Joomla Software solutions Template

Payday loan

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДЕЦА СЪС ЗРИТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОЗНАВАТЕЛНАТА ИМ ДЕЙНОСТ

Само 30% от земното население има нормално зрение. 70% от останалото население има някакви зритлни увреждания. 20% от децата в училище имат увредено зрение /Хюбнер 2000/. Според Световната Здравна Организация две трети от земното население носи очила.

Въпреки тази статистика трябва да се подчертае, че не всички лица със зрителни увреждания се нуждаят от специално обучение. Ученикът подлежи на специално обучение, ако неговото увреждане постоянно влияе вурху образователното му представяне. Обект на педагогиката на зрително затруднените са децата с дълбоки зрителни увреждания, които без специално подпомагане не могат да придобият нужните знания, умения и навици. Всички деца с дълбоки зрителни увреждания се обобщават в едно общо понятие „зрително затруднени”. Това включва ученици, чиято зрителна острита и зрителни полета не подлежат на корекция.

Основната класификация на отделните групи зрително затруднени деца се извършва по два критерия:

• Състояние на зрителната острота на по-добре виждащото око с оптимална корекция.
• Зрителното поле.

Зрителната острота е една от основните зрителни функции. Тя представлява способността на очите да виждат разделено две светещи точки при минимално разстояние между тях. Единицата за измерване остротата на зрението е зрителния визус. Зрителната острота /визус/ е равна на d върху D, където d е разстоянието, от което изследваното лице различава даден зрителен символ, а D е разстоянието, от което нормалното око вижда същия символ. Зрението е в норма когато е равно на един зрителен визус. В зависимост от зрителната острота се формират следните групи зрително затруднени деца:

1. Тотално слепи. Тяхната зрителна острота е равна на 0. Тези деца нямат никакви светлинни възприятия.
2. Деца с перцепция на светлина /светлоусещане/. Те имат визус от 0 до 0,01. Могат да различават тъмно от светло, нощ от ден и усещат движението на ръката непосредствено пред очите. Децата с перцепция на светлина могат да почустват разликата от преместването от светло на тъмно, да усетят влизащия в тъмната стая слънчев лъч, но с помоща на зрението не могат да различат обекти в стаята.
3. Частично виждащи. Те имат зрителна острота от 0,01 до 0.04 на по добре виждащото око. У нас включените в тази група се дефинират и като деца с „остатъчно зрение” или деца с „полезно зрение”. Те могат да различават цветове, контури и силуети, да се движат свободно в позната обстановка, да разпознават обекти от близко разстояние, да четат големи реклами и наименования на вестници. Същевременно тези деца не могат да различават физиономии и заедно с предходните две групи използват бвайловото писмо като основно средство за обучение.
4. Слабовиждащи. Това са най-многобройната група зрително затруднени деца.Техният визус е от 0,05 до 0,2 Те имат добро цветоразличаване, по-лесно от другите групи се ориентират и движат в околната среда, разпознават физиономии от близко разстояние и са единствената група, която се обучавана на т. нар. уголемен шрифт.
5. Деца и ученици със зрителна острота, по-висока от 0,2. Те също могат да бъдат обект на специално обучение, ако имат увреждане на други зрителни фукции като например рязко стеснено зрително поле, силно увредено цветоразличаване или очно заболяване като злокачествено късогледство, дегенерация на ретината и глаукома. Всички тези обстоятелства могат да доведат до прогресивно намаляване на зрението.

Класификацията на зрително затруднените деца, обект на специaлно обучение, освен според зрителната острота, може да се извърши и въз основа на други съпътстващи увреждания освен зрирелните. Чàст от зрително затруднените деца се причисляват към популацията на децата с множество увреждания, тъй като освен зрително нарушение, при тях са на лице и допълнителни увреждания.

