Joomla Software solutions Template

Payday loan

През 16 век светът навлиза в качествено различен период от своето развитие. Появяващите се спорадично, най-рано в Италия още през 14 век, нови социално-политически, икономически и културни явления се певръщат в обичайна практика, в основно битие. Тези явления носят духа на нещо ново, неприсъщо за феодалния начин на живот.

От 16 век започва залезът на феодлизма и разжданео на капитализма. Това е епохата на Ренесанса, Реформацията, Просвещението, на простата кооперация и манифактурата и на свързаните с тях въстания, революции и кралски абсолютизъм. Основните императиви на времето са хуманизма в духовните отношения, манифактурата в стопанството и антифеодалните революции в политиката.

В стопанската история на този период манифактурата е символа на новото време. Освен нея съществуват три явления, които имат определящо значение за икономическото развитие – Великите географски открития , разширяване на търговията и стоково-паричните отношения и формиране на нови социални групи чрез разслоението в средновековното село.

В някои Италиански републики в края на 16 век възниква Манифактурен капитализъм. Индустриалния преврат (индустриалната революция) означава процес на изнамиране и внедряване на машините в производството, т.е. манифактуризиране производството при използване на ръчен труд се заменя от фабричното производство. В разглежданите държави този процес протича през разглежданите исторически периоди. Една същност – най-рано започва във Великобритания приблизително към 1785-1790г. и приключва към 1830г. В САЩ и Франция индустриалния преврат започва по-късно (1790-1800г.) и приключва към средата на 19 век (САЩ-1840г.). В Балканските страни е с началото на 19 век и приключва до първата Световна война. Според някои Европа започва да става по привлекателна след индустриалната революция. До тогава по-развитите страни са Китай и Османската Империя.

1.Aнглия

Най-характерният момент тук е създаването на предпоставките за развитието на капитализма. През този период Англия отстранява своите конкуренти по море – Испания и Холандия, превръща се в първа морска сила, провежда най-мощната колониална експанзия и поради това най-бурно осъществява процеса на първоначално натрупване на капитала. Англия е страната, в която капиталистическите отношения се създават най-бързо и мощно.

Пазарният глад в новите колонии стимулира манифактурното производство първо и главно във вълненотекстилната промишленост. Но липсва достатъчно суровина – вълна и свободна наемна работна ръка. Икономическите интереси решават въпроса. Селяните са отстранени от земята, която принадлежи на лендлордовете или чрез прекратяване на договорите за аренда, или чрез изземване поради неплатени дългове, или просто чрез брутално изгонване. Историята е запомнила този процес като „ограждания”. Съществувал е и определен малък слой от свободни, самостоятелни селяни (фрихолдери), които сами са стопанисвали собствената си земя.

Така, от една страна, се освобождават големи площи за пасища на овцете, които ще осигурят вълната, а от друга, освободените от препитание селяни, превърнали се в скитнци, подгонени от нуждата и от законите (против скитниците) имат една алтернатива – на наемни работници в манифактурите. Това е перфектното, радикално изпълнение на превръщането на феодализма в капитализъм. То показва как трагедията на отделни групи хора, представени от съюза между феодалната аристокрация и новобогаташите като обществено благодеяние, се превръща по-късно в мощна сила и поставя една страна в челото на световното развитие за период от близо 250 години.

Заедно с това бързо се развива търговията особено в лицето на Остиндийската компания, изиграла важна роля  в колонизирането на Индия. Важно значение са имали  и Турската, Левантийската, Московската и Гвинейската компании. Една от главните предпоставки за това е, че Англия се оказва в центъра на новите морски пътища. Развива се и кредита. Създадена е като акционерно дружество  Английската национална банка през 1694 година.

През първата половина на 17 век Англия е сравнително малка страна в сравнение с обширните и по-многолюдни Испания и Франция. Около 80% от нейното петмилионно население живее в селата и единственият голям град е Лондон. По това време в цялостното стопанско развитиена страната се забелязва видим подем, но отделни части в икономиката на Франция, Чехия и Саксония са далеч по-стабилни и по-напреднали. Важни предимства, които стимулират цялостния й просперитет и бързото отстраняване на феодалните структури – удобно географско положение на важните търговски пътища в Атлантическия океан, добре екипиран флот, малка армия, радикални промени в характера на поземлената собственост, активна външна търговия не само в Европа, но и в целия познат тогава свят.

