно.Децата изработват телефонни слушалки, приспособяват катерушки за телефонни кабини, приготвят талони за колетната служба и писма, поставят пощенски кутии.

Важно условие за активизирането на мисловната дейност на децата е разширяването на кръга на представите.Специално организираните наблюдения формират умение за забелязване на възможно повече нови неща, които могат да се включат към играта и да я направят по-интересна.Налага се и допълнително включване на второстепенни стимулатори – художествената литература на първо място.Така например при играта „на космос” допълнителен стимул за обогатяване на съдържанието се оказва прожектирането на филма „Мълчащата звезда” и книгата „Чудното пътешествие”, запознаващи с живота на космонавтите.По този начин децата стигат до реализиране на някои идеи като например изграждане на „наблюдателна станция на Луната” и до включване на интересни приключения в играта.

Други форми за поставяне на творчески задачи във връзка с играта са изобразителната дейност, моделирането и строително-конструктивната дейност.Изобразителната дейност в играта задълбочава игровия интерес, активизира ролята, а на тази основа, обратно, се засилва желанието на детето към изобразяване.При моделирането, в зависимост от стремежа на отделните деца да претворят желани роли, сюжетът и композицията се отличават с разнообразие и усложненост в реалните контакти при осъществяване на задачите.Строително-конструктивната дейност развива у децата наблюдателност, находчивост и упоритост.

Творческата игра разкрива обективни и многостранни възможности за възпитаване на творческо въображение.Обстоятелството, че играта е реална дейност, която се осъществява при неадекватни предметни условия (въображаема ситуация, роли, игрово действие), разкрива преобразователния характер на въображението по отношение на действителността.Осъществяването на игровия процес предполага богати впечатления на децата за реалната действителност, наличие на игрова илюзия, организиране на проблемни ситуации за овладяване на подходи за творческо интерпретиране на действителността.

2.Личностен профил и творческо развитие

Чрез продължително наблюдение и целенасочено взаимодействие в рамките на предучилищния период израстването на детето е проследявано и описвано от учителя с отчитане на постиженията му, спрямо образователните изисквания и неговата творческа насоченост и изява.

Ето няколко профили на деца от групата „Смехоранчета”, направени от тяхната учителка Е.Гецова.Тя изразява най-характерните особености, с които детето се вписва като индивидуалност в групата.Загатнати са условията на живот на децата в семейството и подкрепата на родителите.Хвърля се светлина към творческото им израстване в перспективата на тяхното развитие.

Мими

По произход е китайка.Получава голяма родителска подкрепа за израстването и творческото си развитие.Посещава балетната школа на Маша Илиева, ходи на рисуване, български фолклорни танци, плуване и английски език.На 2-3 годишна възраст Мими проявява емоционален интерес към танцуването и прави опити за пресъздаване по подражание на балетни стъпки и действия, припява песни и заучава стихове.На 3-5 годишна възраст Мими рисува, апликира, моделира и конструира продукти от хартия чрез различни техники – рязане с ножица, изкъсване.Тя оцветява и дорисува художествени образи от китайски, класически и български народни приказки, откликва при пресъздаване на музикални и художествени произведения, идентифицира се в роли, изпитва удоволствие от съвместна творческа дейност, приобщава се емоционално към българските народни обичаи, не се притеснява от това, че е китайка, възприема и танцува на музика с различно темпо и придава характерни действия на игрови образ.На 5-7 годишна възраст тя извършва танцувални движения в зависимост от частите на музикалното произведение, овладява произношение на чужд езиков текст при пеене на песни, апликира картини със сложни композиции, пише с печатни букви на български език, постига изразителност на движенията при танц, рисува графично, моделира с глина и пластилин, рецитира, решава математически задачи, възпроизвежда образно описание на текст и проявява интерес към необичайното.

Александра

Тя е от многодетно семейство с 4 деца.Александра е последното дете.Живее с майка си и братята си, а бащата е алкохолик и е разведен с майката, която работи за оцеляването на семейството и проявява разбиране към заложбите на Александра, но няма средства и време да я подкрепи.Александра е самостоятелна почти във всичко и проявява упорство.На 2-3 годишна възраст тя реагира емоционално на различни произведения – музика, песни, танци, илюстрации, стихове, разкази и куклен театър.Особено се вълнува от кукления театър и прави опити да разиграва куклите.На 3-5 годишна възраст Александра има много добра памет, лесно и бързо заучава стихове, разкази, приказки, танци и песни.Разпознава звукове, букви и знае азбуката наизуст.Тя проявява чувствителност към оценките на другите.На 5-7 годишна възраст тя пише с печатни букви и чете, чувства се уверена на сцена, организира обстановката за игра, най-вече на куклен театър, подражателно използва продуктивни техники – интонации, мимики, жестове и движения на куклите.Тя желае да привлече вниманието върху себе си чрез постигането на положителен резултат, обича театралните костюми и аксесоари, гримирането и преобразяването в различни роли.Александра се справя с аритметични задачи, проявява творческа активност в различните дейности, но силните ѝ страни са театрализираните игри, драматизации, пеене и танци.

