Joomla Software solutions Template

Payday loan

Освобождението на Бургас-между радостта на бургазлии и обсадата на броненосци

Още по Коледа на 1877 година сред гражданите на Бургас плъзват слухове за страшни издевателства и нечувани зверства от страна на башибозуци и черкезки шайки. С настъплението на руските войски слуховете стават все по-тревожни, а страховете на бургазлии-реални. С настъпването на новата 1878 година продължението става неудържимо, защото дребни търговци и хора от близките села разказват все по-страховити случки и драматични събития.

„Едного бакалина българин, който беше излязъл на едно село за работата си с ясакчия арнаутин, на две-три места ги пресрещнали двама черкези и един турчин, но не смеели, види се, едно защото арнаутинът им напълнил очите, а другото, защото пътникът бил много обвит, та не са могли да го познаят. После, на връщане, на две места ги пресрещнали пак двамата черкези издалече, преоблечени с женски дрехи, но и сега не могли нищо.

Така, ден се не поминува да не се съблече и обере человек и то не далеч от Бургас. Орачите по селата вече се научиха, та още в тъмно щв занесат семената по нивите, а че орало се не орало, с време без време, на угар или на целина, трябва да се пръсне семето, защото инак ве го изгубят. Сиромашията е страшна и гладът още по-страшен, а че един Бог да ни е на помощ.” Много подобни случаи на тормоз са били описани в броя на в. „Напредък” от 17 март 1877г.

Тогава първенците на града вземат решение, което да доведе до успокоение на населението на крайморския град. Не минавало нощ семействата да бъдат по домовете си, а се събирали на групи като жените и децата се помещавали на различни места, за да могат в случай на нападение да се защитят. Най-значителна част от градското население се събирала в къщата на Димитър Бракалов – уважаван градски първенец, както от турските власти, така и от чуждите консули и местното население. Други бургаски семейства търсели защита в Буналовата бахча. Голямата градина и прилепващите към нея постройки приютявали всяка нощ по стотина души, Хората се уповавали на неприкосновеността  на френския консул Жозеф Бонал, в чиято собственост те намирали подслон и закрила. По-бедните бургазлии търсели спасение в морето, като на малки групички и цели семейства изчаквали на лодки или по гемиите да се съмне, за да се приберат по домовете си живи, но със свито сърце от страх до следващата вечер.

Бургас е един от малкото български градове, който не е бил подложен на тотално разграбване и плячкосване от страна на черкези и башибозуци. Според историци, причината за това е фактът, че в града до последно е имало гарнизон редовна турска войска, което не позволило на разбойническите шайки да вилнеят. Факт е обаче, че на други места, заедно с бандитските шайки на башибозуци и черкези, в убийствата,

МЛАДЕЖКИ ЧЕРНОМОРСКИ ФОРУМ

гр.Бургас, бул. „Ст. Стамболов”№53, ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров”

e-mail: ml_chernomorskiforum@abv.bg

палежите и издевателствата са участвали и части от редовната турска армия. Добро обстоятелство за Бургас се е оказало неговото местонахождение и наличието на пристанище с неговите складове и възможности за транспортиране. Не е за пренебрегване и фактът, че в града ни по това време е имало пет чуждестранни консулства и легации, които сами по себе си са респектирали местната турска власт. Никой от воюващите или техните съюзници не са искали пристанищният град да бъде опустошен, той щял да им трябва по-късно. Факт е, че с предварителното споразумение от 31 януари 1878 година между Руския генерален щаб и турската армия, положението на Бургас е било предопределено за дълги години напред. Нека си спомним, че Бургас попада в Източна Румелия - това, което го е спасило от зверства и опустошение, това е същата причина, поради която градът остава извън Княжество България.

На 6 февруари 1878 година летящият отряд на полковник Лермонтов в състав: 4 пехотни роти, 3 взвода от 3-ти ескадрон на 13-драгунски полк на Военния орден и 2 конни оръдия оръдия, потеглил към Бургас по пътя през с. Кадикьой, дн. Съдиево. В същото време ескадронът авангард, който пренощувал в с.Урумуникьой, дн. Българово, продължил към Бургас, но по друг път – покрай езерото Ваякьой, за да проучи предварително обстановката в Бургас. Бургаските граждани били изключително щастливи, когато научили, че в града пристигнал руски разузнавателен отряд, който им съобщил радостната новина, че след обяд ще пристигне полк. Лермонтов начело на летящия отряд. Новината за предстоящото пристигане на освободителите бързо се разнесла из целия град.

