Joomla Software solutions Template

Payday loan

Имената на българите християни

Имената са като хората – те също се раждат, живеят и умират. Преди около хилядолетие в България е имало имена като Войтех, Мостич, Расате, Ирник, които днес могат да се прочетат само в учебниците по история. За разлика от хората обаче имената могат да възкръсват. Имената на българските владетели като Аспарух, Крум, Асен, Калоян, Борил, Ивайло са тънели дълги векове в забрава, но са били възтановени през ХІХ век пак благодарение на училищните уроци по история.

Ако в миналото гледали на имената като на магическо слово, амулет, заклинание, то сега пластовете се разместват главно заради модата.

В исторически план зародишът на личноименната система и антропономията се губи в далечното индоевропейско и праславянско минало и реално се отнася към възникването на Първата българска държава на Балканите. В развитието и трябва да се отчетат и влиянията/възможни и реални/ на имената на дакомизийци, траки, гърци и римляни. Приемането на християнството и славянската писменост и книжнина изиграват важна роля за навлизането в именната система на многобройни библейско- еврейски, календарно – църковни имена.

Така по своя произход имената на българите се делят на 3 главни групи : славянски, християнски и местни.

Личните имена на българите са възникнали или са възприемани през различните епохи. Най-стари са имената, наследени от далечното минало, които се срещат и у други славянски народи, като Владимир, Владислав, Драгомир или съкратените им форми Драго, Миро, Слав, Нягул.

С настаняването на Балканския полуостров българските славяни вероятно са възприели и тракийски имена. Днес са оцелели само имена от латински корен. Едни са останали от старото романизирано население, а други са по-късни заемки от румънски.

С идването на Аспаруховите българи са навлезли български имена като Жоте, Пижо, Шоле и др. които може би крият изменен първобългарски, кумански или печенешки корен. Прабългарски са и имената на нашите канове и боляри отпреди покръстването и след него. По време на дългото гръцко и турско робство почти всички те са изчезнали от народната традиция, а в по-ново време някои от тях са възобновени по книжовен път.

Славянските имена се използват от българи, украинци, поляци, чехи, словаци и т.н.Повечето от тях се състоят от две съставки, като най – често повторяните са “добър”,”мир”,”свят”, “славен”.Владислав например означава- който владее славата; Богдан – даден от бога ; Радослав – радващ се на слава ; Владимир – владеещ мира и т.н.

С покръстването на българската държава в 865 г. У нас навлизат масово християнските имена от източно православният календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име – Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, грътски и латински.

Еврейските имена са заети от Библията. Те отразяват един дълбоко религиозен мироглед, вяра и стремеж за общение с Бога.

Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето светци са от елинизираните области на Източното Средиземноморие. Понеже около 2/3 от календарните светци и мъченици имат гръцки имена, техния брой у нас надминава 200, а с производните и видоизменени форми- няколко пъти повече.

Латинските имена се срещат главно при католиците. У нас те са малко и то преминали през гръцки.

Християнските имена, познати навсякъде където е проникнала истината за Христос, се разпространяват сред българите от покръстването през ІХ в. Нататък: Андрей, Димитър, Ирина, Катерина, Стефан, София, Анна, Христо, Иван, Мария, Антон, Павел ...Повечето от тях имат еврейски, гръцки или латински произход.През средновековието  християнските имена са разпространени главно сред духовенството , благородниците и градското население , докато на село чак до миналия век  преобладават славянските имена и техните производни. Както и другаде, така и в България, християнската именна система е преработена според звуковите и граматическите закони на местния език и му се подчинява почти безпрекословно. Много българи, разбира  се  могат и да не знаят, че Петър означава “камък”, но това не им пречи да смятат името за българско – както постъпват англичаните  с Питър, руснаците с Пьотр или французите с Пиер.

Въпреки вековното турско робство поради разликата в религията турските лични имена не са възприети сред българите. Мохамедански имена се срещат само у помашкото население. Вън от тях обаче се срещат не голям брой имена, в които се крие турски корен, но те са образувани на българска почва от познати турски думи. Такива са Демир, Курти, Севда, Султана, Сърма и др.

От Възраждането насам у нас се появяват все повече имена, които отразяват политически, литературни и други влияния. Например към края на турското робство се е появило личното име Венелин , което всъщност е фамилното име на руския писател историк Юрий Венелин. Малко по-късно , а и след Освобождението зачестява името Александър, заради руския император Александър ІІ, и Владимир – негов син.

Когато Фердинанд станал княз на българите през 1887 г. Името му било непознато у нас. Сега обаче все още се срещат Фердинантовци и те са хора на преклонна възраст.

