Joomla Software solutions Template

Payday loan

n       1. Подготовка на въстанието

Провалът на Старозагорското въстание и репресивните действия на турските власти не са в състояние да спрат революционните настроения сред българите.                                                                                                                              В края на октомври и началото на ноември 1875 г. В Гюргево се събира най-дейната част на българската революционна емиграция, която след разпадането на БРЦК се оказва без ръководен център. В новосформирания Гюргевски революционен комитет влизат Ст. Стамболов, П. Волов, Ст. Заимов, Ив. Хаджидимитров и др. Заседанията на комитета под председателството на Ст.Стамболов продължават около месец-от  11-12 ноември до средата на декември. От съображения за сигурност се взема решение да не се водят протоколи.                                                                                                                                       Гюргевският комитет единодушно приема идеята за ново българско въстание, което трябвало да се вдигне през пролетта на 1876 г. Във връзка с неговата подготовка България е разделена на пет революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски . За главни апостоли (ръководители) на четирите окръга са определени съответно Ст.Стамболов, Ил.Драгостинов, Ст. Заимов и П. Волов . На всеки от тях комитетът предоставя и по няколко помощници.

Революционните окръзи, определени от гюргевските дейци, обхващата районите с наи- добре изградена комитетска мрежа от времето на В.Левски. Апстолите и техните помощници ца едни от най-изявените революционни дейци, а някои от новите участници са с добро военно образование.                                                                          Тактиката на предстоящото въстание е съобразена със задълбочаващата се Източна криза и очакваната намеса на великите сили . Предвижда се водене на бойни действия най-вече в планинските и полупланинските райони . Освен това се проектира създаването на около 20 укрепени лагера, където да бъдат съсредоточени както главните въстанически сили, така и населението от прилежащите селища. Целта е да се окаже          по-продължителна съпротива на турските войски . Набелязват се и диверсионни акции , които трябвало да създадат допълнителни препятствия пред османските власти.                                                                            В края на декември 1875 г. и началото на януари 1876 г. апостолите и техните помощници преминават в България и се захващат със своите задачи. Подготовката на въстанието обхваща няколко основни направления-организационна, агитационна и военнотехническа подготовка. Най-добре те се осъщестяват  в Четвърти и отчасти в Първи революционен окръг. За Пловдивски окръг център става Панагюрище, а за Търновски-Г.Оряховица. Освен това П.Волов отстъпва мястото си на главен апостол на изявилия се със своите организторски качества Г.Бенковски. Подкрепен от Волов и от местните дейци П.Бобеков, Ив.Соколов, П.Бонев, Т.Каблешков, В.Петлешков и др. , главният апостол съумява да мобилизира голяма част от наслението в подготовката на предстоящото въстание.

В подготовката са включени и югозападните български краища-Разложко,Малашевско,Пиянечко. Леят се куршуми, закупуват се големи количество барут, поправя се старо оръжие и се правят опити за снабдяване с ново от Цариград и Румъния. Райна Попгеоргиева от Панагюрище ушива въстаническото знаме.                                            С наближаването на решителния час в Четвърти революционен окръг се налага идеята за провеждане на общо събрание, което да обсъди основните въпроси на предстоящото въстание. Събранието се провежда в местността Оборище, недалеч от с.Мечка. В него участват 64 комитетски представители от 55 селища. То е открито на 14 април и след дълги дебати дава исканите от апостолите пълномощния. Освен това е решено въстанието да започне на 1 май, но при извънредни обстоятелсва това можело да стане и по-рано. Приема се отбранителната тактика, като въстаниците и селяните трябвало да се съсредоточат в няколко укрепени пункта в Родопите и Средна гора. Извън обсега на революционните окръзи остава цяла Източна България-от Дунав до Бяло море. В югозападните български земи тази дейност е твърде спорадична. Българската емиграция, в навечерието на решителните действия тя и този път остава разделена на „млади” и „стари” .

n       2. Обявяване и ход въстанието

Въпреки взетите охранителни мерки на Оборище тайната за подготвяното въстание не може да се запази. Турската власт решава да изпревари събитията и да арестува ръководителите. При неуспешен опит за арест на Т.Каблешков той обявява въстанието на 20 април.                                                                                                                        Веднага след превземането на Копривщица Т.Каблешков съставя известниото „кърваво писмо”, което уведомява апостолите в Панагюрище за вдигането на въстанието. В първия ден на въстанието се вдигат Клисура и Стрелча. Със своята „Хвърковата чета” Бенковски обикаля югозападния район и вдига на оръжие селата Мечка, Поибрене, Мухово, Царово, Славовица, Лисичево. Част от въстаналите селяни се съсредоточават на връх Еледжик в Средна гора, където се изгражда укрепен лагер под ръководството на Гене Телийски.                                                                                               Междувременно турските власти започват да съсредоточават башибозук и и редовни войски към въстаналите райони. На 22 април е превзета Стрелча, на 26-и пада Клисура, а на 30 април-Панагюрище. Безпримерен героизъм показват въстаниците от селищата в полите на Родопите:Брацигово, Перущица, пещера, Брестовица и Батак. Жителите на  Перущица под ръководството на К.Честименски, Сп.Гинов и П.Бонев оказват отчаян отпор. Намерили последни убежищев божия храм, много от въстаниците решават сами да сложат край на живот си, но да не попадат в ръцете на врага.

