Joomla Software solutions Template

Payday loan

Известно е, че благоприятната професионална и личностна изява не зависят единствено и само от умствените способности на човека. Всяко от тези умения влияе върху осъществяването на взаимодействието между хората и в голяма степен върху качеството и резултата на това взаимодействие. В този смисъл за всеки човек независимо от неговата тясна професионална дейност и от социалните роли, които изпълнява в живота, е необходимо да владее основните комуникативни умения.

Във всеки акт на общуване с другите хора ние съзнателно или не, се стремим да постигнем някаква цел.

Взаимоотношенията между съветника и клиента е основата на процеса на съветване. Понякога хората се обръщат за съветване, без да имат ясна представа за този процес.

Съветването може да бъде инструмент за превенция на нормалните проблеми  на учениците, на училищните неуспехи и емоционалните разочарования, които могат да се превърнат в по- сериозни и да завършат с делинквеност. То може да бъде метод за създаване на здравословна околна среда, може да партнира на детето при справяне със стресове и конфликти в неговото израстване и развитие.

Съветването е процес, който помага на хората да преодоляват препятствия в личностното израстване и да осъществява оптимално развитие на своите персонални ресурси.

Каква е ролята и мястото на консултирането и съветването в образователния мениджмънт може да отговорим след като се  запознаем с тяхната същност и съдържание.

Консултирането може да бъде дефинирано по десетки начини, без да бъде изчерпано неговото семантично съдържание. Днес то се използва най-широко в смисъл на съветване със специалисти, на делово допитване до авторитети, до хора с опит и възможности да решават определен тип проблеми в конкретни области на живота.

Психологическата консултация се определя като вид психологическа помощ, която се изразява в препоръки за вземане на решения и действия. Основава се  на взаимовръзката между проблема на клиента и научно- психологическата и обществено утвърдената концепция за нормите, целите, стратегиите и средствата на житейската практика. В сравнение с индивидуалната психотерапия, равнището  на индивидуализация и задълбоченост, на вживяване в проблема, консултирането е по- малко ангажиращо. Може да се каже, че психологическото консултиране заема „балансиращо място между поведенческата и разговорната терапия”. Чрез изясняване на проблемите и преодоляване на напрежението психологическото консултиране помага на клиента сам да намери най- подходящото за него решение.

При психологическата консултация консултиращите се не са непременно пациенти. Те търсят контакт с консултанта при вземане на важни решения относно вероятността за постигане на поставените цели. При професионалното консултиране е важна помощта при избора на едно от няколкото възможни решения. При консултирането по проблеми на възпитанието доминира търсене на подходящи начини за конкретни цели- изграждане на навици, интегриране в групи и др. Консултантът съветва, препоръчва, изтъква възможни аргументи, помага да се разграничават съществените от несъществените характеристики на проблемната ситуация, споделя професионален опит, информира за подобни случаи, прогнозира последствията от възможни решения.

Целите на консултирането могат да бъдат твърде разнообразни: да се помогне на клиента да излезе от депресивно състояние, свързано с емоционални загуби в миналото, да се справи с текущи проблеми, да преживее кризисни моменти, да вземе важно решение, да развие нови жизнени умения. Макар и в по- голяма степен консултирането да е корекционно, консултантите фокусират вниманието върху решаване на задачите на развитието, а не върху удовлетворяване на потребностите на отделни хора, изведени от състояние на душевно равновесие. Стремежът е да се помогне на клиентите да използват по-добре психическите си ресурси и да подобрят начина си на живот. Подчертавайки личностните качества, консултантите поощряват стремежа и усилията на консултиращите се клиенти да си помогнат сами и да поемат отговорности за  поведението си след приключване на консултирането.

Убедително обоснованите препоръки и съвместно постигнатите решения в психологическата консултация могат да се реализират само ако клиентът е мотивиран достатъчно и е способен да ги осъществи. В много случаи за това следва да бъдат привличани и други лица- родители, учители, приятели. Като се вземат предвид личностните взаимоотношения, тези  лица могат да изпълняват различни роли- да бъдат източник на различна информация , да имат експертна функция, да бъдат катализатор и стимулатор за изпълняване на взетото  решение.

Ако за успешната реализация е необходимо известно преустройство на ценностите, нагласите, мисленето, поведението, еднократната консултация не е достатъчна. В няколко последователни сеанси консултираният споделя свои размисли, преживявания, колебания, съображения допълнително. За крайния успех на консултирането влияние оказват множество фактори: актуалната социално-икономическа ситуация, общественият климат, традициите в конкретните социални общности и др.