Зрително затруднени с множество увреждания са тези деца, които попадат в категорията на лица с зрително нарушение, техният визус е в границите от 0 до 0,2 на по-добре виждащото око и имат поне едно допълнително увреждане. Допълнителното увреждане може да е интелектуално, физическо, сензорно или емоционално и да е с различна степен на проявление. Може да има и комбинация от няколко допълнителни увреждания. Независимо от комбинациите на уврежданията зрително затруднените с множество увреждания имат нужда от много специално обучение. Те не могат да следват стандартните програми, създадени за деца само с едно нарушение- зрително, слухово, интелектуално, физическо или емоционално. Ето защо за тях следва да се създават индивидуални учебни програми с акцент върху овладяване повече на функционални, а не толкова на академични знания и умения, и да се прилагат специфични методи и средства за обучение.

Зрително затруднените деца с множество увреждания могат да се разделят в различни групи според различни признаци. Важни критерии за тяхното класифициране са:

• Степен на проявление на уврежданията.
• Възраст на настъпване на уврежданията.
• Комбинацията от уврежданията.

Класификацията на зрително затруднените деца с множество увреждания в зависимост от различните комбинации от увреждания са:

1. Сляпоглухи.
2. Зрително затруднени със слухови и моторни нарушения.
3. Зрително затруднени със слухови нарушения и интелектуална недостатъчност.
4. Зрително затруднени със слухови нарушения, интелектуална недостатъчност и моторни нарушения.
5. Зрително затруднени с моторни нарушения.
6. Зрително затруднени с моторни нарушения и интелектуална недостатъчност.
7. Зрително затруднени с интелектуална недостатъчност.
8. Зрително затруднени с емоционални и/или поведенчески проблеми.
9. Зрително затруднени с обучителни затруднения

Тъй като често пъти става дума за комбинация от три увреждания, е трудно да се вземе решение къде е най-подходящо да се настани такъв ученик. Някои деца попадат в училища и програми за зрително затруднени, други- в училища и програми за слухово увредени, трети- в заведения за деца с интелектуална недостатъчност.

За сляпоглухите твърде често се мисли, че са напълно слепи и напълно глухи. За щастие това се среща при един сравнително малък процент от популацията им. Повечето сляпоглухи са с остатъчно зрение и/или слух. Те изпитват изключителни трудности по отношение на обучение, тренировка, работа, социален живот, културни дейности и информация.

Сляпоглухите могат да бъдат насочени както към учебни заведения и програми за слепи, така и към такива за глухи. В исторически план към тях интерес проявяват първо училищата за слепи, които започват да ги обучават и съответно натрупват значителни знания и опит за специфичните характеристики на тяхното обучение. Затова и в наши дни сляпоглухите биват предимно приемани в програми, които са възникнали първоначално за слепи.

Днес сляпоглухотата не се разглежда като механичен сбор от слепота плюс глухота, а като отделно увреждане, което изисква специални методи на обучение и специални методи за овладяване на умения за живот във всекидневието. За съжаление в много страни, включително и в България, тя не е призната от официалното законодателство. Тяхното законодателно третиране само като слепи или само като глухи не е в състояние да реши спецефичните им проблеми.

Сляпоглухите могат да се разделят по различен начин в зависимост от следните основни критерии:

• Време на настъпване на нарушенията в зрението и слуха.
• Дълбочина на уврежданията.

В зависимост от дълбочината на уврежданията се класифицират на:

1. Тотално слепи и тотално глухи.
2. Тотално слепи и слабочуващи.
3. Тотално глухи и слабовиждащи.
4. Слабовиждащи и слабочуващи.

Психическото развитие на децата с зрителни затруднения е силно зависимо от времето на възникване на увреждането. Колкото по- рано възникна зрителното затруднение, толкова по-изразени са отклоненията в нервнопсихическото развитие. Спрямо този показател се обособяват следните подгрупи:

• Рано ослепели. Загубата на зрение е вродена или е настъпила до 1 годишна възраст на детето. Тези деца нямат съхранени зрителни образи и представи за околния свят в паметта.
• Късно ослепели. Увреждането настъпва след 2 годишна възраст. В паметта се съхраняват зрителни образи. Те са с различна степен на съхраненост и има тенденция към постепенното им заличаване. Съхранените образи в паметта на тези деца са ценна основа за корекционно- развиващата работа и за по-нататъшното когнитивно развитие, особено на мисловната дейност.

