Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА НЕЗАВИСИМОСТ. ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ. НА ПЪРВИТЕ АСЕНЕВЦИ (1185 - 1207г.)

ИЗВОРИ:

ДОМАШНИ: Синодик на цар Борил; Житие на Иван Поливотски и Житие на Св. Петка — от Патриарх Евтимий;"Българска апокрифна летопис" от XI в.

ЧУЖДИ: Надписи върху оловни печати на управители и служители в темите Подунавие, Тракия и България; Дарствените грамоти на император Василий II до Охридската архиепископия,Писмата  на  архиепископ   Теофилакт   Охридски   до   видни   византийски   саиовници;   История   иа Скилица — Ксдрин; "Ерусалимска история" Роберт Монах, "История на ерусалимския кръстоносен поход"  от Алберт  Аквенски;   "История   на   Никита  Хониат;   "История”   на  Георги   Акрополит; "История на кръстоносците" от неизвестен автор; "История на похода на император Фридрих I" от Айсберг, Преписката на папа Инокентий III с българите; "Завладяването на Константинопол" от Жофроа дьо Вилардуен;   "Завоюването  на Константинопол"   от Роберт дьо Клари; "Морейската хроника".

ИСТОРИОГРАФИЯ:

Златарски, Мутафчиев

П. Ников - "Второто българско царство (1186 - 1936)"

В. Тъпкова - Заимова - "Долни Дунав - гранична зона на византийския запад"

Петър Петров - "Възстановяване на Българската държава 1185 - 1197"

Геновева Цанкова-Петкова - "България при Асеневци"

Ани Дончева -Василева -"България и Латинската империя (1204- 1261)"

Иван Божилов - "Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография"

Генадий Литаврин - "България - Византия (XI - XII в)

УВОД:

Могъществото  на  средновековна  България  през  IX  в. -началото на X в., по  време  на Симеоновата епоха, е последван от период на отслабване, героични и болезнени борби срещу византийската експанзия.През   1018  г. възползвайки се от недалновидната политика на Иван Владислав, император Василий II слага край на Първата българска държава като по този начин успява  да  реализира   една   от   вековните   византийски   цели отсраняване на  България   от европейската политическа сцена. Попадналите за близо два века под византийска власт българи, са изправени пред трудната задача да отстояват своята етническа и културна идентичност и да възстановят бълг. държавност. Периодът XI - XII в. е изпълнен с десетки прояви на съпротива и стремеж към отхвърляне на чуждата власт. Освободителните движения и въстанията разтърсват

Балканския полуостров, достигайки  своя  успешен  край  при  първите  Асеневци.  Процесът на укрепване и утвърждаване  на  възобновената българска държава довежда до  постепенното  й превръщане във водеща сила в европейския югоизток.

ИЗЛОЖЕНИЕ:

I. Положението на българския народ под византийска власт

1. Включване на българските територии във византийската темпа организация. -Тема Паристрион (Подунавие) - земите на Северна и Североизточна България между Дунав и Стара планина - главен град Доростол (Силистра) - възниква вероятно в началото на XI в.

-Тема или катепанат България - почти цялата територия на Самуилова България, т.е. Западна и Югозападна България - главен град Скопие.

-Тема Придунавски градове - Северозападна България - главен град Сирмиум (дн.Сремска Митровица).

-Земите, населени с българи на юг от Стара планина са включени в съществуващите отпреди това византийски теми.

2. Организация на българската църква

Понижена в архиепископия с център Охрид - за пръв архиепископ Василий II българският монах Йоан от Дебър. В обсега и влизат общо 31 епископетва от различни краища българските земи, т.е. всички епископетва съществували в тях по времето на Петър и Самуил

3. Демографски промени

4. Положението на българският народ.

а) Налагане на византийската феодална система върху българското население:

- Замяна на част от натуралните данъци с парични - след смъртта на Василий II през 1025г.

1

-  Системата "синона" - според нея държавата снабдява с хранителни припаси войската, като изкупува от селяните храни на определени от нея цени. Тези цени са по-ниски от пазарните и действителната стойност на купуваните продукти.

-  Към втората половина на XI в. се появява нова форма на условна поземлена собственост, наречена "прония".  Под термина прония се крие различно съдържание.  Въпреки известните различия между отделни учени относно неговата същност, най-често и особено през XII в., с него се означава земя, дарявана от императора на представители на светската аристокрация. Над тази земя -често пъти твърде обширна и включваща едно или повече села заедно с жителите им - прониарът (така се нарича този, който е получил пренията) получава известни собственически права, докато е жив или докато изпълнява определена служба. Юридически върховен собственик над пронията остава императорът, а прониарът придобива само фактическо притежание (владение) - обикновено получава правото да събира в своя полза част от приходите (данъците). Срещу предоставената му в прония  земя  той  трябва  да  изпълнява  определени  задължения,  спрямо  централната  власт. Щ Задълженията са от различно естество, но с течение на времето се очертава и се налага едно главно

- набиране на военни отряди, с които прониарът трябва да се явява по призива на централната власт. Тези отряди прониарът комплектува из средата на подвластните му люде.

