Home Психология Проучване и оценяване на детското развитие

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Проучване и оценяване на детското развитие ПДФ Печат Е-мейл

Очертаването на индивидуалния психологически профил на детето се основава на комплекс от методи,които педагогът ранжира по посока на аспектите на детската активност (емоционална,познавателна,социална,самопознание, творчество) ,на вида детска дейност и етапа на проучването  (констативен,формиращ,контролен)

*Водещи методи на проучване:

-педагогическо наблюдение;

-практически и игрови методи;

-естествен педагогически експеримент;

-беседа;

-проучване продуктите на детското творчество;

За изследването на свойствата и качествата на психичните процеси (възприятие, представа, мислене , въображение, памет, внимание), на стратегиите (познавателна,социална), на състоянията (емоционално,физическо) и чертите на характера се използват тестове и методики . Резултатите от тях се съпоставят с общата оценка активноста на детето, дадена от педагога и от родителите му.

Оценката на готовността на детето за училище се изгражда върху общи и специализирани тестове и ситуации (пр.Бижков,Стоянова изд. „Софииски унверситет”), единни методически и стандартизирани програми за 5-6 и 6-7 годишни деца.

По този начин се осъществява ранна диагностика и се открива възможност за своевременно формиращо се взаимодеиствие за развитие на детето и създаване за готовност за адаптирането му в училищната среда.

Програмата фокусира особеностите и перспективата на развитие на детето,  а социалните и научно-предметните области и изкуството са педагогически интерпретирани в специфичното образователно съдържание и очакваните психологически резултати за отделното дете. Това насочва към структуриране на система от диагностични подходи, в които на преден план се извеждат компетенциите на детето по отношение на адаптацията,самопознанието, обучаемостта, комуникацията и творчеството.

За основополагащи изследователски равнища се приемат:

  • Самопознание
  • Сензорни умения и познавателни способности
  • Емоционално-волева регулация
  • Социални умения

САМОПОЗНАНИЕ

1. Диференциране на индивидуални различия:

v                  външни характеристики;

v                  полова принадлежност;

v                  промени в развитието на тялото.

2. Идентифициране на части и функции на тялото чрез:

v                  практическа ориентация и практически опит (вкл. координация на движенията, усещане за равновесие, ориентация в пространството);

v                  емоционални и физически състояния (бодрост, умора, болка, глад, жажда, студ...);

3. Адаптиране и саморегулиране в средата.

СЕНЗОРНИ УМЕНИЯ И ПОЗНАВАТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ

  1. 1. Идентифициране на признаци на предмети и на обекти.
  2. 2. Ориентиране в еталони (цвят, форма, големина, пространство, звук, тон...)
  3. 3. Моделиране: прецептивно, нагледно, схематично.
  4. 4. Синтезирано възприемане на параматри;
  5. 5. Ориентиране по знаци и схеми;
  6. 6. Групиране и обощаване: на признаци, предмети и обекти, на явления, връзки и завосимости.
  7. 7. Разбиране и прилагане на принципи на действие.
  8. 8. Проектиране на дейност и на постижение.
  9. 9. Пренос и нестандартно преобразуване на познавателен опит с нови условия.
  10. ЕМОЦИОНАЛНО-ВОЛЕВА РЕГУЛАЦИЯ

  1. 1. Умение да установява и поддържа делови и личностни контакти с възрастни и деца:

v                                                                        вживяване в настроението и  състоянието на другите;

v                                                                        идентифициране на емоционални състояния (радост, тъга, изненада, обида, самота, яд, и др.);

v                                                                        откликване на обръщение, внимателно изслушване, изразяване на интерес към непонятното, разговаряне с вежлив тон;

v                                                                         общуване с непознати, изразяване на молба, предложение, отказ.

  1. 2. Умение да се спазват норми и правила на поведение:

v                                                                        насочване на усилията към общ резулат със съгласуваност и сътрудничество;

v                                                                        проявяване на доброжелателност, тактика чрез убеждение на принципа на взаимния интерес;

v                                                                        оказване на помощ по лична инициатива, разрешаване на конфликти, ръководейки се от етични норми;

  1. 3. Естетико-художествена отзивчивост:

v                                                                        проявяване на усет и наблюдателност по отношение на хармонията на цветовете и звуците, етиката във взаимоотношенията, естетиката в предметите, спокойствието и динамиката в природата и т.н. ;

v                                                                        създаване на естетически предмети за радост на другите.