Теориите на консултирането обезпечават на консултантите структури, в рамките на които може да се създават хипотези и прогнози. Благодарение на това те си осигуряват систематично обмисляне; увеличава се точността       с която могат да диагностицират и да прогнозират последиците от вземаните решения, подобрява се ефективността на контрола на клиентите над собственото им поведение. Консултантите се явяват своеобразни изследователи- практици, независимо дали те осъзнават това.

В изследванията по психология на консултирането, които са от полза за медицински, юридически, образователни и други сфери, се обръща особено внимание върху изграждането на отношенията между консултанта и клиента, както и върху методите на консултиране, тъй като те определят неговия основен ефект.

Общопризнато е, че при провеждането на каквато и да е било консултация се реализират редица основни принципи. Преди всичко консултацията  трябва да има конкретна цел, да решава проблем, да представлява цялостен процес, който следва свои специфични етапи. Консултираният трябва да заяви своето желание за оказване на помощ, но има и правото да се откаже от нея. Ефективността на консултацията зависи от ценността и значимостта на идеята и желанието за промяна, а не от статуса на консултанта. Ядро на консултиране са взаимоотношенията на консултирания и консултанта. Добрият консултант трябва да познава добре и спецификата на проблемите, по които осъществява консултирането и социалнопсихологическите и възрастовите  особености на клиента, да владее професионални умения за водене на консултацията. Самата тя предполага:

1.Разкриване на необходимост и нужда от провеждането й.

2.Активност от страна на клиента за търсенето и осъществяването й.

3.Оценка и формулиране на проблема.

4.Преговори за сключване на договор.

5.Съвместно определяне на целите на консултирането.

6.Установяване на стратегии за действие.

7.Осъществяване на съответстващи действия.

8.Оценка на резултатите и отчет.

Консултирането като съветване е основен модел за оказване на помощ, който е все по-широко разпространен днес. Ролята на консултанта като съветник на други специалисти, които работят с хора- учители, възпитатели и детегледачи, а също и в бизнеса и в промишлеността, бързо нараства. Консултирането и съветването са до известна степен различни процеси, които изискват общи умения.

Основната специфика на съветването е ,че то се характеризира с тройнствени отношения. Те включват в себе си освен консултанта и клиента още и поръчителя, който работи с клиента или в системата на клиента. Съветникът не трябва да се вмесва в отношенията между поръчителя и клиента. Друг по-общ аспект на съветването е, че съветникът не носи професионална или етическа отговорност пред клиента за крайния резултат и отношенията не са нито супервизорски ( т.е. оценяващи хората), нито терапевтични(съсредоточени повече върху личността, отколкото върху работната ситуация).

Структурата на психологическото консултиране включва:

Установяване на проблема. Консултантът се „вживява” в ситуацията. Запознава се с клиента. Установява контакт и постига доверително общуване с него. Въпросите, които задаваме, могат да изискват важна информация или да търсят отговор на другите. Начинът на питане трябва да бъде насочен към продължаване на взаимоотношенията между споделящия и помагащия: да води разговора към по-голяма интимност, да го фокусира тук и сега, да подтиква към по отворен, „вътрешен” начин на говорене за чувства и поведение.За разлика от „външния” стил на разговор , при който обстоятелствата са отговорни за това, което става, „вътрешният” начин на говорене, говоренето от себе си, предполага по-големи възможности за съветвания да намери решение на проблема.

Консултантите могат сами да изпълняват функциите на „вътрешен съветник” в организацията, в която работят, или могат да бъдат външни съветници за други социални или делови организации. Училищните консултанти(педагогически съветници), с които се съветва учителя, са вътрешни съветници. Съветването може да играе твърде важна роля в бизнеса или промишлеността, в академично учреждение или в програма за съдействие на заетостта, а това е другата, „вътрешната” му позиция. Прилагането на такива умения в обществените организации, в образователните институции или в бизнеса и промишлеността, разширява възможностите за заетост на консултантите.