б) Варварски нашествия - нападенията на печенеги, узи, кумани

в) Норманското нашествие — втората половина XI в.

г)  Преминаване на войските от Първия кръстоносен поход (1096 г.)  и  Втория кръстоносен поход (1147 г.).

5. Въстания и бунтове на българите.

а)  1040г - начело с Петър Делян

б)  1066г - въстание на българи и власи в областта Тесалия с център крепостта Лариса начело с Никулица Делфина.

в) 1072 начело с Георги Войтех в югозападните български земи.

г) Начело с Нестор в тема Паристрион, - 1074г.

д) Начело с Добромир и Лека в Средец и Месемврия, - 1079г.

е)  1084 - 1086г. - бунт на павликяните от Пловдивско начело с Травъл. 6- Разрастване на богомилството.

II. Въстанието на братята Петър и Асен

1. Предпоставка за избухване на въстанието.

а) Стопанска и политическа криза във Византия през 80-те г. на XII в.

- Териториални загуби на Византия в Мала Азия - 1176г поражение от селджукските турци в битката при Мириокефалон.

-Нападения на унгарци, сърби и нормани през управлението на император Андроник Комнин

- Упадък на морското могъщество на Византия. Господство на Венеция и Генуа в стопанския

Живот.

- Свалянето на Андроник Комнин и възкачването на Исак II Ангел на императорския престол (1185 -1195). Временно стабилизиране на Византия. Сключване на мирен договор с Унгария.

б) Особеното положение в българските земи на север от Стара планина - слаба византийска власт, наличие на многобройно селско население; самозащита на българското население от нападенията на печенеги, узи и кумани, наличие на влиятелна и в голяма степен самостоятелна местна аристокрация.

в Братята Петър и Асен - представители на българското болярство. Сведенията на Никита Хониат за срещата между двамата братя и император Исак II Ангел при Кипсела и отказът му да ги зачисли в списъка на прониарите. Заплахите за отмъщение на търновските боляри.

г)Засилване на антивизантийските настроения сред местното население във връзка с извънредното му данъчно облагане, наложено от Исак II Ангел по причина на женитбата му С унгарската принцеса Маргарита - дъщеря на крал Бела III. Сведенията на Никита Хониат и Георги акрополит за народното брожение през есента на 1185г.

2. Избухване и ход на въстанието.

- Обявяване на въстанието в Търново през есента на 1185г (съществува и друга дати ровка на въстанието,   според    която   то    започва   през   есента    на    1186    г).    Освещаването    на   църквата „Св-Димитър"и    възобновяването    на    българската   държавна    независимост   от   Петър    и    Асен. Провъзгласяване на Петьр за български цар.

- Първи успешни действия на въстаническата армия в Северна България. Превземането на  Преслав - израз на приемствеността в българската държавна традиция, (края на октомври – първата половина на ноември 1185 г).

- Византийските действия срещу въстаническата армия в края на 1185 г.-началото 1186 г.;

- Пренасяне на бойните действия на въстаниците в Тракия (края на ноември или началото на              декември 1185 г).

- Назначаването на севастократор Йоан (чичо на Исак II Ангел), начело на византийската   войска против българите и неговите действия против въстаниците (декември 1185 и януари 1186 г).

2

- Назначаването на кесаря Йоан Кантакузин на мястото на севастократор Йоан и поражението му от българите (февруари 1186г.)

- Назначаването на пълководеца Алексий Врана за главнокомандващ войските против българите, водене на бойни действия, вдигане на бунт и поход към Константинопол, завършил е разгром - (от март до май 1186) .

- Походът на Исак II Ангел срещу Петьр и Асен: преодоляване на съпротивата в старопланинските проходи, усмиряване на Мизия, изгаряне на кръстците по нивите, завръщане в Константинопол (от юни до август 1186 г.) Временно отстъпление на братята на север от Дунав.

- Подновяване и разширяване на военните действия от Петър и Асен. Повторно освобождаване на Северна България и нахлуване на въстаническата армия в Тракия. Цел на освободителното движение    на    Асеневци           възстановяване    на    териториалната    цялост    на    българската държава. Сведенията на Никита Хониат.

- Борба на българския болярин Добромир Хриз срещу византийската власт в българския югозапад (август - септември 1186). Разширяване на териториалния обхват на въстаническите действия.

