Joomla Software solutions Template

Payday loan

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ

За начална граница на модерната българска държава се посочва 1879 и Учредителното събрание в Търново.Две важни събития за българската държава преди тази година са:1877-1878 Руско-Турската война и 1878 Берлинският договор.За тях също може да се твърди,че са резултат от българските действия.За горна граница се приема 1989 свързана с края на тоталитарна България.В периода 1879-1989 се разграничават 9 периода:

1879-1912 възникване и укрепвани на българската държава

1912-1919 периодът на войните

1919-1926опит за остановяване на авторитаризъм

1926-1934 нормализиране политическият живот в страната

1934-1939 едноличен монархически режим

1939-1944 участие в ІІ световна

1944-1946 тоталитарен режим

1946-1962 изграждане на тоталитарна държава

1962-1989 разцвет на тоталитарната държава

Понятия

"власт"-разделение на властта на законодателна,изпълнителна и съдебна.Властта е пряко свързана с парламентаризма от което следва,че може да се обясни като определена политическа отговорност в резултат на проведени избори

"парламентаризъм"-равновесието между законодателна и изпалнителната власт

"дъжавни институции"-форми в които съществува самата власт

законодателна   изпалнителна

НС               МС                    избори- НС-МС

За историята на България след 1879 може да се каже,че е история на държавния парламентаризъм.Националните държави са пробукт на разпадането на великите империи.Те се оформат паралелно с гражданското общество.Те са продукт на законовото върховенство.

Българската национална идея /БНИ/ възниква като доктрина през 18 век  и се развива до 1897г.БНЦ е съзнание за принадлежност към българската история и ценности,желание за създаване на самостоятелна българска държава.Националните държави се характеризират благодарение на геополитиката на 19в,която е резултат от договорите на Великите сили."

"геополитика"- интересът на големите сили

• ·Русия-изгражда политика на присъствие в края на 18в  и началото на 19в.
• ·Франция-присъства около Йерусалим.
• ·Великобритания- да овбадее териториите в най-източната част на Османската империя /Иран,Ирак,Авганистан/
• ·Австрийската империя-да излезе от центъра на Европа и да се останови на Средиземноморието край Солун

"авторитаризъм"-държава, в която се разпада разделението на властите и се ограничава политическата свобода.

"тоталитаризъм"- съединение на всички власти,премахната е политическата свобода и се извършва насилие върху част от населението

В основата на Методиологията през този период  е  класово партийния подход.Според него в историята на човечеството има една сила и това е работническата класа,тя е в центъра на всичко.Тези,които принадлежат към работническата класа са добри ,а всички други - лоши.След 1990 този модел добър-лош е сменен,но друг още не е изработен.

"история"-минала политика;на границата на науката и изкуството

"исторически извор"създаден във времето документ, който съдържа ценна информация,документ загубил своята конкретна функция.

документ-управленско решение-исторически извор

"архивисти"специялисти,занимаващи се с експертиза на документите

Видове извори

по произход:български и чужди

български:институционални и лични / писма;спомени;дневници/

чужди:от голямо значение са руските архиви тъй като цялата тоталитарна държава е продукт на  СССР;архив на министерство на  външните работи до 1917;арх. на Коминтерна;"Особъй архив";документи на спец. службите-КГБ;

до 1908 арх.  на Османската империя; документи от дипломатическите посолства-Англия, Германия, Италия; Виенски архив на Австрийската империя;

Автори

Стефан Белемизов и Любомир Владикин

Симеон Радев "Строители на съвременна България"

Христо Силянов "История на българските национални движения в Македония  и Тракия"

Илчо Димитров- българо-италианските отношения

Симеон Дамянов-българо-френски отношения

Андрей Пантев-българо-американски отношения

Георги Марков -периодът между войните

Димитър Саздов;Стойчо Грънчаров и Веска Николова -партиите

Тема

Учредителното събрание

Идеята за българската държава в навечерието на УС се основава на поктрината на ПаисиЙ за една средновековна България.Първа идеяза географското разположение

На 10 Февруари 1879 в Търново започва учредителното събрание.В състава влизат 229 депутати-пряко от народа са избрани 92,166-по право и 105  представители на различни учреждения.

Събранието е открито с реч на императорския комисар,след което той напуска Търново,за да не бъде обвинен ,че оказва натиск.

Работата на събранието не потръгва гладко.Пъвоначално се изработва правилник за вътрешния ред,изслушва се доклад за дейността на ВРУ и се подготвя отговор на речта на императорския комисар.Обстановката постоянно се изостря,тъй като мнозинството постоянно иска да бъде разискван “общобългарския въпрос” и да протестират срещу решенията на Берлинския договор.

Депутатите имат пълно право да тълкуват,дискутират и променят проекта на Сергей Лукиянов.Избрана е 15 членна комисия,която внася няколко промени в проекта, предимно в консервативен дух: въвеждане на образователен и имуществен ценз,заменяне държавния съвет с Сенат,по-голяма част от членовете да се избират от княза.Това предложение поражда редица спорове относно характера на конституцията и устройството на страната.

Очертават се два основни възгледа,отговарящи на политическите виждания на народните представители: консерватори, изразяващи мнението напо-заможните слоеве.Либералите,представят голамата част от народа и изискват конституцията да бъде разглеждана член по член.Отхвърлено е предложението за Сенат и се налага еднокамарна структура,широко се застъпва местното самоуправление,гарантират се правата на печата,сдруженията,словото.Представители на либералите са-Петко Каравелов, Др.Цанков, П.Славейков;а от консерваторите-Констонтин Стоилов,Григор Начович,Димитър Греков.

Приетата на 16 април 1879 конституция съдържа 22 глави,169 члена.Основен орган на властта е парламента,които функционира като Обикновенното народно събрание на сесии във връзка с изработването на закони,приемането на бюджети и упражняване контрол в/у изпърнителната власт.При необходимост за решаването на важни въпроси като промяна на конституцията,обявяване на война,териториални промени и избиране на регент се свиква Великото народно събрание.

Изработена за по-малко от 2 месеца,конституцията десетилетия наред е обсъждана-отричана и възхвалявана.Неоспорим обаче е факта,че с демократичния си дух и ясното разграничаване на законодателната от изпълнителната власт,тя става основен градивен елемент на възстановената държава.

След приемането на конституцията България вече се оформя като парламентарна монархия.Властта е поделена между княза и народното събрание.Българският монарх е главен представиел и глава на държавата,главен военнокомандващ.Той утвърждава и обнародва приетите от Правителството закони.Той има право на амнистия  и помилване.

Според конституцията народното събрание бива обикновинно и Велико.То се избира с преки и тайни избори,в които участват всички българи навършили 21.ОНС има законодателна инициатива,приема и обсъжда законите и бюджета.При отправено питане към министрите от страна на народните представители някакви въпроси,те са длъжни да отговорят.ВНС има по-специфични функции.

Конституцията дарява с широки граждански права.Тя премахва робството. Образованието е безплатно и задължително.Осигурява свобода на словото и печата, на религията.Само богослужебните книги се нуждаят от предварително одобрение.Гражданите имат право да се сдружават и събират,да създават обществени и политически организации.Защитава неприкосновеността на имуществото.Създава условия за развитие на капитализма,стопански,културен и духовен напредък.Тази търновска конституция действа до 1947,когато е приета новата.Съществуват опити за отмяната й,ревизията й и суспендирането й.

Приетата конституция притежава няколко недостатъка.Първо лишава една част от населението от участие в управлението-на жените не е позволено да гласуват. Правомощията на княза са прекалено големи и това може да доведе до установяване на личен режим.Както та Балканите,така и в Европа все още са силни позициите на абсолютните монархии,въпреки че привърженици набира републиканската идея.

Вкрайна сметка конституцията е един безспорен успех в стремежа на  българите да изградат една демократична страна.В ния надделяват буржоазно-либералните идеи и това е преви една от най-прогресивните за времето си.

На 17 февруари,веднага след приемането на конституцията  е свикано ВНС,което да избере княз.Този въпрос е важен за вътрежното укрепване на държавата и международното и положение.Според Берлинския договор князът не може да принадлежи към никоя от Великите сили,в противен случей той може да се окаже проводник на чужди идеи и намерения.Руското правителство се опитва да  предложи такъв кандидат,които да е угоден и за нейната политика,но и за този на Великите сили.То се спира на кандидатурата на младият немси принц Александър Батемберг