Joomla Software solutions Template

Payday loan

Известно е, че не всички деца, които се раждат на този свят, имат щастието тяхното развитие и обучение да протече нормално, без катаклизми.

За съжаление природата се отнася неблагосклонно към някои индивиди. При раждането или в ранното им детство се появяват аномалии, свързани с по-нататъшното патологично протичане на определени психични процеси.

Дeцата със специални образователни потребности са сред нас и около нас.

Те се нуждаят също толкова много от образование както и всички останали деца.

Как да се помогне на тези деца? Как да се облекчат страданията на родителите?

Така преди повече от 40 години в развитите страни на Европа се разгорещява полемика за нуждата от една нова образователна политика на обучението на деца със специални педагогически нужди – интегрираното обучение. В страните от Европейския съюз интегрираното обучение е въведено още в началото на миналия век. Всяка от тях има изработена собствена система на интеграция, която отчита националната специфика. Появата и развитието на интегрираното обучение илюстрира една основна промяна в съвременното обучение на деца със специални педагогически нужди и това диктува един плавен преход от специални училища към интеграция в масови училища.

У нас разбира се идеята навлиза много по-късно през 80-те години на миналия век. Особено важно в тази насока е да се осъзнае високата професионална и обществена отговорност на съвременното обучение на децата със специални потребности. В националния план за интегриране на деца със специални образователни потребности за периода от 01.01.2004 г. до 01.01.2007 г. е дадено следното определение за интегрирано обучение: Образованието чрез интегрирано обучение е стратегия, насочена към постигане на основната цел за развитие на включващо общество, на общество, което позволява на всички деца и възрастни, независимо от техния пол, възраст, способности, етническа принадлежност, увреждане да участват в него и да имат принос.

Образованието е право на всяко дете и в този смисъл интегрираното обучение се стреми да осигури достъп на всички деца до съответното подходящо, достъпно и ефективно образование. И по-нататък се казва, че това образование е и подход, който поставя детето в центъра на образователния процес и признава, че децата са отделни личности с различни потребности от обучение.  Най-общо интегрираното обучение е форма на обучение на деца със специални образователни потребности (СОП), при която всяко от тях се обучава в училище, но по план, съобразен с индивидуалните му възможности. В България интегрираното обучение (ИО) е прието официално през 2003 г. То обхваща следните категории деца : с интелектуална недостатъчност; със зрителни затруднения; със слухови нарушения; с хронични заболявания; с езиково-говорни нарушения.

Приема се, че тези категории деца са със специални образователни потребности поради наличието на определени нарушения в различни сфери — познавателна, моторна, сензорна.

Главната цел на ИО е да се постигне съвместно обучение на децата със СОП в средата на техните връстници, а впоследствие и тяхното развитие като пълноценни и равнопоставени граждани на обществото като цяло. Важна особеност на интегрираното обучение е, че е насочено към индивидуалните възможности и интереси на децата със СОП. От тях не се изисква покриване на стандартите на обучение за съответния клас, дори и усвоили минимум от знания, те преминават в по-горен клас.

Пръв в България идеята за интегрирано обучение прокарва проф. В.Радулов. Той създава и първите училища за деца със специални нужди, а именно училищата за незрящи във Варна и София. Той пръв дефинира и понятието интегрирано обучение, а именно“ това е съвместно обучение на деца със специални педагогически нужди и здрави деца в обикновения клас чрез квалифицирано подпомагане от специален учител “ От тогава до днес са изминали приблизително 15 години. За тези години доста неща са се променили. Първо се е променила терминологията - т.е. на тези деца вече не се гледа като на болни, което ни навежда от определението за останалите здрави деца. Напротив на тях се гледа като на деца със ресурси и на тях трябва да се отделя специално внимание, но не отделно  само в специалния клас , а между децата в масовото училище. Второ за тяхното квалифицирано обучение се грижи не само ресурсен учител, а и екип от специалисти - масов учител, психолог, логопед и в състава на този екип разбира се се отрежда и не маловажна роля на семейството, а в центъра на цялата тази работа стои и детето, което играе най-важната роля.

В условията на интегрирано обучение изключително важно е да се разбере, че масовото училище поема част от отговорността за обучението на детето със специални педагогически нужди. В досегашната практика такива деца се отправяха към специалните училища, които изцяло се ангажират с тях. Тази особеност е съществено важна, тъй като масовото училище се превръща в училище за всички и става символ на социалното приемане на тези деца.

Интегрираното обучение не е просто преместване от специалното в масовото училище, а активно включване на ученика във всекидневието на обикновения клас. Това обучение не си поставя за цел да адаптира класа от здрави деца към интегрирания  ученик, а тъкмо обратното, ние трябва да помогнем на детето реално да се адаптира в класа. Ако интегрираното обучение смущава работата на обикновения клас, то изгубва всякакъв смисъл и граничи с престъпление. Отговорността за успешно адаптиране е задължение на специалните учители. Не на последно място интегрираното обучение е истинско партньорство между специалното, масовото училище, родителите и обществените институции, които формират неговата солидна обществена база.

По-късно проф. Иван Карагьозов подчертава, че ” Самата същност на интеграцията предполага множество явления, отнасящи се към две основни съществено различаващи се функционални среди – субектната/вътрешната на самото дете с отклонения в развитието-неговите специфични педагогически потребности и психични свойства в действие и социалната /външната / среда със своите обективни или относително независими от субекта релации. Вероятно училищната среда, чрез която се осъществяват интеграционните процеси не е трети тип, а обединяваща посочените по-горе две форми чрез спецификата и целесъобразността на характерните за нея функции.” Това е едно по - глобално и философско  виждане на понятието, защото в този смисъл интеграцията се схваща като свързване на обектната и субектна среда у детето. Проф. Карагьозов смята, че децата могат да бъдат обучавани както в масово, така и в специално училище за целите на интеграцията и тези училища  могат да си взаимодействат в зависимост от възможностите на своите ученици със специални образователни потребности. ”Интегрираното образование /обучение/ отразява системен, педагогически по същност тип социални взаимодействия с децата със специални педагогически потребности, които ще доведат до тяхната външна / средова / и вътрешна /личностна / интеграция, а в най-широк смисъл – до възможното за тях ниво на личностно функциониране в естествените социални отношения.” Всичко това в последствие трябва да позволи на всеки един да упражнява самостоятелно определен кръг от социални връзки и да управлява собственото си битие, в съответствие с обществените норми и лични потребности. Или казано по друг начин успехът на интегрираното обучение е то да позволи на децата да се адаптират към средата, да намират подкрепа от нея и да се почувстват като част от нея.

Доц. д-р В. Кацарска определя интегрираното обучение като” Съвместно обучение на деца с и без специални педагогически потребности, което при необходимост се подпомага от сформирани за целта екипи от специалисти.” Трябва да се подчертае, че у нас и преди е имало интегриране на отделни деца по инициатива на техните семейства, но то е било не целенасочено, кампанийно и стихийно. Нуждите на тези деца не са били изучени детайлно и задълбочено, а и не е била предоставяна специализирана и квалифицирана помощ. В тези случаи всичко е опирало до желанието на родителите, усилията от децата и подкрепата от общообразователното училище и неговото ръководство.

Документи с особена важност от международен характер са:

Стандартни правила за обезпечаване на равни възможности на инвалидите;

Концепцията на ЮНЕСКО от 1993" Обучение за всички” - подчертава се правото на всички деца "да живеят и да се обучават заедно, защото са членове на едно общество".

Заключителен документ, подписан от участниците в Световната конференция, проведена през 1994г. в гр. Саламанка, Испания. Според този документ масовите училища трябва да приемат всички деца със специални образователни потребности.

Освен международни документи във всяка страна, както и в нашата се създават и прилагат и национални документи. В тях като цяло се насърчава интегрираното обучение. Такива документи са: Закона за народната просвета (1931 и допълнение), Правилника за прилагане на закона за народната просвета (1992 и допълнение), Наредба N6/ 19.08.2002г., Националния план за интеграция от 2003г. Нормативната база продължава да се обогатява но все още е недостатъчна и не отразява прецизно натрупания опит.