- Обсадата на крепостта Ловеч от Исак II Ангел през пролетта на1187г. Преговори между византийци и българи — постигане на споразумение за прекратяване на военните действия. Ловешки мир или Ловешко примирие.

3. Завършване на освободителното дело на първите Асеневци.

- Сключваме на военен договор между братята и владетеля на Сърбия - великия жупан Стефан Неман за съвместна борба срещу Византия. Асеневци и Третия кръстоносен поход (1189г). Опит за постигане на независимост и международно признание на българската царска власт.

- Нарушаване на мирния договор от Исак II Ангел и походът му срещу България. Поражение на византийската армия в Тревненския проход.

-  Освободителните действия на българските войски в Тракия и Македония в периода 1190 -1196г. Възцаряване на Асен. Присъединяване на Видинската, Белградската и Браничевската области.

4. Вътрешни размирици в България.

- Възникване на болярска опозиция в Търново. Заговорът срещу Асен 1 и неговото убийство през П96г. Заемане на царския престол от Петър (1196 - 1197г.). Убийството на Петьр и възцаряването на Калоян.

- Обобщение на основните резултати от освободителното движение на първите Асеневци И.Б., т.3,с.125.

III. България през управлението на цар Калоян (1197 - 1207г)

1. Българо - византийски отношения.

- Организиране на антивизантийска коалиция от цар Калоян - съюз с Иванко, Добромир Хриз и Йоан Спиридонаки. Военни действия на българските войски в Тракия. Превземане на Варна поез 1201г, Сключване на мирен договор между България и Византия през 1202г

2. Отношения с Унгарското кралство (1202 -1203 г).

-Военни Действия на цар Калоян за защита на Белградската и Браничевската области.

-Издиганее на България като политически фактор на Балканския полуостров.

3. Уния с Римската църква.

- Активизиране на папската политика в Европейския югоизток. Дипломатически отношения между  Цар Калоян и папа Инокентий III в периода 1199 - 1204г. Сключване на Уния с Римската иъпква 8.XI. 1204г    коронясване на Калоян.

- Потвърждаване независимостта на българската държава. Характер и последици от унията.

4. Българо - латински отношения.

- Превземането на Константинопол от кръстоносците на IV кръстоносен поход -13.IV. 1204г. Възникване на Латинската империя. Създаване на гръцките политически формации Епирско деспотство, Никейска империя, Трапезундска империя.

- Опит на цар Калоян за уреждане на българо-латинските отношения. Съюз на цар Калоян с византийската  аристокрация  за  съвместни  действия   срещу  латинците.   Битката  при  Одрин -14.1У.1205г. Последици от победата при Одрин за утвърждаването на България  като основен политически фактор в Европейския югоизток.

- Военни действия на българи, гърци и кумани срещу латинците (1205 - 1206г. ). Разпадане на българо-гръцкия съюз. Настъпление на император Хенрих в Тракия. Убийството на солунския крал Бонифаций Монфератски в Родопите (в околностите на Мосинопол) от българи. Обсадата на Солун от цар Калоян и убийството му — октомври 1207г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Въстанието на българите от  1185г под ръководството на братята Асеневци завършва с освобождаването  на  България  от  византийско   владичество   и   възстановяване  на  българската държава. То е ярък израз на на нееднократно изявявания стремеж на българския народ да отхвърли чуждото владичество и да извоюва отново политическата си независимост.

Делото за освобождаване на българския народ и българските земи е успешно продължено от третия брат - Калоян. При неговото управление са утвърдени и разширени държавните граници, като в пределите на страната са включени голяма част от земите на Първото българско царство. Той получава международно признание за своята царска власт и самостоятелна българска църква. За тези успехи допринасят качествата му на добър пълководец, държавник и дипломат. България се справя  с  опасността  от   към   Византия,  с   посегателствата   на  Унгария  спрямо  тогавашните северозападни български земи и със заплахите от страна на Латинската империя. Само за едно десетилетие българската държава излиза от политическа изолация и се превръща в първостепенна военна и политическа сила на Балканския полуостров. Едновременно с това, при осъществяването на връзките с Римската църква цар Калоян не допуска да бъде разпространено католическото влияние сред българите, нито да се наруши православният характер на българската църква. Нещо повече - при цар Калоян започва превръщането на новата българска столица Търново в място за свято поклонение и важен църковно-религиозен център на Балканите е пренасянето в нея на мощите на св. Филотея, св. Иларион Мъгленски, св. Йоан Поливотски.

Резултатите от Калояновото царуване ни дават основание да го определим като един от най-интересните и бляскави периоди в средновековното ни минало.