Joomla Software solutions Template

Payday loan

Историята на Европа е наситена с много събития , голяма част от които оставят ясна следа в развитието на целия свят. Емблематичен пример е така нареченото рицарство . Този период оказва силно влияние на  формирането на модерния облик на Европа . Дори и в наши дни самото звучене на думата поражда специфични асоциации във всеки от нас . Някои го обвързват с разпространените романтични романи , изграждащи образа на рицаря на фона на сияйна светлина , други го виждат като  героични мащабни битки изпълнени с много ярост , виталност  и кръв . Въпреки всичко поради невъзможността да се докоснем до автентичен представител на епохата, историческите епоси сравнително успешно представят духа на епохата . Истината както обикновено е по средата . Фактическите рицарски ордени далеч не са толкова възвишени колкото може би ни се иска , но в същото време и са много повече от пиянска сбирщина търсеща поле за изява . За да успеем да си създадем достатъчно пълна и точна представа за тях е по-добре да се опитаме да проследим самата история , развитието на действията , както и да разгледаме накои от най – известните ордени , а именно Ордена на  хоспиталиерите, на тевтонските рицари , тамплиерите и асасините.

Орденът на хоспиталиерите е известен и с други имена като малтийски орден, рицари йоанити , Родоски рицари.Той е създаден през 1080 г. в  земите на днешна Палестина . Интересно е , че и в наши дни продължава да съществува със седалище в Рим . Името им хоспиталиери произлиза от факта че построяват в Ерусалим староприемница и болница за ползване от европейските поклонници посещаващи Светите земи. Целта на ордена е да помага на поклонниците и скоро става ясно , че е необходима военна защита . През 1118г. Реймонд дю Пюи ( наследил мястото на Жерар де Мартинес ) преустройва ордена като военен.Членовете се разделят на три основни типа – Рицари на справедливостта , които трябвало да са с благородно потекло и вече посветени като рицари , свещеници които обслужвали духовните нужди на организацията и третите са така наречените служещи братя , които просто изпълнявали заповеди . Освен тези три категории имало също и почетни членове наречени „ донати”  , които дарявали на ордена средства и имоти. Благосъстоянието придобито чрез подобни дарения стигнало такива размери , че се наложило създаването на допълнителни сдружения из цаля Европа , които да следят за ръководенето на имотите . Униформата по време на битка била ярко червена риза с бял кръст на гърдите , а по време на мир били облечени в черни дрехи с бял осмоъгълен кръст .

Рицарите йоанити участвали в големите кръстоносни кампании по забележителна от които завземането на Аскалон през 1154г. Когато през 1187г. Ерусалим попада под властта на мюсулманите , ордена се установява в Триполи , а по късно през 1189г. и в Сен Жан д’Акре . Следващият период от съществуването им е белязан от съперничество с Рицарите тамплиери и от военни неуспехи . Същевременно другите дейности на хоспиталиерите продължават . Те стават основните хора , които ескортират поклоннци . През 1291г. са изтласкани от Светите земи на остров Кипър , откъдето продължават битките си с мюсулманите , само че повече по море отколкото по суша . Въпреки това Кипър не бил най – добрият избор за установяване , и затова планирали специален поход ( 1308 – 10г.) , за да отнемат остров Родос от сарацините . Tам орденът става по – силен . След разпадането на рицарите на храма те получават определени изгоди . Висшите им ръководители из цяла Европа трупат големи богатства .До известна степен тази промяна е съпътствана от упадък в моралните устои .Запазва се репутацията им на войни . През 1365г. в съюз с царя на Кипър завладяват Александрия , която обаче не успяват да задържат .