Зрителните увреждания водят до неврофизиологични особености. В зависимост от характера на зрителното нарушение тези особености могат да бъдат следните:

• Понижение на тонуса на мозъчната кора, което се получава вследствие на намалените или липсващи зрителни импулси;
• Създаване на нов динамичен стереотип поради образуването на нови временни връзки и отпадането на старите;
• От степента на зрителното нарушение зависи максималната електрическа активност на мозъка, т.е. функционалното му състояние. Електрическата активност на мозъка се измества от задтилната в централните области на мозъчната кора в зависимост от остротата на зрението;
• Наблюдава се ефект на сенсибилизация- устойчиво повишаване на чувствителността на анализаторната система.

Като цяло развитието на зрително затруднените деца протича нормално, както при виждащите деца. но те стратат от известно изоставане във формирането и развитието на психичната сфера. Във връзка с това могат да се отбележат следните особености в психичното им развитие:

Психо-моторно развитие. Наблюдават се нарушения при формирането на моторно-двигателната сфера. Движенията на децата със зрителни затруднения са неточни, неловки, несигурни Нарушени са скоростта и точността на движенията. Наблюдават се нарушения в позата и координацията на движенията. Характерно е, че изключително трудно се изработват представи за собствените движения и разположението на тялото в пространството. Нарушенията в моторното развитие в най- ранна детска възраст най- често се свързват с липсата на възможност за посягане към обектите от околната среда и тяхното проследяване. Виждащите бебета посягат към обектите към 5-месечна възраст, а слепите деца- едва към 10-месечна възраст. Това на свой ред забавя координацията на ръцете и може да се окаже пречка за своевременното тактилно развитие. Локомоторните способности на зрително затруднените деца- ходене и пълзене, също са значително забавени. Освен това ходенето може да е тежко и тромаво. Липсата на зрителна стимулация в повечето случаи води до отпадане на мотивите за движение и дори може да причини страх от голямото пространство и нежелание за самостоятелно придвижване в него. Отсъствието на зрение лишава детето от възможността за обучение чрез имитация, което е изключително важно в ранната детска възраст, когато детето овладява повечето умения и навици и натрупва повечето от своите познания главно по пътя на подражанието. Зрително затрудненото дете често развива някои наглед безсмислени физически дейности, маречени още стериотипни поведения или маниеризми.

Представи. При децата със зрителни нарушения се наблюдават сериозни затруднява във формирането на пространствените представи като цяло. Нарушава се пространствената ориентация и мобилност. Представите за време при слепите се формират много по- правилно и точно в сравнение с пространствените представи. Формирането на представите при зрително затруднените деца не е така лесно и елементарно както при виждащите деца. Вследствие на нарушеното зрение, те формират представа за околния свят чрез тактилните си възприятия и по описания на зрящите около тях. Тактилните възприятия обаче нямат силата на зрителните. Особен проблем представлява формирането на представи за предмети и обекти, които са много големи, много малки, крехки и чупливи и трудно се поддават на тактилно изследване. Вербалното обяснение не може да гарантира пълнотата и яснотата на така формираната представа. На практика всички представи, нуждаещи се от зрителна опора се формират много бавно и трудно. Някои от тях, например за цветове, са напълно невъзможни за сляпородени индивиди. Съответно затрудненията при формирането на някои представи могат да доведат и до ограничения в понятиината сфера.