На Световната конференция на ЮНЕСКО по образование на деца със специални педагогически нужди в Саламанка, Испания 1994 г. твърде свободно специалистите използват термина “включващо обучение”, който е пълен еквивалент на интегрираното обучение и поставя ударението върху приемането без каквито и да било ограничения в масовите училища на деца със специални педагогически нужди.

Но каквато и терминология да се използва в крайна сметка интегрираното обучение трябва да създава такива условия за децата, в които те да могат максимално да разгърнат своите възможности, да формират максимално знания и умения в зависимост разбира се от своя потенциал.

От по-горе посоченото става ясно, че обучението на деца със специални педагогически нужди преживява предвижване от специално училище към интегрирано обучение, подкрепяно от основно променящите се специални учебни заведения. Принципът на интеграция трябва да бъде един от основните в нашата образователна система, естествено подкрепен и със законите в областта на образованието. Специалните училища не бива повече да бъдат единствена алтернатива. Обикновените масови училища трябва да бъдат отворени за всички деца. Освен това право на всяко дете със специални образователни потребности е то да бъде обучавано в най- близкото до дома му обикновено масово училище. Съвременното образование не трябва да бъде ориентирано само към усвояване на общообразователни дисциплини, а и обърнато към специфичните индивидуални нужди на детето. Образованието на тези деца трябва да се извършва от специалисти с висока професионална компетентност и подходяща квалификация - например за обучение на деца със слухови нарушения под ръководството на слухово - речеви рехабилитатори. Всеки интегриран ученик трябва да има индивидуална програма, подготвена от екип от специалисти. За изпълнението и се изисква и мнението, и съгласието и на родителите. Важен елемент в структурата на програмата е отразяването в нея на силните страни на детето. Тук трябва да се подбере внимателно и модела за интегриране на детето, като се имат предвид положителните и отрицателни страни и се преценя за всяко дете поотделно. Защото няма универсални модели, а има подходящи за всяко дете конкретно. Освен това всеки конкретен модел  трябва да отговаря на конкретните условия в даденото място. В заключение може да се каже, че специалните педагози и родителите, в партньорство помежду си, имат свободата заедно с детето, без шаблонни рецепти да направят най-сполучливия избор, изхождайки от конкретните нужди и възможности на ученика. Главната цел на ИО е да постигне вграждане на децата със СОП в средата на техните връстници, а в последствие — в обществото като цяло. Затова учебните часове се провеждат заедно с класа, който посещава съответното дете. В зависимост от дефицита, с него провеждат индивидуални занимания различни специалисти - специални педагози. Важна особеност  на ИО е, че е насочено към индивидуалните възможности и интереси на децата със СОП. От тях не се изисква покриване на стандартите на обучение за съответния клас, дори и ако са усвоили минимум от знания, те преминават в по-горен клас.

В страните от Европейския съюз ИО е въведено отдавна. Всяка от тях има изработена собствена система на интеграция, която отчита националната специфика.

Достъпът до образование и наличието на подкрепяща среда за деца, които имат специални образователни потребности (СОП) са възможност за бъдеща равнопоставеност на трудовия пазар и за пълноценното им участие в обществения живот.

В момента в България значителен брой деца със СОП не получават образование или се обучават в домовете си чрез индивидуална форма на обучение. Така те са лишени от възможността да общуват със своите връстници,  да бъдат самостоятелни и равнопоставени. В резултат на това голяма част от техните възможности и социалните им умения остават недостатъчно развити. Дългосрочните последици от такъв подход са трайна социална изолация, неконкурентна способност на пазара на труда, неумение за справяне в житейски ситуации.

Както отглежданите в семейства, така и настанените в специализирани институции деца със СОП, често са обект на дискриминационно отношение и на остарели обществени нагласи. (Национален план за…2004)

Не може да съществува и да се говори за интеграция там, където се създават и поддържат големи затворени общности. Успешната интеграция означава основна промяна в качеството на живота за деца и възрастни със специални нужди, в смисъл на тяхното приемане и равноправно участие в живота на обществото, като пълноценни негови членове.

