Joomla Software solutions Template

Payday loan

Очертаването на индивидуалния психологически профил на детето се основава на комплекс от методи,които педагогът ранжира по посока на аспектите на детската активност (емоционална,познавателна,социална,самопознание, творчество) ,на вида детска дейност и етапа на проучването  (констативен,формиращ,контролен)

*Водещи методи на проучване:

-педагогическо наблюдение;

-практически и игрови методи;

-естествен педагогически експеримент;

-беседа;

-проучване продуктите на детското творчество;

За изследването на свойствата и качествата на психичните процеси (възприятие, представа, мислене , въображение, памет, внимание), на стратегиите (познавателна,социална), на състоянията (емоционално,физическо) и чертите на характера се използват тестове и методики . Резултатите от тях се съпоставят с общата оценка активноста на детето, дадена от педагога и от родителите му.

Оценката на готовността на детето за училище се изгражда върху общи и специализирани тестове и ситуации (пр.Бижков,Стоянова изд. „Софииски унверситет”), единни методически и стандартизирани програми за 5-6 и 6-7 годишни деца.

По този начин се осъществява ранна диагностика и се открива възможност за своевременно формиращо се взаимодеиствие за развитие на детето и създаване за готовност за адаптирането му в училищната среда.

Програмата фокусира особеностите и перспективата на развитие на детето,  а социалните и научно-предметните области и изкуството са педагогически интерпретирани в специфичното образователно съдържание и очакваните психологически резултати за отделното дете. Това насочва към структуриране на система от диагностични подходи, в които на преден план се извеждат компетенциите на детето по отношение на адаптацията,самопознанието, обучаемостта, комуникацията и творчеството.

За основополагащи изследователски равнища се приемат:

• Самопознание
• Сензорни умения и познавателни способности
• Емоционално-волева регулация
• Социални умения

САМОПОЗНАНИЕ

1. Диференциране на индивидуални различия:

v                  външни характеристики;

v                  полова принадлежност;

v                  промени в развитието на тялото.

2. Идентифициране на части и функции на тялото чрез:

v                  практическа ориентация и практически опит (вкл. координация на движенията, усещане за равновесие, ориентация в пространството);

v                  емоционални и физически състояния (бодрост, умора, болка, глад, жажда, студ...);

3. Адаптиране и саморегулиране в средата.

СЕНЗОРНИ УМЕНИЯ И ПОЗНАВАТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ

1. 1. Идентифициране на признаци на предмети и на обекти.
2. 2. Ориентиране в еталони (цвят, форма, големина, пространство, звук, тон...)
3. 3. Моделиране: прецептивно, нагледно, схематично.
4. 4. Синтезирано възприемане на параматри;
5. 5. Ориентиране по знаци и схеми;
6. 6. Групиране и обощаване: на признаци, предмети и обекти, на явления, връзки и завосимости.
7. 7. Разбиране и прилагане на принципи на действие.
8. 8. Проектиране на дейност и на постижение.
9. 9. Пренос и нестандартно преобразуване на познавателен опит с нови условия.
10. ЕМОЦИОНАЛНО-ВОЛЕВА РЕГУЛАЦИЯ

1. 1. Умение да установява и поддържа делови и личностни контакти с възрастни и деца:

v                                                                        вживяване в настроението и  състоянието на другите;

v                                                                        идентифициране на емоционални състояния (радост, тъга, изненада, обида, самота, яд, и др.);

v                                                                        откликване на обръщение, внимателно изслушване, изразяване на интерес към непонятното, разговаряне с вежлив тон;

v                                                                         общуване с непознати, изразяване на молба, предложение, отказ.

1. 2. Умение да се спазват норми и правила на поведение:

v                                                                        насочване на усилията към общ резулат със съгласуваност и сътрудничество;

v                                                                        проявяване на доброжелателност, тактика чрез убеждение на принципа на взаимния интерес;

v                                                                        оказване на помощ по лична инициатива, разрешаване на конфликти, ръководейки се от етични норми;

1. 3. Естетико-художествена отзивчивост:

v                                                                        проявяване на усет и наблюдателност по отношение на хармонията на цветовете и звуците, етиката във взаимоотношенията, естетиката в предметите, спокойствието и динамиката в природата и т.н. ;

v                                                                        създаване на естетически предмети за радост на другите.