Добиването на вълна, нейната преработка и търговията с вълнени тъкани изменят трайно облика на английското село през 16 – 17 век, тъй като текстилът става най-важния национален отрасъл и ангажира усилията на мнозинството от населението в Англия. В Англия е много доходно не само отглеждането на овце и производството на вълна, но и получаването на селскостопанска продукция, предназначена за пазара. Предприемчиви собственици на земя и арендатори се специализират в производството на храни. За целта те създават ферми, при които организацията на труда е изцяло модернизирана, с типичните за пазарните отношения елементи – използване на наемен труд, с торене и подобряване състоянието на почвата, с ежегодна смяна на културите. Утвърждаването на фермерството допринася за трайното проникване на капиталистически форми в английското селско стопанство, както и за радикалното изменение на неговия характер.  В началото на 17 век английското правителство забранява износа на вълна в Европа и налага преработката и задължително в Англия, опитвайки се да създаде работа за част от хилядите безработни.

Кралете от династиите и на Тюдорите, и на Стюартите не остават безразлични към огражданията и се опитват чрез различни законодателни мерки да ги ограничат. През 1630 г. на съдиите от пет графства е внушено да премахнат всички огради, поставени през последните две години, тъй като огражденията водят до обезлюдяване на някои райони и до поскъпване на хранителните продукти. Много проблеми възникват пред обезземлените селяни, които много трудно намират приложение на своя труд. Част от тях попадат в сезонните текстилни манифактури, в корабостроителниците или в каменовъглените мини. Хиляди селяни остават безработни, бродят по пътищата на Англия, превръщат се в „излишно население”, препитаващо се с кражба и просия, което и предизвиква строгото законодателство на Тюдорите срещу тях.

Особеност на огражденията е, че те се извършват в условията на революция на цените, предизвикана от падането на стойсността на златото и на среброто и от повишаване на цените на зърнените храни, които в началото на 17 век се повишават много по-бързо, отколкото цените на всички други стоки. Огражденията създават условия за трайно проникване на капитализма в английското селско стопанство много по–радикално и по-дълбоко, отколкото е неговото развитие в индустрията.

През 17 век английските селяни се различават по своето социално, правно и икономическо положение, макар че всички те са лично свободни и имат право да създават свое самостоятелно стопанство. Проблемът на мнозинството селяни е липсата на достатъчно собствена земя. За тази цел повечето селяни  се принуждават да арендуват земя, което ги изправя пред редица финансови задължения към собственика на земята, към църквата и кралската администрация.

През първата половина на 17 век Англия остава типично аграрна страна с рязко преобладаване на селото над града, на селското стопанство над индустрията.

2.Франция

Тази страна е другият пример на радикално развитие на новите отошения, макар и с по-бавни темпове от Англия. Причините за това се крият в природата на френския кралски абсолютизъм, изоставането й като морска страна, гражданските конфликти между хугеноти и католици.

През периода на управлението на Людовик 14-ти (1643-1715 г.) се запазва пълен монопол на феодалната аристокрация върху земята. Свободното капиталистическо развитие било спъвано от феодалните отношения, които монархията изкуствено поддържала. Голяма част от земята феодалите давали за обработка на селяните срещу паричен оброк (ценз), който достигал 1/3 от стойността на земята. Цензитариите са лично свободни, могат да получават наследство и да сключват сделки, но са обременени с огромни данъци към държавата, църквата и феодалите. Съществуват и арендатори, които обработват малка част от земята с краткосрочна аренда, като сред тях широко била разпространена изполицата и те давали на собственика на земята от реколтата. Така чрез обезземляването на селяните се извършва първоначалното натрупване на капитала. Феодалната аристокрация не се интересувала от земите, живеела в разкош и пропилявала националния доход. Цензитариите и арендаторите не се интересували от нови методи за обработка на земята, защото не разполагали със средства и селското стопанство било примитивно в сравнение с Англия.

Буржоазната революция решава радикално аграрния въпрос като по време на якобинската диктатура (1793-1794 г.) се конфискуват и се обявяват за дългосрочна продажба земите на избягали аристократи, заграбените общински земи се връщат, отменят се всички повинности и всеки получава късче земя. Създават се условия за развитие на капитализма в селското стопанство и се отбелязва напредък в агротехниката. Дребната собственост оказва отрицателно влияние върху икономиката, задържа раждаемостта и възпроизводството на работната сила, прави селяните неплатежоспособни и стеснява пазара на промишлените стоки.