През последното десетилетие у нас, както и в повечето от развитите държави, се разработва идеята за социалната интеграция като един от основните фактори на социализацията. Самата същност на интеграцията обаче предполага множество явления, отнасящи се към две основни и същевременно различаващи се функционални среди - субектната (вътрешната, на самото дете с отклонения в развитието - неговите специфични педагогически потребности и психични особености) и социалната (външната) среда със своите обективни или относително неазависими от субекта релации. Вероятно училищната среда, чрез която се осъществяват интеграционните процеси, не е трети тип, а обединяваща посочените по-горе две форми чрез спецификата и целесъобразността на характерните за нея функции. В този смисъл учителят осъществяващ на практика интегрирането на външната и субектната сфера създава нов тип среда и взаимоотношения. Изменяйки външната среда и отношенията на детето с нея, този учител създава социална ситуация на обучение, която е актуална за възможностите на включеното в обучение дете. Независимо от формата- класна, извънкласна, индивидуална, самостоятелна- този тип обучение и протичащите в него процеси е основа на социализационни процеси. От това следва, че всяка форма на обучение има социализиращ смисъл и играе интегрираща роля както по отношение на създаваната чрез него социална ситуация, така и в процеса на вътрешната субектна интеграция (Карагъозов, Кацарска 2006,4-5).

В световната практика има около 15 модела на интегрирано обучение-тотално интегриране, интегриране в определена училищна степен, частична интеграция, комбинирана интеграция, обърнато интегриране, интегриране в предучилищна възраст, специални класове в масовото училище, интегрирани класове, и др.

Описание на някои модели на интегрирано обучение

Няма най-добър модел на интегрирано обучение, но има един, който е най-подходящ за конкретното дете. Специалните педагози и родителите помежду си имат свободата заедно с детето да направят най-сполучливия избор, изхождайки единствено от конкретните нужди и възможности на детето.

В настоящия момент децата с увреден слух все още получават специална и общообразователна подготовка в специални учебно - възпитателни заведения. Законът за народната просвета, приет през 1991 г. и Правилникът към него предвижда и други форми на обучение или получаване на специална педагогическа помощ за децата със специални педагогически нужди, които отговарят на съвременните тенденции на развитие на интегрираното обучение. Законът задължава специалните училища да създават условия за преминаване на децата с увреден слух в общообразователните училища. Във връзка с това Правилникът предвижда откриването на паралелки или групи за такива деца в общообразователните училища. Независимо, че се обучават в специални училища те могат да се обучават по някои предмети и в масовото училище. Или по-точно може да се приложи друг модел - „частична интеграция”. Моделът предвижда детето със специални нужди да получи възможността да посещава масовото училище един път седмично или две- три занятия в рамките на една седмица. Това могат да бъдат например за глухото дете занятията по  рисуване, трудово обучение и физическо възпитание.На следващата година могат при успех от предходната година да се прибавят посещения и по други предмети-роден край, математика и др. Езиковото обучение на глухото дете все още преминава в специалното училище, където има и по-добри условия за него и екип от добри специалисти, което разбира се може да се използва на определен етап от развитието на децата с по-тежка слухова загуба. Важно е посещенията да бъдат индивидуални. Този модел е стъпка напред в преодоляване на социалната изолация на децата в специалното училище.

Интегриране в определена училищна степен

В сравнение с тоталното интегриране, този модел е по-лесно приложим, поради факта, че след завършване на началния или средния курс в специалното училище, детето може да продължи в обикновения клас. В този случай се дава възможност за осъществяване на по-добра подготовка за интеграция, тъй като детето отива в масовото училище с достигнато определено равнище на умение за самостоятелен и независим  живот. Моделът предполага добро взаимодействие между специалното и масовото училище. Разглежданият модел естествено не бива да се разглежда като по-добър, а като алтернативен.

Обърнато интегриране

Представлява размяна на малки групи деца между специалното и масовото училище от един и същи клас и по едни и същи учебни дисциплини. Малка група интегрирани деца опознава учебния процес в обикновения клас, повишава се личната самооценка, създават се нови социални контакти и се вдъхва вяра на собствените възможности. Другите деца също печелят немалко. Преди всичко в условията на малобройния клас в специалното училище, поради честия контрол на учителя те повишават успеха си. Разширяват познанията си върху обучението на деца със специални педагогически нужди. Повишават своето социално чувство и най-важното-практически се убеждават, че тези деца са като всички останали. В  прилагането на обърнатото интегриране, също така е необходимо да се има превид мнението на родителите на децата от масовото училище. Обърнатото интегриране предлага още една възможност за пълноценно взаимодействие между специалното и масовото училище.

