Joomla Software solutions Template

Payday loan

ТеОсновни педагогически проблеми на ранното детство

Ранното детство обхваща периода от раждането на детето до три годишна възраст. Включват се три основни периода:

1. Период на новороденото (от раждането до първия месец)
2. Кърмаческа възраст (младенческа) – от първия месец до една годишна възраст
3. Ранна детска възраст (яслена) – от една до 3 години

В някои литературни източници се включва и вътреутробното развитие на детето. Периодът между 2 и 3 години се причислява към предучилищния период.

Особености на периода на ранното детство:

1. 1. Две основни придобивки – овладяване на изправеното ходене и овладяване на човешкия говор.
2. 2. Възникване на личността и на две основни потребности, от чието удовлетворяване зависи нейното прогресивно развитие. Първата и най-важната потребност е тази от общуване с близки възрастни и втората е потребността от разнообразни впечатления. При първата потребност възниква емоционална привързаност като основа за емоционалното равновесие и стабилност на детето през този и през следващите възрастови периоди. Обикновено тя се проявява при един възрастен (най-често майката). При втората потребност посредничеството на близките възрастни е основа за прогресивно познавателно развитие.
3. 3. За децата от тази възраст е характерна силно изразена емоционалност, която има своите физиологични основания в недостатъчното развитие на нервната система и на главния мозък. За този първи период от живота на детето коровата част, в която се развиват психичните познавателни процеси, не е развита, подкоровата е по-развита, в нея се развиват емоционалните процеси.
4. 4. За кратки периоди от време възникват множество новообразувания, свързани с физическото, психичното и личностното развитие на детето. Колкото по-малко е детето, толкова по-интензивно е неговото развитие. (Около седмия месец обемът на мозъка се удвоява, а около 3 годишна възраст – утроява).
5. 5. Наличие на множество сетивни периоди на развитие – периоди, в които детето е особено чувствително по отношение на определени влияния и въздействия на средата. Периодът на ранното детство е сензитивен по отношение на овладяване на ходенето, говора и на емоционалната привързаност.
6. 6. През този период има доминираща роля на възприятната дейност. Чрез възприятията детето получава материал за умствена дейност, свързва се с околната среда и обогатява своите впечатления.

Предмет на педагогиката на ранното детство са процесите на възпитание и обучение на децата от ранна възраст. Тук се разработват целите, задачите, принципите и съдържанието на най-ефективните методи за възпитание и обучение. Основното понятие е възприемане. В педагогиката на ранното детство възпитанието се разбира в по-широк смисъл на думата, в неговото съдържание се включват всички целенасочени и планирани въздействия и взаимодействия на възрастния с детето, целящи постигане на определени задачи на развитието. Тук се включват и положителните грижи при отглеждане на детето, организация на предметно-игровата среда и т.н.

Цели и задачи на възпитанието през ранното детство. Общата цел е цялостно формиране и развитие на детската личност в няколко основни направления – физическо, умствено, социално-нравствено, естетико-художествено развитие. Спецификата на целта на възпитанието се определя от тясната взаимовръзка между физическо и психическо развитие. В този смисъл се определя и осигуряване на хармонично физическо и психическо развитие. Целта на възпитанието се реализира чрез конкретни задачи. Първата група задачи са за физическо развитие и възпитание. Те се поставят на първо място  поради анатомо-физиологическите особености на детския организъм и по-конкретно, че детето има малки съпротивителни сили и голяма ранимост. По-конкретното съдържание на задачите се изразява в две направления – запазване и укрепване здравето на детето чрез профилактика на различни заболявания, характерни за този възрастен период и чрез закаляване при напълно здраво дете и на второ място - в пълноценно физическо развитие (правилно развитие на движенията и овладяване на здравно-хигиенни навици). За осъществяването на задачите за физическо развитие и възпитание голямо значение има оптимално организираният дневен режим, както и необходими условия за двигателна активност. Задачи за умствено развитие и възпитание с два основни акцента – сензорно развитие и развитие на говора. При първите е важно развитието на дистантните сетива зрение и слух, които се развиват още от момента на раждането. Основно значение има предметно-манипулативната дейност (след 4тия месец на детето, хващане на предмет). Детето овладява еталоните за форма, големина и цвят – основните сензорни еталони. Задачите за развитие на говора се разделят в три основни групи – 1) овладяване на умения за разбиране говора на възрастните и натрупване на пасивен речник (8-9 месец, когато детето е готово да прави връзка между предмета и неговото название): показ-назоваване-въпрос-действие; 2) овладяване на активния говор в неговото единство от фонетика, лексика и граматика. За първата година водещи задачи са фонетичните, овладяване на звуковата страна на говора; от 1-2година – задачи за лексиката и през третата година – задачи за граматиката, овладяване на свързания говор. (показ-въпрос-назоваване-действие) 3) Връзка между мислене и говор чрез овладяване на умения за обобщаване на сетивни образи от еднородни предмети и изображения (елементарни обобщения).