След Октомврийската революция у нас се появили лични имена Ленин, Будьони или техните производни – Владилен, Володя, а по-късно Сталин, в годините на социализма – Петилетка.

Увлечението по имената на политически лица и събития понякога носи неприятни изненади, особено когато историята не е казала последната си дума.

Местните имена, създадени в един период от хилядолетие и половина насам, са всъщност и най-многобройните. Тук влизат производни от славянските и християнските, много калки /буквални преводи от други езици/, български названия за състояния, явления, растения, географски обекти, черти на характера. Например мъжки имена , получени от корена “РАД” /който радва/ Раде, Ради, Радьо, Радко, Радан, Раденко, Радой, Радеш, Радин, Радойко, Радоил, Радон, Радован, Райно, Райко, Раян, Радуш...

Към тези групи последното столетие добави още не малко имена, заети от близки или далечни народи: Мариана, Елеонора, Игор, Олег, Мадлена, Силвия, Антоанета и т.н. В много случаи родителите всъщност избират чуждия вариант на това, което и без това съществува в български, предпочитайки да речем английското Елизабет пред българското Елисавета, Магдалена – Магдалина, Даниел пред Данаил и т.н.

Друг източник на имена  е литературата. Още през втората половина на 19 век у нас се появява името Геновева, а по-късно – Борислав, Албена, Тамара, Людмил, Пушкин, Олег, Чайка ...

В по-ново време и киното стана извор на лични имена. Според последните сведения на голяма популярност продължават да се радват имената от сапунените телевизионни сериали, особено в определени райони на България. Заедно с тях навлизат чуждоезикови лични имена, свързани със смесени бракове, емиграция или желание за емиграция.

В миналото името на детето се е избирало от кума, наричан тъкмо за това “кръстник”. За кръстници обикновенно са се избирали авторитетни и заможни хора, които не са били роднини. Често пъти личните хора в селото или града са били кръстници на десетки семейства.Кръстничеството в някои региони се наследява по мъжка линия, синовете на кръстниците със своите съпруги кръщават децата на кръщелниците и т.н. Нови кръстници се избират, когато старите се откажат и дадат благословията си на други.

По обичай първородното дете носи името на бащата или майката на съпруга, второто – на родителите на съпругата, следващите – на близки родственици от двете страни, на кумовете или просто други имена.  Така че при избора си родителите, освен от собственото си желание, се оказват зависими и от традицията -  семейна, родова,  народностна и от преценката, която ще му даде след време самият му носител.

Всичко това влияе комплексно върху избора на името, като в конкретния случай има превес един от тези фактори.

На практика става така, че “претенции” към името на детето предявяват хора от три различни поколения – бабите и дядовците, които според вековната традиция очакват да бъде “подновено” името им, родителите и с известна отсрочка самият му носител. Но докато представителите на първите две упражняват правото си на избор или поне дават мнението си, то представителят на третото, най заинтересованият , е заставен да приеме име , подбрано от чужди мотиви, съображения или аргументи . Именно това не трябва да забравят родителите, когато се насочват към някое име. Защото то трябва да се харесва не само на тях и да радва останалите близки, но преди всичко на този, който цял живот ще бъде идентифициран в обществото с него. При избора на име трябва да се преценяват  качествата му с оглед на отношението към нето в границите на седем, осем и повече десетилетия, т.е. на един човешки живот.

Отговорността на родителите при избора на име се проявява и в това, че те трябва да се съобразят, вероятните биологични/физически/ качества на детето, особено ако избират от кръга на пожелателните имена. Тяхното конкретно значение ги прави по-ангажиращи, тъй като връзката междуимето- пожелание и лицето, към което е отправеното, предполага постоянно сравнение.

Тайни на името

Имено на човека  е сложно съчетание от звуци, писмени знаци и проникващи вибрации, посредством които то действа като носител на закодирана информация и лъчиста енергия със строго определена честота и посока. И колкото пъти то бива казано, написано, прочетено или помислено, толкова пъти онзи на когото принадлежи получава нов и специален тласък. И този “тласък” непрекъснато оформя и извайва,  та лека полека съответния човек все повече придобива “очертания”и

характеристики.

С други думи, от памтивека името е било и продължава да е най-употребяваната и действена мантра и поради това – основен регулатор в съдбата на всеки човек. И онзи, който, по една или друга причина е променял своето име, неизбежно и категорично се е убеждавал в това, чрез последвалите съдбоносни промени към добро и зло изразяващи се в цяла верига от драстични събития.