Този модел е подходящ за зрително затруднени ученици, тъй като те се обучават по обикновените учебни програми, което значително улеснява размяната на малки групи с еднакво общообразователно равнище.

Ресурсен учител

Практиката в България в продължение на десетилетия е била еднозначна – децата със специални образователни потребности не се интегрират. Традиционният подход, базиран на така наречения медицински модел, е подчертано сепаративен и специалните училища са основен топос на този тип обучение с всички негативи, които произтичат от това.

Новият подход е по европейски социален – всички хора с увреждания да са равнопоставени. Според промените в Закона за народната просвета директорите на масовите училища са длъжни да приемат деца с увреждания, ако техните родители пожелаят това. Но съществува и обратната страна на медала. Ако родител откаже да пусне на училище или спре от училище детето си, понася съответните санкции. Но родител с дете със СОП, който от криво разбрано чувство за неудобство не дава съгласието си детето му да бъде обследвано и диагностицирано, за да може да започне работа с екипа за съставянето на индивидуална програма за обучение, не подлежи на никакви санкции.

Факт е обаче, че днес фигурата на ресурсния учител в рамките дори само на образователната система е нещо ново и непривично. Поради липсата на опит, включително и институционален, ресурсният учител е изправен пред редица проблеми от различен характер, които в страни с традиции в тази област не съществуват вече. Това дефинира и спецификата на функциите на ресурсния учител у нас в началото на ХХІ век. Освен преките професионални ангажименти и конкретни задачи на него му предстои да доказва и необходимостта от съществуването на професията, да запознава обществеността и специалистите с нейното поле на реализация, да преодолява бариерата на незнанието или незаинтересоваността на лица, колеги и институции. От друга страна, изискванията към него са много и твърде отговорни.

Поради необходимостта да се участва активно в учебния процес дори ако не се използва пряко методиката на бинарния урок, на практика ресурсният учител е длъжен да познава учебната програма по всички изучавани предмети (от І до ХІІ клас), да владее адекватно нивото, на което се работи, терминологията, да я запознат с основни положения от конкретните методики, ползвани в масовото училище и пр. При работата с деца, които имат специални нужди в процеса на обучение, са необходими и познанията върху специфичната област не само в общ теоретичен план, но и в конкретно методически. Едва ли може да се дефинира доминанта в този план, защото професионалният подход налага изискването за качество и в двата аспекта.

Необходимостта от начална специализирана подготовка аргументира значително създаването на центрове за професионални консултации в реално и във виртуално време и за специализирани национални форуми.

Ресурсният учител има специфичен статут, неговата задача е да осигури всички етапи на социализацията на детето в класа на масовото училище, като съумее да окаже на ученика и на преподавателите му по учебните предмети максимална помощ. Всъщност неговата роля е свързана с максималното възможно компенсиране на щетите от увреждането в процеса на социализацията. Това означава, в професионален и личностен план, че изискването за работа в екип с преподавателите и специалистите има огромно значение за постигането на реални резултати. А такъв тип поведение изисква и индивидуална нагласа, и конкретни професионални умения, както и обща и специална подготовка. Едновременно с това ресурсният учител трябва да има нагласата да проявява толерантност и разбиране към специфичните проблеми на семействата на децата, като същевременно в максимална степен отстоява интересите им по отношение на обучението.

Ресурсният учител има три основни функции – подпомагане на интегрирания ученик, подпомагане на масовия учител, подпомагане на родителите. Практиката напоследък доказва, че особено сложна се оказва работата с родители на ученици със СОП, подлежащи на интегрирано обучение. В социологическо проучване за това, готово ли е обществото в България да приеме интегрираното обучение и ресурсния учител, се получават интересни резултати в посочената насока. Почти половината от анкетираните родители дават еднакъв брой отговори, определяйки децата със специални образователни потребности като “Деца с трудности в общуването” – 23%. Най-голямата част от родителите ги определят обаче като “деца с увреждания” – 35%. Едва 5% от родителите посочват отговора “деца с асоциално поведение”, а за 14% от анкетираните в отговора е вложен по-широк смисъл.