  1. 4. Жизнеспосодност:

v                                                                        приявяване на усилие за преодоляване на затруднения;

v                                                                        изчакване и отсрочване на ситуация;

v                                                                        подтискане на егоцентрични емоции;

v                                                                        изразяване на удовлетвореност от съвместна дейност;

v                                                                        проявяване на собствен вкус и предпочитания, на усет към новото.

СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ

  1. 1. Умение за коопериране и личностна автономия:

v                                                                    целенасочване на собствената активност и постигане на цел;

v                                                                    прекъсване на неблагоприятна ситуация на общуване;

v                                                                    създаване на собствен периметър на изява в съвместна дейност;

v                                                                    спазване на целесъобразен ритъм на действие и почивка;

 

  1. 2. Умение за общуване с връстници:

v                                                                        обменяне на мисли и чувства, изразяване на словестно социално-естетически оценки;

v                                                                        идентифициране на социално приемливо и неприемливо поведение (социален афинитет);

v                                                                        приемане на критика за собствена грешка или проверка на изпълнението на задача;

v                                                                        проявяване на отговорност към групата;

v                                                                        съгласуване на действивията и участие в разпределяне на задълженията;

v                                                                        проявяване на дружелюбност, отстъпчивост, деликатност, добър тон и т.н.

  1. 3. Социално-емоционална приобщеност към групата:

v                                                                             проявяване на потребност от включване в детско общество;

v                                                                             адаптиране към условията на детската група;

v                                                                             зачитане на интересите на

другите, запазвайки собствените си права;

v                                                                             отчитане на резултатите, постигнати от други деца и поява на готовност за съдействия;

v                                                                             самоутвърждаване чрез полезни и за другите действия;

v                                                                             упражняване в социални роли и създаване на игрови групи.

>      Специалните училища са организирани за деца с различни специални потребности, които не могат да посещават общообразователното училище. Те са разделени на категории в зависимост от специалните нужди на децата, на базата на определени образователни принципи. Съществуват специални училища за деца със зрителни затруднения, за деца със слухови нарушения, за деца с умствена изостаналост, с обучителни трудности, с поведенчески нарушения, с проблеми в здравето.

В различните области има различни концепции за формиране на интегрираното обучение. Те включват:

-диференциране на обучението по отделни предмети в обикновеното училище;

-индивидуална интеграция на учителите с помощ от подпомагащ учител и индивидуална обучителна програма, за да се достигне усвояване на учебното съдържание от обикновената програма;

-интеграция чрез коопериране на училища обикновено между начално и специално училище с идеята да се осигури социална интеграция на учениците от специалното училище;

-интеграция като вътрешноучилищен проект- във всеки клас, който има ученици със специални образователни потребности, има двама учители- масов и специален учител.

Федералното правителство финансира проекти и програми за развитие както на общообразователното училище, така и на специалните училища.

В Германия, както и във Великобритания целта на общообразователната политика е да се включат колкото се може повече местни образователни институции или административни органи в новата интеграционна практика. И в двете страни се запазва и доразвива положителния опит от традиционното обучение, възпитание и образование. Това се отнася до съществуването и на специални училища, в които се търсят нови форми и се усъвършенстват учебните подходи и методи за обучението и възпитанието на нуждаещите се деца.

И нека повторим децата със специални образователни потребности са деца с физически увреждания; със сензорни увреждания (зрителни, слухови, моторни); деца с речеви смущения и нарушения; деца с интелектуална недостатъчност. Тези деца не могат да се изолират, тоест могат, но това би била една много грешна стъпка, защото те съществуват и са част от нашето общество - те обитават нашият свят!

Странно нещо са религиозните предразсъдъци в азиатските страни. В една Япония например, която е толкова развита страна, интегрираното обучение е добре развито, но недостатъчно за страна  от такъв ранг на икономически стандарт. Там повечето жители изповядват Будизъм, според който увреждането е карма, която трябва просто да се изтърпи - един вид наказание за това, че в предишния си живот си бил крадец, убиец - престъпник. Представете си само колко тесногръдо може да бъде дадено мислене, преработено в управление, така де – политика. Причините за интелектуалната недостатъчност могат да бъдат генетични, но не наследствени.