В условията на общуване и взаимодействия с възрастния детето получава вариативни вербални еталони(образци) на поведение. Стремежът към овладяване на предметния свят в контекста на емоционално-социалните контакти е основен мотив и стимул за усвояване на речта. Изучаванео на свойствата на предметите и способите на действие с тях се осъществява най-ефективно в условията на речево общуване и вербалния обмен на информация. В голяма степен възпитателното взаимодействие трябва да се основава на склонността към подражание и повишената възприемчивост към речта на околните.

Особена важна потребност на детето е положителното емоционално общуване, под чието влияние се повишава жизненият му тонус, увеличава се неговата активност, създават се условия и предпоставки за двигателно, сензорно и речево развитие.

В сътрудничество с възрастния и при подходяща организация на средата се оформят първоначални представи за околния свят и възникват елементарни форми на възприятия и мислене – условия за ориентирането в света, за преход към усвояване на познавателен и социален опит. Удовлетворяването на потребността от двигателна активност съдейства за устойчиво положително емоционално състояние и комфорт при взаимодействието и общуването със средата. Разширяват се възможностите за получаване на разнообразни впечатления като резултат от непосредствените и съдържателни действия с предметите и прилагане на вариативни, все по-обощени способи за тяхното реализиране.

Особено значение има посредничеството и съучастието на близките възрастни в привлекателни за детето дейности при решаване на практически задачи за постигане на определени цели, за обогатяване на неговия опит. Отбелязва се прогрес в емоционално-волевото и социалното развитие. Действеното овладяване на предметния свят и формирането на относително цялостна представа за предметите и явленията в него съдейства за усвояване на по-съвършени форми на поведение, адекватни на различни житейски ситуации, въпреки характерната неустойчивост на емоционалните състояния и реакции, под влияние на моментни впечатления и външни фактори.

Важен източник на положителни емоции и регулатор на поведението през ранното детство е удовлетворената потребност от общуване с възрастния. И тук особено актуални и значими са партньорството и сътрудничеството, одобрението и своевременната помощ, посредничеството при усвояване на нови знания в процеса на педагогическото взаимодействие.

Необходимо е да се отбележи възникването на сложно личностно новообразувание, характерно за разглеждания възрастов период – “Аз-а” и неговите позитивни и негативни социални проекции. Отделянето на себе си от другите хора и осъзнаването на собствените нараснали възможности са основание за нова позиция на детето в средата от близки възрастни и ново отношение към тях. Често този стремеж към независимост се реализира чрез негативно поведение. Особено важно за преодоляване на този тип прояви е тактичното отношение към детето, зачитане интересите и предпочитанията му и предоставяне на максимални възможности за самостоятелност.

Характерна за този възрастов период е появата на интерес и положителни емоции, насочени към другите деца. Липсата на специфични умения за общуване са причина за честите конфликти, неразбиране и проблемни ситуации. Тяхното преодоляване зависи в голяма степен от педагогическата компетентност на възрастните относно възможностите за вариативност на ситуациите за общуване и взаимодействие.