Тук е важно да се отбележи, че част от родителите не включват своите деца в категорията “деца със специални образователни потребности”. Още по-интересно е, че 7% от анкетираните включват в тази категория и особено надарените деца.

Добавя се още, че 43% от масовите учители смятат, че интеграцията представлява съвместни дейности на децата от масовите и специалните училища. При това според 29% тя е и социализация, а 14% я обясняват като достъп до материалната база в масовото училище. Според останалите 25% интеграцията в обучението на деца със СОП представлява предимно обучение в масовото училище.

На въпроса, къде трябва да учи детето ви, 70% от родителите дават предпочитанията си на масово училище или детска градина. 20% избират специално училище или детска градина, а 10 % предпочитат първо да се посъветват със специалист, за да съставят мнението си. Това разпределение на отговорите показва, че мнозинството родители предпочитат масовото училище като най-добрия вариант за децата си, като между другото прехвърлят по-голямата отговорност за обучението на учителите там, но и на ресурсните учители, за които вече са информирани.

А какво означава според родителите “ресурсен учител”.

Според 41% от анкетираните това е специален педагог, подпомагащ обучението на деца със СОП в масовото училище. Според 21% от анкетираните родители това е асистент на масовия учител, който подпомага децата със СОП. Също толкова – 21% от родителите, смятат, че това е учител в специално училище, а 17% отговарят, че не знаят. Това, че най-много са правилните отговори, е обнадеждаващо, но не е достатъчно, защото по-малко от половината анкетирани родители на деца със СОП реално не знаят какви са функциите на ресурсния учител.

Част от функциите на ресурсния учител за работа с родителите: запознава ги с принципите на интегрираното обучение на деца със СОП в системата на народната просвета и със задълженията им; предлага им конкретни форми и начини за самоподготовка на ученика у дома; обучава ги да усвоят различните форми и похвати на работа с детето, за да създадат и развият у него полезни умения за самостоятелен и независим живот; съдейства на семейството за разширяване на социалните контакти на ученика; съдейства за включването на родителите в различни форми на обучение – семинари, поддържащи групи, конференции; съдейства за снабдяване на родителите със специална литература; участва в родителски срещи и други общоучилищни форми и дейности.

Най-съществената характеристика на процеса на обучение при интегрирането е подчинена на идеята за работа в екип, който включва ресурсен учител, класен ръководител, логопед, психолог и родител. Задачите по интегрирането на ученика трябва да се възприемат и разглеждат като общи, както, респективно, и отговорността на всички специалисти.

Така на практика се постига явен консенсус сред специалните, масовите педагози и директорите, че сам по себе си ресурсният учител няма сам да задвижи и да изведе на добър край процеса на интегрирането на деца със СОП в масовото училище. Той трябва да работи в екип от специалисти и в поглед постижение всъщност е сериозна крачка напред, постигнатото до момента със създаването на първоначалната нормативна база, регламентирането на статута на ресурсния учител и създаването на ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности е окуражаващо.

Великобритания

Интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности е държавна образователна политика във Великобритания. Тя е една от страните, в които специалните училища се появяват най- рано. Изменящите се съвременни условия налагат промяна в традиционното английско образование по посока на прогресивното му развитие.

В Акта за образованието от 1981г. се дава ново определение на потребностите на децата със специални нужди в особени условия на обучение.

Децата с потребности от специално обучение са тези, които имат индивидуални трудности в обучението или в усвояването на учебната програма. Трудностите се изразяват по-силно в сравнение с тези, които изпитват другите деца на същата възраст и по отношение на обезпечаване на учебния процес, който е предоставен за всички деца от местните образователни органи. Като не се акцентува на затрудненията или  нарушенията им. Диагностиката започва с изявяване на силните и слабите страни на детето. От тези позиции се установява необходимостта от особени условия на обучение, включване на всички необходими средства и въздействия за условията и организацията на обикновените училища. Акцентът се премества от класификация на децата според специалните им нужди, което ограничава възможностите им, към определяне на индивидуалните им потребности т.е. към определянето на това, което им е необходимо, за да имат нормално обучение, като всички други деца. Този подход включва и необходимостта от специална финансова поддръжка за осигуряване на помощ и от друг характер- за санитар или социален работник, който може да присъства в клас през целия учебен ден; за специално обучение, за терапевтично въздействие и специално приспособяване на училищните задания.

Техническото развитие също е от голямо значение. Например- развитието на компютърната техника и технологиите допринася за осъществяване на ефективно общуване и обучение. Използването на компютърни технологии е особено необходимо за лица с тежки двигателни нарушения, психични нарушения, с нарушен слух. С помощта на комуникативни устройства те получават възможност за самоизява.

Във Великобритания смятат, че предимствата на интеграцията са очевидни не само за децата с особени потребности, но и за пълноценно развиващите се техни връстници.

Концепцията за интеграция препоръчва да се прилага там, където е възможно използването на ресурсите, и там, където няма да окаже разрушаващо влияние върху обучението на другите деца. Местните образователни органи преценят потребностите на детето от специални условия на обучение. В преценката участват училищният лекар, училищният психолог, родителите. Подготвя се документ - „Заключение за необходими условия на обучение”, който характеризира и определя допълнителните средства, помощ и оборудване, които ще се използват за удовлетворяване потребностите на детето при обучението му в общообразователното училище. Обучението в специално училище е крайна мярка.

Германия

Образователната система в Германия включва паралелното съществуване и на специални училища. В общообразователните училища има и паралелки за деца със специални образователни потребности.

В Германия се полагат големи грижи за профилактиката на нарушенията още в ранна детска възраст. Всяко дете се включва в програма на 13 медицински и психологически изследвания за идентификация на развитието, които се провеждат от раждането до деветгодишната му възраст. При необходимост от терaпия или специални педагогически нужди, те му се оказват от местните медицински, психологически или образователни институции. Заплащането е от държавата или от осигурителни институции.

Специалните училища са организирани за деца с различни специални потребности, които не могат да посещават общообразователното училище. Те са разделени на категории в зависимост от специалните нужди на децата, на базата на определени образователни принципи. Съществуват специални училища за деца със зрителни затруднения, за деца със слухови нарушения, за деца с умствена изостаналост, с обучителни трудности, с поведенчески нарушения, с проблеми в здравето.

В различните области има различни концепции за формиране на интегрираното обучение. Те включват:

-диференциране на обучението по отделни предмети в обикновеното училище;

-индивидуална интеграция на учителите с помощ от подпомагащ учител и индивидуална обучителна програма, за да се достигне усвояване на учебното съдържание от обикновената програма;

-интеграция чрез коопериране на училища обикновено между начално и специално училище с идеята да се осигури социална интеграция на учениците от специалното училище;

-интеграция като вътрешноучилищен проект- във всеки клас, който има ученици със специални образователни потребности, има двама учители- масов и специален учител.

Федералното правителство финансира проекти и програми за развитие както на общообразователното училище, така и на специалните училища.

В Германия, както и във Великобритания целта на общообразователната политика е да се включат колкото се може повече местни образователни институции или административни органи в новата интеграционна практика. И в двете страни се запазва и доразвива положителния опит от традиционното обучение, възпитание и образование. Това се отнася до съществуването и на специални училища, в които се търсят нови форми и се усъвършенстват учебните подходи и методи за обучението и възпитанието на нуждаещите се деца.

И нека повторим децата със специални образователни потребности са деца с физически увреждания; със сензорни увреждания (зрителни, слухови, моторни); деца с речеви смущения и нарушения; деца с интелектуална недостатъчност. Тези деца не могат да се изолират, тоест могат, но това би била една много грешна стъпка, защото те съществуват и са част от нашето общество - те обитават нашият свят!

Странно нещо са религиозните предразсъдъци в азиатските страни. В една Япония например, която е толкова развита страна, интегрираното обучение е добре развито, но недостатъчно за страна  от такъв ранг на икономически стандарт. Там повечето жители изповядват Будизъм, според който увреждането е карма, която трябва просто да се изтърпи - един вид наказание за това, че в предишния си живот си бил крадец, убиец - престъпник. Представете си само колко тесногръдо може да бъде дадено мислене, преработено в управление, така де – политика. Причините за интелектуалната недостатъчност могат да бъдат генетични, но не наследствени.

