Joomla Software solutions Template

Payday loan

23. Ясен — Черквица. Въз връзка със строителството на железопътната линия Роман—Плевен—Шумен за превозване на релсите и другите железопътни материали Главното предприятие, което извършва строителството, построява през 1897г. помощна железопътна линия Сомовит — Ясен. След завършването на централната линия предприятието предлага тази линия за продажба на държавата. С постановление на Министерския съвет от ноември 1915г. се одобрява построяването на гара Сомовит. До пристанище Сомовит и продължаване на линията до Никопол.

История на гара Сомовит

През 1884 год. българското правителство гласува закон за строеж на жп линии в България. Строена е вече отсечката София-Роман и Русе-Шумен-Варна. Необходимо е било да се свърже Роман с Шумен като по такъв начин София ще бъде свързана с Варна чреа жп линия-северна магистрала.

Предлагат се два варианта. Първият Роман-Ловеч Търново-Шумен, а втори Роман-Плевен-Г. Оряховица Шумен. Възприема се вторият вариант. Необходимият материал се разтоварва край Никопол, тъй като същият ще се доставя по р. Дунав. Местното население не си дават землището и материалите временно се преместват в с. Сомовит в района на днешното пристанище (срещу кран № 4). Фирмата строителка откупува нивата на Тършогови на устието на р. Вит и там започват да пристигат и се разтоварват необходимите строителни материали. Без особено проучен терен по посока Плевен започва полагането на железният път направо на земята. Строят се дървени мостове. По сведения на вестник "Право" бр. 1 от 1901 год. релсите са били бракувани, купени на ока (кгр) от едно фалирало английско дружество в южна Гърция. Районът през който минава линията е блатист, често заливан и затова се наложило да се открие спирка Гулянци около 100 метра от прелеза на гара Милковиц по посока гарата. Влаковете се движели много бавно, “като биволска кола" - повод още тогава да намери линията място в хумористичната страница на вестник Никополски глас, бр. 4 от 1901 год." Пътник се обърнал към кондуктора с въпроса - защо спря трена в средата на това блато? Отговора бил - двама любители искат да си опитат късмета с въдица.

Независимо от тава линията се свързва с Плевен н по нея се превозва материала за строежа на линията Роман-Плевен-Шумен. Докаран е н първият локомотив, който при разтоварването от шлепа пада в река Дунав. С няколко чифта биволи на Утманови същият е извлечен на брега.

Постепенно тук се съсредоточават много търговци, посредници н др. Гарата е с три коловоза, като единият от тях се продължава по посока руската параходна агенция. Същият е наречен “царски". Тук са гарирвали правителстветите влакове. Ползвал се е предимно от руските представители. В последствие се строи четвърти-глух коловоз специализиран само за зърнени храни-тъй като около него възникват много складове за зърнени храни-основна износна стока.

На вода върху понтони са откриват параходни агенции - Румънска, Руска, Маджарска и Австрийска. Те обслужвали параходите „Юпитер", „Вишеград," „Минерва," „Тегетов", „Сатурн", “Карол III “ и т. н.

В района на гарата работят над 80 арменци. Възниква митница, хотел “Порт Артур" на Утман и Естера Маникян. Същите имали в село Шамлиево леденица. Гостилница на Алекси Георгиев, пивница на Хаджията от Станимака с превъзходни вина, магазин на Сойчо Петков от Дерманци (зет на Шамлиево), Магазин на Кезбан-съпруга на Максуд Маникян, Фурна на Бадасар, търговска кантора на Илия Хр. Соколов, притежаващ разрешително за търговия под №1, складове на Никополските житари Талнко, в село Сомовит складове на братя Дояняс. Братята Петър и Марин Гаврилови - имали кошари откъдето снабдявали района с мляко и месо. Пенчо Николов от Шамлиево имал кланица.

Поради честото заливане на гарата почти всички имали жилища в с. Шамлиево и при нужда се премествали там.

През 1902 год. тук пристига румънският крал посрещнат от българският княз, откъдето по железницата се отправят на поклонение пред паметниците в Гривица и Пордим. Тържествено било изпращането, от което Карол през Турну Мъгуреле се отправил за Синая, а българският княз с яхтата си за Русе.