Интензивният и динамичен характер на физическото, психичното и личностното развитие през ранното детство предполага осигуряване на условия за осъществяване на приемственост във възпитателно-образователния процес в онтогеничен и институционален план. Включването на детето в различни социални общности (семейство, детско заведение, детска общност) още от най-ранна детска възраст и установяването на определени взаимоотношения с хората в тях изисква овладяването на комуникативни умения и способности за адаптация към изменящите се условия на средата. Адаптацията се разбира като способност на човека да пренастрои адекватно поведението си при включването в нова социална микрогрупа, общност. Първата социална група, към която детето се приспособява, е семейството. Тук то изгражда първи социални лични връзки и норми за социално поведение. В семейството се формулират и първите механизми, които се изразяват в създаване на емоционална привързаност към близките възрастни, възникване на чувство за сигурност, поддаване на усещане за собственост, значимост.

При постъпване в детско заведение започва интензивен процес на адаптация, провокиран от цялостната смяна на средата – материална и социална. В този период детето изпитва различни трудности, причините за които са няколко – 1) прекъсване на силната емоционална връзка с майката; 2) то попада в среда на нови непознати възрастни, те поставят изисквания към детето и то трябва да изгражда нови условни връзки и стереотипи на поведение; 3) смяна на по-свободния режим в семейството със строго регламентирания режим в детското заведение; 4) попада в устойчива среда на връстници и други деца и трябва да се съобразява с изискванията на детската общност; 5) попадане в нова възпитателна система, в която се формира целенасочена обучаваща дейност. Според характера на адаптацията на детето към новата социална среда на детското заведение може да се диференцират няколко групи, към които се причисляват децата:

Първа група – лесно адаптиращи се – продължителността на периода е 7-10 дни. Те лесно приемат промяната и са с ниска степен на емоционално напрежение. Те проявяват интерес към новата среда; при тях няма значими промени, свързани с храненето и съня. Няма нарушения по отношение на говора и на овладените навици за самообслужване; те са контактни.

Втора група – средна адаптация – 20 дни адаптация, това е най-многобройната група. Емоционалното напрежение е с висока степен, нарушава се сънят, има нарушение в апетита, отказва да изпълнява навиците за самообслужване, проявява негативно отношение към детското заведение. Изостава в развитието на говора, нежелание да общува.

Трета група – трудно адаптиращи се – 2 месеца адаптация – емоционални разстройства, невротични състояния. Препоръчително е за известно време да се прекъсне ходенето в детското заведение.

Четвърта група – практически неприспособяеми – групата се образува от често боледуващи деца. Налага се  детето да отсъства от детското заведение и то не може да изгради механизми за адаптация.

Вродените механизми за приспособяване са недостатъчни за активно взаимодействие в новите условия за живот, за нормалното физическо, психично и личностно развитие на детето. Адекватното социално поведение и механизмите на социална адаптация се развиват под влияние на различни фактори от социалната среда. Особено значение в този процес има овладяването на предметния свят, представите за време (дневния режим) и човешките форми на обшуване. Определящ фактор в това отношение е влиянието и посредничеството, грижата и вниманието на възрастните.

Проучването и развитието на адаптивните възможности на детето се основава на основни възрастови специфики – бърз темп и развитие, значимост на възрастния за осъществяването му.

Приемствеността поставя важни задачи пред семейството. Преди всичко родителите трябва предварително да се запознаят непосредствено с условията в детската ясла, където предстои да постъпи тяхното дете. Още в семейството детето трябва да се научи да живее по определен режим и това трябва да е режимът, по който то ще живее отначало в детската ясла. Целта е да се намалят промените в новата среда. Детето трябва да се научи на самостоятелност и да се формират у него определени навици за самообслужване. Приемането на детето в седмично детско заведение трябва да става, като отначало то престоява само 1-2 дни, а в дневното детско заведение – само по няколко часа ( до обяд ). Патронажната сестра трябва предварително да се запознае с условията на семейната среда, с режима на детето, с неговите навици и привички. Трябва да се изработи целогодишен график за приемането на новите деца, така че в групата да няма много новоприети деца, което затруднява осигуряването на спокойна обстановка и индивидуален подход към новоприетото дете. На детето се разрешава  да вземе със себе си своя любима играчка или друга вещ. Трябва да се помогне на детето да се приобщи и привърже към някой от възрастните в групата. В началото се допускат компромиси с някои отрицателни привички на детето, от които родителите не са успели да го отвикнат преди постъпването. Най-точният и фин барометър за хода и приспособяването за измененията в говора. Затова, възстанови ли се равнището на развитие на говора, което детето е имало преди постъпването в яслата, това е явен белег, че то вече се е псиспособило.