Важно е да си правят медико-генетични консултации наркомани, алкохолици, жена, която е преживяла мъртво раждане, както и семейства, в които вече има дете с увреждания. Такива консултации в България аз не знам да има, но в Австрия със сигурност. Те се изплащат от здравната осигуровка на австриеца, като се набират средства и от благотворителност. Важното е, че тези хора правят всичко възможно, за да предотвратят генетичните нарушения. Там, ако в семейство се роди дете с леки говорни нарушения, семейството е облекчено от данъци, ако се роди дете с по-сериозни нарушения, семейството е освободено от данъци. Интегрираните деца със специални образователни потребности са 80%. Интегрирано обучение означава обучение на тези специални деца в масовото училище, където те няма да бъдат изолирани, където ще имат най-малко ограничаваща среда, под ръководството на специалист (специален педагог). Не си мислете, че само в тази страна нещата стоят по този начин. Интеграцията на децата с увреждания в Англия е 90%, във Франция също. В САЩ е цели 97% - само там съществува закон, който е наложен от конгреса през 1975 година, обновен през 1990 година. Този закон забранява всякакъв вид дискриминация на хората с увреждания, урежда им интегрирано обучение (навярно, защото се отпуска повече бюджет, ако в масовото училище се приемат деца със специални образователни потребности), както осигурява и  възможно най-малко ограничаваща среда за тези деца. Всяка майка има право да обжалва решението на училищното настоятелство да не приеме детето ù в масовото училище, след прегледа на специален педагог. Ако този педагог не се съгласи с нея, тя има право да обжалва още два пъти (след прегледите на други двама специалисти). Ако те не приемат детето и в масовото училище, тя има правото да подаде жалба във Върховния съд и ако съдът  приеме нейната жалба за достоверна  се осигурява не само интегрирано обучение на детето ù, но то е и напълно безплатно. Правилно ли казваше Тодор Колев - „Как ще ги стигнем...”?! Колкото и селяндурски, постоянно тъпчещите се с нездравословна храна или работещи като машини, или най-често наричани ”тъпи” от българите, американците по упорит начин са стремглаво устремени напред - това вероятно е единствена страна, която възпитава толерантност - в истинския смисъл на думата. Традициите са добре спазвани - специалните училища са много добре оборудвани и са превърнати в диагностични центрове. А какво пък да споменем за Швеция - там, ако си късоглед или далекоглед, държавата ти осигурява безплатни очила (естествено това навярно е следствие от високите данъци, които плаща шведът). Всъщност исках да кажа, че е глупаво да кажем за едно дете с увреждания, че изплаща грехове от миналия си живот - не отричам никоя религия, просто пояснявам, че понякога хората могат да се превърнат в истински коне с капаци.

В Източна Европа, поради тоталитарния режим,  бъдещето на тези деца въобще не е розово. Като започнем от самата терминология - в Русия, Македония и Сърбия е наложен стария медицински термин - „дефектология”, който на първо място поставя увреждането (медицинският показател). Това не е ли все едно към някой по-закръглен да се обръщат с „дебел” – сякаш това му е името и всичко, което може да се каже за него?! В България  терминът е социален - „специална педагогика”, което на първо място поставя обучението на тези деца. В България също има интеграция на децата със специални образователни потребности, но пак е нещо в сравнение с по-горе споменатите страни от Източна Европа - там не може и да се говори за такова нещо. Проблемът в България е, че липсват финансови средства за техническа поддръжка и техническо обновление. Също липсата на специалисти, поради безработицата. Но пък  съществуват много родителски асоциации, както се поддържат и много международни контакти и  се набавят средства от различни европейски асоциации. Поне вече е изготвен план за интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности.

Стига с това тесногръдо, смешно и овче отношение към по-различните от нас! Само Европа ли трябва да ни показва вярната посока (не беше ли англичанин репортерът, направил документален репортаж за дома в Могилино, та добре, че и родните медии реагираха)?! Бъдете Хора!