Joomla Software solutions Template

Payday loan

Целите на съвременното обучение не се определят само като усвояване от учениците на обеми от знания, а и като извършване на дейности и изграждане на умения. Динамичния характер на ученето и обучението, пренася тежестта върху взаимодействието, върху общуването, върху диалога и партньорството не само между учител и ученик, но и между самите учещи се. Всичко това предполага и промяна в ролята на оценяването - от оценяване на крайни резултати, на обеми от знания, то става оценяване на цялостното развитие и постижения на ученика, оценяване на дейности, на отношения.По този начин оценката е точна и стимулира неговите изяви. Формиращото оценяване е непрекъснат процес, който позволява да се събира информация за силните и слабите страни на обучението, като се акцентира на това , което децата могат, а не върху слабостите и грешките им .Това им дава спокойствие и увереност и повишава ефективността на ученето. Прилагането на формиращото оценяване подпомага обогатяването на знанията и развива рефлексивното поведение,защото и  преподавателят, и ученикът участват в процеса на преценка на стратегиите и резултатите от ученето, спрямо целите на обучението и носят отговорността за крайния резултат.Така в учениците се изгражда активна позиция в контекста на обучението, осъзната ангажираност в хода на познавателната дейност и системно се осигурява възможност за обективна преценка на постиженията и затрудненията.

Оценяването е “формиращо”, когато получената от него информация реално се използва като фактор за адаптиране на обучението по посока на реализиране на определени образователни цели. Учителят и ученикът/учениците преценяват стратегиите на учене и резултатите от него спрямо целите на обучение. И двата субекта могат да дават обратна връзка за силните и слабите страни, за да се намали разликата между реалното и препоръчителното ниво.

Основни принципи,определящи съдържателното функциониране на формиращото оценяване

 Формиращото оценяване е част от ефективното планиране на обучението.

 Формиращото оценяване се концентрира върху това как учениците учат.

 Формиращото оценяване трябва да бъде ключово професионално умение на учителя.

 Формиращото оценяване трябва да е хуманно и конструктивно, защото оценяването има емоционален ефект.

 Формиращото оценяване отчита важността на оценяването по отношение на мотивацията.

 Формиращото оценяване е резултат от взаимно разбиране на целите на обучение и критериите за оценяване.

 Формиращото оценяване има централно значение за подобряване на индивидуалния процес на обучение,затова то трябва да осигурява конструктивно ръководство.

Формиращото оценяване развива способностите на учениците за самооценяване и самоуправление на процеса на учене.

 Формиращото оценяване трябва да изгражда цялостна представа за ученика и да го  ръководи по посока на подобряване процеса на учене.

Личностно ориентираният образователен процес, промяната на ориентацията на преподаването от монологичност  към диалогичност водят до премахване на страха у малките ученици от задават въпроси,от допускането на грешки.Когато учителят използва формиращото оценяване,той се възприема от учениците като доверено лице,а не като съдник, а това ги стимулира и насочва към корекционна дейност и формиране на самооценка. Трансформирането на традиционните диагностични съждения в по-детайлни ориентири,насочват детето към поетапно постигане на конкретни познавателни резултати. Пример: ”Не си се справил” –„Ще се справиш по-добре, ако…”

На малките ученици винаги трябва да се обясни ЗАЩО правят (учат) дадено нещо. Затова и този тип оценяване непрекъснато изисква доказателства за продуктивността на познавателните действия и насочване към коригиране.Това се осъществява чрез:

- внимателно проследяване на последователността и адекватността на действията на учениците при индивидуална работа и своевременно подпомагане на отделния ученик;

- осъществяване на деликатна намеса при долавяне на напрежение и затруднение или отстоявате на конкретна позиция и избор в общата работа на групата;

- поетапно проследяване на индивидуалната обучаемост, успеваемост и разгръщане на познавателни интереси, както и прогнозиране на предстоящите зони на развитие. Изграждане на ясна картина за типичните грешки, причините, които ги пораждат и начините за преодоляване.Маркиране на типични затруднения и по-нестандартни подходи за осъществяване на конкретни познавателни действия.;

-   проследяване процесите на формиране на компонентите на учебната дейност;

-   проследяване на развитието на уменията за самостоятелна репродуктивна и изследователска дейност;

-     формиране на умението за пренос на знанията;

Стратегии,използвани от учителя за подпомагане на учениците

1.Задаване на въпроси, с цел откриване на затруднението и формиране на рефлексивно поведение. Пример: „Как ще провериш правилно ли си написал думата?”

2.Навременна намеса при допусната грешка и насочване към образци и предписания за целесъобразни действия. Пример: „Припомни си как се умножава с двуцифрено число”

3.Предоставяне на допълнителни дидактически материали, с цел облекчаване на разбирането  и откриване на връзки и зависимости между елементите на изучаваните предмети,обекти, процеси и действия.

4. Конструиране на повторяеми познавателни  ситуации, изискващи прилагане на вече придобити знания,но в по-различни условия и при по- висока степен на обобщеност.

Формиращото оценяване има позитивна насоченост,тъй като подхранва детската спонтанност, стимулира любопитството, създава необходимата за малкия ученик сигурност и освободеност да бъде себе си,което от своя страна създава благоприятен емоционален фон за работа.

Основният инструмент за реализиране на формиращото оценяване е обратната връзка.Чрез нея при малкият ученик  се изгражда рефлективно поведение, гарантиращо неговия успех. Детето се поставя в естествени условия на познавателна дейност и бед принуда овладява и затвърдява конкретни знания,умения,компетентности и когнитивни подходи за осъществяване на самостоятелна дейност.

Обратната връзка трябва да дава информация в три направления:

1)     целите на обучение;

2)     доказателства за актуалното състояние на ученика;

3)     начини за преодоляване на разликата между двете;

Характеристика на ефективната обратна връзка:

       перманентна, навременна и задължителна– ако интервалът между дейността и даването на обратна връзка е много голям, учениците са затруднени в извличането на реална полза;

       информативна, аргументирана чрез ясни формулировки и указания – идентифицира силните и слабите страни на дейността и изгражда валидни критерии за оценка и самооценка;

       позитивна и конструктивна, за да бъде очаквана като възможност да осмислен и желан диалог –съдържа ясно очертани пътища за подобряване на постиженията;

       щадяща достойнството на ученика –помага да се формира като личност и съхранява чувството му за самоценност,разрушава чувството за страх от неуспех;

  насочваща ученика към самокоригиране и самоусъвършенстване, с цел подпомагане на развитието и интелектуалния му потенциал;

  допускаща аргументирано несъгласие на ученика, като по този начин потвърждава правото му на избор   и свобода на изказа и формира комуникативна компетентност;

 прогнозира нови равнища на по-нататъшни постижения, възможни за отделния ученик,като възлага отговорности и предоставя дейности, които детето има способността да реализира,като преодолява достъпни за него интелектуални и практически затруднения;

 ориентира се към конкретното постижение или проблем, без да допуска обобщени съждения, свързани с цялостното поведение на детето,тъй като това може да формира неадекватна оценка за конкретния резултат и да не подтисне или неоправдано да повдигне самочувствието на ученика;

Формиращо оценяване може да се реализира, само ако този, който получава обратната информация, е в състояние да я приеме, осъзнае, осмисли. Това предполага умения за самооценяване, известна автономия на ученика, която е резултат от целенасочена подготовка.

Стратегии и техники за формиращото оценяване

Най-популярните подходи за осъществяване на формиращото оценяване са „Порт-фолиото” и „Огледалното оценяване”.

Порт –фолиото представлява папка с продукти от работата на учениците,която позволява системното проследяване на развитието на всеки един от тях - неговите постижения, успехи и затруднения.Този подход дава чудесна възможност за обратна връзка. Чрез него не само учителят и ученикът, а също и родителите могат по всяко време да получат информация за постигнатото равнище на обучаемост и успеваемост. На базата на този тип формиращо оценяване се изгражда и сумативното , което дава представа за постиженията на детето в края на определен период. Така постигнатата обективност не само, че не изненадва и не стресира малкият ученик, а го стимулира и окуражава.

„Огледалното оценяване” борави с определени символи, с които се определят равнищата на успеваемост на ученика. Те се поставят в специална тетрадка на всеки отделен ученик.В нея има графа за оценка от учителя и графа за самооценка. Първи поставя своя символ ученикът,а след това учителят.

Символи: О  –  справяш се добре; П  -  не се справяш много добре;

!  -  имаш нужда от помощ

Тази стратегия подпомага учениците да изградят правилна самооценка, като съпоставят ориентира за успеваемост, даден от учителя към собствената си преценка. „Огледалното оценяване” е много подходящо да ученици от  ІІІ  и  ІV  клас,  тъй като те  по-свободно боравят със символите и изграждат нагласи за адекватно оценяване и самооценяване на постиженията си.

И двата вида оценяване разчитат на три основни нагласи, съдържащи се в изходните позиции на ученика, (съпътстващи неговото учене и осигуряващи прогнозирания резултат и удовлетвореност от работата) и проекцията им във философията на работата на учителя.

Постиженията на децата, колкото и да са малки, трябва винаги да бъдат забелязвани и поощрявани.Все пак оценяването не бива да се превръща в безсмислена позитивна подкрепа, лишена от съдържание и смисъл. То е конструктивна цялостна система за подпомагане процесите на ученето и социалното развитие на ученика, стимулира познавателната активност и вглеждането в себе си.

Насоченост на оценяването в началното училище

 афиширане на силните страни на всяко дете, защото в тази възраст ученикът изживява много страхове, допуска неизбежни грешки,изгражда своята първоначална грамотност.Всяка негативна оценка може да стане причина за демотивация и цялостно негативно поведение.

 насоченост към изграждане на метапознание, защото то гарантира готовността на малкият ученик за самостоятелна работа. Чрез него се овладяват общи когнитивни структури за работа и възможност за вариантното и творческото им прилагане в различни познавателни ситуации.

 насоченост към многоизмерност на детското развитие –социално,емоционално,когнитивно,нравствено,психическо и физическо.

 стимулиране на природните заложби –в процеса на оценяване всяко дете има нужда от афиширане на силните страни, предопределени от индивидуалната му природа, чрез включване в подходящи дейности. Това провокира стимули за преодоляване на слабостите, чрез самоусъвършенстване и създава условия за задоволяване на потребността на детето от успех.

 стимулиране на съзидателната детска активност –позитивното оценяване премахва страха и безпокойството, разгръща детската инициатива при решаването на различни задачи, защото при него грешката не се санкционира, а се маркира и използва в работата на ученика.

 аргументираност и разбираемост от учители,ученици и родители. Оценяването може да има развиващ и възпитаващ ефект,само когато се разбира неговият смисъл и се познават добре стратегиите и механизмите на неговото прилагане.

Изграждането на демократична система за оценяване, ориентирана  към  личността на ученика, предполага двустранност и взаимна отговорност между главните субекти- учител и ученик. Тази система придобива важно значение като един от факторите за повишаване на качеството на учебно-познавателното развитие на децата.Формиращото оценяване, не бива да се пренебрегва и подценява, защото то стимулира интелектуалните усилия на учениците, съдейства за душевното им спокойствие, чертае ясни представи за собственото придвижване на ученика в сферите на актуалното му и перспективно развитие, изгражда механизмите на рефлексията и най-общо казано – „тегли” детето напред.