Реч. Наблюдава се по-късно възникване на речта, тъй като артикулационните способности на човека се изграждат не само въз основа на рече-слухови образи, но и чрез зрителни образи на движенията на устните на говорещите. Могат да се наблюдават отклонения в произношението /дислалия/, които се проявяват под формата на сигматизъм, ламбдацизъм, ротацизъм и др. При децата със зрителни затруднения има промяна в темпа и силата на гласа. Може да бъде много висок или много нисък. Чести са проявите на заекване. Тези деца се затрудняват да използват мимики, жестове, интонации и други невербални средства за комуникация. Словесният речник през първите години от детското развитие е ограничен, поради нарушена връзка между зрителния образ и думата. Освен това той се отличава и с вербализъм, което означава, че децата усвояват думи, чието значение не знаят или свързват с погрешен предмет.

Във връзка с формиранетона писмената реч се формиват атипични спосибности. Целенасочено се формират познавателни умения, които са необходими за овладяването на Брайловото писмо. Брайловото писмо е релефно- точков шрифт, който е създаден от Луи Брайл и служи като универсално средство за четене и писане на слепите по цял свят. То е изградено върху основата всички възможни комбинации на шест релефни точки, разположени в две вертикални колони с по три точки. То е активно средство при обучение на слепите деца и дава възможност за разширяване на познавателните им възможности.

Внимание. Децата със зрителни нарушения трудно концентрират и разпределят вниманието си. Нарушенията в сферата на възприятията оказват отрицателно влияние на обема, превключваемостта и устойчивостта на вниманието. Тези деца бързо се изчерпват и уморяват. При продължително въздействие на звукови дразнители бързо се нарушава концентрацията на вниманието и настъпва умора.

Памет. При зрително затруднените деца паметта се характеризира с недостатъчна осмисленост на запомнения материал, индивидуални колебания в обема на паметта и в скоростта на запомняне, по-бавно и непълно възпроизвеждане на запомнения материал. Децата запомнят по-лесно материала, който има смислови и логически връзки, въпреки че логическата им памет е по- слабо развита. Най-ефективно е запомнянето на началото на определена вербална информация, тъй като към края настъпва умора.

Мислене. При децата със зрителен дефицит са затруднени процесите на анализ, синтез, сравнение, класификация, абстракция и обобщение. Те сравняват обектите по несъществени или недостатъчно общи признаци. Наблюдават се задръжки в развитието на нагледно- образното мислене. Поради липсващите или стеснени зрителни възприятия тези деца формират неправилни представи за предметите и ограничено опознават техните признаци и свойства. Значителни трудности възникват при развитието на пространствените връзки и осмисляне на отношенията между предметите. Абстрактното мислене няма здрава опора в конкретните представи и опит. Затова при зрително затруднените деца словесно-логическото мислене изпредварва нагледно-образното. Всичко това е в резултат от недостатъците в сетивното познание и предметно- практическата дейност, който са важни условия за правилното развитие на абстрактно- логическото мислене. При децата с вродена слепота се наблюдава свободно опериране с наименованията на цветовете, но тези наименования се използват формално, тъй като липсват сетивни познания за тях. Те използват стереотипни асоциации като например зелена трева, синьо небе и др.

Всички тези специфики на мисленето могат да се преодолеят чрез специално обучение. Като цяло мисленето при зрително затруднените деца се развива в съответствие с общите закономерности, характерни за всички деца.

В началото на юношеството /11-14 год./ зрително затрудненото дете демонстрира значителен напредък в познавателните си способности. През този период, ако детето е имало затруднения в своето когнитивното развитие, то успява до голяма степен да „догони” виждащите си връстници.

Зрително затруднените деца се обучават по три вида учебни програми: общообразователни, адаптирани и специални. Общообразоватвлните са същите като в масовото училище. Обучение по адаптирани програми се извършва по физическо възпитание, естетическо възпитание и предпрофесионална и професионална подготовка. Специални учебни програми са формиране на полезни умения, ориентиране и мобилност и зрително подпомагане. Те дават възможност за изграждане на широк кръг от умения, който да осигурят самостоятелен и независим живот на тези деца.

Посредством едно добро и подходящо обучение, зрително затруднените деца могат да получат необходимите знания за реалната действителност около тях, да им се вдъхне вяра, че могат да се справят сами в обкръжаващия ги свят и да се чустват равноправни личности в обществото.