Съветниците могат да изпълняват разнообразни роли поради разнообразието от цели на дейността. Курпиус и Робинсън дефинират четири широки роли на съветника- на наставник- преподавател, експерт, посредник, сътрудник. Консултантът- съветник изпълнява ролята си като наставник – преподавател, когато се налага да осъществи обучение и формиране на определени конкретни умения- например за педагогическо общуване у начинаещи учители или за оценка и наблюдение на поведението на подрастващите, за диагностика или воденето на интервю и консултативна беседа с педагогическите съветници и др. Друга негова съществена роля е тази на експерт, при която поръчителят поръчва при определени условия да се изготви експертиза по конкретен случай или проблем. За целта съветникът извършва съответното проучване и диагностика и на тази база предлага начин и стратегия за разрешаване на проблема. Когато системата на клиента изпитва трудности или е налице конфликт, съветникът може да бъде привлечен за уреждането на този конфликт и помиряване на враждуващите страни. В този случай той работи като фасилитатор на взаимодействието и осигурява обективна обратна връзка за процесите, които препятстват разрешението. Съветникът може да реши да формира равноправни отношения с поръчителя, като извършва диагностика заедно с него и като фасилитатор и сътрудник при решаване на проблема. Преимущество на този метод е, че обучава клиентите на методите, чрез които те трябва да решават собствените проблеми. В моделите на сътрудничество съветникът трябва да притежава добри навици за изграждане на отношения.

Основният предмет на дейността на педагогическия съветник е проучването и подпомагането на психическото развитие и здраве на децата и юношите в системата на образованието. Професионалната му роля е да бъде посредник в отношенията индивид- училищна система.

В своята работа педагогическия съветник осъществява следните дейности, съобразно спецификата на училището и своята квалификация:

1.Диагностична-диагностициране на входното равнище на постъпващите в отделните степени ученици; диагностициране на затрудненията в интелектуалната, личностната и поведенческата сфера на учениците; идентифициране на надарените ученици, както и на ученици със специфични образователни нужди; диагностика за подпомагане на училищното и професионално ориентиране и насочване на учениците.

2.Консултативна-индивидуално консултиране на ученици по проблеми свързани с тяхното поведение; по проблеми свързани с взаимоотношенията с връстници, родители, учители; по психичното, личностното и интелектуалното им развитие.; Консултиране на учители – професионално, по проблеми произтичащи от взаимодействията с учениците и с колегите им.; С родители- по проблемите на взаимоотношенията с техните деца; личностното, интелектуалното и поведенческото развитие на децата им; кариерното развитие (училищно, професионално и социално) на децата им ; взаимоотношенията с училището, като институция- учители, училищно ръководство, училищно настоятелство.

Групова работа- обучения за развитие на социални умения и правене на социални избори; решаване на проблеми, свързани с рисково за здравето поведение- ограничаване на злоупотребата с психоактивни вещества / тютюнопушене, алкохол, наркотици/, превенция на зависимостите, рисково сексуално поведение и др.; изграждане на умения за справяне с различни форми на насилие; консултиране на училищното ръководство и училищния състав по отношение на:

-разработване на училищни правилници, програми и проекти;

-училищния климат;

-решаване на проблеми на училищното развитие;

3.Посредническа- при взаимодействия или решаване на конфликти между ученици, учители, родители и училищно ръководство.

Целите на консултирането са:

-промяна на поведението на клиента, така че той живее продуктивно, да изпитва удовлетвореност от начина си на живот;

-да се развиват навици за преодоляване на трудностите при стълкновението на клиента с нови жизнени обстоятелства и изисквания;

-да се предизвикат благоприятни промени в мисленето и поведението на личността;

-да се контролират обкръжението на клиента и собствените поведенчески реакции;

-да се развиват умения у клиента за установяване и поддържане на оптимални хуманни междуличностни отношения.

Благоприятната професионална и личностна изява не зависят единствено и само от умствените способности на човека. Всяко от тези умения влияе върху осъществяването на взаимодействието между хората и в голяма степен върху качеството и резултата на това взаимодействие. Всеки човек независимо от неговата тясна професионална дейност и от социалните роли, които изпълнява в живота, е необходимо да владее основните комуникативни умения.

Във всеки акт на общуване с другите хора ние съзнателно или не се поставяме и се стремим да постигнем някаква цел.

Взаимоотношенията между съветника и клиента е основата на процеса на съветване. Понякога хората се обръщат за съветване без да имат ясна представа за този процес.

Съветването може да бъде инструмент за превенция на „нормалните” проблеми на учениците, на училищните неуспехи и емоционалните разочарования, които могат да се превърнат в по- сериозни и да завършат с делинквеност. То може да бъде метод за създаване на здравословна околна среда, може да партнира на детето при справяне със стресове и конфликти в неговото израстване и развитие.

Съветването е процес, който помага на хората да преодоляват препятствия в личностното израстване и да осъществява оптимално развитие на своите персонални ресурси.

Най- често съветниците се срещат със следните типове проблеми:

1.Междуличностни конфликти с другите- родители, братя, сестри, учители, връстници.

2.Личностни конфликти, или конфликти със самите себе си- проблеми, свързани с вземане на решения, изясняване на алтернативи, осъзнаване на включеността в  конфликта и т.н.

