Joomla Software solutions Template

Payday loan

Покръстване на българският народ

Християнството в българските земи до средата на ІХ век България и европейската политика по повод християнизацията.Княз Борис-Михаил І.Борба за независима българска църква.Ролята на България в християнската и славянската култура през Средновековието.

Увод:

С управлението на хан Крум и преките му наследници били извършени значителни промени във вътрешно-политическия живот на България.Те я превърнали в централизирана държава.Този процес протичал успоредно с присъединяването към ханството на голяма група славяни.Така бавно и постепенно се извършила славянизацията на българското общество.

Цялото развитие на разгърнатите реформи и създаване на стабилна основа била при хан Борис или за историята княз БорисІ,свързана с налагане на християнството и въвеждането на славянската азбука и писменост.

Изложение:

І. Място на България в европейската политика ІХ век.

1.1 Утвърждаване на България като важен фактор в международната политика.

1.2 Първи военнополитически действия на Борис-отношения с немското кралство и Византия.

1.3 Неуспешна война със сърбите,пленичество на 12 велики боили и престолонаследника Владимир Расате.

1.4 Създаване на нови коалиций европейския югоизток 862-863 година.Причини за създаването.Конфликтът Константинопол-Рим и славяните.

ІІ. Налагане на славянството

2.1 Християнството и българите преди официалното приемане на новата религия.

2.2 Основни причини за приемане на християнството от Византия.

2.3 Покръстване на владетеля и семейството му.Приемане името на византийския император Михаил.Промени в титула „княз’.Промените-значението им за държавата.

2.4 Масова християнизация на народа от византийската църковна мисия.Становища за годината на покръстването.Съпротива срещу покръстването.

ІІІ. Причини за покръстването на българите.

3.1 Ролята на християнството като религия.

3.2 Сливане на двата етноса.

3.3 Превръщане на България в равноправен член в семейството на християнските народи.

3.4 Новата вяра носител на култура.

ІV. Борба за самостоятелна българска църква.

4.1 Промяна в държавнополитическата идеология-светска и духовна власт.

4.2 Засилване на византийското,политическо,религиозно и културно влияние.

4.3 Дипломация на българският владетел между Рим и Константинопол-причини.

4.4 Свикване на VІІІ Вселенски събор 869-870 година и решението на въпроса за юрисдикцията на българската църква(статут).

4.5 значение на обвързването на България с християнския изток

Заключение:

Налагането на християнството строго променило живота на обществото и управлението на държавата.Новата вяра създала условие да бъде ускорен процесът по изграждане на българската средновековна вековност.След покръстването държавата била приета като равноправен партньор на ромеи и немци.Християнството донесло на българите многовековния човешки опит в сферата на науката и културата.

Християнизацията и политиката на княз Борис І продължила чрез въведените византийски законници,но най-вече чрез славянската азбука и писменост.Именно те създали възможността вярата да бъде напълно осъзната и да се превърне в поведение на изградената българска общност.

Изложение:

Християнската религия има дълбоки корени на Балканския полуостров.Традицията свързва създаването на първите епископии с името на Св. Апостол Павел и неговите ученици.Варварските нашествия нанесли силен удар на църковната организация,която се съхранила само в някои от най-големите градове,но вярата у хората останала.Постепенно те-хората я опознавали,понякога ставалии последователи на Христос,в други случаи оставали убедени в езическата си правота и преследвали онези последователи на религията,които говорили за любов между хората.Това е времето,когато римските императори подлагали на масови гонения последователите на „новата” вяра.При император Константин Велики и неговите наследници най-преследваната религия станала държавната.

След разделянето на римската империя цариградският епископ заел особенно почитно място в духовната йерархия и бил удостоен с титлата „патриарх” поради обстоятелството,че в този град Константинопол резидирали императорите на източната римска империя-Византия.Въпреки това Рим останал върховен разпоредителен на църковния живот и под неговата юрисдикция се намирали западните части на Балканския полуостров.

