Joomla Software solutions Template

Payday loan

Първата столица на България – Плиска

Столицата Плиска е заемала огромна за времето си площ от 23 кв. км. Тя се разполага на широко хълмисто поле, набраздено от няколко реги и сравнително богати на растителност площи, което било от жизнена важност за поселилите се там прабългари, дошли от Централна и Средна Азия.

Първата българска столица е устроена на принципа на централизираното управление. Прите укрепителни линии имали различно предназначение: първата очертавала цялата територия на столицата, втората ограничавала площта, на която били разположени пасищата на прабългарската аристокрация, а третата ограничавала дворцовия комплекс. Постепенно те са получили условните названия Външен гра, вътрешен град и цитадела, или малък дворец.

Външният град е очертан от земен вал, който в план има форма ан неправилен четириъгълник и е с обща дължина около 20км. В миналото се предполага, че той е построен като е издълбан дълбок канал, а пръстта до него е направен висок насип. С течение на времето, обаче те почти са се изравнили. В територията на външния град били разхвърляни отделни махали, с население от столицата. Къщите им били землянки, или дървени жилища. До днес в архитектурните разкопки са останали следи от съвсем примитивен живот – каменно огнище, рала, предмети от желязо, глина, дърво и кост. Това население се занимавало предимно със земеделие и скотовъдство, както и с някои занаяти: железарство, грънчарство и др. По-значително строителство във външния град се появяваа след приемане на християнството (865г.)

Вътрешният град се намира почти в центъра на огражденията от земното укррепление площ. Той е ограден от крепостна стена, която има формата на трапец. Зидоете са изградени от големи варовикови блокове откъм лицевата страна, а вътрешната е запълнена с дребни камъни и хоросан. Общата дебелина достига до 260 сантиметра, а предполагаемата височина е 10-12 метра. Основата е вкопана в земята на няколко метра. Във всяка една от четирите страни на стената имало по една порта. Каменната стена е защитавана от бойни кули, които били кръгли по ъглите и петоъгълни между ъглите и портите. На някои от кулите имало малки порти от външната страна, през които бранителите могли внезапно да излизат, да нанасят бързи удари на неприятеля и веднага да се прибират зад литията на стената. Площта на вътрешния град била заета от представителни сгради на българската аристокрация. В подобни, добре уредени болярски жилища княз Борис е настанил прогонените от Меликоморавия (885 – 886г) Кирило-Методиеви ученици Климент, Наум и Ангеларий. Имало е постройки с прозиводствето и търговско предназначение, като работилници за метал, керамика, стъкло. Интезнивната производствена дейност започва още през втората половина на IX век и продължава и в годините на визанкийско робство, когато Плиска вече не е столица. Значителният икономически ръст и представителният характер на столицата са съпроводени и с мерки за нейното благоустрояване. Изградена била гъста мрежа от водопроводи, изработени от глина, които минавали под каменната настилка на улиците.

