Joomla Software solutions Template

Payday loan

Богата и многовековна е историята на гр. Лом. Най-старите данни за пребиваването на хора тук отнася към неолита т.е. края на третото хилядолетие пр. Хр.

Към края на X и началото на IX в. местността е заселена от тракийско племе – триболи, а селището получава името Артанес. След V в. пр. Хр. то се превръща в крепост.

В 29 г. пр. Хр. обединените войски на триболите и даките са разбити при днешния Долни Цибър (Циброс) от многобройна римска войска и селището се превръща по-късно от крепост от първата римска укрепена линия на Дунава под името Алмус.

След разделянето на огромната Римска империя през IV в. Алмус остава в пределите на Източната римска империя – Византия. Когато славяните нахлуват в нашите земи през VI и VII в. те се засилват и край тази крепост, като му дава днешното име Лом. На изток от града е минавала западната граница на българската даржава по времето на Травел – известният Аспарухов вал. Останки от него, наричани на местното население Окопа, могат да се проследят и сега от р. Дунав до р. Цибрица.

Лом се развива като населено място и през II-та българска държава. През този период той израства като градска, политическа, административна и културна единица, свидетелство за което е съществуването до късно на такъв ценен исторически паметник старата борунска църква “Св. Никола”.

При разделянето на България от Иван Александър на две части, Лом влиза в границите на Видинското царство на Иван Страцимир.

Когато през 1393 г. Видинското царство става васалство на Турция, гр. Лом се защитава героично цели три месеца. След завладяване то му турците подлагат на масово избиване населението.

В началото на робството градът е известенпод името Булмия, а малко по-късно – Поломие, Кара-Лом, Лом-паланка и чак след Освобождението Лом.

Той става център на околие и запазва българския си облик.

Издигането на Лом и развитието му като град са свързани с военните успехи на Османската империя в края на XVII в.

Мнозина от турските бейкове при пресичането си в Лом не намерили друго по-удобно мястоза заселване от Калето – развалените на укрепеното място от римската крепост Алмус.

Днес с името Калето е известен красив квартал до центъра на съвременния гр. Лом.

Турските бейове се възползвали от широкото празно пространство около Калето и си направили чифлици.От тях чифлици е образуван днешния гр. Лом.

От това население получава формата и качеството на градец с името Паланка (от итал. Малък град) и то бързо растящо, защото турци прииждали от от Видин, от Белград и други махали, чийто имена са запазени и до днес – Читашка, Боруна, Гьола.

Читашката махала била населена от турско племе наречено читаци. Това племе е дошло заедно с кърджалиите и останало в гр. Лом и околните села.

Чешмата, наречена Читашка в Читашката махала близо до старата църква “Св. Никола” съществува и до днес.

Квартал Младеново, който днес носи името на първият партизанин в Ломския край, Младен Йорданов е било село Голинци на десния бряг на р. Лом, отдалечено от града на 1 километър. Голинци и днес е наричан кварталът от по-старото население.

Целият връх, където е разположен днес кварталът е бил покрит с гъста гора, все дъбови дървета, имало е и много брястове.

Първите заселници секли в местността, гората била изсечена и върхът оголен и от там идва името “Голинци”, а изворите които минавали край Джембекова и Алигина махали – пресъхнали.

Кален поток се намира в края на днешния кв. Младеново на пътя за София. От дъждовете и стопения сняг се е образувало блато, което никога не пресъхва.

Около това блато се засели ли първите заселници на селцето Кален поток, което днес е квартал на Лом.

Джембек махала – Николаево е прекръстено на името на руския главнокомандващ Княз Николай Николаевич, брат на Царя Освободител.

Землещото е било на ломски турски първенец Джембек ага, от където е първото му име. Джембек заселил селяни от различни села в това землище, за да му работят земята. След Освобождението селяните откупили земята от наследниците на Джембек.

Днес на землището казват Малджани и са част от кв. Младеново.

Пътищата са артериите, които дават живота на търговията, а тя издига благосъстоянието на страната.

Пътищата отначало в Ломско са били междуселски коларси пътища. Имало е друм или джаде – царски път, но той е вървял далеч от Лом, защото е съединявал Видин, като център на пашалъка със София и Ниш.

Лом бил изоставен. Връзките са ставали чрез междуселски пътища.

Това било до появяването на параходите по Дунава. Изменило си и положението на Лом.

Софийският друм се е отбивал от Славотин и през Крива бара стигал за Лом, а друмът от Ниш, от Чорльово по течението на река Лом стига до град Лом.

Това търговско процъфтяване се дължи на географското му положение. Когато Митхад паша поискал да свърже София и Ниш с Дунава и въпреки застъпването на видинския паша, шосето да бъде прокарано за Видин, двете шосета се трасирали и насочили за Лом и така съединили града със София и Ниш чрез хубави пътища.

Град Лом се намира на една от големите реки в Европа – Дунав.Тази славянска и европейска река е възпята в нашите народни песни.

Когато се погледне Дунава отгоре, той изглежда простряно бяло платно, като огледало. Това е дало повод на народа да му даде името бял – Бял Дунав. Така го и възпява в народните песни.

Рано ранила Иринка

на бел Дунав на вода.

Тази разработка е посветена на ономастиката на град Лом.

Много автори са писали за историческото развитие на града.

Най-значителен в това отношение си остава приносът на бившия ломски гражданин Димитър Маринов, на чието перо принадлежат забележителни трудове върху историята и етнографията на гр. Лом и неговата околност до Освобождението от турско иго. През 1928 г. той написва съчинение в три части "История на гр. Лом", което се пази в ръкописа намиращ се в Ломския музей.

Авторът на тази разработка е черпил информация от “История на град Лом” на Димитър Маринов издадена през 2003 г., защото този труд е безценен извор, изпъстрен с поразително дълбоки наблюдения на българския характер и душевност.