Остров Родос е важна стратегическа дестинация и след като завладяват Константинопол , турците са  решени да го превземат . Защитата на острова срещу войските пратени от султан Мухамед II . Рицарите не можели да устояват безкрайно на атаките и затова през 1522 г.  капитулират . Те обикаляли бездомни до 1530г. , когато император Карл V  ( Великата Римска империя ) им предоставил суверенитета на остров Малта , който се превръща в постоянен дом на ордена и му дава едно от имената му . Новото им местоположение отново е изключително добро от гледна точка на стратегическото му място в Средиземноморието . Въпреки това обаче има и някои неблагоприятни подробности , първата от които е фактът че на острова няма вода , почвата не е особено плодородна , както и това че рицарите трябва да променят начина си на живот .Рицарите не се настаняват в града Мдина , намиращ се в средната част на острова , а предпочитат малък форт на един полуостров , около който започват изграждането на добре укрепените градове Биргу и Сенглеа . Правят високи стени снабдени с кули и множество укрепления . Протича бърза адаптация към новите условия на живот . Хоспиталиерите придобиват нови умения като корабостроенето и мореплаването . Започват да се проявяват признаците на морален упадък , който споменахме по – горе . Скоро рицарите откриват и пиратството , като галерите им бързо се превръщат в голяма заплаха за корабоплаването както и за крайбрежните мюсюлмански държави . От Европа идват много синовве на благородници , които преди навършването на пълнолетие и посвещаването в рицарството работили по корабите , които редовно се връщали с богата плячка и много роби . Така остров Малта бързо става център на търговията с роби . Това обаче въобще не е по вкуса на турците тъй като до момента те са били властелините в Средиземно море . През 1565г.  султан  Сюлейман I  атакува острова с 30  000 армия , която е пренесена  с помоща на около 200 кораба . По това време магистърът на хоспиталиерите Жан де ла Валет  разполага с 7000 бойци , от които 600 са тежко въоръжени рицари . П ървото нападение е отблъснато успешно. Към септември положението е доста по различно . Загубите на рицарите възлизат на 6000 души и ситуацията наближава критичната си точка . За щастие турската армия също търпи големи поражения , а и страда от нередовни доставки на храна , което неминуемо води до нисък морал в редиците . Същия месец на бреговете акустират 10 000 испански войници и това донася повратната точка във войната . Турските войски с повече от 20 000 жертви започват евакуацията си . Така приключва този период и се слага край на турското господство в западната част на Средиземно море . Благодарение на паричните награди , които Малтийските рицари получават за победата си , островът се превръща в най – добрата крепост в Средиземноморието .

Получава се лек проблем с изчезването на естествения враг на ордена , което довежда до постепення му упадък . Живота на рицарите се превръща в комбинация от богатство , лукс и много роби , които да им слогуват . Ежедневието им се запълва с пиянство и разврат . Леките жени са в изобилие . Наред със силната деморализация се появява и друг проблем . По време на Френската революция цялото имущество на ордена на континента е иззето , а пиратството неизбежно отива към края си . Прави се опит да се възвърнат позициите като се обвърже с руския цар Павел с ордена . Рицарите се възползват от желанието на русия да  има своя стратегическа морска база в Средиземно море . За съжаление Франция усеща намеренията за съюз с Русия  и през 1798г.  поверяват командването на една армия на генерал Наполеон Бонапарт, който акустира на острова и дори без разгръщането на военни действия установява контрол . Последва изгонването на рицарите от Малта и кофискуването на имуществото им .

В наши дни ордена е запазил част от дейността си , която се изразява главно в създаването и управлението на болнични заведения . Освен това има клонове в множество държави по целия свят .

Тевтонските рицари са орден по малък и неизвестен на фона на останалите . Униформата им е бяла роба с черен кръст . Той е създаден през 1190г. по време на обсадата на Сен Жан д’Акре в рамките на Третия кръстоносен поход . Орденът се състои от немски благородници , които давали обет за бедност , целомъдрие и послушание . Под ръководството на Херман фон Залца , в първите години на 13 век , орденът се мести в Източна Европа , където набира популярност . След кратък период ( 1221 – 25г. )  прекаран на границата на Трансилвания , където се сражават на страната на унгарския цар Андрош II  срещу куманите , орденът се отзовава на молбата на полския княз Конрад Мазовецки за поход срещу прусаците . В замяна то им обещава Хелмно както и завладените от тях земи . Столица на тевтонските рицари става Мариенбург . С течение на времето под тяхната власт попадат големи територии в Полша . Накратко казано цялата история на ордена на тевтонците може да бъда маркирана с желанието им за установяване на суверенитет . В наше време продължава да съществува с малка членска маса около 1 000 човека и основната им дейност е грижи за стари и болно хора .

Един от най – познатите и будещи симпатии в нас е Ордена на тамплиерите . Както и останалите , този също е известен с още няколко имена като Бедните рицари на Исус от Соломоновия храм и Рицарите на храма . Орденът е създаден през 1118г. , когато Юг дъо Пайен заедно с още осем рицаря основават Ордена на Храма . Основателите се заклеват да пазят поклонниците по опасния път до Ерусалим . Те печелят благоразположението на цар Балдуин II , който ги овластява и им предоставя  обежище близо до някогашния храм на Соломон . Първоначално на тях се е гледало като на спомагателно звено към ордена на Хоспиталиерите , които до този момент не били милитаризирани , а само се грижили за болните . Учените считат че в първоначалните години на съществуването им , не е имало засилена дейност за присъединяване на нови членове , до1928г. когато първите девет рицаря се завръщат във Франция за провеждането на църковния събор в град Троа , когато стават религиозен орден . Устава им приема едни от най – суровите монашески обети , като този за безбрачие , послушание и бедност . Забранявало им се да ядат месо , зеленчуци , плодове , мляко . Менюто им се изразявало в хляб и вода , а облеклото им било съвсем скромно . Емблематичният за тях червен кръст се появява на белите роби около 1147г. , когато папа Евгений III им позволява да го носят като символ на християнството . Друга интересна част е знамето на ордена или така наречения Босеан ( Beauceant ) . Самият произход на думата е доста интересен , тъй като не фигурира нито в латинския , нито в старофренския . За най – удачен се приема превода „двуцветен”  , в случая черно и бяло . Черното символизиращо западащия свят изпълнен с греховност , а бялото благородността и възвишеността на тамплиерите . Вярва се че от тук произлиза и бойният вик на ордена „Beau – Seant”  или „Бъди благороден” .

След признаването на ордена от папството числеността му започва да се увеличава , като след 1129г. наброява хиляди рицари . Силата и влиянието му нараства неимуверно . Самото папство дава някои привилегии , които допълнително спомагат за растежа . През 1130г. тамплиерите вече имат множество донори особено от средите на френската аристокрация , където са много нашумели . Рицарите придобиват имущество не само във Франция , а и из цяла Европа – Германия , Италия , Далмация , Англия , Иберия и други . От всички тези имоти идвали парични средства , коне и другги стоки за подържане на рицарите на Изток . Постепенно дейността ми се обърнала към Европа . Тамплиерите създали собствена банка . Твърди се , че орденът е притежавал важни документи касаещи ранното християнство , което принудило Ватикана редовно да им плаща не малки суми . Дейността им до толкова се разрастнала  , че в един момент се оказало че годишният им приход е впъти по - голям от  този на кралската хазна във Франция . Благосъстоянието им възлиза на повече от 150 000 златни флорина и над 10 000 имения . През 1192г. купили от краля на англия остров Кипър за сумата от 100 000 византиона , която е биля невъобразимо голяма . Създали си собствен флот и взимали сериозно участие в корабоплаването в Средиземноморието .

След края на кръстоносните походи Ордена на тамплиерите бил станал по - голям и разпространен , започнал да запада и да бъде мразен все повече .През 1307г. Филип IV , крал на Франця , който се нуждаел от пари за фламандската си война и нямало от къде да ги намери , започнал преследване на тамплиерите . С помоща на папа Климент V , кралят арестувал някои от членовете на ордена и конфискувал имуществото им . До 1308 г.  преследването било в разгара си . Рицарите били давани под съд и измъчвани за да направят признания за светотатни дейности . В началото папата се противопоставил на съдебните процеси , но скоро сменил позицията си и на църковния събор във Виена забранил ордена . До 1314г. тамплиерите били изцяло унищожени .Жак дъо Моле и Жофроа дъоШарне били изгоени на клада . Докато горял в пламъците й Жак дъо Моле вдигнал ръка и проклел преследвачите си на смърт . Последните дни на рицарите на храма били много тежки . Заради отношението към тях през последните години много хора ги онеправдават , но реалността е че обвиненията към тях не са съвсем безпочвени . Ордена  на тамплиерите има своите последователи и днес .

Последен е не толкова известения , но въпреки това доста интересен Орден на асасините . Интригуващото в случая е че този орден е в служба на мюсюлманството . Християнските народи са сравнително по слабо запознати с него и проявяват известна апатия което се дължи на развитата с течение на времето народоисторическа памет . Но както тамплиерите и хоспиталиерите имат своето специално място в Европа и не само , така и Орденът на Стареца от планината означава много в арабския свят . На арабски „ асаси ”  означава пазител и мисията им е доста подобна на тамплиерите , а именно да защитават Светите земи . Те носят бяла роба препасана с червен пояс и специфичен червен тюрбан . Структурата им е подобна на тази на рицарите на храма . При асасините се наричат рефик . Тамплиерите имат своя Велик магистър , докато асасините имат  Шейх ал Джебал или Старецът от планината . Както европейските си братя така и рицарите от арабския свят строят замъците и укрепленията си по високите хълмове , за да имат 1стратегическо преимущество . Подобен замък построява за себе си създателя на ордена Хасан ибн Саббах . Това е една изключително интересна личност за историците . Той прекарва в плен на собствения си гений тридесет и пет години в стаята си в замъка .Въпреки че отвън има прекрасни градини украсени с даващи божествена разхлада фонтани , за целия този период Шейх ал Джебал излиза на терасата си само два пъти . Той е доста блед ,което се дължи на факта че прекарва времето си над документите и ръкописите донасянаи му от слугите . Замъка има изключително богата библиотека , която по – късно е опожарена от монголите предвождани от Чингиз хан . Според легендите Старецът от планината е имал мистични сили , благодарение на които подчинените му са му били изключително предани.

Орденът на асасините също като Орденът на Тамплиерите  съществува два века . Съдбата им е близка тъй като и двата са уинщожени ,когато са на въраха на развитието си . Има доказателства , че са били в добри отношения . През 1118г. Великият магистър на Бедните рицари успява да уговори Балдуин II  да се съюзи с асасините , които в замяна да им предадат контрола над град Дамаск . На свой ред , когато хоспиталиерите нахлуват в Египет тамплиерите не се включват в действията . Още един интересен факт е че повечето от рицарите на храма свободно са говорили арабски и дори в редиците им е имало много рицари мюсюлмани .

Исмаилите ( асасини ) не са се притеснявали да показват , че се ръководят  по – скоро от символите на Корана отколкото от буквалния смисъл на текстовете му . Въпреки това оба4е те заявяват , че вярват на всичко написано в Корана . Към средата на 13 в. Третият Шейх ал Джебал , Хасан II , казва че „ познаването на символичния смисъл освобождава от тълкуването на буквалния смисъл. ” . Премахва и задължителното практикуване на култа , което неминуемо довежда до гибелта му а скоро след това и Ордена на асасините запада и изчезва .

От казаното до тук стана ясно защо има толкова много противоречиви мнения и чувства относно рицарите . Някои им приписват злата участ да са носители на вината за съществуващия конфликт между двата свята – този на кръста и този на полумесеца . Дали това е така или не , само историята може да отсъди . Въпреки всичко ще е добре да се абстрахираме от подобна възможност и да вземем поука единствено от идеологичното начало на рицарството и моралните ценности които носи със себе си , тъй като очевидно е че в наши дни липсата им силно се усеща .