Оптималната и безболезнена адаптация е свързана в голяма степен с осъвременяване на подходите, разработване на ефективни програми и форми за приемственост при необходимост от смяна на средата.

Емоционално-личностният, интимен характер на семейната среда, непрекъснатите и системни възпитателни взаимодействия в нея, съчетани с пълноценно удовлетворяване на жизнените потребности, обуславя нейната особена значимост за развитието и възпитанието на детето. В този смисъл остава открит въпросът за целесъобразността от постъпване на детето в детско заведение при възможност за отглеждане и възпитание в семейството. Актуални за малкото дете са индивидуалният емоционално-личностен контакт и партньорството с близкия възрастен, като предпоставка и условие за ранната му социализация, за формиране на отношение към себе си, за възникване на чувството за самоценност.

Детското заведение и неговите специфични функции са свързани с осигуряване на адекватно образование, условия за разширяване на социалната среда (взаимодействие с други деца и възрастни), организиране на собствена дейност и др.

Социалното развитие през ранното детство има две основни линии: усвояване на правила за взаимоотношения с другите хора и взаимодействие с предметите в средата. Този процес се осъществява чрез посредничеството на възрастния и съучастието на връстника за овладяване на социални норми и отношения. Възможността за осъществяване на разнообразни по съдържание и степен на обобщеност действия съдейства за развитието на познавателната и емоционално-волевата сфера на личността. На тази основа още в периода на ранното детство се разгръщат играта и продуктивните дейности, свързани с ново качество на психичните процеси.

Ефективността на тези тенденции във възпитателното взаимодействие се определя от подходящата организация на предметно-игровата среда, системното обогатяване на впечатленията и опита и активизиращото проблемно общуване с възрастния за решаване на конкретни задачи.

Значимостта на възпитателно-образните функции на играта в ранна и начална предучилищна възраст се състои във възможността за предаване на опит и култура на поведение и обобщаването им в игрова форма. Проявите на самостоятелност и контактите с връстниците в игровия процес стимулират новообразуванията и постиженията, съдействат за реализацията им. Важна педагогическа цел е осигуряването на условия за тяхната интеграция в дейността и проявите на активност на детето. Особено актуална в това отношение е играта, която развива активната позиция на субекта (детето) при взаимодействието със средата.

В множество експериментални изследвания е доказано значението на спонтанното обучение за умственото развитие на малкото дете и преди всичко за развитието на речта, на ръчните и двигателните умения. Преди всичко това значение се проявява в по-ранното преминаване от един към друг по-висш етап на развитие.

Актуален днес е въпросът, кое обучение има по-голямо значение за развитието на детето през първите 3 години – спонтанното или целенасоченото? Докато спонтанното обучение включва въздействията на възрастния по време на индивидуалното общуване с детето при обслужването му (хранене, къпане, измиване, обличане и т.н.), целенасоченото обучение включва специално организираните и предварително планирани съобразно със задачите на развитието въздействия на възрастния по време на организирани игри и занимания. Педагогиката на ранното детство определя приоритета на спонтанното обучение. Като се имат предвид ограничените възможности на детето до 3 години да се обучава по външната програма на възрастния, счита се, че спонтанното обучение чрез индивидуално общуване е по-подходящ за възрастта начин на обучение. Така например, за да научи детето названията на някои видове облекло, е необходимо в процеса на обличането му възрастният многократно да употребява тези названия. Но при условията на обществено отглеждане и възпитание на децата в детското заведение, като не подценява ролята на спонтанното обучение и като подчертава неговото предимство, педагогиката на ранното детство определя и ролята, мястото и значението на целенасоченото обучение. Необходимостта от провеждането на такова специално организирано насочено обучение с децата се определя от факта, че почти винаги при груповото отглеждане и възпитание на децата съществува известна опасност от недостиг на индивидуално общуване на възрастния с тях. В този смисъл главното значение на целенасоченото обучение през ранната възраст се изразява в това, че то предпазва от изоставане в умственото развитие. Експериментално е доказано значението на целенасоченото обучение за своевременното развитие на говора у децата в детските заведения, където спонтанните социални въздействия са по-недостатъчни в сравнение със семейната среда.

Следователно обучението не е присъщо само на училищната възраст – с обучението е свързано развитието на детето още от първите дни от живота му. По пътя на обучението детето се научава да говори, получава знания, усвоява навици. Трябва да се отчетат и специфичните особености на това обучение. С какво по принцип се отличава обучението на детето от обучението на възрастния, предучилищното и училищното обучение? Според Виготски правилният отговор на този въпрос е проблемът за отношението между обучение и подражание. Подражанието е главната форма, в която се осъществява влиянието на обучението върху развитието. Това особено добре си проличава при усвояването на говора от детето през ранна възраст. Изключително голямото значение на подражанието се заключава в това, че в сътрудничество с възрастния детето винаги може да направи повече, отколкото самостоятелно. Детето може да подражава на редица действия, които са различни за различните деца. Не всички задачи детето може да решава с помощта на подражанието. В ранна възраст детето може да се обучава само на онова, на което е способно да се обучава, а това ще рече “обучението е възможно там, където има възможност за подражание”.

Основна форма за провеждане на целенасочено обучение в детските заведенияза деца от ранна възраст е заниманието. Заниманието като форма на обучение има ярко изразен емоционален и игров характер. Чрез използване на различни емоционални и игрови похвати по време на организираното знимание децата трябва да бъдат доведени до един момент, когато ще изявят желание да се занимават по определената планирана дейност и задача (да нарисуват пътечка на зайчето или балончета, да слушат приказка или кажат стихче, да слушат или изпеят песничка и т.н.). Изискването за повече емоционалност и занимателност в заниманието се определя от изключителната роля на положителните емоции в изграждането на собствената вътрешна програма, по която се обучава детето от ранна възраст. Ако въздействията на възрастния будят у децата приятни емоции и преживявания, те бързо се насочват към тях и ги усвояват.

Заниманието като форма за обучение през ранното детство има своя специфична структура. Поради малката устойчивост на детското внимание те се отличават с краткост – обикновено продължителността им за децата на 10месеца – 1,5 година е около 5,6 минути, през втората година е 5-10 минути, а през третата – 10-15 минути. Характеризират се още с твърде удължена уводна част, с която се цели именно да се доведат децата до спонтанно изразено желание да се занимават по задачата. По-нататък основната част е значително по-кратка, поради ограничения обем на усвояваните задачи, съответстващи на ограничените възможности на децата през този период да се занимават по-продължително с една и съща дейност. Заниманието се отличава и с голяма повторност на целенасочените въздействия в основната част. Задачата в основната част се повтаря многократно, но в уводната част по различен начин се мотивира нейното изпълнение. Така за да усвоят децата умението да рисуват крива затворена линия, веднъж те рисуват гнездо за пиленцето, друг път – оградка на къщичката и т.н. Така интересът на децата не спада и постепенно те овладяват съответното умение.

Заниманието се отличава и с по-свободна организация, липса на строг регламент, при което се допуска децата да стават, да пипнат, да видят отблизо, да доближат възрастния, да се движат. Това доближава целенасоченото обучение до спонтанното обучение в процеса на общуване.