Старите българи отлично познавали тайната сила на името и така стигнали до идеята да “узаконят” запазената и до днес традиция да кръщават децата си на дядовци и баби – нещо, което липсва , да речем в традициите на други народи. По същество това бил езотеричния отпор на нашите предци срещу многовековната тирания, както и начина за оцеляване в нейния мрак. Предаването и приемането на личните имена през поколение/от дядовци и баби на внуци/ е съдействало и съдейства да бъде повторено много от съдбата на вече миналите през проверката на времето. Така голям брой рискове на бъдещия човек бивали избягвани в аванс, още с именуването.

Днес в България е добила популярност следната практика: при избора на име да се взема само началната буква от имената на дядовците и бабите. Всъщност тук има не малко здрав смисъл, тъй като в началната буква е закодирано най- важното – творческата /генератива/ сила. Това ще рече: послужилата начална буква за главен ориентир при избора на ново име оставя траен отпечатък в бъдещето – дори чак в децата и внуците на новороденото. Тъй ,че този метод наистина съдейства за трансвер на генетична и друга информация през поколенията.

Друга разпространена практика е съобразяването с църковния календар и датата на раждането. В този случай се получава така, че всеки роден на определена дата и кръстен на светец, честван на същата дата,”влиза” в неговото мощно информационно и енергийно поле – неотлъчно през вековете. А съвпадението на датите се явява необходимата тук “входна врата”. Но пък е нужно родителите /създателите/ да имат последната дума при избора.

Християнско кръщение

Християнската традиция предлага най-отчетливия пример за положително тълкуване на името. В логоцентричното мирозрение на християнството името и личността имат важно  спасително значение . Ритуалът на даването на име  на новороденото от неговите духовни родители/кръстници/ е важно църковно тайнство, което довежда до ново раждане и просвещение. Кръщението не зависи от човешкия избор, съгласие или дори осъзнаване, то е свободен Божи дар. Чрез него и последвалото го миропомазване човек става отново теоцентричен т.е. той се връща към първоначалното си предназначение, което е есхатологично и тайнствено. Името дава лице на именувания, а той само като личност може да се обърне към лицата на Божиите избранници /светците/ и към Спасителя.

Произнасянето на личните имена на вярващите има важно значение в църковното общуване. Поклонниците записват при клисаря имена на свои близки, за които свещенникът да се помоли, като ги спомене по време на литургията. При миросване вярващият трябва да произнесе името си пред свещенника. В Гърция е позната практиката на екзосрсизма – молитва за изцерение, при която свещенника многократно произнася името на болния. Празнуването на именния ден е не само важно религиозно, но и социално събитие.

Кръстниците придават духовен смисъл на сдобиването с дете в семейството, те определят духовния предтеча на новокръстеното. Кръстниците се възприемат най-вече като наставници на новородените, подготвящи ги за живота- за постигането на благочестие и за създаването на собствено семейство. Те са застъпници пред Бога, отговарящи лично за младежките грехове на кръщелниците си.

Преследванията на християнството по време на комунистическия режим довеждат до промяна на традицията. Родителите започват да избират за кръстници близки роднини, за да се пази в тайна кръщаването. Установената практика майките още в родилния дом да записват имената на рожбите си в гражданските регистри довежда до засилване на тяхната власт – освен родилка, майката често става и кръстница.

Светци застъпници.Свещенни събития и имена

Традицията на кръщаване на светци, съобразно църковните им празници, е твърде ранна в Източната християнска църква и широко разпространена. За това е допринесло разпространението на календарни икони и специални празнични икони на различните светци.

Родените на празниците на големите християнски събития също приемат името на празника в неговия официален или разговорен вариант:

Възкресение Христово – Великден – Възкресия , Величка, Велик , Величко, Велка ...;

Рождество Христово-  Божик – Божан, Божик, Христо, Христина...;         Благовещение - Блага, Благой, Благовест, Блажко, Блага, Благородка, Благуна ...;

Въздвижване на Светия кръст или Кръстовден - Кръстан, Кръстьо, Кръстина, Кръстана, ...;

Влизането на Христос в Ейрусалим или Цветница, Връбница- Цветан, Цветана, Цвета, Върбан, Фидана, и Невена, Роза, Маргарита, Теменужка, Карамфила, Камелия, Лилия...

Тези свещенни имена имат както мъжки, така и женски версии и са еднакво разпространени и сред мъжете и срад жените. Те отразяват християнския възглед за равноценност на мъжете и жените.Теофорните имена /имената съдържащи думата Бог/ - Божан, Божана, Богдан, Богдана, Божидар, Божидара – имат и мъжка и женска версия, за разлика от исляма, в който имат само мъжка версия.