К.Честименски и Сп.Гинов убиват жените и децата си, а след това и себе си, като по този начин доказват светостта на думите, извезани на знамето от Райна Княгия-„Свобода и смърт”.                                                         Жестока е съдбата на Батак. На 4 май там са изклани хиляди мъже, жени, деца, старци. В Първи революционен окръг „кървавото писмо” пристига с голямо закъснение-едва на 25 април. На проведеното събрание се взема решение за вдигане на въстание на 28 април. На този ден въстават селата Бяла черква, Михалци, Мусина, Дичин, Вишовград, Русаля. Под ръководството на Пол Харитон и П.Пармаков е формирана чета от 200 души, която се укрепява в Дряновския манастир. В боевете, продължили от 29 април до 7 май, четниците се сражават самоотвержено. Масово въстават и селяните в севлиевските села Батошево, Кръвеник и Ново село.

n       3. Героизмът на Ботевата чета

Димът на пожарищата още се носи над българските земи, когато в Северозападна България се появява четата на Хр.Ботев. Макар да не взема участие в заседанията на Гюргевски комитет, той се включва активно в подготовката на въстанието. Чрез своя вестник „Нова България”, чийто първи брой излиза на 5 май, Ботев информира световната общественост за българското въстание. Ботев се захваща с организационна работа, като усилията му са подкрепени от пребиваващите в Румъния Н.Обретенов и Г.Апостолов.                                                                                                  Четата от около 200 душа стъпва на българския бряг на 17 май недалеч от Козлодуй. На 18 май в тежка битка при Милин камък загиват 30 души. На 20 май (1 юни) през целия ден се води сражение с превъзхождащите сили на противника. Привечер след приключването на битката Хр.Ботев е прострелян от вражески куршум на връх Камарата. В тежки сражения повечето от четниците са избити.                                                                                                           На 16 срещу 17 май на българския бряг източно от Тутракан преминава и четата на Таньо Стоянов. Те слизат в почти едно и също време на българска земя и целят подпомагане на въстанието в Централна и Западна България. Четата на Т. Стоянов преминава през цялото Лудогорие и достига до Османпазарско. Тя води успешни сражения с преследващите я потери, накрая четата е унищожена, като в последната битка загива и войводата.

n       4. Характер и значение на въстанието

Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение и има важнозначение за българската възрожденска нация. Репресивните действия на редовните и нередовните турски войски, в резултат на които са избити над 30 хил. българи и са опожарени  десетки селища, компрометират Турция дори в очите на най-ревностните й защитници.                                                                                    Целта на въстанието обаче е постигната и хилядите жертви не отиват напразно. Г.Бенковски, който гледайки горящото Панагюрище, възкликва: ”Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да оздравее. А Русия-нека тя заповяда.”                                           Основателността на казаното от Бенковски се доказва от последвалите събития. Европа е принудена да се намеси. Съдбата на българите се превръща в основен проблем на големия Източен въпрос.

n       5. Световната общественост в защите на българите

Жестокостите, проявени при потушаване въстанието, не остават скрити за света. Изключителни са заслугите в това отноние на управляващите руското дипломатическо консулство в Одрин Княз А.Церетелев, на генералния консул на американското посолство в Цариград Ю.Скайлер, на американския журналист Дж.Макгахан, на англичанина Едуин Пиърс.                                                                                                   Във Франция общественото мнение е категорично в полза на българите.                                                                                Априлските събития имат силен отзвук в Италия и Австро-Унгария. В много италиански градове се провеждат митинги, създават се комитети за оказване помощ на пострадалите. Великият революционер Джузепе Гарибалди изпраща нарочна телеграма, с която изказва съчувствието си към българския народ. Особен отклик имат българските страдания сред славянските народи в пределите на Австро-Унгария. Видни техни писатели, поети, учени, общественици заклеймяват азиатската варварщина. Канцлерът Ото фон Бисмарк заявява в Райхстага, че след зверствата, извършени в българските земи, за Османската империя няма място в Европа.

Особено силна е реакцията на извършеното в българските земи в Русия. Славянофилските комитети разгръщат масово движение за събиране на помощи в полза на пострадалите българи. Освен това те оказват силен натиск върху руското правителство с цел предизвикване на военна конфликт и цялостно разрешаване на Източния въпрос. В подкрепа на българите застават видни руски писатели, учени и общественици като Л.Толстой, И.Тургенев, Д.Менделеев, Ф.Достоевски, Вс.Гаршин, художника В.Верешчагин.                                                                          Шикората международна подкрепа за българите изостря до край Източната криза. На 30 май 1867г. младотурците, ръководени от Мидхат паша, извършват държавен преврат. Султан Абрдул Азис е свален и на негово място е поставен Мурат V. С този акт те целят да покажат, че Турция скъсва с дотогавашната си политика. Превратът не дава желаните резултати. Вместо успокояване в западната част на полуострова се разразяване нов военен конфликт-този път между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Турция, от друга. Сръбско-черногорско-турската война започва на 18 юни 1876г., а само няколко дни след това, на 26 юни, се провежда срещата в Райхщад между Франц Йосиф и Александър II. Тази среща поставя началото на серия дипломатически инициативи, които довеждат до поредната руско-турско война.