През 1905 год. се освещава гара Сомовит. Присъставт княза и румънският крал. Кмет в Сомовит бил Стан Гатяжев, а две девойки Драга Тълпигова и Антина Тършогова поднесли букети с цветя и шити ризи на височайшите гости. От вагона до парахода били послаии черги. При откриването на мавзолея в Плевен през 1907 г. от тук минават Николай II, Вл. Александров-син на Александър II и княз Андрей. От тук минава  Иван Вазов на път за Русе. От тук заминава за Германия да следва науки Ал. Стамболийски. От тук заминават много българи към новият свят-Америка да дирят щастието си, като много от тях са връщани обратно от тогавашната власт. През 1907 год. италианска фирма започва демонтаж на линията, но българското правителство я откупва за 75000 лв. Започва укрепването й с баластра, (чакъл и пясък) от р. Вит. и повдигане на нивото й.

Тук работят много арменци, цинцари, македонци, българи балканджии (и от гр. Правец). В митницата работили предимно от с. Шамлиево. Хамалите предимно от с. Шамлиево и Гъврени (Милковица). Иван Мушатов-Мандьо от с Шамлиево (Долни Вит), пренася сам на гръб от шлепа до митницата желязната каса около 200 кг.

Никополските първенци още през 1900 год. виждат предимството на жп линията и правят постъпки пред правителството за продължаването и за Никопол, като предлагат същата да се отклони от с. Крета през Шияково, над Милковица и стигна до Никопол. Отпускат се средства за продължаването и. През време на първата световна войяа започва строежа и, като се отклонява на 500 м. от сп. Долни Вит.

Все по същото време се прави корекция на устието на р. Вит за малък лиман. Линията се строи няколко години и вместо да се продължи за Никопол се прекратява до с. Сомовит, като част от средствата се използват за укрепване иа кейова стена в настоящето пристанище, готова през 1922 год. Същата е висока 8 м. През 1919 год. гарата се премества на сегашното място, като за приемно здание служи кръчмата на свищовлията Боят Несторов. Кръчмата се е намирала пред сегашното приемно здание обърната към селото. През 1922-13 год. се строи сградата на митницата и гарата. Открива се и сп. Долни Вит. Старата гара просъществувала до тридесете години. Напоследък се ползвала, като гаражна за вагони вън от употреба.

През 1949 год. тук се отпуска маневрен локомотив. Първият маневрист е Димитър Симеонов, а след него Илия Гойчев. Отначало маневрата е рабо­тела по 24 часа. В последствие се заработва на три смени и по късно на четири смени. През 1966 год. се монтира 120 тонният ватонен кантар - първоначално собсвеност на пристанище Сомовит, преотсъпен по късно на гарата. През 1938 год. се монтира сенният часовник, който съществува и понастоящем. В района на гарата (срещу кран № 4) е била петролната база преместена по-късно на настоящето място През 60-те години се строи базата на Металснаб-сега образцова.

През 1951 до 54 год. съществува физкултурно дружество "Локомотив" обединяващ гарата и пристанище Сомовит. На волейболни и футболни срещи. Състезавали се в Г. Оряховица, Свищов, Павликени, Габрово, Златарица и Плевен, където са били равностойни партньори с месните отбори на "Локомотив".

Към гарата са били поддържането, тракцията, които в последствие се отделят. В гара Сомовит работят, като началници до 1901 год. Величко Попов, до 1902 год Иван Зографски, до 1904 год М. Студенов, до 1908 год. Георги Брешев, до 1912 год. Г. Андреев, до 1915 год. Данаил Стефанов, до 1919 г. Георги Кавалджиев-стачник, уволнен и реабилитиран през 1921 - 22 год. Една година работи Марко Дюлгерски. От 1924 год. до 1936 г. Крум Орханиев от Никопол-пръв организирал конно състезание на Тодоров ден между - Сомовит и Шамлвево през 1928 г. От 1936 год. до 1946 г. Младен Никотов-Франко-зет на В Несторов организатор на театрални представления в селището. През 1946 г. Кирил Тодоров, през 1947 г. Ал. Патенов, през 1948-49 г. Исай Хр. Исаев. През 1950-52 г. Богдан Колев. През 1953 г. Ив. Тошев, а от 1961 г. до 1983 г. Цветко В. Петров.От 1983 до 31.03.2006 год. Александър Нетежоров, от 01.04.2006 до 31.04.2007 год. Пламен Цветанов, от 01.05.2007 год. и за напред маг. инж. икон. Преслав Петров