Във Франция се развива манифактурното проиводство в областта на памучния текстил, луксозните стоки, производство на порцелан, оръжие и други, като преобладават децентрализираните манифактури. Равитието на търговията е възпрепятствано до известна степен от феодалните отношения между разпокъсаните имения чрез многобройни мита и различни парични единици. Паричните и кредитни отношения също се развиват. За Франция през този период е характерен значителният държавен дълг. Силно развитие получават капиталистическите отношения след най-радикалната от всички революции – Великата френска буржоазна революция от 1789 година.

След буржоазната революция (1789-1794г.) започва период на бързо развитие и утвърждаване на капитализма. За разлика от Англия, където този процес се осъществява по пътя на компромисите, то във Франция неколкократно се сменя формата на държавно управление ( република – монархия ) и за това този процес е по-продължителен. Характерното е, че при всички политически режими се води стопанска политика в интерес на буржоазията или на някои от нейните прослойки. След индустриалния преврат френското селско стопанство остава основен острасъл. Само за Франция е характерно, че по време на революцията се извършва национализация на земята в резултат милиони селяни стават собственици на малки парчета земя.

През 18 век Франция е най-голямата европейска държава и има около 25 милиона население. Френските селяни са лично свободни, имат право да напускат своите селища и да се заселват по свое усмотрение в градовете. Сложната данъчна система, установена във Франция тогава, изземва незначителните приходи на селяните и ги принуждава да правят безкрайни и разорителни заеми. Богати арендатори, селяни-собственици и огромна маса малоимотни и безимотни, които заедно с членовете на семействата си представляват  внушителен процент от общия брой на населението.

Характерна особеност на френското селско стопанство при „стария режим” е, че селяните притежават  известно количество земя. Селяните плащат парична рента (ценз) и данък в натура (шампар), като последното задължение се изчислява не само върху реколтата на зърното и плодовете, но и върху домашните животни. Селяните заплащат и ползването на мелница, на фурна за породисти животни, за преса за смилане на гроздето. Френското селско стопанство преди революцията запазва своята полуфеодална структура. То се отличава със слабата си производителност, с нерентабилност и с използване на примитивна техника.

По същото време френските градове са центрове на разширяващото се манифактурно производство, както и оживени търговски средища. В тези градове се настаняват предприемчиви буржоа, които влагат свои капитали не само в морската търговия, но и при създаването на манифактури, в разработването на каменовъглени мини и в банковото дело.

Многобройните плащания – мита, такси, данъци – дразнят различните слоеве на буржоазията, опълчват я трайно срещу съществуващата система на регламентация, на намеса на краля и на неговите министри в стопанския живот.

Много доходно се оказва производството на предмети  на лукса – парфюмерия, скъпи накити, стилни мебели, килими, фино стъкло, предназначени за аристократите, за богатите граждани и за износ. Френските търговци доставят стоки в Русия, в Северна Америка и в Османската империя, достигат до Индия и до Китай. Развити са търговските връзки на Франция с европейските страни и с нейните колонии. От тях се внасят захар, кафе, какао, памук и различни оцветители за текстилната индустрия.

3.САЩ

В началото на колонизацията се очертават две социални групи- аристократи, богати търговци или авантюристи, които заграбват земя или я получават от английската корона и се настаняват в южните райони като създават едри стопанства използващи робски труд; и занаятчии, селяни интелигенти или бегълци, които заселват северните и централни райони и създават фермерски стопанства. Географските и климатични особености създават специализация на производствата. В североизточните райони с дребни фермерски стопанства преобладава примитивното земеделие и екстензивното животновъдство. В централните райони се развива едро фермерство, произвеждащо и за износ. Отглеждат се пшеница, картофи, животни. На юг са характерни плантациите с робски труд, защото наемният труд бил скъп, тъй като безимотните били привлечени от множеството свободни земи. Тук се произвеждат тютюн и царевица, в последствие индиго и ориз. Английските колонии тръгват още със създаването си по капиталистически път, който се олицетворява от скватерството, което предполага свободна селска собственост и независимост от феодални задължения, увеличава поземления фонд, но за сметка на унищожението на местното население. Истинската стопанска революция съвпада с войната за независимост. Начело на войната стои промишлено-търговската буржоазия, а движеща сила са фермерските маси, работниците, занаятчиите и демократичната интелигенция. След победата на колониите до 1871 САЩ запазват аграрния си характер. Усъвършенства се агротехниката, открива се памукочистачната машина и други земеделски машини. Техническият прогрес е обоснован от скъпата работна ръка. Селското стопанство продължава да се развива по фермерски и плантаторски път, но от края на 18 век плантациите навлизат в огромна криза, тъй като техническите култури изтощават почвата, а евтиния робски труд пречи на проникването на техниката. Икономическата същност на американското робовладение се изразява в това, че плантаторското стопанство по същност е робовладелско, а по форма-капиталистическо. Използването на робски труд в Юга пречи на бързото развитие на капитализма на Севера и между тях възниква война с победа на Севера и премахване на робството. Тази победа се явява завършек на буржоазно-демократичната революция, която започва с войната за независимост.