1. 4. Жизнеспосодност:

v                                                                        приявяване на усилие за преодоляване на затруднения;

v                                                                        изчакване и отсрочване на ситуация;

v                                                                        подтискане на егоцентрични емоции;

v                                                                        изразяване на удовлетвореност от съвместна дейност;

v                                                                        проявяване на собствен вкус и предпочитания, на усет към новото.

СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ

1. 1. Умение за коопериране и личностна автономия:

v                                                                    целенасочване на собствената активност и постигане на цел;

v                                                                    прекъсване на неблагоприятна ситуация на общуване;

v                                                                    създаване на собствен периметър на изява в съвместна дейност;

v                                                                    спазване на целесъобразен ритъм на действие и почивка;

1. 2. Умение за общуване с връстници:

v                                                                        обменяне на мисли и чувства, изразяване на словестно социално-естетически оценки;

v                                                                        идентифициране на социално приемливо и неприемливо поведение (социален афинитет);

v                                                                        приемане на критика за собствена грешка или проверка на изпълнението на задача;

v                                                                        проявяване на отговорност към групата;

v                                                                        съгласуване на действивията и участие в разпределяне на задълженията;

v                                                                        проявяване на дружелюбност, отстъпчивост, деликатност, добър тон и т.н.

1. 3. Социално-емоционална приобщеност към групата:

v                                                                             проявяване на потребност от включване в детско общество;

v                                                                             адаптиране към условията на детската група;

v                                                                             зачитане на интересите на

другите, запазвайки собствените си права;

v                                                                             отчитане на резултатите, постигнати от други деца и поява на готовност за съдействия;

v                                                                             самоутвърждаване чрез полезни и за другите действия;

v                                                                             упражняване в социални роли и създаване на игрови групи.

>      Специалните училища са организирани за деца с различни специални потребности, които не могат да посещават общообразователното училище. Те са разделени на категории в зависимост от специалните нужди на децата, на базата на определени образователни принципи. Съществуват специални училища за деца със зрителни затруднения, за деца със слухови нарушения, за деца с умствена изостаналост, с обучителни трудности, с поведенчески нарушения, с проблеми в здравето.

В различните области има различни концепции за формиране на интегрираното обучение. Те включват:

-диференциране на обучението по отделни предмети в обикновеното училище;

-индивидуална интеграция на учителите с помощ от подпомагащ учител и индивидуална обучителна програма, за да се достигне усвояване на учебното съдържание от обикновената програма;

-интеграция чрез коопериране на училища обикновено между начално и специално училище с идеята да се осигури социална интеграция на учениците от специалното училище;

-интеграция като вътрешноучилищен проект- във всеки клас, който има ученици със специални образователни потребности, има двама учители- масов и специален учител.

Федералното правителство финансира проекти и програми за развитие както на общообразователното училище, така и на специалните училища.

В Германия, както и във Великобритания целта на общообразователната политика е да се включат колкото се може повече местни образователни институции или административни органи в новата интеграционна практика. И в двете страни се запазва и доразвива положителния опит от традиционното обучение, възпитание и образование. Това се отнася до съществуването и на специални училища, в които се търсят нови форми и се усъвършенстват учебните подходи и методи за обучението и възпитанието на нуждаещите се деца.

И нека повторим децата със специални образователни потребности са деца с физически увреждания; със сензорни увреждания (зрителни, слухови, моторни); деца с речеви смущения и нарушения; деца с интелектуална недостатъчност. Тези деца не могат да се изолират, тоест могат, но това би била една много грешна стъпка, защото те съществуват и са част от нашето общество - те обитават нашият свят!

Странно нещо са религиозните предразсъдъци в азиатските страни. В една Япония например, която е толкова развита страна, интегрираното обучение е добре развито, но недостатъчно за страна  от такъв ранг на икономически стандарт. Там повечето жители изповядват Будизъм, според който увреждането е карма, която трябва просто да се изтърпи - един вид наказание за това, че в предишния си живот си бил крадец, убиец - престъпник. Представете си само колко тесногръдо може да бъде дадено мислене, преработено в управление, така де – политика. Причините за интелектуалната недостатъчност могат да бъдат генетични, но не наследствени.

Важно е да си правят медико-генетични консултации наркомани, алкохолици, жена, която е преживяла мъртво раждане, както и семейства, в които вече има дете с увреждания. Такива консултации в България аз не знам да има, но в Австрия със сигурност. Те се изплащат от здравната осигуровка на австриеца, като се набират средства и от благотворителност. Важното е, че тези хора правят всичко възможно, за да предотвратят генетичните нарушения. Там, ако в семейство се роди дете с леки говорни нарушения, семейството е облекчено от данъци, ако се роди дете с по-сериозни нарушения, семейството е освободено от данъци. Интегрираните деца със специални образователни потребности са 80%. Интегрирано обучение означава обучение на тези специални деца в масовото училище, където те няма да бъдат изолирани, където ще имат най-малко ограничаваща среда, под ръководството на специалист (специален педагог). Не си мислете, че само в тази страна нещата стоят по този начин. Интеграцията на децата с увреждания в Англия е 90%, във Франция също. В САЩ е цели 97% - само там съществува закон, който е наложен от конгреса през 1975 година, обновен през 1990 година. Този закон забранява всякакъв вид дискриминация на хората с увреждания, урежда им интегрирано обучение (навярно, защото се отпуска повече бюджет, ако в масовото училище се приемат деца със специални образователни потребности), както осигурява и  възможно най-малко ограничаваща среда за тези деца. Всяка майка има право да обжалва решението на училищното настоятелство да не приеме детето ù в масовото училище, след прегледа на специален педагог. Ако този педагог не се съгласи с нея, тя има право да обжалва още два пъти (след прегледите на други двама специалисти). Ако те не приемат детето и в масовото училище, тя има правото да подаде жалба във Върховния съд и ако съдът  приеме нейната жалба за достоверна  се осигурява не само интегрирано обучение на детето ù, но то е и напълно безплатно. Правилно ли казваше Тодор Колев - „Как ще ги стигнем...”?! Колкото и селяндурски, постоянно тъпчещите се с нездравословна храна или работещи като машини, или най-често наричани ”тъпи” от българите, американците по упорит начин са стремглаво устремени напред - това вероятно е единствена страна, която възпитава толерантност - в истинския смисъл на думата. Традициите са добре спазвани - специалните училища са много добре оборудвани и са превърнати в диагностични центрове. А какво пък да споменем за Швеция - там, ако си късоглед или далекоглед, държавата ти осигурява безплатни очила (естествено това навярно е следствие от високите данъци, които плаща шведът). Всъщност исках да кажа, че е глупаво да кажем за едно дете с увреждания, че изплаща грехове от миналия си живот - не отричам никоя религия, просто пояснявам, че понякога хората могат да се превърнат в истински коне с капаци.

В Източна Европа, поради тоталитарния режим,  бъдещето на тези деца въобще не е розово. Като започнем от самата терминология - в Русия, Македония и Сърбия е наложен стария медицински термин - „дефектология”, който на първо място поставя увреждането (медицинският показател). Това не е ли все едно към някой по-закръглен да се обръщат с „дебел” – сякаш това му е името и всичко, което може да се каже за него?! В България  терминът е социален - „специална педагогика”, което на първо място поставя обучението на тези деца. В България също има интеграция на децата със специални образователни потребности, но пак е нещо в сравнение с по-горе споменатите страни от Източна Европа - там не може и да се говори за такова нещо. Проблемът в България е, че липсват финансови средства за техническа поддръжка и техническо обновление. Също липсата на специалисти, поради безработицата. Но пък  съществуват много родителски асоциации, както се поддържат и много международни контакти и  се набавят средства от различни европейски асоциации. Поне вече е изготвен план за интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности.

Стига с това тесногръдо, смешно и овче отношение към по-различните от нас! Само Европа ли трябва да ни показва вярната посока (не беше ли англичанин репортерът, направил документален репортаж за дома в Могилино, та добре, че и родните медии реагираха)?! Бъдете Хора!