Във вътрешния град се намира Дворцовият център, който се състои от т. нар. Малък дворец, Голям Дворец и храм, наречен Голямото Капище, за разлика от Малкото капище, което се набирало в Малкия двореци и обслужвало Хана, неготово семейство и приближените му. Най.голямата сграда в Големия Дворец е известна като Крумовия дворец. За нея най-богати сведения  се черпят от византийските хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от Император Никифор Ченик  през 811 год. Крумовият дровец е бил разрушен до основи, като почти всички камъни от неговия градеж били отнесени. Сега нетовия план се проследява само по отпечатаците на зидовете, които са с размери  74 на 60 метра и правоъгълна форма. Основите са дебели по 2 метра и са били развити около централния двор. В ъглите е имало четири стражеви кули. Големият дворец бил свързан с Малкия дворец с подземни тунели, които се използвали от хана и неговите приближени в случай на опасност. Сградите били толкова великолепни, че Никифор пожелал да остане завинаги в Плиска. И да нарече града на свое име. Но след като прекарал там няколко дни го напуснал и заповядал да бъде опожарен и разрушен, заедно с всички жилища и огради. Названието на първия дворец “Крумов” е условно, по всяка вероятност той е построен преди него, но бил обитаван от хан Крум до неговото разграбване, разрушаване и опожаряване. На негово място новият хан Омуртаг построил друга внушителна каменна постройка, която е известна под името Тронна палата. Тя е с размери 52 на 26 метра, има правоъгълна форма и остнките от нейните масивни зидове са с дебелина 2.20-2.60 метра. Същинската тронна зала се намирала на втория етаж. Там се прредполага, че се е намирал тронът на българските владетели, а покрай стените са били местата на неговите приближени. Палатата била изградена от огромни варовити блокове. Към нея се отивало по широка улица от източната порта на Вътрешната крепост. По този начин идващите в столицата се впечатлявали най-напред от каменната крепостна стена, преминавали през високо засводения вход и се отправяли към Тронната зала по улицата, на която от двете страни се издигали редици колони с издялани върху тях надписи. Тези надписи съобщавали за военни победи, имената на превзети градове и крепости. На прощада също имало каменни и мраморни колони, на които били изписани важни текстове като мирни договори, сведения за хански строежи и др. Тронната зала е била използвана чак до времето на Борис. Вероятно в нея е взето решението през 870 година българските дипломати да тръгнат с послания от княза за уреждане на статута на българската църква. Възможно е тук да са били посрещнати и учениците на Кирил и Методи, за да поставят началото на българската писменост и християнската култура.

Жилищният комплекс, обитаван от хана и неговото семейство, известен като Малкия дворец е бил ограден със защитна стена и по тази причина бил наречен още “Цитаделата”. Цитаделата, Тронната зала и Голямото капище са трите най-внушителни мономентални строежи в столицата Плиска, от където са се ръководели съдбините на държавата.

Крепостната стена, ограждаща Малкия дворец не е имала кули и други отбранителни съоръжения. Има дебелина 1.60 метра и вероятна височина 7-8 метра. Размерите на оградената територия са 128 на 84 метра и е с правоъгълна форма. Стените на жилищният комплекс са със същата, типична за всички строежи в Плиска, стабилност. Иззидани са с големи варовити блокове.

Интересно е да се отбележи, че в този комплекс са намерени останки от самостоятелна постройка - баня. Тя се състояла от три помещения с различно предназначение – за подгряване на водата, за къпане и изсушаване. Под централното помещение е установена сравнително добре запазена отоплителна система. В този комплекс се намира и малък храм, известен като Малкото капище. Незастроената площ между сградите е била покрита с каменна   настилка  от добре обработени плочи. Под настилката били прокарани хигиенни канали и водопроводни съоръжения.

През средата и втората половина на IX век, настъпват съдбовни събития в България. Извършват се радикални промени – първата е приемане на християнството, а втората е възприемането на новата писмена система, основана на славянския език. Вероятно точно тогава още при хан Борис, коййто приема източния вариант на християнството, религията на Византия, езическите капища били разрушени или преустроени в християнски храмове. Така Малкото капище било разрушено, а Голямото капище било преустроено в църква, която се превръща в централен храм, т.нар. Дворцова църква, един важен паметник на възтържествуването на християнската религия над езичеството.

Най-значителният строеж от християнския период на Плиска е т.нар. Голяма базилика. Тя е единственият монументален строеж извън каменната крепост, в т.нар. Външен град. Днес останките от базиликата я представят като издължена постройка, състояща се от две части. Същинската църква е с размери 50 на 30 метра. Другата част е обширен двор с размерите на самата църква. По-късно базиликата става седалище на българската архиепископия. Така се формирал духовиния център на държавата, който просъществувал до преместването на столицата в Преслав пред 893 година. Предполага се, че княз Борис след оттеглянето си от власт се установил в тази цъсва, а след смъртта му е бил каконизиран за светец и е бил погребан там.

Архитектурните паметници от първата българска столица Плиска показват големия възход на България през VIII до IX век., богатата и материална и духовна култура.