Валентин

Валентин получава силна родителска подкрепа в развитието си.Има спортни и конструктивни наклонности.На 2-3 годишна възраст той емоционално реагира на произведения на различни изкуства, изпълнява ролеви действия с предмети и играчки, сюжетно конструира познати обекти с различни материали и проявява двигателна активност.На 3-5 годишна възраст Валентин конструира по образец, памет, схематична рисунка, снимка и конструира с различни материали.Той изпълнява художествени произведения като променя интонацията и тембъра си, прилага певчески умения, танцува, изпълнява двигателни действия с необходимата сила, бързина, гъвкавост и ловкост.Момчето усвоява елементи от различни спортове, моделира, апликира художествени образи, рисува с различни материали.На 5-7 годишна възраст той проявява своята радост при успех на себе си и на другите, изразява собствената си индивидуалност, управлява поведението си, участва в театрализирани игри, утвърждава двигателните си навици, използва адекватно физкултурни уроци и предмети, рецитира стихове, разказва и преразказва художествени текстове, танцува и свири на детски музикални инструменти, постига пластичност и изразителност в танците, пише с печатни букви и се справя успешно с математически задачи.

2.Познавателна активност и опит в детското творчество

В изследването е поставено за цел в условията на сюжетното конструиране посредством използвани в предучилищни детски заведения конструктори тип „Лего” да се извърши диагностика на познавателната активност у децата и да се проектират съответни условия за нейното стимулиране.

Комплексната оценка на познавателната активност следва да се извърши в следните направления: наличие на пространствена ориентация, вариативност на модулните обединения, изграждане на нови смислови полета, интегриране на логиката на моделно-конструктивните изображения (конструктори) с логиката на индивидуално-поведенческите ситуации и личностни позиции, социална компетентност на детето и адаптивност на конструктивния материал.

За целите на изследователската програма са изследвани 51 деца на възраст 5-6 години.Извършено е индивидуално проучване на всяко дете по отношение на неговото поведение в работа с конструктори и по време на общуване с другите деца: конструктивно-технически действия, начини на планиране (образи и сюжети), емоционално състояние, речева активност и самостоятелна дейност.

Творческо многообразие в педагогическото взаимодействие

1.Теоретични аспекти на творческото взаимодействие

Утвърждаването на детската градина като среда за творчество, среда за социо-културна реализация и сътрудничество, отразено в модела на възпитание на детето от 2 до 7-годишна възраст, е добра база за иновации в предучилищното възпитание.Приемственото развитие на децата от едни към други възрастови групи и към училище е съпроводено с актуализация на образователните изисквания, без което не би могло да се постигне необходимата компетентност като елемент в характеристиката на творческата изява.Творческата изява на учителя акумулира опит, позитивни преживявания и стремеж за преобразуване на цели – образователни и личностни за постигане на новото в педагогическото взаимодействие.

От важно значение при реализиране на педагогическото взаимодействие е определянето на творчеството като свързващ елемент в системата на дейностните и личностните взаимоотношения.Такъв подход осигурява гъвкавост на преходите в отделните звена на педагогическия процес и ускорява развитието на творческата дейност.

Учителят е основен двигател на педагогическите взаимодействия.Необходимо е неговото осъзнаване в откриване на своите заложби на педагог и възможностите за развитието им по посока на самоутвърждаване и творчество.В този процес са нужни две неща: повишаване качеството на академичната подготовка на студентите и уточняване на критериите и показателите за професионално и кариерно развитие.Повишаването на качеството в академичната подготовка на студентите е стъпка и възможност учителят сам да потърси в себе си гарантирани учебни планове, програми и организация на следдипломната квалификация и практически опит, които рефлектират върху развитието на професионални умения и качества.Критериите в подготовката на предучилищните педагози са по посока на: програмна детерминираност на научната и практическа педагогическа дейност, социална значимост на професионалната реализация на кадрите, мотивираност в избора на учителската професия, реализиране на подготовка и квалификация, съответстваща на национални приоритети и международен образователен опит, осигуряване на теоретическа, практическа и научна подготовка с развитие на умения за личностното самоусъвършенстване на предучилищните педагози през целия живот.Чрез показателите: професионална подготовка върху широка образователна платформа, непрекъсната квалификация, възпитаване на интерес у студентите към научно изследване на педагогическите явления, утвърждаване  на детето като субект на педагогическото взаимодействие и стимулиране на творческата реализация на учителите може да се очертаят постиженията и да се стимулират учителите за себеутвърждаване в педагогическата професия.