Според времето и мястото на раждане

Времето и денят в които е родено детето, влияят както но живота, така и на името му.

Времето- има имена, посочващи време и условия на раждане – Първан / за първо дете/, Пролет /за дете родено през пролетта/. Вярва се, че родените през пролетта ще са щастливи, през лятото – богати, през есента – сити, през зимата – здрави.

Денят – родените в понеделник и днес наричат Павлин, в сряда – Средко, в петък – Петко и Пенчо, в събота – Съботин, Събин, Славка, а в неделя – Неделчо, Неделя, Божин и пр.

Мястото- посочва се понякога съвсем точно и недвусмислено, от топонимични названия, превърнали се в лични имена – Пирин, Марица, Вежен, София, Струма/Струмка/, Видка ...Появяват се и по-далечни градове, страни , реки – Флорида, Венеция, Аризона, и пр. Не е ясно защо са се появили тези имена, дали са посещавали съответната страна или просто са резултат на благозвучие.

Регионът – в който се ражда човек, също има своите именни предпочитания. Според проф.Ст.Иванчев в Северна България предпочитат Марин, в Североизточна –Дойна, в Софииско – женски имена на цветя.

Етнографът Димитър Маринов сочи характерни и по неговия израз “интересни” имена от Западна България. Между тях са :

-          имена взети от животни – Вълко, Еленка, Мишо, Пуйо, Гълъб, Вълкана, Бялка и др.

-          имена взети от растения – Цветко, Цветан, Върбан, Босилко, Горан, Лозан, Трендафила, Дренчо, Горчо, Цвета, Върба, Невена, Грозданка...

-          имена на минерали – Камен, Златан, Златко, Желязко, Сребърен, Кремена, Златка, Камена, Златна ...

-          от разни предмети -  Лико, Кръстьо, Коста, Кръстена и пр.

-          имена показващи някакви качества – Драган, Младен, Стоян, Станко, Милчо, Станка, Драганка, Младен, Младенка, Благунка ...

По семантика българските имена могат да се разделят на две големи групи – пожелателни и защитни.

Пожелателни имена

В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето.

Живот и здраве: Живко, Здравко

Род и семейство: Братан, Байно, Везенко, Татун, Новко, Заварин

Успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен

Сила и храброст:Войно, Бойко, Страхил, Силян, Груди

Качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен

Физическа красота:Хубен, Лепа, Гиздьо, Ваклин, Къдра, Руси, Румяна, Бела, Младен

Блидки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща:

Цветя – Иглика, Невена, Ружа, Теменужка , Роза, Цветан ....

Билки и треви – Билян/а/, Детелин/а/ ...

Дървета и плодове – Елица, Калин/а/, Явор, Ясен ...

Птици - Гълъб, Пауна, Славея, Сокол, Орлин ...

Небесни светила – Звезда, Звезделин/а/, Деница, Зорница ...

Защитни имена

Както и пожелателните, те се свързват с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт. Защитните имена са няколко вида:

-          от глаголен корен”стоя, трая” – Стойко, Стоян, Стоимен, Трайчо, Траян ...

-          от дума, която означава здрав, твърд , не особено ценен предмет – Камен, Кремена, Желязко ...

-          от названието на обикновен домешен предмет – Праго, Собел, Рукан ...

-          “грозни “ имена т.е. които предпазват от зли очи – Грозьо, Черньо ...

-          имена свързани с подхвърлянето на дете. Към средствата за борба с детската смъртност спада и широко практикуваната допреди две-три поколения символична жертва. Ако на родителите умирали децата или се родяло хилаво дете, за което се страхували дали ще оживее “подхвърляли”го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледали кой ще го намери. Той ставал негов кръстник и му дава собственото си  име или го кръщавали с имена , като – Найден, Обретен ... Ако вместо човек най-напред дойде животно, загрижените родители казвали, че такъв му бил късмета на детето им, и можело да го нарекът дори Кравко, Кучкан , Пресан... и вярвали, че с това са избегнали проклятието и детето ще оцелее до дълбока старост.

-          търсене на име – проклятието над родителите да не траят децата им можело да се избегне и с ново име, каквото няма в рода и в близката околност. Такива са някои съвсем редки християнски имена или просто от израза”търся име” вземат първата дума и образуват Търся, Търсена

-          защита от други беди – според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквито бива понякога нежеланото многодетство. Когато се раждат все момичета/ а всеки родител иска да има преди всичко мъжка рожба/, кръщават четвъртото или пето момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждали прекалено много деца , кръщавали десетото например Запрян.

-          магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасния звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената – Вълкан, Вълчо, Вълкана.