В края на VІІІ век император Лъв ІІІ отнел земите на провинция Илирик от папството и ги подчинил на цариградския патриарх.От този момент нататък земите на Балканския полуостров,като цяло признали за свой духовен водач единствено патриарха от Константинопол.

Средата на IX столетие донесла не само промяна на българския престол,но открила нова епоха в българската история.Тази епоха е ознаменувана с името на хан Борис и оставя трайни дири в паметта на българската църква.

Хан Борис застава на чело на държавата в момент на противоречия между главните християнски центрове-Рим и Константинопол.”Ябълката на раздора” били славяните,които двата центъра еднакво искали да превлекат на своя страна.Борис-тази необичайна почит единствена по рода си в българската историческа патриаршия се дължи на ролята,която ханът е играел във въвеждането на християнството в българската държава.Хан Борис пръв прозира,че Христос не е бог единствено на врага и,че приемането на христовото учение е от съдбовно значение за съществуването на

държавата.Първото десетилетие от неговото управление е низ(поредица) от военнополитически несполуки,но пък ханът сам признава,че България няма постоянни приятели,но има постоянни интереси.Към 60-те години на IX век се формират две противостоящи се военнополитически съюза-от една страна България и източното немско кралство,а от друга Великоморавия и Византия.С цел да заздрави българо-германският съюз,Борис оведомява Людовиг Благочестиви(Немски),че желае да приеме от него християнското учение.Пиредицата от войни разтърсвала България и Борис търси помощ от Византия.Мир с Византия-„Да” незабавно ,но с поставено условие,да бъде разтрогнат съюза с германците и българите да приемат християнството от

Констанинополската патриаршия.Ултимативния тон на Византия няма избор за Борис.Той се съгласява и по-късно се подписва 30-годишен мир със съседите.българските пратеници са покръстени като гаранция за изпълнение на поставените условия.

През лятото на 863 година тежки природни бедствия сполетяват българските земи.ставали чести земетресения,40 дневни разрушителни,а годината се оказала неплодородна.Глад измъчвал българите.Византия се възползвала от затрудненото положение на страната ни и нахлула в югоизточна Тракия.Внезапния удар се оказал твърде тежък за хан Борис.Той не могъл да противодейства.Единственият изход бил мирните преговори с Византия,които веднага тя приела.

Налагането на новата вяра за задължителна религия в България е стъпка с изключително значение.В българската историческа наука стоят две направления за пътя на християнизацията на страната:-първото,бавно и постепенно приобщаване към християнската вяра или второто,насилствено и бързо налагане на вярата.Сега задаваме още един въпрос-Какво е накарало българския хан да вземе решение за бързо и с насилие посвещение във вярата христова?При приемане на вярата последвали жестоки репресии срещу най-приближените до хана.52 болярски рода били истребени.Така бил прекършен предварително всеки бъдещ опит за съпротива срещу новата религия,пътища назад вече нямало.Приемането на християнството може да бъде разгледано,като акт с политически мотиви.България на път между две християнски сили-Немското кралство и Византия.До този момент в международните отношения България винаги е била в неравностойно положение.Страната не можела да разчита на сигурен съюзник,докато в нея господства езическата религия.Според тогавашните разбирания за дипломация поетите договорености с езичници са грях.И така България за да утвърди своето международно положение приема религията на своите могъщи съседи.Не по-малко като фактор за налагането на единна религия са вътрешнополитическите и идеологическите причини за въвеждане на християнството.силно централизираната държава изисквала властта на владетеля да бъде божествена,харизнатична,а и самата вяра изглаждала различията между българи и славяни и ги превърнала в християни.