3.Недостиг на информация за самия себе си- детето се нуждае от повече познания за своите способности, интереси или ценности.

4.Недостиг на информация за обкръжението- какво значи да успяваш в училище или информация за най- общите образователни изисквания.

5.Недостиг на умения- ефективни методи за учене, асертивно поведение, умения за слушане, как да си намерим приятел и други специфични умения.

За провеждане на успешна консултация, съветникът трябва да е наясно, както с личностните особености на ученика, неговите интереси и предпочитания, така и с възможностите за тяхното реализиране чрез разнообразни образователни и професионални форми. При консултирането съветникът информира учениците за различните възможности да изберат един или друг образователен път и професия, съобразно техните личностни особености. Изборът на конкретен вид обучение, професия е работа на самия ученик, проява на достигната от него зрялост, лична и социална отговорност.

При осъществяването на информационната и консултационна ценност в областта на професионалното ориентиране, съветникът може да използва:

-индивидуални и групови беседи;

-доклади;

-лекции;

-филмови прожекции;

-срещи с представители на различни професии;

-дискусии;

-наблюдение върху изпълнението на професионалните роли и условията на труд при определени професии.

Работата  на съветника с класните ръководители е  съвместна, за усвояване на умения от учениците за саморегулация и самовъзпитавание за създаване на положителна самооценка и самостоятелен избор на жизнена позиция. Заедно се преодоляват възникнали проблеми и съвместно се разработват индивидуалните корекционни програми за ученици застрашени от отпадане, или ученици с простъпки.

Чрез беседи, консултации и други форми съветникът се информира за намалената успеваемост на отделните ученици по съответни учебни предмети и съвместно с учителите се търсят причините за това. Съветникът работи целенасочено с такива ученици, като им помага да преодолеят тези причини.

Съветникът работи с учителите и по разкриване на деца с особено големи наклонности в дадена област на науката, изкуството или спорта.

Трудно може да се оцени работата на съветника, тъй като нейната ефективност има качествени измерители. Успешната работа по преодоляване на проблемите, дори и на двама- трима ученици е показател за добре свършена работа. Не може да се очаква че съветникът за половин или една година ще помогне разрешаването на проблемите на всички ученици. Промените в нагласите на учениците, в тяхното поведение и превръщането им в социално и личностно отговорни граждани е дългогодишен процес, изискващ разбирането и подкрепата, както на училищното ръководство, така и на училищната общност, родителите и обществото като цяло.

Дейността на съветника е насочена към създаване на предпоставки и условия в училище да се изграждат не само високообразовани, но и подготвени за живота личности. За да изпълни успешно своето предназначение, съветникът работи освен с учениците и с техните родители, с учителите, класните ръководители, лекарите, педагогическите консултативни кабинети, детските педагогически стаи, центрове за работа с деца и други обществени и държавни институции, заети с обслужването на деца и ученици.

Функциите на училищният психолог (Милка Д. Василева „Някои проблеми на училищната психология”2003) са: лидер /неформален/, ръководител /терапевт/, информатор, консултант, експерт, любим човек, приятел, кумир, възпитател, просветител, наставник, оценител /диагностик/, критик, съдия, инструктор, треньор, контрольор, оратор, артист, клоун, учен, изследовател, наблюдател.

Ефективният съветник трябва да притежава определени личностни качества и професионални умения и навици за компетентно изпълняване на длъжност и роля. Той трябва да бъде емпатичен и способен да разбере как другите чувстват и възприемат света. Да отдава необходимото на значимостта на отношенията с децата и възрастните, да е чувствителен към човешките потребности да умее да помага на хората в удовлетворяването им. Той трябва да познава психическата динамика, мотивите и целите на човешкото поведение и да го прилага в ситуации. Да може да установява отношения, които се характеризират с истинско доверие и взаимно уважение. Неговата поява в качеството на съветник трябва да внушава доверие на човека и групата, да показва с подхода си на човека, че е негов сътрудник в общия процес. Той трябва да е креативен, непосредствен и с развито въображение. Всеки един може да го разглежда като средство за разрешаване на проблемите си. Той трябва да бъде достъпен и на децата, които гледат на него като на източник за помощ в разбиране на себе си и другите.

Всяко училище или детска градина трябва да има педагогически съветник, защото са нужни със своите знания и умения, както на децата, така и на персонала.

Този еволюционен процес вероятно ще продължи и в бъдеще, доколкото уникалният опит и знанията на специалистите- професионалисти в областта на психологопедагогическата помощ, социалната педагогика и социалната работа придобиват все по-голямо значение в сферата на образованието и социалните услуги за деца и семейства.