Home История Aнтибогомилски църковен събор

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Aнтибогомилски църковен събор ПДФ Печат Е-мейл

Антибогомилски църковен събор

На 11 февруари 1210 г. по настояване на цар Борил се свиква Антибогомилски църковен събор в Търново. На него присъстват всички висши духовници и столични боляри. Ръководи го царят, който води и разпита на доведените богомили.

Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на богомилското учение. Проклятията и суровите наказания на богомилските ръководители трябва да бъдат назидание за техните многочислени последователи.

Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите им в страната са подложени на преследване.

По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в така нар. “Синодик на цар Борил”. Основата му е преводът на един византийски антиеретичен синодик от 10 век, към който са прибавени решенията на антибогомилския събор в Търново. Документът съдържа разнообразна и конкретна информация както за богомилските вярвания и ритуали, така и за духовната атмосфера в българското средновековно общество.

Направените по-късно добавки към него документират важни събития от българската история през 13 и 14 век. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата приемственост в българската вътрешна политика.

Документът е многократно преписван и разпространяван в България и в съседни страни, “Синодика на цар Борил” е един от най-интересните извори с разнообразна и точна информация за историята на Второто българско царство.

Исторически данни:

Епископ Симеон Антипа е един от създателите на богомилското философско-социално справедливо учение през 928 год. в столицата Преслав в манастира "Света Параскева". Богомил е син на болярин и главен прокуратор на религията на 17 год. възраст. Боян Мага, Богомил и Симеон Антипа учат заедно в Египет и в Магнаурската школа в Константинопол. Създават модел на държавно управление, който е модел на европейските държави. Създават хиляди църкви в цяла Европа със сподвижници в продължение на 42 години. Написали са много книги, повечето от които безвъзвратно загубени.

Богомилите са слабо познати, бледи фигури на нашия исторически небосклон. Това, което се знае за тях, обикновено е зле скроена лъжа, приета за чиста монета от късогледи историци.

Едва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е тяхното.

Във всяка книга за християнските ереси те заемат едно от основополагащите места. В тях виждат разковничето и ключът, които раждат истината за катари, албигойци, розенкройцери, валденси, хусити, лютерани, хугеноти, протестанти.

По-смелите изследователи дръзват да твърдят, че всъщност богомилите са наследили нравствената чистота на първите християни и че от тях тръгва рицарският морал за честност и всеотдайна служба на Доброто.

Елементи от богомилската доктрина:

Учението на богомилите се състояло в следното: първородният син на Височайшия Бог Сатанаил въстанал против своя Височайш Отец заедно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но тъй като сам не можел да оживи човека, обърнал се към Височайшия Отец с молба да Му изпрати божествено дихание и Му обещал господство над духовната природа на човека. Височайшият Отец изпълнил молбата на Сина и оживил човека. Но Сатанаил пожелал да подчини на себе си и душата на човека, като прелъстил чрез змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил успял да подчини човешкия род. Хората забравили за своето предназначение и считали самия Сатанаил за върховен Бог. За да освободи човека от властта на Сатанаил, Отец произвел от Себе си втори син - Христос, Словото. Богомилите разбирали по докетически въплъщението, животът и смъртта на Христос. Заключил в окови Сатанаил, Христос го лишил от божествено достойнство (което се заключавало в окончанието "ил"), след което започнал да се нарича просто Сатана. За да завърши делото на Христос Върховният Отец произвел от себе си втора сила - Светият Дух, Който въздейства на човешките души. Възвръщането на всичко в първоначалното състояние ще бъде последен акт на световната история.

Опит за неутрална философска интерпретация

Отваряйки която и да е книга за тях, веднага се натъкваме на първата дума, с която “научните” описания характеризират богомилите: дуализъм.

Да си припочним, че така наречените дуалистични религии наред с вярата в “обикновения” бог включват почитане (в някаква степен), страх и уважение към “Бога на лошото”, “Злия бог”, и ритуали за омилостивяването му. От тази гледна точка във всички християнски течения, в които се признава Сатаната и отрицателната му роля по отношение на християните, има дуалистичен елемент.

Но за богомилите ни се внушава нещо повече. Те били имали два бога: “добър” и “лош”. Всичко земно – хора, растения, храна, облекло, черкви – било според тях сътворено от “лошия”. Той бил творец на целия материален свят.

Писаното за богомилите в “научните книги” за тях се гради върху обвиненията, отправяни към тях от противниците им, които са се старали да ги очернят по всякакъв начин, с полуистини и откровени лъжи. Такива обвинения има доста в запазените документи и ръкописи на католическата и православната църкви въпреки, че враговете на българския гносис са свършили добре своята работа – книгите са унищожени, а авторите потънали в забрава и хули. Въпреки това, в една библиотека в Малта са запазени автентични богомилски книги, както и преписи от това време.

Радостно е, че до нас са стигнали думите на Епископ Симеон Антипа (един от водачите на богомилите) за онези времена и може всеки според свободната си воля да се ползва от тях:

"Единият от авторите е Хамерон Дубровницки, или както по-често го наричат, Камерун Дубровницки. Той е от Александрия. Учен, дълбоко просветен, става епископ на Дубровник, дето стои затворен, в едно истинско усамотение, без да посещава никого. Учениците му дохождаха при него и го виждаха да работи по книгите, които искаше да остави тям и на поколенията. Лишен от някои качества, необходими за проповедник и организатор, той уясняваше, тълкуваше, просветляваше, но не на основа на една църква; даже църквата, на която стана епископ, беше основана от Стефан Венециaнец.

Той умря млад, но написа много. Характерна за неговото книжовно дело е онази черта, която го доближаваше силно до диалектиката на Платон и първите неоплатоници."

Но голямата истина за богомилите става ясна от анализа на описанията на живота и вярванията им, и особено на достигналата до нас тяхна “Тайна книга”; в нея има достатъчно информация, която опровергава клеветите на опонентите им.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG