|
Справочник на Павел Б. Николов
Хановете на България
Хан АСПАРУХ (до 700 г.) - От рода Дуло. Принудил Византия да признае България и да плаща годишен данък. Загинал в поход срещу хазарите около 700 г.
Хан ТЕРВЕЛ (700 - 721 г) - От рода Дуло, син на Аспарух. През 705 г. помогнал на сваления византийски император да си върне престола. През 717 - 718 г. разбил арабите, обсаждащи Цариград.
Хан КОРМЕСОШ (721 - 738) - От рода Дуло. Поддържал мирни взаимоотношения с Византия.
Хан СЕВАР (738 - 753) - Последен представител на рода Дуло.
Хан ВИНЕХ (753 - 760) - От рода Вокил. Начало на политическа криза в България. Убит заедно с целият му род от недоволни боили.
Хан ТЕЛЕЦ (760 - 763) - От рода Угаин. Убит от боилите заради претърпяно поражение, нанесено от Византия.
Хан САБИН (763 -766) - От рода Вокил. Народен събор отхвърлил политиката му за мир с Византия. Заедно със семейството си избягал в Константинопол, където починал.
Хан УМАР (7663.) - От рода Вокил. Привърженик на мира с Византия. Свален от боилите.
Хан ТОКТУ (766 - 7б7) - Поради нови междуособици избягал с приближените си „в горите на Дунав", където ги избили византийците.
Хан ПАГАН (767 - 768) - Улеснил нахлуването на византийска войска в България. Бягайки от гнева на боилите, бил убит от прислужниците си край Варна.
Хан ТЕЛЕРИГ (768 -777) - избил византийските шпиони в Плиска. Нови междуособици го принудили да бяга в Цариград, където се покръстил и оженил за братовчедка на императрицата.
Хан КАРДАМ (777 - 803г) - сложил край на разприте в България и отново принудил Византия да плаща данък.
Хан КРУМ (803 - 814) - Разширил българската територия до Среден Дунав и река Тиса. Присъединил София към пределите на държавата. Умрял внезапно при подготовка на нов поход срещу Константинопол
Хан ОМУРТАГ (814 - 831) - Син на Крум. Сключил 30-годишен мирен договор с Византия през 815 г. Осъществил първи дипломатически връзки с франките и предприел голяма строителна дейност.
Хан МАЛАМИР (831 - 836.) - Син на Омуртаг. Закрепил обширната си държаха, засилил гоненията срещу християните.
Хан ПРЕСИЯН (836 - 852) - Племенник на Маламир, Присъединил почти цяла Македония към България. Първа война с младата сръбска държава.
Справочник на Павел Б. Николов
Князете и царете на България
Княз Борис I (652-889) Покръства българския народ и налага християнството като официална религия. Приема в двореца си учениците на Кирил и Методий и създава условия за възход на културата. Извоюва от Византия самостоятелността на Българската църква. Оттегля се в манастир, където умира през 907 г.
Княз Владимир-Расате (889-893) Прави неуспешен опит да върне езическата религия, за което е ослепен по заповед на баща си Борис I.
Цар Симеон (893-927) Третият от четиримата синове на Борис I. Най-образованият за времето си български владетел, завършил прочутата Магнаурска школа в Цариград. Води поредица от успешни войни с византийци и маджари, Провъзгласява се за „цар на българи и ромеи". При него Първата българска държава достига най-голямото си разширение, извозвайки за първи път излаз на три морета - Черно, Бяло и Адриатическо. Годините на неговото царуване са Златният век за българската култура. Починал от естествена смърт.
Цар Петър (927-970) Вторият син на цар Симеон. Сключва „дълбок" 30-годишен мир с Византия, която признава царската му титла и независимостта на Българската църква. По негово време се появяват богомилството и отшелничеството. Починал от мозъчен удар. Малко преди смъртта си се отказва от властта и приема монашески сан. Навярно е погребан в манастир край Преслав.
Цар Борис II (970-971) Първородният син на цар Петър. Бяга от Византия, за да се върне тайно в България, но е убит нелепо на границата.
Цар Роман (977-991) Вторият син на цар Петър. Не постига нищо значително, пленен е и умира във византийска тъмница. С него завършва славната Крумова династия.
Цар Самуил (991-1014) - Води непрекъснати войни с Византия, успява да присъедини Сърбия, Албания и част от Тесалия. След битката при Беласица пленената му армия е ослепена. Когато вижда своите незрящи воини, цар Самуил получава сърдечен удар и умира.
Цар Гаврил Радомир (1014-1015) Първороден син на Самуил, убит от братовчед си Иван Владислав.
Цар Иван Владислав (1015-1018) Син на Арон, един от тримата братя на Самуил. Воюва без прекъсване с Византия, убит с измама по време на дуел с управителя на Драч.
Цар Петър II Делян (1040-1041) Син на Гаврил Радомир, внук на цар Самуил. Вдига българите на бунт срещу византийската власт, пленен е и отведен в Константинопол, където умира.
Цар Петър III (1072) Под това име бил провъзгласен за български владетел сръбският принц Константин Бодин, внук на цар Самуил по майчина линия. По късно се възкачва на сръбския престол.
Цар Петър IV (1185-1197) Заедно с брат си Иван Асен застава начело на въстание, довело до освобождаването на България от византийско робство и възстановяването на българската държава. Убит от недоволни боляри.
Цар Иван I Асен (1190-1196) Изтласква ромеите зад Стара планина, възвръща подбалканските области и Средна гора. Заедно с Петър обявяват Търново за столица на Второто българско царство. Съсечен от своя братовчед Иванко.
Цар Калоян (1197-1207) Присъединил Македония, Белградската и Браничевската област. Получил съгласието на папата за независима Българска църква. Разбил кръстоносците край Одрин и така спрял латинската заплаха, надвиснала над Балканите. Убит от куманина Манастър по време на обсадата на Солун. Погребан в църквата „Св. 40 мъченици" в Търново.
Цар Борил (1207-1218) При него България отслабва вследствие на размирици и чужди нашествия, включително и на кръстоносци. Унгарците завладяват Белградската и Браничевската област, а сърбите - Ниш. Борил се прославя с жестоките си гонения срещу богомилите. Бил ослепен по заповед на Иван II Асен.
Цар Иван II Асен (1218-1241) Голям дипломат, влиза в съюзи с латини, кумани, епирци, никейци... Разбива епирския владетел Теодор Комнин и присъединява неговите земи към България, която отново се мие от три морета. На специален народен събор Българската църква е провъзгласена за независима.
Цар Коломан I Асен (1241-1246) Четвъртото дете на цар Иван II Асен от брака му с маджарската принцеса Ана-Мария. Наричан е „детето цар", защото става владетел на 7 години и управлява с помощта на регентстlо. Отровен е от мащехата си Ирина.
Цар Михаил II Асен (1246-1256) Първото дете на цар Иван Асен II от Ирина Комнина. Става владетел на 8 години. Царуването му е безлично. Убит е от братовчед си Коломан по време на лов.
Цар Коломан II Асен (1256) Син на севастократор Александър, брата на цар Иван II Асен. Царувал само няколко месеца, убили го недоволни боляри.
Цар Мицо Асен (1256-1257) Болярин, женен за една от дъщерите на цар Иван II Асен. Предал на ромеите Несебър и Поморие, след което избягал във Византия.
Цар Константин Тих Асен (1257-1277) Управител на Скопската област, наполовина сърбин, женен за Ирина - внучка на цар Иван II Асен. Слаб и безволев монарх. Държавата се раздробява на феодални владения , византийците завладяват много области в Тракия и Македония, а от север татарите все по-често започват да нахлуват. Убит „като жертвено животно" от селския водач Ивайло.
Цар Ивайло (1277-1280) Застанал начело на селско въстание. Спечелил редица битки срещу татарите, влязъл в Търново и станал първият „селски цар ". В изгнание по време на пир е убит по заповед на татарския хан Ногай.
Цар Иван III Асен (1279-1280) Син на Мицо и зет на василевса. Византийско протеже. Задига съкровищницата на българските царе и бяга с нея в Цариград.
Цар Георги I Тертер (1280-1292) Произхожда от стар кумански род . Става васал на татарите, умира в манастир.
Цар Смилец (1292-1298) По негово време господството на татарите в България е пълно. Умрира в Търново.
Цар Чака (1300) Татарин, син на великия хан Ногай. Женен за дъщерята на цар Георги Тертер. Заема трона на отслабналата държава . Убит по за повед на Теодор Светослав в Търново.
Цар Теодор Светослав (1300-1321) Син на цар Георги Тертер. Води успешни войни с Византия, отвоюва от нея земите между Стара Планина, Странджа и Черно море. Наричан е още Светослав Тертер . Умира от естествена смърт.
Цар Георги II Тертер (1321-1322) Син на цар Светослав. Превзема Пловдив. Умира внезапно и с неговата смърт залязва династията на Тертеровци.
Цар Михаил Шишман (1323-1330) Голям български владетел, мечтаещ да създаде империя от Дунав до Цариград, която да включва всички българи от Мизия, Тракия и Македония. Тежко ранен в битката край Велбъжд и след няколко дни умира в плен.
Цар Иван Стефан (1330-1331) Син на цар Михаил Шишман от сръбската принцеса Ана Неда. От престола го прогонва бунт на недоволни боляри.
Цар Иван Александър (1331-1371) Покровител на културата, която при него изживява своя Втори златен век. Въпреки усилията, не успява да спре упадъка на държавата. Умира от естествена смърт, но още докато е жив държавата му е разделена на три.
Цар Иван Шишман (1371-1395) Владетел на Търновското царство. Признава се за васал на турците, омъ жва сестра си Кера Тамара за султан Мурад. Убит по заповед на новия султан Баязид.
Цар Иван Срацимир (1356-1396) Владетел на Видинското царство. Заедно с унгарски кръстоносци се опитва безуспешно да спре турците. Хвърлен в тъмницата на град Бруса, където е удушен от палачите. Той е последният цар на Втората българска държава. С неговата смърт изчезва династията на Шишмановци.
|