В организираните занимания в ранна възраст се използват предимно непосредствени първосигнални методи и похвати. Обучението има нагледно-действен характер. Изискването за нагледно обучение през ранна възраст се определя от доминиращата роля на възприятието. Затова пътят на обучението започва от непосредственото възприемане на вещите, минава през възприемането на техните заместители (играчки, картини и други нагледни средства) и завършва със словесното обозначаване на непосредствено възприетото. Всичко това определя наблюдението и демонстрацията като основни методи, а образеца и показа като основни похвати при обучението през първите 3 години.

Методичен ход на заниманията:

1. 1. Уводна част – цели мотивиране на децата за предстоящата дейност
2. 2. Демонстриране на натурален обект, макет или играчка, които отразяват характерните признаци на обекта за изобразяване/изработване
3. 3. Показ на готовия предварително изработен образец с подробни словесни обяснения
4. 4. Показ на действието с подробни обяснения.
5. 5. Самостоятелна работа на децата с помощ при необходимост

В края на всяко занимание е препоръчителна кратка стимулираща оценка на дейността на продукта, изработен от децата. Не е хубаво да има негативен момент, за да не се потискат децата. Подходящо е продуктите, изработени от децата, да останат в занималнята, за да могат те в по-свободна форма да се изказват, по този начин се стимулира говорът и емоционалното състояние на децата.

Организират се пет вида организирани занимания. Това са:

1. Физкултурни занимания
2. Говорни занимания
3. Ръчни занимания
4. Изобразителни
5. Музикални

Всички те се провеждат по два пъти седмично в сутрешното бодърстване около половин час след закуската между 8 и 9 часа, когато се установява най-добра активност и работоспособност у децата. При провеждането им е необходимо предварителна подготовка, планирането е функция на педагога.

Основната задача на физкултурните занимания е да се помогне за своевременното и правилно овладяване от децата на основните движения ходене, катерене и хвърляне, както и да се развиват у тях съответни двигателни умения. За провеждането на физкултурните занимания най-добре е да се използват и физкултурни уреди, които дават възможност за постепенно усложняване на движенията и за улесняване на тяхното изпълнение. Усложняването на основните задачи и движения върви в следната последователност: ходене – по пода, по очертана пътека на пода или по дъска на пода, по дъска, повдигната на различна височина и с различна ширина, по наклонена дъска; катерене – по катерушка с качване и слизане от едната страна, с качване и слизане по другата страна с прекачване от горния край, по гимнастическа стена; хвърляне – търкаляне на топка по пода, хвърляне на топка в определена посока с лява и дясна ръка, хвърляне в хоризонтална цел (кошница) и във вертикална цел (фискиран обръч), хвърляне с постепенно увеличаване на разстоянието до целта и намаляване на размерите на целта.

Своевременното и правилно развитие на движенията в ранна възраст има голямо значение и е в пряка връзка с психическото развитие. Развитието на моториката е и основен критерий в психодиагностиката за оценяване на нивото на психичното развитие. Чрез движенията детето се свързва с околната среда, обогатяват се усещанията, възприятията и представите за света, усъвършенстват се всички психични процеси.

Методическата структура на физкултурното занимание е следната: уводна част с ритмично ходене и леки подвижни игри; основна част с извършване на съответните предвидени по плана основни упражнения (обикновено се включват 2-3 различни упражнения за различни части на тялото, едни от които са нови, а други за затвърдяване, като всяко упражнение се повтаря от всяко дете най-малко два пъти и не повече от три пъти); заключителната част отново е с ходене или леки игри.

Основните задачи на физическите занимания са свързани с:

1. Подпомагане своевременното и правилно овладяване на основните движения – ходене, катерене, хвърляне, бягане, пълзене, провиране, търкаляне. Тези движения се усложняват и разнообразяват до превръщането им в елементарни двигателни умения.
2. Подобряване на функционалните възможности на детския организъм и стимулиране на общото физическо развитие.
3. Развитие на правилната стойка.
4. Възпитаване на някои нравствени качества – организираност, съобразителност, настойчивост, проява на волеви усилия, увереност в силите, усвояване на действия в колектив.

Заниманията за развитие на говора се провеждат главно със следните основни задачи:

1. Овладяване на умения за разбиране говора на възрастните и обогатяване на пасивния речник.
2. Овладяване на активния говор в неговото единство от фонетика, лексика и граматика.
3. Формиране на единство между говора и мисленето чрез овладяване на умения за обобщаване на сетивни образи от еднородни предмети и изображения (елементарни обобщения).

Основната форма за провеждане на говорните занимания е разговорът. Повод за разговор и за осъществяване (методичен ход) по този начин на конкретните задачи може да бъде всякаква нова играчка, натурални предмети, макети, картини, инсценировки, римушки и стихчета, приказки и разкази, театър...При разговора възрастният поставя на децата въпроси дори и тогава, когато е малко вероятно те да могат да отговорят правилно. В тези случаи той сам отговаря на поставените от него въпроси и така, давайки образец на децата, ги учи на разговорна устна свързана реч. Децата трябва да бъдат поощрчвани и те самите да питат, а възрастният да отговаря. Основно методическо изискване при провеждането на организираните говорни занимания е системното повишаване и подобряване на говорната активност на всички деца в групата, както и онагледяването на това, за което се говори. Развитието на говора у децата трябва да се извършва в единство с развитието на тяхното мислене. Дава се и възможност за проява на двигателната активност (подражателни движения), така се удовлетворява потребността от двигателна активност, стимулира се положителното емоционално състояние и по-пълно възприемане на образователното съдържание. Хубаво е да се установи взаимна връзка между заниманието за развитие на говора и самостоятелната игрова дейност след него, в която детето в по-свободна форма може да се изрази в отделни моменти от образователното съдържание.

Основната задача на заниманията за развитие на ръчните умения и сръчността се заключва в някои ръчни и изобразителни дейности, при които детето да може да види резултата от своите действия. Чрез развитие на фината моторика и координацията между зрителния и двигателния анализатор се постига по-високо ниво на всички психични процеси, усъвършенства се сензориката, развиват се някои качества на личността.

Основна задача на всички видове занимания е непосредственото запознаване с различните качества и свойства на предметите и техните наименования. Особено стимулиращ момент е получаването на резултат от собствената дейност – стимулира желание у децата да се занимават отново (затова се наричат продуктивни дейности). Основни задачи:

1. 1. Строене (конструиране)

1-2год. – поставяне на 4-5 кубчета едно върху друго и едно до друго

- вгнездяване на 2-3 кухи предмета един в друг чрез степенуване по големина;

- комбиниране на по-разнообразен строителен материал във вертикална и хоризонтална посока;

2-3 год. – ограничаване на пространство чрез разполагане на кубчета;

- комбиниране на по-разнообразен строителен материал за затвърждаване на уменията;

- сглобяване на елементи от строители за малки деца;

2. Низане ( с колела, мъниста)

1-2год. – низане на халки върху пръчка при постепенно намаляване на отвора първо с поставка, после – без;

- нанизване на тръбички с по-малък отвор на найлонов конец;

2-3год. – затвърждаване на уменията чрез нанизване на малки елементи на найлонов конец;

3. Конструиране с природни материали (забождане)

2-3 год. – умение за забождане на едри елементи на мозайка в определена посока;

- изобразяване на елементи от околната действителност чрез забождане на малки клечки, пръчки в природни и други материали;

Изобразителни дейности:

1. 1. Рисуване

1,6 – 2 год. – правилно използване на средствата за рисуване – лист и молив;

- драскане и ограничаване в рамките на листа;

- кръгообразно драскане, гнездо;

- наподобяване на вертикални и хоризонтални линии;

2-3 год. – рисуване на изчистена крива затворена;

- рисуване на прави линии;

- комбиниране на крива затворена с 1 или повече линии;

1. 2. Моделиране (2-3г.)

-          запознаване със свойствата на пластилина/тестото;

-          умения за самостоятелно източване на пръчица между дланите или върху плоскост;

-          източване и извиване на пръчици, комбиниране с други пръчици;

-          изработване на топка с овални движения;

-          затвърждаване на уменията с моделиране на по-сложна форма (молив);

1. 3. Апликиране (2-3 год.)

-          запознаване със свойствата на хартията и лепилото;

-          лепене на готови, предварително изрязани форми на произволно място върху листа;

-          лепене на готови форми на точно определено място;

-          съчетания на две изображения (заек и морков);

-          лепене на отделни елементи за получаване на едно изображение (къща и покрив)

Методическата структура на всички занимания по ръчни и изобразителни дейности включва следните по-важни последователни моменти: предварително подготвяне на всички необходими материали; насочване вниманието на децата и създаване на интерес към извършваната дейност; пълно и точно показване какво и как трябва да се направи; раздаване на материалите; самостоятелно изпълнение на дейността от децата и оказване на индивидуална помощ от възрастния; изложба и показване на най-добре изработеното; самостоятелно прибиране и подреждане на материалите след приключване на заниманието под ръководството на възрастния.

Основните задачи на музикалните занимания се изразяват в следното: да се създава у децата радост, интерес и емоционална отзивчивост към музиката; да се развиват у тях елементарни музикални умения, осигуряващи възприемането и възпроизвеждането на музика; да се развиват елементарни музикални способности (музикален слух, музикална памет и усет за ритъм); да се формират предпоставки за музикално-естетически вкус, изразен в оценъчно отношение. Освен това музикалните занимания оказват положително влияние върху развитието на говора и движенията, обогатяват познавателната дейност на децата, съдействат за формирането на любознателност, сдържаност и редица други положителни черти на характера.

Музикалните занимания включват три основни момента, които представляват основните видове музикална дейност. Това са: пеене, слушане на музика или песен и движения под ритъма на музиката (танцуване).

Пеенето е основният вид музикална дейност, която се изпълнява в заниманията. Отначало децата само слушат песента, после подпяват заедно с възрастния и едва след 10-12 занимания те могат да пеят песента самостоятелно. Много важно изискване при разучаване на песента е децата да разбират текста и правилно да произнасят всяка дума в песента. Затова е необходимо онагледяване на това, за което се пее в песента. Това помага и за развитието на говора у децата.

Слушането на музика се провежда по различен начин – децата могат да слушат новата песен, която предстои да се разучава с тях, или слушат позната мелодия, за да отгатнат на коя песен е тя, или просто слушат приятна музика за настроение.

Движенията под ритъма на музика най-често наподобяват музикална драматизация. Най-напред децата се учат и упражняват да изпълняват съответните движения съгласувано с музиката в седнало положение и едва след това ги изпълняват като игра. Необходим елемент при това са костюмите и различни реквизити, подсилващи радостните преживявания, породени от ритъма на музиката. Не бива обаче те да пречат и да сковават движенията на детето и постоянно да отвличат вниманието и нарушават възприятието на ритъма на музиката. В някои моменти е възможно и изпълнението на детски музикални инструменти.

Особено важна за педагогиката на ранното детство е тенденцията съвременните педагогически концепции и модели да бъдат ориентирани в голяма степен към спецификата на семейството като благоприятна възпитателна и социализираща среда и към взаимодействието му с детските заведения. Много от предлаганите модели са твърде схематични и опростени, в тях се абсолютизират и противопоставят възпитателно-образователните възможности на двете институции, което рефлектира пряко върху резултативността на основните им функции.

Децентрализацията на възпитателно-образователната система и нейната устойчива и съдържателна ориентация към личността на детето съдейства в голяма степен за преодоляване на тези несъответствия и противоречия. Компетентното и добронамерено сътрудничество между основните възпитателни фактори (семейство, детско заведение, други социални институции), взаимодействието между родителите и професионалните педагози и психолози е необходимо условие за ефективно и равностойно участие на семейството в единния за детето възпитателно-образователен процес.

Специфичната проблематика на педагогиката на ранното детство е актуална, многоаспектна и в известен смисъл има характер на отворена система, която предоставя възможности за нови интерпретации и теоретико-приложни изследвания. Нейната изчерпаемост е в пряка зависимост от големия потенциал за развитие на психиката и личността на детето от ранна възраст.