Към 15-16 часа на 6-ти януари отрядът на полк. Лермонтов пристигнал в Бургас. Гражданството, предупредено от сутринта, очаквало с нетърпение своите братушки-освободители.

Тържественото им посрещане станало извън града, при Татарския кладенец, където по-късно е издигнат паметник в тяхна чест, там, където сега е гимназията за романски езици „Г. С. Раковски”. Начело на многохилядното множество от посрещачи били първенците, свещениците, чуждите консули, под тържественото биене на църковни камбани, с хляб и сол. Приветствено слово на руски език пред освободителите произнася учителят Стоян Шивачев. ”При влизането в града – пише полк. Лермонтов в своя доклад до ген. Делинхаузен, отрядът беше посрещнат от гражданите на града с хляб и сол, начело с духовенството с икони и хоругви и австрийския, италианския и гръцкия консул. Почти цялото население на града се тълпеше по улиците и се придвижваше към църквата, където се отслужи благодарствен молебен.”

Командирът на летящия отряд полк. А. М. Лермонтов бил настанен с щаба си в къща на днешната улица „Лермонтов”, където има паметна плоча в памет на историческото събитие. Вечерта руските части били настанени в опразнените от изселилите се турски семейства къщи, които се намирали предимно на морския бряг,

МЛАДЕЖКИ ЧЕРНОМОРСКИ ФОРУМ

гр.Бургас, бул. „Ст. Стамболов”№53, ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров”

e-mail: ml_chernomorskiforum@abv.bg

където днес се намира Морската градина. Обозът на руския отряд бил настанен на лагер край лозята в района на сегашната улица „Сан Стефано”.

Австрийският консул в Бургас предава на полк. Лермонтов ключовете на турските складове с провизии, които те изоставили при отстъплението си към Цариград. В тях се намирали 19 000 оки сол, 2 500 бр. овчи кожи, 700 четвъртини овес, 1820 четвъртини пшеница, 3 000 четвъртини ръж и 104 четвъртини ечимик, както и 1 400 четвъртини овес, 1820 четвъртини царевица и 80 четвъртини овес. Наличието в бургаските складове е надлежно описано от освободителите, като към намереното количество са прибавени в описите им и количествата храни, намерени в складовете в Анхиало, където освен всичко друго е имало 16 милиона оки сол. Междувременно австрийският консул уведомил полк. Лермонтов, че на 5 февруари в бургаското пристанище акостирали два английски парахода, които имали намерение да натоварят пшеницата, която се съхранявала в правителствените складове. След като дипломатът отказал да им предостави достъп до тях, екипажите отплавали, като се заканили, че ще се завърнат с броненосец и ще приберат запасите.

Още на следващия ден след освобождението на Бургас, на хоризонта откъм Анхиало, далеч навътре в морето, се очертали контурите на един броненосец. Силуетът заплашително демонстрирал враженските си намерения, но не доближил Бургас. През същия този ден на рейд в бургаското пристанище дошъл и втори броненосец, който се приближил до брега в опасна близост на около 1 000 сажена, или на около 2,5 километра. Полк. Лермонтов веднага издал заповед двете руски оръдия да заемат позиция на морския бряг, някъде около днешния Летен театър. В бойна готовност били и двете роти, които трябвало при десант да отблъснат нападението. От броненосеца се отделила една лодка, която отплавала до спрял наблизо английски параход, за да разбере истинското положение в Бургас. През това време броненосецът хвърлил котва на пристанището до остров Света Анастасия в очакване на сведения. След като донесенията потвърдили руското присъствие в града, командването на броненосеца взима решение да се оттегли.

До идването на руснаците в Бургас на рейд в пристанището стояли, освен английски търговски параход, още и три гръцкиголеми плавателни съда. Капитанът на английския параход нямал разрешение за слизане на брега. Той получил изрична забрана от полк. Лермонтов да доближава дори и на сажен от него, защото се предполагало, че има намерение да товари от запасите в складовете и да ги пренася в Цариград. За всеки случай една руска рота била разположена в близост до брега, в случай, че английският капитан не спази заповедта на полк. Лермонтов.