Важно е да си правят медико-генетични консултации наркомани, алкохолици, жена, която е преживяла мъртво раждане, както и семейства, в които вече има дете с увреждания. Такива консултации в България аз не знам да има, но в Австрия със сигурност. Те се изплащат от здравната осигуровка на австриеца, като се набират средства и от благотворителност. Важното е, че тези хора правят всичко възможно, за да предотвратят генетичните нарушения. Там, ако в семейство се роди дете с леки говорни нарушения, семейството е облекчено от данъци, ако се роди дете с по-сериозни нарушения, семейството е освободено от данъци. Интегрираните деца със специални образователни потребности са 80%. Интегрирано обучение означава обучение на тези специални деца в масовото училище, където те няма да бъдат изолирани, където ще имат най-малко ограничаваща среда, под ръководството на специалист (специален педагог). Не си мислете, че само в тази страна нещата стоят по този начин. Интеграцията на децата с увреждания в Англия е 90%, във Франция също. В САЩ е цели 97% - само там съществува закон, който е наложен от конгреса през 1975 година, обновен през 1990 година. Този закон забранява всякакъв вид дискриминация на хората с увреждания, урежда им интегрирано обучение (навярно, защото се отпуска повече бюджет, ако в масовото училище се приемат деца със специални образователни потребности), както осигурява и  възможно най-малко ограничаваща среда за тези деца. Всяка майка има право да обжалва решението на училищното настоятелство да не приеме детето ù в масовото училище, след прегледа на специален педагог. Ако този педагог не се съгласи с нея, тя има право да обжалва още два пъти (след прегледите на други двама специалисти). Ако те не приемат детето и в масовото училище, тя има правото да подаде жалба във Върховния съд и ако съдът  приеме нейната жалба за достоверна  се осигурява не само интегрирано обучение на детето ù, но то е и напълно безплатно. Правилно ли казваше Тодор Колев - „Как ще ги стигнем...”?! Колкото и селяндурски, постоянно тъпчещите се с нездравословна храна или работещи като машини, или най-често наричани ”тъпи” от българите, американците по упорит начин са стремглаво устремени напред - това вероятно е единствена страна, която възпитава толерантност - в истинския смисъл на думата. Традициите са добре спазвани - специалните училища са много добре оборудвани и са превърнати в диагностични центрове. А какво пък да споменем за Швеция - там, ако си късоглед или далекоглед, държавата ти осигурява безплатни очила (естествено това навярно е следствие от високите данъци, които плаща шведът). Всъщност исках да кажа, че е глупаво да кажем за едно дете с увреждания, че изплаща грехове от миналия си живот - не отричам никоя религия, просто пояснявам, че понякога хората могат да се превърнат в истински коне с капаци.

В Източна Европа, поради тоталитарния режим,  бъдещето на тези деца въобще не е розово. Като започнем от самата терминология - в Русия, Македония и Сърбия е наложен стария медицински термин - „дефектология”, който на първо място поставя увреждането (медицинският показател). Това не е ли все едно към някой по-закръглен да се обръщат с „дебел” – сякаш това му е името и всичко, което може да се каже за него?! В България  терминът е социален - „специална педагогика”, което на първо място поставя обучението на тези деца. В България също има интеграция на децата със специални образователни потребности, но пак е нещо в сравнение с по-горе споменатите страни от Източна Европа - там не може и да се говори за такова нещо. Проблемът в България е, че липсват финансови средства за техническа поддръжка и техническо обновление. Също липсата на специалисти, поради безработицата. Но пък  съществуват много родителски асоциации, както се поддържат и много международни контакти и  се набавят средства от различни европейски асоциации. Поне вече е изготвен план за интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности.

Стига с това тесногръдо, смешно и овче отношение към по-различните от нас! Само Европа ли трябва да ни показва вярната посока (не беше ли англичанин репортерът, направил документален репортаж за дома в Могилино, та добре, че и родните медии реагираха)?! Бъдете Хора!

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG