Joomla Software solutions Template

Payday loan

Моралното възпитание на поколенията заема особено важно място във всеки етап на развитието на обществото. Основанието за това е неговия хуманистичен характер в цялостното развитие на личността.

Нравствеността като съставна част на културата на обществото се явява като естествен генератор на духовността на човека, изразена не само в ценностната му система но и в поведенческите му отношения.

През последните години проблемът за нравствеността и нравствените отношения в обществото придобиват силно изразен приоритет, поради водещите й функции за оцеляването на човечеството.

Механизмите на нравственото възпитание са едни от най-сложните, тъй като в най-висока степен се влияят от социалната регулация, чрез въздействието на нравствената норма, която се осъществява чрез макросоциалната среда, непосредственото обкръжение и личностното развитие.

Нравственото възпитание е в основата на духовното развитие на личността. Изградените възгледи и убеждение за морала, съответните ценности и качества обуславят развитието на личността като цяло и на отделните и компоненти в съдържателен план.

Същност и значение на нравственото възпитание

Б. Щугармен (английски социолог) подчертава, че нравствено възпитаният човек е този, “който се отнася с внимание към другите хора, съобразява се с техните чувства, желания и интереси, не ги пренебрегва в името на собствените си цели. Високонравственият човек е достатъчно компетентен в социалните умения, добре разбира чувствата на другите хора и при това добре изразява своите собствени чувства, има знания за физическия и социалния свят. Нравствено  възпитания човек е обективен и непредубеден при разглеждане на ситуации и не се бои да действува по предварително начертан план. В края на краищата нравствения човек обмисля поведението си в непозната ситуация или обсъжда действие, което е предприето, обмисля го в рамките на универсалните морални принципи, основани на такова отношение към правата на другите хора, както и към собствените си”

Нравственото възпитание подготвя човека да търси и намира хуманни решения на собствените проблеми и тези на планетата. То мотивира хуманните прояви на човека в социума. Формира у него умения и навици за ежедневната изява на човечността, за търсене и намиране на морален изход от всяка жизнена ситуация.

Основното съдържание на нравственото възпитание са нравствените ценности. Проблемът за нравствените ценности на личността има непреходна значимост. Те са онзи компонент в съзна­нието, който е в основата на нравствената й култура и е условие за изява на нравствената позиция на човека. Те определят характера на мотива­ционната сфера на личността и нейната насоченост.

Като вид духовни ценности “... те са производни от съотношението свят и човек, изразявайки онова което е в света, включвайки и онова, което създава човека в историческото развитие и което е значимо за човека. Ценността - това е значимостта на нещо за човека ... идеала – идеята”. При това тази значимост винаги има нравствен (или безнравствен) характер, тъй като отразява представите на човека за добро и зло Това обстоятелство ни дава основание да считаме, че нравствените ценности са в основата на различните видове духовни ценности на личността. Тяхното съдържание са общочовешките идеи, норми, принципи за морала, за красотата в отношенията, за характера на отношенията на човека към себе си, към другите хора, към обществото като цяло.

Особено значими са общочовешките ценности хуманизъм, патриотизъм, свобода, отговорност, равенство.

Нравствените ценности са в основата на ценностната система на личността. Те мотивират поведението й. В структурата на индиви­дуалното съзнание те са мостът между възгледите, убежденията и отношението на личността. Те опосредстват самооценката по пътя на съпоставяне с изработения идеал. Нравствените ценности предизвикват съответната активност на личността. Те определят хуманизацията на отношенията в различните социални общности.

Нравствените ценности се отличават със своя динамизъм и емоционална наситеност. Това определя и необходимостта от създаване на условия, които ще осигурят тяхното непрекъснато актуализиране, поддържане, умножаване и реализация.

Особено значими са три от функциите на нравствените ценности - оценъчната, стимулиращата и регулиращата. Оценъчната функция е свързана с определяне личностната значимост, ценността на явленията от обективната реалност. Стимулиращата обуславя процеса на самоформиране, на нравствено самоусъвършенствуване на личността. Регулиращата функция позволява преустройството на нравствените ценности съобразно с динамиката в обществените ценности и с идеала на личността. И трите функции са свързани помежду си, взаимно се обу славят. Затова е трудно както в теоретичен, така и в практико-приложен аспект те да бъдат разглеждани абсолютно самостоятелно и независимо. Водеща е оценъчната функция. В процеса на оценката се определя ценността на един или друг обект за личността и ценностна в този случай представлява от само себе си единство на обективното, форма на отношение или взаимодействие между субекта, т.е. ценността съществува обективно, а оценката е нейното субективно изразяване.