През есента на 863 година в плиска пристигнала гръцка духовна мисия.Тя прекръстила без особени церемонии владетелското семейство.Според византийският летописец Йосиф Генезий,освен хана били покръстени и ного други българи,отличаващи се по род и богатство.През пролетта на 864 година започнало масовото покръстване на народа.Други писания говорят,че Борис се е покръстил в началото на 864 година,след което започва масовото разпространение на християнството по българските земи.Борис-Михаил приема името на своя византийски кръстник-император Михаил ІІІ.Покръстването има широк отзвук във Византия и целия тогавашен християнски свят.Кръщението на българите за тогавашното време станало обект на много легенди.Според една от тях хан Борис приел Светото кръщение под ........ на сестра си,която дълго време била пленица в Константинопол и приела християнската вяра.Беседвайки с нея ханът искал истината за Иисус и така възлюбил учението му,че решил да го приеме заедно с народа си.

Решението на хан Борис не било нито лесно ,нито еднозначно.Езическа България била изолирана от водещите държави в културно и политическо отношение.Освен това изповядването на две различни вяри по съдържание и характер,каквито били на славяните и прабългарите затруднявало процеса на сливане на двата етноса.Затруднено било централизирането като процес на държавата.Покръсрването се явява навременно като един акт за българския народ.

Посоките за независимостта и самостоятелността на българската църква са в непрекаснат спор.Формирането на архиепископен център в столицата Плиска е факт.Канонически подчинена на Цариградската патриаршия,българската църква е самостоятелна.В процеса на християнизирането на България дипломатическата игра между Рим и Константинипол продължил княз Бориз-Михайл предобивайки широки права в църковният живот.По примера на Византия той възприел доктрината на „цезаропапизма” светската власт над духовната и църковната институция подчинена на държавната власт.Макар че Борис разполагал с пълна власт в страната намесата му в църковните дела била твърде ограничена.Цялото духовенство било византийско,служило на императорските интереси,установило византийско културно,духовно и политическо влияние сред булгарското общество.Поради това княз Борис-Михаил І прозирал необходимостта от създаване на собствено българско духовенство.Идването на ученици на Кирил и Методий в България 886г разкрило големи възможности за това пред самия княз.В продължение на 7 год. (886 –893) усилено работели две големи книжовно-просветни средища(Охридска книжовна школа с начела Климент и книжовна школа в Плиска с Наум).Дейността на Кирило-Методиевите ученици била затруднена по времето,когато на престола се качил княз Владимир-Асате.Опитът за езическа реакция забавил християнизацията,но не могъл да я премахне.Държавния преврат от 893г ,с който Владемир-Расате бил отстранен от престола и ослепен,позволил с още по-голяма сила княз Борис да направи решителна стъпка към българизация на църквата.На свикания в Преслав църковно-народен събор било решено гръцския език да бъде изхвърлен от богослужението и за официален църковен език е обявен българския.Климент Охридски е обявен за пръв „епископ” на българския език и екзарх на Македония и Родопската област.Промяната на народностния облик на духовенството обаче не означавало,че борбата за независима църква е завършила окончателно.Дълга е еволюцията в създаването на истинската независимост.Решението на VІІІ Вселенски събор били победа за българската

дипломация.България получила архиепископ и автокефалност,с което окончателно се преобщила към семейството на християнските народи в кръга на византийската църковно-културна общност.

По този въпрос са работели български историци като :П.Петров,В.Златарски,П.Мутафчиева,Ив.Бужилов,В.Тъпкова-Заимова,В.Гюзелев,П.Динеков,Й.Андреев

852г-2 май 907г рождение и смърт на княз Борис-Михаил І

853г-854г –войни на България с немци и хървати

855г – Българо-Византийска война

863г –война с Византия и съгласие на Борис да приеме християнството от Константинопол

864г -865г – покръстване на българите и бунта на 52 боляри

866г-870г-евангелизаторска мисия на Рим в България

869г-870г-осми Вселенски събор ,учредяване на автокефална българска архиепископия

893г-Преславски църковно-народен събор.