4.Германия

Икономическият упадък, започнал от 16 век, засилва се от политическата разпокъсаност. В аграрните отношения княжеския абсолютизъм играе важна роля като връща най суровите феодални порядки. Според характера на аграрните отношения се очертават два района. В Прусия единият от районите бил на изток от Елба, където се чувствала най силно феодалната реакция, юнкерите все повече намаляли земята на селяните заради животновъдството и засилвали експлоатацията. Другият район в Прусия е на запад от Елба, където преобладават дребни селски стопанства, собственик на земята е феодала, а селяните плащат множество такси и рента в пари и продукция. Феодалните методи на експлоатация задържат развитието на производителните сили.

Селяните не можели да се издължават към държавния фиск, а монархията се подкопавала от честите масови възстания. Австрия се опитва да облекчи положението на селяните като се премахва крепостничеството, но остават тежките повинности.

След победата на революционна Франция в присъединените територии по левия бряг на Рейн, селяните са освободени и са конфискувани и разпродадени имуществата на църквата и емигрантите. Дори в Прусия се провеждат реформи ( 1807 – 1809 г.) за освобождаване от личната крепостническа зависимост към феодалите, но се запазват повинностите. Избухналата през 1848 година феодална революция завършва с победа на феодално-юнкерската реакция. Обединението на Германия завършва едва след победата в Френско-Пруската война от 1871 година. В селското стопанство развитието на капитализма еволюира чрез реформи при много тежки условия за селяните.

5.Русия

Страната изостава много в своето развитие в сравнение със западните држави и дори спрямо Германия. Една от големите пречки за развитието на капитализма са феодалните остатъци, най-ярък израз на които е запазването на крепостното право чак до 1861 година. Селяните се делят на три групи – същински крепостни са по-голямата  част  от населението, около 50%, независими селяни, но със задължения към държавата и селяни със задължения към манастирите. Когато в Западна Европа се рушат феодалните порядки и се премахва крепостното право, в Русия те се заздравяват, въвежда се поместната система и през 1649 година окончателно се закрепостяват селяните, имащи дотогава някакви възможности да се освободят от феодална зависимост. Използва се примитивна техника – дървено рало, сърп, частично железен плуг, чието използване се засилило в края на 16 век.

Причини за изоставането на Русия са вътрешната разпокъсаност, татаро-монголското владичество и възраждането на крепостническите порядки, като се заменя наследствената вотчинна система с поместна. През 18 век феодалното земевладение се разпростира чрез колонизиране на нови земи. Крепостничеството започва да наподобява робство, като може да се търгува и дори да се убиват селяните. Разграничават се два селскостопански района - в плодородните земи около Москва и на юг, помешчиците развиват стопанства на основата на крепостнически труд като преобладава трудовата форма на рентата. В неплодородните степни и северни области преобладават дребни стопанства и натуралния оброк, като расте значението на паричната рента. Характерна е примитивна обработка на земята и преобладава триполната система.

Петър І ( 1696 – 1725 г.) полага усилия да рефрмира страната. Именно тогава се създават множество манифактури, по-значителните от които обаче са държавни, използващи труда главно на крепостни селяни. Те са в областта на металодобива, металообработването в Урал, Сибир, текстилни манифактури. Разширява се на тази база вътрешната и особено външната търговия, като се провежда политика на протекционизъм. През управлението на Петър І се бележи значително развитие, въвеждат се нови и се разширява площта на техническите култури, развива се животновъдството. Реформите не постигат съществени резултати заради крепостническите порядки и ниското техническо ниво, което води до ниска производителност. Увеличаването на феодалната експлоатация е свързано с връзките на руското село с пазара. Вътрешния пазар на селскостопанска продукция се разширява с развитието на промишлеността и увеличаването на градското население, а от средата на 18 век Русия е важен доставчик на зърнени храни за Европа. Конфликтът между феодално-крепостническите и буржоазно-капиталистическите отношения води до продължителна криза в края на 18 век във всички области на икономиката и предизвиква сериозно изоставане в развитието.