В основата на нравствената култура са овладените етически знания за моралните принципи и норми на живот, проявата им във формираните нравствени чувства, ценности и качества, проявата им в ежедневните нравствени отношения.

Нравствената култура на личността е многосъщностно явление, чийто компоненти се обединяват и градят върху хуманизма като идея и хуманността като общочовешко морално качество, върху съотно­ше­нието между доброто и злото в полза на доброто. В основата на нравствената култура са общочовешките проявления на хуманността, пренасяни през вековете като състрадание, съчувствие, подпомагане на слабите и немощните, търпимост към чуждото мнение, великодушие, дружелюбие, вежливост и други

Хуманизмът, отношението към доброто и злото са в съдържанието на основните компоненти на единната структура на нравствената култура: културата на нравственото съзнание, културата на нравствените преживявания и културата на нравственото поведение. Те са в съдържанието и на специфичните за дадено общество и формация морални ценности, които също се включват в съдържанието на нравствената култура като феномен.

Неотделими елементи на културата на нравственото съзнание са богатство то на етични знания, наличието на представи и понятия за нравствените принципи и норми, за общочовешките морални ценности културата на етическото мислене-умение да се ползуват етичните знания при разграничаване на хуманността от нехуманността, при избора на моралното решение и моралната постъпка; за осигуряване на единството на разсъдъчните и разумни способи на мислене; култура на нравствените чувства - патриотизъм, честност, справедливост, свободо­мислие, отговорност, приятни емоции от изявата на моралните ценности - собствени и на другите хора във всички възможни ситуации; непри­ми­римост към нехуманните прояви.

Културата на нравственото поведение включва уменията да се избира адекватна реакция на етическо мислене; уменията да се изпълня­ва моралното решение с морални средства; проявата на единство на морални съждения и морално поведение; превръщане на правилата на етикета във вътрешна потребност на личността; умение да се съпреживява. съчувства, разбира и помага на околните.

Нравствената култура не е част от структурата на личността, а основа на всеки от нейните компоненти. Нейните образувания са едновременно и в познавателната, и в емоционалната, и във волевата сфера на личността. Ето защо тя е характеристика на цялостната личност и можем да говорим за нея само когато пронизва всички сфери на човешката личност.

Самото понятие “нравствена култура” се изгражда върху научното нравствено мислене, научно обосновани нравствени чувства, научно обосновани нравствени навици, действия, отношения, постъпки. Затова и целта ни е - научно овладяната нравствена култура от личността.

Нравствената култура пронизва, обуславя, стимулира и развива в еднаква степен духовната и материално-практическата култура на хората. Нравствеността е в основата на всяка човешка дейност, както в духовната така и в материалната сфера. Затова и нравствената култура е базата, върху която се гради всеки вид човешка култура. От това как е формирана нравствената култура на отделната личност зависи и характерът на проявление на всички видове духовна и материална култура. Тя обуславя хуманното проявление на естетическата, еколо­гическата, правната, здравната, икономическата и всички останали видове духовна култура. Тя е съдържание, материализиране на материално-производствената, строителната, търговската, битово-потребителската и другите видове материална човешка култура. Нравствената култура се проявява и в грижата за природата, и при създаването на всякакви човешки ценности. В условията на пазарната икономика тя определя отношението към качеството на произвежданата и предлагана продукция. Човек с висока нравствена култура произвежда и предлага на пазара висококачествен продукт, той търси хуманните проявления при формиране на търговската цена на стоката.

Тези обстоятелства още веднъж потвърждават тезата, че нравстве­ната култура е колкото духовна, толкова и материална по своята същност, съдържание и проявление. Личността я твори не само в сферата на мислите и чувствата, но и в сферата на поведението, в сферата на учителската практика.

Всичко това ни дава основание да не разглеждаме нравствената култура на личността като вид духовна култура, а като същностна характеристика на човешката култура.

Колкото по-висока е степента на изграденост на нравствената култура на дадена личност, толкова по-силно тя се отразява в хуманния характер на мотивите за избор на външен вид, за културата на речта, за образование; толкова по-силно се отразява тя в чисто човешкото проявление на тези страни на личността.

Персонифицирането на нравствената норма е изключително сложен проблем, тъй като задължителният и забранителният характер стесняват възможностите за свободна интериоризация и индиви­дуа­лизация. Възпитаване то в усвояването на нравствените норми изпълнява функциите на “агент” на съответната общност. Възможно е обаче нравствената норма да бъде осъзната като синтезирано отражение на потребностите на обществото, на развитието и съществуването му и да се персонифицира като самозадължение, което вече е една висока степен на нравствено съвършенство на личността. Усвояването на нравствената норма като елемент на поведението на отделната личност може да се извърши когато съвпада с интересите и потребностите й. Не винаги усвояването на нравствената норма се съпътства от теоретично запознаване с правилата на поведение. Може да се формира и на равни­щето на ежедневната практика, регулирана от общественото мнение.

Други форми на отражение на общественото нравствено съзнание са нравствените принципи и идеали. Те отразяват по-висши сфери на нравствената култура на индивида и са резултат от осъзнаване на социалните потребности и на свободата да се действа съобразно приетите от личността морал ни принципи и идеали.

И. Кант в “Антропология от прагматическо гледище” определя нравствеността като една от най-съществените характеристики на личността. На първо място поставя правото на човека да разполага сам със себе си и да следва или не моралните закони. Въпреки че по силата на своя характер човекът според Кант проявява склонност към злото, но тя е контролируема. тъй като всеки индивид същевременно се стреми да стане достоен за човешката си същност. Тази теза на Кант отвежда към моралните закони, спрямо които човекът оформя собствена позиция, своя нравствена ценностна система. Тя естествено не може да бъде откъсната от нравствените ценности на обществото, защото в противен случай индивидът ще остане изолиран от средата, в която живее. Така че проблемът за нравствеността стои в генезиса на човешката природа. Когато се дистанцира или действа против моралните норми на своята среда, човекът се изолира, трудно просперира, деградира социално и може да стигне до антисоциални и престъпни деяния, изгубва качеството си на човек или въобще загива.

Педагогическите измерения на нравствена култура у личността са по посока на формирането на нравствените (моралните) й качества. Ако приемем, че най-обобщените сфери на личността могат условно да се обособят в три направления (духовно, физическо, професионален опит), то нравствената сфера е компонент на духовното направление.

Тя е сложна, силно интегрирана и многопосочна. Има изходи във всички останали сфери. Освен това изразява “най-човешката” същност на индивида - социалната. Нравствеността се отразява в отношението и проявление то на индивида към себе си, към другите хора, към обществото и към природата. От психологична гледна точка може да се приеме, че структурата на всяко свойство включва ценностна ориентация или система (знания, отношение, позиция), чувства, поведение (опит). Същата структура има и нравственото свойство. Спецификата му е в съдържанието, във функциите му за цялостното формиране на личността при взаимодействието му с останалите сфери на индивида.

В съдържателно отношение нравственото свойство има широка социална панорама. В литературата се наброяват стотици качества, получили многобройни оттенъци, отразяващи спецификата на нравствената култура на раз личните нации, народи, региони.

Без да се търсят подробности за гамата от нравствени понятия, могат да се откроят интегралните, водещите свойства в нравствената структура на личността, независимо от конкретните социални общности.

В системата от духовни ценности хуманизмът е водещ, тъй като отразява централната идея за човека като ценност. Етимологично понятието хуманизъм произтича от латинското наименование на човек (hommo). Теорията за хуманизма се явява теоретична основа на педагогиката в областта на нравственото възпитание. Не е възможно да се даде точно дефинитивно определение на понятието хуманизъм, поради неговата категориалност. По-съществените принципи на хуманизма са: отношение към личността като ценност, вяра в безграничните възможности на човека, защита достойнствата на личността и осигуряване на условия за развитие на способностите й; предоставяне на възможност на всеки индивид да се усъвършенства и самоусъвършенства; защита на правата, достойнството и свободата за лична изява. За човека като ценност е писано много. Но основната идея е свързана с отношението към другия. Затова в един от императивите си Кант съветва да се отнасяме и постъпваме към другите, като към себе си. Отношението към човека като към цел на обществото е основната отлика на хуманизма от останалите нравствени категории. Щом като отношението към човека се явява водеща духовна ценност, то целта на обществото е да осигурява развитие то на възможностите на всеки индивид и да предоставя условия за свободната му изява.